№ 1305
гр. Плевен, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20244430100985 по описа за 2024 година
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, „Източна индустриална зона” 128, представлявано от
изпълнителния директор Й.В.В., чрез юрк. С.С. против С. Б. А., ЕГН ***,
адрес: ***, И. Б. А., ЕГН **********, адрес: *** и Н. А. М., ЕГН **********,
адрес: ***, в която се твърди следното : ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу С. Б. А.
с ЕГН **********; И. Б. А. с ЕГН **********; Н. А. М. с ЕГН ********** и
срещу Х.Б.А. с ЕГН ********** и четиримата с адрес: ***. С разпореждане,
постановено по ч.гр. дело №20234430105821 го описа на Районен съд - гр.
Плевен е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците. Заповедта за
изпълнение е връчена лично на Х.Б.А., като в срок не е постъпило възражение
от него. Съобщението за издадената заповед за изпълнение е връчено на
длъжниците С. Б. А., И. Б. А. и Н. А. М. по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, с оглед
на което са дадени указания на заявителя за възможността за установяване на
вземането по исков ред.
Предявява се настоящият иск на основание чл.422 от ГПК за
установяване съществуването на вземането от С. Б. А. с ЕГН ********** с
1
адрес: ***; И. Б. А. с ЕГН ********** с адрес: ***; Н. А. М. с ЕГН **********
с адрес: *** за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
топлоснабден имот - апартамент, находящ се на адрес: ***, аб. № 20757.
Вземането се обосновава със следното : като собственик/ползвател на
топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответниците са клиенти на
топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост^
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта
на енергетиката. Съгласно чл.150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен; ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от
дата 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки” бр. 239/13.12.2007 г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитаме, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ
от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите
на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката
на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава
2
за тази сума, като на основание чл. 31, ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана
законна лихва върху дължимата сума.
Задължението на ответниците е формирано, както следва: Сума за
отопление с ИРУ, начислена за периода, посочен в петитума на исковата
молба в размер на 0,00 лв.; Сума за отопление без ИРУ, за периода, посочен в
петитума на исковата молба в размер на 310,46 лв.; Сума за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, начислена за същия период от време, в
размер на 312,44 лв.; Сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена
за периода, описан в приложението в размер на 0,00 лв.; Сума за услуга дялово
разпределение в размер от 61,20 лв., начислена за периода, подробно описан в
приложението; Корекции - 0,00 лв. Заявява се, че има монтирани измервайки
уреди в имота на ответната страна, както следва : 2 бр. водомери за БГВ; 1 бр.
индивидуални разпределителни уреда /ИРУ/; в баня с щранг-лира.
Ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна
енергия и не са погасили задължението си.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на С. Б. А. с ЕГН ********** с адрес: ***; И. Б. А. с
ЕГН ********** с адрес: ***; Н. А. М. с ЕГН ********** с адрес: ***, че
дължат на „Топлофикация - Плевен” АД сума за консумирана топлинна
енергия в имота, находящ се в *** в общ размер от 579.81 лв.. от която:
- С. Б. А. с ЕГН ********** с адрес: *** както следва: обща сума в размер
на 193,27 лв., от която: сумата в размер на 171,02 лв. главница -
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г. и 22,25 лева - лихва за забава от
05.01.2022 г. до 03.10.2023 г., ведно със 1/4 ид. част от законната лихва от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. дело № 20234430105821 по описа на Районен съд, - гр.
Плевен до окончателното изплащане на сумите;
- И. Б. А. с ЕГН ********** с адрес: *** както следва: обща сума в
размер на 193,27 лв., от която: сумата в размер на 171,02 лв. главница -
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г. и 22.25 лева - лихва за забава от
05.01.2022 г. до 03.10.2023 г., ведно със 1/4 ид. част от законната лихва от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
3
410 от ГПК по ч. гр. дело № 20234430105821 по описа на Районен съд - гр.
Плевен до окончателното изплащане на сумите;
- Н. А. М. с ЕГН ********** с адрес *** както следва: обща сума в
размер на 193,27 лв., от която: сумата в размер на 171,02 лв. главница -
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.11.2021 год. до 30.04.2023 г. и 22.25 лева — лихва за забава от
05.01.2022 г. до 03.10.2023 г., ведно със 1/4 ид. част от законната лихва от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч. гр.дело № 20234430105821 по описа на Районен съд -
гр.Плевен до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се разноски, вкл. за заповедното производство.
В срок е депозиран писмен отговор от адв.В.Д. – особен представител на
ответниците, с който оспорва изцяло исковата претенция. Заявява следното :
ответниците биха били задължени към ищеца, ако имат качеството на
собственици или титуляри на ограничено вещно право на собственост за
процесния имот, но по делото не са представени доказателства за това
обстоятелство. Липсва представен договор с трето лице за извършване на
дялово разпределение на ТЕ за претендирания период за предявената искова
претенция. Оспорва твърдението в исковата молба, че ответниците са
използвали доставената от дружеството ТЕ за посочения период в исковата
молба. Изготвените отчети за използваната ТЕ са недействителни и неточни и
в тази връзка оспорва приложените към ИМ отчети и фактури за доставена и
разпределена ТЕ. В обекта няма монтирани измервателни уреди. Некоректно е
извършвано дяловото разпределение на ТЕ. Счита, че посочените общи
условия не могат да обвържат ответниците, пред факта, че същите не са
публикувани по надлежен ред и не е спазен чл.150, ал.2 от ЗЕ за тяхното
публикуване.
В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от юркс.Стойчева, която
поддържа исковете така, както са предявени и представя писмени
доказателства.
В о.с.з. ответниците, редовно призован, се представляват от особения
представител адв.В.Д., която заявява, че исковете са неоснователни.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото
и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и
4
правна страна:
Исковете са допустими, като предявени в указания едномесечен срок в
закона. Вземането, предмет на заповедното производство по ч.гр.д.
№5821/2023год. по описа на ПлРС е идентично с предмета на настоящото
дело, образувано по реда на чл.422 от ГПК, а и спор по този въпрос не е
налице.
Претенцията на ищеца обхваща искане за присъждане на суми за
отопление без ИРУ, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за
дялово разпределение - посочени подробно в исковата молба и отразени по-
горе в настоящия съдебен акт.
С оглед оспорването на исковете съдът е назначил съдебно-счетоводна и
техническа експретизи, с приети, като неоспорени заключения на вещите лица
Т.И. и Й.Й./л.113 и л.115 от делото/. Установява се, че размерът на дължимата
главница от всеки от ответниците е в размер 171,02лв., а размерът на лихвата
– 22,25лв. От заключението на ВЛ Й.Й. се установява, че сградата, в която се
намира процесният имот е присъединена към топлопреносната мрежа; до
същия е доставяна топлинна енергия, тъй като абонатната станция е работила
във времето на процесния период. В процесния имот има монтирано 1 бр.
отоплително тяло, оборудвано с топлоразпределител и 2 бр. водомери. По
измервателните уреди не е отчитана ТЕ за отопление и разход на вода.
Отделните компоненети от индивидуалната сметка на ответниците са
посочени по-горе в таблиците. Разпределението на ТЕ в АС е извършено,
съгласно Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна
собственост. Начислените суми, отразени коректно в индивидуалния мейлинг
за всеки месец от процесния период, са в съответствие с Наредба Е-РД-04-1 от
12.03.2020г. за топлоснабдяването. Не се констатират несъответствия в
изчисленията на ФДР. Ежемесечните отчети на общия топломер са дадени в
индивидуалните сметки на абонатите. Количеството топлинна енергия,
доставяно в АС се измерва от търговски прибор - топломер. Топломерът е
монтиран, съгласно техническите изисквания на производителя. Същият е
търговски прибор за измерване на топлинна енергия и като такъв е преминал
през първоначална проверка и последващи такива.
От приетите по делото писмени доказателства – л.38 и сл. от делото л.129
и л.137 и сл. от делото се установява, че ответниците са надлежна ответна
5
страна в процеса при правата така, както са заявени от ищеца. Приложени са
доказателства досежно извършеното разпределение на топлинна енергия
всградата-ЕС, в която се намира жилището на ответниците, от страна на
ХОЛИДЕЙ РАЙЗЕН ЕООД.
Топлоснабденият имот е с аб. №20757. Съгласно чл.153 ал.6 от ЗЕ -
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Установен е по делото фактът на публично оповестяване на Общите
условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”. Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства
за дялово разпределение по смисъла на чл.140 ал.1 т.2 от ЗЕ - индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая, облигационната връзка
между доставчика на ТЕ - ищеца ТЕЦ- Плевен и потребителя-ответник в
настоящето производство, е възниква въз основа на самият Закон за
енергетиката, с оглед на нормата на чл.150 ал.1 от ЗЕ, съобразно която,
продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени
Общи условия. Съгласно чл.145 от ЗЕ, ползвателят на ТЕ, за имот в сграда -
етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Продажбата на
топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз
основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.150 от ЗЕ, като не е
необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува
само факултативно като възможност в чл.151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да
заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на
закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно
право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на
последващ договор или откриване на партида на новия собственик или
6
титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Съгласно чл.153
ал.1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се
придобива по силата на закона, с придобиването на право на собственост или
ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за
която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е
без значение, че между страните не е сключен индивидуален договор за
доставка на топлинна енергия. В качеството си на клиент на топлинна енергия
ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за
топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за услуга дялово
разпределение. Клиентът на топлинна енергия е задължен да участва в
заплащането на отделената от сградната инстралация топлоенергия, съобразно
своя дял в нея, с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142 ал.2, чл.143
ал.3 и чл.153, ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо
водоснабдяване е обща етажна собственост, съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ, при
което и с оглед разпоредбата на чл.38 ал.3 от ЗС всеки собственик следва да
участва в ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както
се приема и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д. №15/2009г. на
Конституционния съд на РБ, заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна
енергия от собствениците и носителите на вещни права.То следва от факта,че
сградната инсталация е обща част по предназначение,от която никой не може
да се откаже, поради което и плащането се извършва съразмерно на
отопляемите обекти по проект. Съгласно цитирания по-горе чл.153 ал.6 от ЗЕ
клиентите в сграда- етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Съгласно §1, т.37 от ДР на ЗЕ, отоплително тяло е и щранг - лирата.
По силата на чл.31 ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да
заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в
размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване
на дължимата сума.
Или, от изложеното дотук, се обосновава извод, че ответниците по делото
имат качеството на собственци на топлоснабден имот, находящ се на
посочения по-горе адрес в гр. Плевен, както и на потребители на ТЕ за
7
процесния период, и съответно дължат плащане на сумите, съставляващи
потребена ТЕ. Съдът намира, че в случая, от събраните по делото
доказателства се установи факта на реалното доставяне на начислената ТЕ, от
страна на ищеца до имота на ответниците, извършено по съответните правила.
При това положение исковете следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение разноските по делото : следва да се присъдят разноски за
настоящото исково производство в общ размер 975лв. /внесена държавна
такса, юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, възнаграждение
за особен представител, възнаграждение на вещи лица /, а именно – за всеки
от ответниците по 325лв. Следва да се присъдят и разноски в цялост за
заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415
ал.1 от ГПК вр. чл.150 и сл. от ЗЕ вр. чл.79 от ЗЗД, че С. Б. А., ЕГН ***, адрес:
***, И. Б. А., ЕГН **********, адрес: *** и Н. А. М., ЕГН **********, адрес:
***, ДЪЛЖАТ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД-Плевен, ЕИК ***,
представлявано от Й.В., със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.
„Източна индустриална зона”, №128, разделно сумите, както следва : всеки от
ответниците С. Б. А., ЕГН ***, адрес: ***, И. Б. А., ЕГН **********, адрес:
*** и Н. А. М., ЕГН **********, адрес: ***, по 171,02лв. главница -
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г. и всеки по 22,25лева - лихва за забава
от 05.01.2022 г. до 03.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК – 16.10.2023год., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело №20234430105821 по описа на Районен съд - гр. Плевен до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК всеки от ответниците - С. Б.
А., ЕГН ***, адрес: ***, И. Б. А., ЕГН **********, адрес: *** и Н. А. М., ЕГН
**********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД-
Плевен, ЕИК ***, представлявано от Й.В., със седалище и адрес на
8
управление гр.Плевен, ул.„Източна индустриална зона” №128, разноски по
исковото производство – по 325лв. всеки, разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. №5821/2023год. по описа на ПлРС – всеки по 6,25лв.
– държавна такса и всеки по 12,50лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9