ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 46390
гр. София, 07.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110125350 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С молба с Вх.№ **************** г. „*******“ ЕАД, ЕИК **********, иска
изменение на решението в частта за разноските, като се редуцира присъденото
възнаграждението в полза на адв. С. от 560,00 лв. на 250,00 лв. Сочи се, че делото не
представлява фактическа или правна сложност.
Постъпил е отговор адв. С.“, в който искането за изменение се определя като
неоснователно.
Съдът намира искането на молителя за неоснователно. Не е налице основание за
преразглеждане на изводите на съда.
Производството е образувано по искова молба на И. С. Я. с ЕГН **********, с адрес:
****************** съдебен адрес: г******** (**************), чрез адв. С. С. С., срещу
„*******“ ЕАД с ЕИК **********, с адрес на управление:*******************, с която се
иска:
-да бъде прогласен за нищожен Договор за потребителски кредит № **** от
02.08.2024 г., сключен между И. С. Я. и „*******“ ЕАД
Предявен е насрещен иск за осъждане на И. С. Я. с ЕГН **********, с адрес:
****************** да заплати на „*******“ ЕАД с ЕИК **********, с адрес на
управление:******************** сумата от 1329,04 лв. (хиляда триста и двадесет и девет
лева и четири стотинки). представляваща чистата стойност на главницата по Договор за
потребителски кредит № ****/02.08.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на предявяване на исковата претенция/13.06.2025г./ до окончателното погасяване
на задължението.
Съдът е уважил и двата иска.
Съдът е приел, че на основание чл. 78,ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Тъй
1
като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението
следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер от 560 лева,
определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от необвързващата съда Наредба № 1 за
възнаграждения за адвокатска работа. Съдът намира, че такова възнаграждение съответства
на фактическата и правна сложност на делото и съответства на принципите на разумност,
пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C
428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС.
Тъй като ищцата е освободена от такси и разноски държавната такса по главния иск
следва да се събера по реда на чл. 78, ал. 6 от ответника в размер на 104 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът по насрещния иск също има право на разноски
за заплатена държавна такса-53.16 лева и юрисконсултско възнаграждение определено от
съда в размер на 200 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
По доводите на страните съдът следва да посочи, че с Решение от 28.07.2016г. по дело
C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на
института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че
член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото
страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата
делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В
Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки
сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като
разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката —
да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет
(България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. С Решение по дело C 438/2022
г. Съдът на ЕС приема, че Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение. Такъв е случаят когато съдът определя адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Така съдът намира, че определеното възнаграждение от 560 лева е разумно,
2
пропорционално и справедливо. При определяне на размера му съдът съобразява наличните
обективни фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и реално
извършените действия от процесуалния представител-подаване на бланкетна исковата
молба. Производството по делото не се е развило в минимални рамки, доколкото са налице
главен и насрещен иск. Не без значение е обстоятелството, че делото касае спор по
потребителски кредит, тоест, делото не се отличава с особена фактическа и правна
сложност
Действително с Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС изрично прогласява, че
същата не е обвързваща националния съд, а наредбата може да служи само за ориентир за
добри практики. В процесния случай с оглед цената на иска/ 5 930,22 лева/ съдът намира, че
определеното възнаграждение по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от необвързващата съда Наредба
№ 1 за възнаграждения за адвокатска работа/ само върху цена на иска въз основа на чистата
стойност на договора за кредит -2600 лева/ представлява определеното под ориентира за
минимално възнаграждение такова, което обаче е справедливия подход с оглед характера и
интензитета на спора. Съдът е подходил подобно и при определяне на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева, като по този начин се балансира разноските между
страните съобразно процесуалните усилия и уважените главен и насрещен иск.
Така съдът намира, че съобразно посочените принципи на разумност,
пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C
428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС, определения адвокатски хонорар в размер на 560 лева
не подлежи на корекция.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с Вх.№ **************** г. „*******“ ЕАД, ЕИК
********** за изменение на Решение № ********г. по гражданско дело №25350/ 2025 г. на
СРС, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3