Решение по дело №199/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260021
Дата: 1 септември 2020 г. (в сила от 1 септември 2020 г.)
Съдия: Петър Славов Петров
Дело: 20202150100199
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   №260021

 

Гр.Несебър, 01.09.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                Несебърски районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети август, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ

 

При секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров гр.д.№ 199 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

                 Производството е по реда на глава ХХVІ от ГПК. Образувано е по искова молба от Д.Н.Д. с ЕГН **********, против Д.Н.Д. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***. В молбата си ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 14.06.1997г., който е първи и за двамата, както и че от брака си имат родено едно ненавършило пълнолетие дете – П.Д.Д., роден на ***г. Твърди също, че по-голямата част съпружеските им отношения са се развивали нормално като са живеели в жилище в село Г., работили са. От около четири години е започнало да се появява напрежение между съпрузите, свързано със спорове около семейните дела и възпитанието на децата им, и откогато ответникът все по-често е започнал да употребява алкохол. Постепенно отношенията между съпрузите са се влошили, тъй като споровете им прераствали в скандали, а през месец април 2018г. ответникът е напуснал семейното жилище и се установил да живее в село Оризаре при брат си. Оттогава за ненавършилото пълнолетие дете грижи полага единствено ищцата, а при редките им срещи ответникът предизвиква скандали, като ищцата и детето живеят в постоянен страх за живота и здравето си. Предвид създалите се отношения ищцата твърди, че по-нататъшното съжителство с ответника е невъзможно, а бракът счита за дълбоко и непоправимо разстроен, поради което прави искане същият да бъде прекратен с развод, като бъде признато, че вина за разстройството на брака има единствено ответника. Като последици от прекратяването на брака моли упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака непълнолетно дете да бъде предоставено на майката на детето, а на бащата да бъде определен режим на лични контакти с детето, както и да бъде осъден да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, считано от предявяване на иска. Моли ползването на семейното жилище, находящо се в село Г. да бъде предоставено на нея, както и да запази придобитото по време на брака фамилно име Д.. Претендира разноски.

              След връчване на ответника на препис от исковата молба и приложенията и преди изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 от ГПК, от страните по делото е постъпила молба, с която заявяват, че са уредили всички лични и имуществени отношения във връзка с прекратяването на брака им, и че това е станало с постигнато между тях споразумение, което са приложили към молбата си.

              В съдебно заседание страните се явяват лично и заявяват, че поддържат постигнатото между тях споразумение, представено на съда. По тяхно искане и след като съдът прецени, че постигнатото споразумение по чл.50 от СК отговаря на изискванията на чл.51 от СК, с протоколно определение от 14.08.2020г. премина на основание чл.321, ал.5 от ГПК от производство за развод по исков ред, към производство за развод по взаимно съгласие. Страните поддържат искането си съдът да постанови решение, с което да прекрати брака им по взаимно съгласие, като утвърди постигнатото между тях споразумение по въпросите, визирани в чл.50-51 от СК, относно последиците от прекратяването на брака.

                  След преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

                  Съпрузите са сключили граждански брак на 14.06.1997г. в град Котел, за което има съставен акт за граждански брак № 12 от 14.06.1997г. на Община Котел. От брака си имат родено едно ненавършило пълнолетие дете – непълнолетния  П.Д.Д. с ЕГН **********.

                  Съпрузите са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие бракът им да се прекрати с развод, постигнали са споразумение по всички въпроси, визирани в чл.51 от СК.

                От извършената служебна проверка на постигнатото споразумение съдът констатира, че то е изчерпателно и законосъобразно и отговаря на изискванията на чл.51, ал.1 от СК, интересите на непълнолетното дете са защитени, с него се уреждат всички въпроси, свързани с прекратяването на брака, то не противоречи на закона, и в частност разпоредбите на Семейния кодекс, и морала, поради което това споразумение следва да бъде утвърдено.

                На основание чл.330 от ГПК и след като се убеди, че съгласието на съпрузите бракът им да бъде прекратен с развод е сериозно и непоколебимо, съдът следва с решението си да допусне развода им и да утвърди тяхното споразумение относно последиците от него, без да издирва мотивите им за прекратяването на брака.

               На основание чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК, във връзка с чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК и постигнатото между молителите споразумение, същите следва да заплатят окончателна държавна такса в размер на по 20 лева в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на Висшия съдебен съвет.

                Съгласно чл.7 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК по дело за развод, включително по взаимно съгласие, когато страните постигнат споразумение относно издръжката, се събира такса в размер на 2% върху тригодишните платежи при споразумение за издръжка. Стойността на тригодишните платежи за издръжка е в размер на 5 760, а дължимата такса е 115,20 лева.

              На основание чл.330, ал.5 от ГПК, решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.

              Водим от гореизложените съображения, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

             ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД сключеният с Акт № 12 от 14.06.1997г. в град Котел, граждански брак между Д.Н.Д. с ЕГН ********** и Д.Н.Д. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ, без да издирва мотивите за това.

             УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение относно последиците от развода както следва:

             Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака непълнолетно дете П.Д.Д. с ЕГН **********, се предоставя на неговата майка Д.Н.Д. с ЕГН **********, като определя неговото местоживеене ***.

              Бащата Д.Н.Д. с ЕГН **********, се задължава да заплаща на П.Д.Д. с ЕГН **********, със съгласие на неговата майка Д.Н.Д. с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 160 лв. (сто и шестдесет лева), платима до 15-о число на съответния месец, за който се дължи, по банкова сметка ***, считано от 01.08.2020г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на законоустановени причини, водещи до изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

              Определя на бащата Д.Н.Д. с ЕГН **********,  следния режим на лични отношения с детето П.Д.Д. с ЕГН **********: всяка първа и трета седмица от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 20:00 часа на неделния ден, с преспиване, половината от коледната, великденската и лятната ваканции на децата, като през четните години през първата половина, а през нечетните години – през втората половина, както и по всяко друго време по желание на детето и възможност на бащата, уговорено между двамата родители.

              Семейното жилище, представляващо къща, собственост на трето лице, находящо се в село *************************, община Несебър, се предоставя за ползване на съпругата Д.Н.Д. с ЕГН **********, като съпругът Д.Н.Д. с ЕГН ********** няма претенции относно ползването му.

             Всеки от съпрузите е взел личните си движими вещи, придобити по време на брака, които е ползвал, като след прекратяването му, те стават изключителна негова собственост и другият съпруг няма и няма да има каквито и да било претенции към тях.

             Съпрузите заявяват, че по време на брака нямат придобити недвижими имоти и движими вещи, както и дялове или акции от търговски дружества, които да подлежат на делба.

             Съпрузите нямат претенции за издръжка един към друг.

              След прекратяване на брака съпругата Д.Н.Д. с ЕГН ********** запазва придобитото със сключването на брака фамилно име Д..

 

               ОСЪЖДА Д.Н.Д. с ЕГН **********,***, да заплати допълнителна държавна такса по бракоразводното производство в размер на 20 лева (двадесет лева) по сметката на Несебърския районен съд.      

 ОСЪЖДА Д.Н.Д. с ЕГН **********,***, да заплати допълнителна държавна такса по бракоразводното производство в размер на 20 лева (двадесет лева), както и сумата в размер на 115,20 лв. (сто и петнадесет лева и 20 ст.), представляваща държавна  такса върху присъдената издръжка, по сметката на Несебърския районен съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: