Решение по КНАХД №473/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба Директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) – София, офис Кюстендил срещу решение № 163 от 31.07.2025 година, постановено по административнонаказателно дело № 700 по описа за 2025 г. на районен съд - Кюстендил.

Касаторът счита решението за неправилно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния акт и по същество да се потвърди наказателното постановление. Иска да се присъди юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание проведено на 29.10.2025 година касаторът, редовно призован, за представител изпраща гл. юк. М. К.. Поддържа жалбата. Не сочи нови писмени доказателства. Пледира жалбата да се уважи като се отмени атакуваното решение и вместо него се постанови друго такова, с което да се потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касация – “***“ ЕООД депозира чрез пълномощника си адв. С. Ц. молба, с характер на писмени бележки. В нея изцяло се поддържа депозирания отговор по касационната жалба. Изразява становище за неоснователност на касационната жалба и се заявява претенция за присъждане на съдебни разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник, прокурор А. Т. дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение състав на районен съд – Кюстендил е отменил наказателно постановление (НП) № 805042-[рег. номер] от 03.01.2025 година на директора на О. К. в ТД на НАП–София, с което е наложил на “***“ ЕООД, в качеството му на работодател и осигурител по смисъла на чл. 5 от КСО, имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за това, че дружеството не е подало пред компетентната ТД на НАП, в случая ТД на НАП–София, офис Кюстендил, в законоустановения срок декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" към чл. 4, ал. 1 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. за м. октомври 2024 г., като е подал декларация образец № 1 за м. октомври 2024 г. на 03.12.2024 г. Така описаното обстоятелствено е квалифицирано от наказващия орган като неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г..

За да постанови решението си първостепенният съд е приел, че дружеството не е извършило нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г., поради което и оспореното пред него НП е издадено в нарушение на материалния закон. По изложените съображения първостепенния съд е отменил процесното НП.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната съдебна инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

От фактическа страна е установено, че на 03.12.2024 година във връзка с възложена РИП № ПО-22001024123212-0РП-0001 е констатирано, че дружеството на 22.11.2024 година е подало декларации обр. 1 и обр. 6 към чл. 2, ал. 2 от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. за м. октомври на 2024 година. На 28.11.2024 година поради депозиран болничен лист от негов работник вместо да коригира декларация обр. 1 за съответното лице я заличило. На 03.12.2024 година подава нова декларация обр. 1 с коригирани данни.

Въз основа на установеното в хода на проверката инспектор по приходите в ТД на НАП София офис Кюстендил достигнал до извод, че от страна на “***“ЕООД е осъществен фактическия състав на нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 1, б."а" от Наредба № Н-13/17.12.2019 година на МФ, вр. с чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Съставен е акт за установяване на административно нарушение № [рег. номер]/17.12.2024 година. В обстоятелствената част на акта е отразено, че “Бета КН Интернешънъл“ ЕООД в качеството на работодател и осигурител по см. на чл. 5, ал. 1 от КСО не е подал в компетентната ТД на НАП, която е ТД на НАП офис Кюстендил декларация образец 1 "данни за осигурено лице" към чл. 4, ал.1 от Наредба № Н-13/17.12.2024 година на Министерство на финансите за месец октомври 2024 година в законоустановения срок - 25.11.2024 година. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен в присъствието на нарушителя. Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното пред районния съд НП.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Съобразено е с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Според чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Съгласно чл. 5, ал. 6 от КСО съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с Наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на НОИ.

Наредба № Н-13 от 17.12.2019 година на МФ е издадена на основание цитираната законова делегация, която наредба в чл. 2, ал. 1 регламентира, че работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларации по образец 1, 3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и 3, а съгласно т. 2 в декларациите се вписват конкретно посочени данни: единният граждански номер на осигуреното лице, дните в осигуряване, осигурителният доход; брутно трудово възнаграждение, задължителните осигурителните вноски за осигурените лица, включително самоосигуряващите се, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", начисленият облагаем доход и начисленият данък за доходи от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ, алтернативният данък по чл. 41а от ЗДДФЛ и други данни, свързани с осигуряване на лицата. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1, б. "а“ от Наредбата декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна ТД на НАП от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.

В чл. 9 от Наредбата е уредена възможност работодателите и осигурителите да могат да заличават подадените данни с декларация по ал. 1 (декларациите по чл. 2, ал. 1 от Наредбата), като подават декларация с попълнен код за заличаване, след което, съгласно чл. 9, ал. 3, се подава нова декларация с коректни данни, когато данните по ал. 1, т. 1 са некоректно подадени. Според разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Наредбата декларациите по ал. 1 (т.е. декларациите по чл. 2, ал. 1 от Наредбата) не се подават за коригиране или заличаване на данни след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят.

Следователно в срока до 30 април на следващата година на задължените лица, подали в сроковете по чл. 4, ал. 1 от Наредбата декларациите по чл. 2, ал. 1 от Наредбата не може да бъде вменено неизпълнение на задължение по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, във вр. с чл. 4, ал. 1 от Наредбата поради неизпълнено задължение за подаване на декларация в срок.

Разглежданият случай е именно такъв. По делото е безспорно установено, че наказаното лице е подало за работник в дружеството, декларация образец № 1 за м. октомври 2024 година в срока по чл. 4, ал. 1, т. 1, б. "а" от Наредбата (в случая до 25 ноември 2024 г.) – а именно на 22.11.2024 г. със сгрешено в същата дни в осигуряване, осигурителен доход на осигуреното лице. От страна на ТД на НАП – София, офис Кюстендил не е отказано приемане на така подадената декларация на основание чл. 11 от Наредбата. В срока до 30 април на следващата 2025 година – на 03.12.2024 г. от името на дружеството е подадена нова декларация образец № 1 за м. октомври 2024 г. При така установените факти не може да се обоснове законосъобразен извод, че дружеството не е изпълнило задължението си да подаде в срок декларация образец № 1 за м. октомври 2024 г. Предвидената нормативна възможност за корекции или заличаване данни в подадена вече и неотхвърлена по съответния ред от ТД на НАП декларация, съдържаща сгрешени данни, не съставлява неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1, т. 1, б. "а", във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ, за което в чл. 355, ал. 1 от КСО е предвидена имуществена санкция. Тези разпоредби са относими към случаи на неподаване на декларацията в срок, какъвто не е процесния случай.

Като е приел, че дружеството не е извършило нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. "а" от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. на МФ и е отменил оспореното наказателно постановление, районният съд е приложил правилно материалния закон. Административнонаказващият орган е предявил административнонаказателно обвинение, без да вземе предвид доказателствата, събрани включително в производството до издаване на НП и е тълкувал и приложил неправилно материалния закон. Изложените доводи от първоинстанционния съд касателно и за приложимост на чл. 28 от ЗАНН не се споделят от настоящия състав, но не променят крайния резултат.

По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение, като постановено в съответствие с действащите правни норми, следва да се остави в сила.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ответникът по касационната жалба има право на разноски. Заявена е претенция за присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение в размер 400.00 лева, обективирано в договор за правна защита и съдействие от 10.09.2025 година и същото се присъжда в този размер. Съдът намира за неоснователно направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция, тъй като претендираното възнаграждение е в минимален размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 163 от 31.07.2025 година, постановено по административнонаказателно дело № 700 по описа за 2025 година на районен съд - Кюстендил.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на “***“ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление на дейността [населено място], общ. Кюстендил, [улица]съдебни разноски по КАНД № 473/2025 година по описа на Административен съд – Перник в размер на 400.00 лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.