№ 1551
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Ралица Димитрова
Десислава Б. Н.а
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Н.а Въззивно гражданско дело
№ 20221000501010 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивна жалба с вх.№ 337180/13.07.2021 г. на ищеца „ Зенит – 99“ ООД, град
София, в несъстоятелност и насрещна въззивна жалба с вх.№ 343140/ 11.08.
2021 г. на ответника И. А. И. от град София срещу решение № 264227 от
25.06.2021 г. на СГС, ГО І – 12 – ти състав по гр.д.№ 3791/2020 г. ,с което
искът по член 57,ал.2 от ЗЗД за вземане от обезщетение за неоснователно
получена и отчуждена от ответника ½ идеална част от недвижим имот в град
Созопол е уважен до размера от 14 000 лева и отхвърлен за горницата до 638
943 лева .
Въззивната жалба на ищеца е насочена срещу отхвърлителната част на
решението. Съдържа оплаквания за постановяването й при допуснати
нарушения на материалния ( член 57,ал.2 от ЗЗД ) и процесуалния ( член 146
от ГПК - по липса на доклад ) закон и при необоснованост. Оспорени са
изводите на съда, че реалното обогатяване на ответника при условията на
член 57,ал.2,изр. 2- по от ЗЗД се равнява на посочената в нотариалните актове
за сделките цена от 14 000 лева с довод за явната й неравностойност спрямо
насрещната престация и за очевидната симулативност на уговорката за нея с
оглед доказаната с оценителната експертиза по - висока пазарна стойност и по
– висока придобивна цена на имота. Оспорен е и изводът, че ответникът е е
добросъвестен при положение, че е участвал в поредица от увреждащи
кредиторите на съделителя - несъстоятелен длъжник - прехвърлителни
сделки, извършени след вписването в търговския регистър на молбата по
1
член 625 от ТЗ от 11.08.2011 г. за открИ.е на производство по
несъстоятелност, в т.ч. прогласената за нищожна с решението по т.д.№ 231/
2013 г. на СОС доброволна делба и насочени към „ спасяване “ на имота от
масата на несъстоятелността и осуетяване връщането му в натура.
В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемият И. А. И. отговаря, че
въззивната жалба е неоснователна. Правилно е приетото от съда, че от
значение за добросъвестността на ответника е извършването на сделките
преди образуването на производството пред СОС по член 647,ал.2 от ТЗ и
преди влизане в сила на 31.07.2018 г. на постановеното по него решение за
осъждането му да върне имота и че обезщетението следва да се определи
според правилото на член 57, ал.2, изр. 2 от ЗЗД в размера на реалното му
обогатяване.
Насрещната въззивна жалба на ответника е насочена срещу
осъдителната част на решението. Съдържа оплаквания за недопустимост на
претенцията и решението с оглед наличието на разположение на ищеца на
друг иск за оспорване на сделките между ответника и третите лица в
сроковете и на основанията, предвидени в ТЗ, както и за неправилност
поради незаконосъобразно определен размер на обезщетението по член 57,
ал.2,изр.2 от ЗЗД, без да бъдат отчетени фактите за : извършеното с
доброволната делба разпределяне на ответника на по- голям дял в натура в
изплащане на част от обезщетението за неоснователно ползване на имота,
което му се дължи при съдебното разваляне до размера на ½ идеална част на
сключения между страните договор за продажба ; липсата на отправена от
ищеца преди исковата молба покана за заплащане на претендираното с иска
вземане и възникването му в по – нисък от присъдения размер - за половината
от получената продажна цена. Оспорени са преценките за неоснователност на
възраженията за погасителна давност и за неизпълнено от ищеца задължение
за заплащане на посоченото по – горе обезщетение по член 59 от ЗЗД .
С молба с вх.№ 20958/7.10.2022 г. въззиваемият по насрещната
въззивна жалба И. А. И. изразява становище, че тя следва да се отхвърли като
неоснователна.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във
въззивните жалби, доводите в отговора, изразените в страните в съдебно
заседание становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че
то е валидно и допустимо. Разгледаният с него иск по член 57,ал.2 от ЗЗД не е
недопустим, тъй като от ищеца зависи дали ще приеме, че обявената
недействителност не засяга правата на последващите приобретатели при
условията на член 647,ал.3 от ТЗ или ще предпочете да води ревандикационен
иск срещу тях. А иначе ТЗ не урежда нарочни искове за оспорване от
длъжника на сделките, с които третото лице е прехвърлило на другиго
имуществените права, подлежащи на връщане в масата на
несъстоятелността. Решението е правилно в една част и неправилно в друга.
Предявеният от синдика на „ Зенит – 99“ ООД, град София, в
2
несъстоятелност срещу И. А. И. иск по член 57,ал.2 от ЗЗД е за осъждането му
да заплати сумата 638 943 лева, представляваща пазарната стойност на ½
идеална част от поземлен имот с идентификатор № 67800.34.23 по
кадастралната карта на град Созопол и с площ от 7 331 кв.м. при твърдения,
че с влязло в сила решение № 50 от 27.05.2016 г. по т.д.№ 231/ 2013 г. по
описа на СОС договорът за делба от 21.09.2012 г. , сключен с акт № 51,том ІV
,рег. № 4520 на Нотариус с рег.№ *** , с район на действие РС – Бургас,
съставляващ основание за получаването й от ответника, е обявен за
недействителен по предявен от кредитор отменителен иск по член 647,ал.2
във връзка с ал.1,т.3 от ТЗ и ответникът е осъден да я върне в масата на
несъстоятелността. В изпълнителното производство - изпълнително дело №
20177030400896 по описа на ЧСИ, с рег.№ *** – ищецът не е въведен във
владение на частта, тъй като с две поредни сделки за продажба, обективирани
в нотариални актове № 78 и 79 от 3.10.2012 г., на същия Нотариус,
ответникът я отчуждил, без да има възможност да я върне в натура. Ищецът
поддържа твърдение, че ответникът е недобросъвестен отчуждител, тъй като е
получил ½ от имота при липса на основание – признатата за нищожна спрямо
кредиторите доброволна делба и претендира от него обезщетение в размер на
действителната й стойност към момента на извършването на делбата , без да е
изключил друго остойностяване с оглед твърденията за получена цена,
различна от посочената при симулация в нотариалния акт.
С отговора на исковата молба ответникът И. противопоставил
възражение за погасяването на иска по давност; оспорил претенцията по
размер при позоваване на обстоятелството, че е добросъвестен и дължи
обезщетение при условията на член 57,ал.2,изр.2 –ро от ЗЗД ,равняващо се на
половината от посочената в нотариалните актове продажна цена и че преди
подаването на исковата молба не му е отправяна покана за заплащане на
обезщетение ; заявил възражение за неизпълнено насрещно задължение на
ищеца от обезщетение от неоснователно ползване на имота в периода
6.10.2008 г. – 11.06.2012 г. в размер от 6 000 лева по член 90,ал.1 от ЗЗД .
За да уважи иска до размера от 14 000 лева, първоинстанционният съд е
приел, че давностният срок за вземането е 5 – годишен, започнал е да тече от
влизане в сила на решението на СОС по т.д.№ 231/2013 г. на 31.07.2018 г. и
към предявяване на иска на 7.05.2020 г. не е завършен; обстоятелството, че
ответникът се е разпоредил с частта от имота след молбата по член 625 от ТЗ
няма правно значение за добросъвестността му ; узнал е ,че държи вещта без
основание, от влязлото в сила осъдително решение по т.д.№ 231/2013 г. по
описа на СОС „ да върне вещта “, но след сключването на сделките с третите
лица, затова приложимо е правилото на член 57, ал.2, изр.2 от ЗЗД и
размерът на обезщетението се равнява на реално получените от ответника
суми, посочени в нотариалните актове за сделките от общо 14 000 лева, до
колкото доказателствата по делото сочат на вероятна, а не категорично
установена симулативност на уговорката за цената. Съдът присъдил тази сума
безусловно, като характеризирал насрещното възражение като такова за
3
прихващане и приел, че не е доказано по размер .
Във въззивното производство страните не оспорват констатациите в
обжалвания акт,че с влязлото в сила на 31.07.2018 г. решение по т. д. № 231/
2013 г. по описа на СОС по предявени на 8.11.2013 г. от кредитор на
настоящия ищец – несъстоятелен длъжник - искове извършената между
страните на 21.09.2012 година в изискуемата форма по член 35,ал.1 от ЗС
доброволна делба на съсобствения им при равни квоти поземлен имот с
идентификатор № 67800.34.5 по кадастралната карта на град Созопол е
обявена за недействителна на основание член 647,ал.2 от ТЗ във връзка с член
647,ал.1, т.3 от ТЗ и ответникът И. е осъден да върне в масата на
несъстоятелността ½ идеална част от разпределения му в дял имот с
идентификатор № 67800.34.23 с площ от 7 331 кв.м. Страните не оспорват и
приетото от съда, че на 3.10.2012 г. с два последователни договора за
продажба – предмет на нотариални актове № 78 и № 79 ,том IV по нот.д.№
617/2012 г. и нот.д.№ 618/2012 г. на Нотариус, с рег. № *** по регистъра на
НК, с район на действие – БРС - ответникът отчуждил този имот на части от
1000/7 331 и 6 331/7 331 в полза на трети лица и че по образуваното
производство ( изп. дело № 20177030400896 по описа на ЧСИ , с рег.№ ***,с
район на действие – БОС ) за принудително удовлетворяване на притезанието
за връщане на присъдената идеална част, въвод не е извършен, защото имотът
е заварен във владение на трети лица, установено отпреди завеждането на
делото, по което е постановено изпълняваното решение.
В договора за делба страните са постигнали съгласие, че ответникът И.
има насрещно вземане от неоснователно ползване на ½ идеална част от
делбения имот, за която сключеният между страните договор за продажба е
развален с влязло в сила решение по гр.д.№ 5683/2011 г. по описа на БРС и че
имотът, вземането за равностойността на ½ от който е предмет на иска, се
разпределя в дял на ответника в изплащане на част на дължимото
обезщетение за неоснователното ползване в периода от 6.10.2008 г. до
11.06.2012 г. Страните не са посочили размера нито на цялото вземане, нито
на погасяваната при условията на член 65,ал.2 от ЗЗД част .
Със заключението на оценителната експертиза е установено, че
пазарната стойност на ½ идеална част от имота към доброволната делба и към
отчуждителните актове се равнява на 623 135 лева. Оценката е обоснована с
високостойностните характеристики от екологично, географско,
икономическо и туристическо естество на региона, в който имотът попада –
горска територия, в обхвата на Директива 2007/2/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 14.03.2007 г. за създаване на инфраструктура за
пространствена информация в Европейската общност ( INSPIRE ) ,в
защитената зона от екологичната мрежа „ Натура 2000 “ и охранителната
зона ,.А“ по член 9 от ЗУЧК.
Правилно е приетото от съда относно началото на срока за погасяване
по давност на претендираното вземане. Недействителността по член 647 от ТЗ
4
се релевира с иск и проявява действие от момента на обявяването й с влязло в
сила решение. Вземането е изискуемо от този момент , в случая - от
31.07.2018 г. Към предявяване на иска на 7.05.2020 г. петгодишният срок на
погасителната давност не е изтекъл и искът не е погасен по давност.
Правилен е изводът на съда , че е осъществен фактическият състав по
член 57,ал.2 от ЗЗД – ответникът е получил по недействителна делба ½
идеална част от посочения имот, чието връщане в натура поради извършеното
от него отчуждаване е невъзможно и че в полза на ищеца е възникнало
вземане за компенсаторното обезщетение по член 57,ал.2 от ЗЗД.
По оплакванията в жалбите на страните въззивният съд дължи преценка
за добросъвестността на ответника при получаването и отчуждаването на
имота с оглед значението й за обема на отговорността му и за съществуването
на негово насрещно вземане , годно да бъде предмет на възражение по член
90, ал.1 от ЗЗД.
Въззивният съд изхожда от приетото в съдебната практика, че
недействителността по член 647 от ТЗ е специфичен институт на търговското
право. Недействителността се предявява с конститутивен иск, уважаването на
който заличава с обратна сила последиците на сделката и възстановява
правното положение отпреди нейното сключване както спрямо синдика,
длъжника и всички кредитори – член 649, ал.5 от ТЗ, така и спрямо третото
лице, по аргумент от член 648 от ТЗ.
В разрешения спор по член 647 от ТЗ е установено, че има значително
несъответствие между стойностите на разпределените на съделителите дялове
в натура съобразно определения с експертиза размер на вземането по член 59
от ЗЗД на съделителя И. и квотите в съсобствеността и че то е ущърб на
несъстоятелния длъжник -„ Зенит – 99“ ООД. Към сключването на
доброволната делба ответникът е имал знание за всички обстоятелства от
основанието на бъдещия отменителен иск - нееквивалентността на
престациите и наличието на подадена молба по член 625 от ТЗ за открИ.е на
производство по несъстоятелност спрямо дружеството - съделител предвид
вписването й в търговския регистър още на 11.08.2011 г. В съгласие с член
57,ал.2, изр.1 от ЗЗД той дължи действителната стойност на получената на
отпаднало основание - недействителната делба – ½ идеална част имота към
момента на извършването й – 21.09.2012 г., равняваща се според оценката на
вещото лице на 623 135 лева. Поканата за заплащане на обезщетението по
член 57, ал.2 от ЗЗД няма значение за възникване на вземането, а за
дължимостта на лихва за забава .
По възражението по член 90,ал.1 от ЗЗД : вземането на дружеството –
ищец по член 57,ал.2 от ЗЗД и насрещното вземане на ответника И. по член 59
от ЗЗД не съставляват съдържание на едно и също материално
правоотношение. Недействителността на договора за делба не е елемент от
правопораждащия фактически състав на второто вземане. Действието на
недействителността се изчерпва със заличаване на погасителния ефект на
5
уговорката по член 65,ал.2 от ЗЗД за прехвърляне на дял вместо плащане,
доколкото тя е валидна при неуточнен размер на погасената част от
вземането. Следователно възражението за неизпълнено насрещно задължение
на ищеца е неоснователно. Ответникът дължи обезщетението до размера от
623 135 лева безусловно. Искът е основателен до този размер и
неоснователен за горницата до 638 943 лева, което обусловя частично
потвърждаване и частична отмяна на обжалвания съдебен акт .
С оглед променения изход по спора ищецът има право на разноски за
първоинстанционното производство в размер от още 13 974,34 лева,
Ответникът има право на разноски за същото производство в размер от
210,30 лева, вместо присъдените му 8 314 лева, а за въззивното производство
– разноски в размер от 123,95 лева. Ответникът дължи на основание член 649,
ал.6 от ТЗ държавна такса в размер от 12 182,20 лева.
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264227 от 25.06.2021 г. на СГС, ГО І – 12 – ти
състав по гр.д.№ 3791/2020 г. в частта относно отхвърляне на иска за
горницата над 14 000 лева до 623 135 лева, КАТО ВМЕТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН: ********** от град *** ул. „ ***“ № * да
заплати на „ Зенит – 99“ ООД, град София, в несъстоятелност, град София
,район Лознец ,ул. „ Богатица“ № 23, бл. АБВ, вход „в“, ет.П, ап.1 ,
представлявано от синдика Е. Г. Т. сумата от още 609 135 ( шестстотин и
девет хиляди сто тридесет и пет ) лева, съставляваща парично обезщетение в
размер на действителната стойност на ½ идеална част от поземлен имот с
идентификатор № 67800.34.23 по кадастралната карта на град Созопол и с
площ от 7 331 кв.м. на основание член 57,ал.2,изр.2 във връзка с член
55,ал.1,пр.3 от ЗЗД
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която И. А. И., ЕГН:
********** от град София е осъден да заплати на „ Зенит – 99“ ООД, град
София, в несъстоятелност, град София сумата от 14 000 ( четиринадесет
хиляди ) лева и разноски, както и в частта относно отхвърляне на иска за
горницата над 623 135 лева до 638 943 лева.
ИЗМЕНЯ решението в частта, с която „ Зенит – 99“ ООД, град София,
в несъстоятелност, град София е осъдено да заплати на И. А. И., ЕГН:
********** от град София разноски, като ГИ НАМАЛЯВА от 8 314 лева на
210,30 ( двеста и десет лева и тридесет стотинки )лева,
ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН: ********** от град София да заплати на „
Зенит – 99“ ООД, град София, в несъстоятелност, град София разноски за
6
първоинстанционното производство в размер от 13 974,34 (тринадесет хиляди
деветстотин седемдесет и четири лева и тридесет и четири стотинки ) лева.
ОСЪЖДА „Зенит – 99“ ООД, град София, в несъстоятелност, град
София заплати на И. А. И., ЕГН: ********** от град София разноски за
въззивното производство в размер от 123,95 ( сто двадесет и три лева и
деветдесет и пет стотинки ) лева.
ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН: ********** от град София да заплати по
сметка на САС държавна такса в размер от 12 182,20 (дванадесет хиляди сто
осемдесет и два лева и двадесет стотинки ) лева.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7