ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 78
гр. Монтана, 26.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Диана Кузманова
Костадин Живков
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.
в присъствието на прокурора Р. П. Р.
като разгледа докладваното от Костадин Живков Въззивно частно
наказателно дело № 20241600600080 по описа за 2024 година
Производството е по чл.64, ал.6-8 НПК , образувано по жалба на Г. Ц. ,защитник
на обвиняемия по досъдебно производство № 281/2024г. по описа на РУ - Монтана,
преписка № 1194/2024г. по описа на РП - Монтана С. М., ЕГН ********** против
определение на РС-Монтана по частно наказателно дело № 377/2024 година, с която е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция обвиняемият и
защитникът му адв.Ц. поддържат жалбата, като излагат конкретни съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура-Монтана изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Доказателствата са писмени.
Въззивният съд, като съобрази доказателствения материал по досъдебното
производство, провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в
жалбата, доводите и становищата на страните, приема следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, но разгледана по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията на Окръжен съд - Монтана са следните:
Досъдебно производство (ДП) № 281/2024г. по описа на РУ - Монтана, преписка
№ 1194/2024г. по описа на РП - Монтана е образувано на 16.03.2024г. съгласно чл.212, ал.2
от НПК за престъпление по чл.198, ал.1 от НК. С постановление от 18.03.2024г. в рамките
на ДП № 281/24г. по описа на РУ – Монтана С. М. е привлечен в качеството на обвиняем за
това, че на 16.03.2024г. в гр.*, ж.к.*, бл.*, вх.* противозаконо отнел чужда движима вещ - 2
броя банкноти с номинал от по 5 лева или общо сумата от 10.00 лева от владението на М.Р.
от гр.*, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това заплашване -
гледал го заплашително, посегнал към него с ръка и разтворил ципа на якето му –
престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
1
Обжалваният в настоящото производство съдебен акт представлява произнасяне
по искане по чл.64, ал.1 НПК за вземане по отношение обвиняемото лице на мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение от съда,
произтичащи от разпоредбите на НПК, налагат прецизна и обоснована преценка за
наличието или липсата на точно посочените в закона основания за задържане на определено
лице.
Първоинстанционният съд е извършил такава преценка и изложил съображения,
които въззивният съд споделя.
На първо място, налице е формалната предпоставка, предвидена в разпоредбата
на чл.63, ал.1 НПК - обвинение за престъпление, което се наказва с „лишаване от свобода“.
Установено е наличието и на второто условие, посочено в чл.63, ал.1 НПК, а
именно:
Налице е обоснованост на предположението , че жалбоподателят в настоящото
производство е извършил престъплението, в което е обвинен. В такава насока са
показанията на свидетеля М.Р. , протоколът за разпознаване на лица и предмети от
17.03.2024г. , Протокол за доброволно предаване от 18.03.2024г. и разписка от 18.03.2024г.
В жалбата се твърди, че липсват доказателства, установяващи авторството на извършеното
деяние, но с оглед изложеното по-горе съдът намира, че при този етап от развитие на
досъдебното производството събраните такива в достатъчна степен обосновават извода
относно извършителството .
Въззивният съд споделя и извода на първоинстанционния съд за наличие и на
третата предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, а именно - за
съществуваща опасност обвиняемият да извърши друго престъпление.
От приложените към досъдебното производство актуална справка за съдимост на
обв.М., се установява, че същия е осъждан по НОХД № 116/2008г. на ВС – София,
съответно реабилитиран спрямо това осъждане. М. е осъждан и по НОХД № 1002/18г. по
описа на МРС и по НОХД № 335/20г. по описа на МРС, като присъдите по посочените дела
са били групирани с определение по НОХД № 335/20г. по описа на МРС до размера най –
тежкото наказание, а именно една година лишаване от свобода – условно, с три години
изпитателен срок, считано от влизане в сила на определението – 30.06.2020г. Тази съдимост,
както и приложената справка – характеристика, изготвена от РУ – Монтана, сочи на висока
обществена опасност на обвиняемия и вероятността същият да извърши и друго
престъпление . Предвид това и с оглед характера и конкретиката на деянието/ пострадалият
е човек с 100 % ТНР, с чужда помощ/ , което е с висока степен на обществена опасност ,
въззивният съд намира, че адекватната мярка за неотклонение към настоящия момент е
„задържане под стража“ , в каквато насока е и решаващият извод на първостепенния съд,
още повече, че се касае до първоначално определяне на мярката за неотклонение.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното определение, с
което по отношение лицето С. М. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ ,
следва да бъде потвърдено.
Предвид изложените мотиви въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 88/ 19.03.2024 г. на Районен съд-Монтана ,
2
постановено по частно наказателно дело № 377/2024 година , с което по отношение на
С. М., ЕГН ********** - обвиняем по досъдебно производство № 281/2024г. по описа на РУ
- Монтана е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“,
ВЪЗЗИВНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3