Решение по дело №55259/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 758
Дата: 3 февруари 2022 г.
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20211110155259
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 758
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110155259 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М. АТ. Г. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че на 06.07.2011г. по ч. гр. д. № 14865/2011г. по описа на СРС, е
издаден изпълнителен лист, съгласно който е осъден да заплати на /фирма/ сумата от
17 124,83лв. – главница по договор за потребителски кредит № ******/*******г.,
1354,55лв. – договорна лихва за периода 08.03.2008г.-31.03.2011г., 85,71лв. –
наказателна лихва за периода 08.03.2010г.-31.03.2011г. и 992,60лв. – разноски по
делото. Въз основа на изп. лист, по молба от 29.07.2011г., било образувано изп. дело №
5272/2011г. по описа на ЧСИ М.Б. за събиране на вземанията. Ищецът поддържа, че от
20.09.2011г. по делото не са искани и извършвани изпълнителни действия, като същото
се прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 20.09.2013г., а вземанията се
погасили по давност на 20.09.2016г. На 25.02.2016г. ответникът депозирал молба до
съдебния изпълнител с искане да бъде конституиран на мястото на взискателя поради
сключен договор за цесия, от което възниквал правния интерес на предявяване на иска
спрямо него.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника посочените по-горе суми поради
погасяването им по давност.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в
който твърди, че действително вземането е погасено по давност и признава исковата
претенция. Посочва, че дружеството не е дало повод за завеждане на иска и в полза на
ищеца не следва да бъдат присъждани разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане
1
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието
на иска.
В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска. Ответникът с отговора на исковата молба е признал
предявения иск. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а
страната разполага с възможността да се разпорежда с признатото право. По арг. от чл.
237, ал. 2 ГПК мотиви по съществото на спора не следва да се излагат.
Съобразно изложеното, следва да се постанови решение, с което предявеният
иск да бъде уважен.
По разноските:
Ответникът поддържа, че с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото, като е признал предявения иск, поради което приложение следва да намери чл.
78, ал. 2 ГПК. Съдът намира, че предпоставките на посочената разпоредба не са
налице, поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК всички сторени от ищеца
разноски следва да бъдат понесени от ответника. Наличието на изпълнителен лист в
полза на ответното дружество и на формално висящо изпълнително производство за
събиране на вземанията по него, означава, че ответникът претендира вземанията си,
което обуславя извод, че с поведението си (поддържането на висящност на
изпълнителния процес) е дал повод ищецът да се защити по съдебен ред, като отрече
съществуването на процесното вземане. Също така, с молбата си за конституиране като
взискател по изп. дело е поискал да се предприемат принудителни действия спрямо
длъжника. С оглед на това, същият е дал повод за завеждане на делото и в негова
тежест следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в общ размер на
1852,31лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. АТ. Г., ЕГН: **********,
с адрес: /адрес/, срещу /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на
ответното дружество следните суми, за които е издаден изп. лист на 06.07.2011г. по ч.
гр. д. № 14865/2011г. по описа на СРС, 68-ми състав, а именно: 17 124,83лв. –
главница по договор за потребителски кредит № ******/*******г., 1354,55лв. –
договорна лихва за периода 08.03.2008г.-31.03.2011г., 85,71лв. – наказателна лихва за
периода 08.03.2010г.-31.03.2011г. и 992,60лв. – разноски по делото, поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /фирма/, ЕИК: ***********, със
седалище и адрес на управление: /адрес/, да заплати на М. АТ. Г., ЕГН: **********, с
адрес: /адрес/, сумата от 1852,31лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2