Решение по гр. дело №1883/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4912
Дата: 29 юли 2025 г.
Съдия: Мая Йорданова Михайлова
Дело: 20221100101883
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4912
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая Й. Михайлова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело №
20221100101883 по описа за 2022 година
Ищците Д. П. и Р. З. П. са предявили срещу ответника Г. К. З.
обективно и субективно съединени осъдителни искове (съобразно
депозираната на 27.07.2022 г. уточняваща молба) с правно основание чл. 79, ал.
1, вр. чл. 284, ал.2 ЗЗД за заплащане от ответника на всеки от ищците на
сумата от по 24 600.00 щатски долара, представляваща изтеглени парични
средства в периода от 24.02.2027 г. до 27.03.2017 г. по пълномощно от
30.01.2017 г. за изпълнение на възложена на ответника Г. К. З. от Е.И. П. (баща
на ищците) поръчка за осигуряване на необходимата му издръжка и
закупуване на жилище, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане от
ответника на всеки от ищците на сумата от по 3 084.00 лв., представляваща
законна лихва за периода от 16.04.2018 г. до 23.02.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 23.02.2022 г. до пълното изплащане на сумата.
Претендират разноски.
При условията на евентуалност ищците Д. П. и Р. З. П. са предявили
срещу ответника Г. К. З. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за
заплащане на горепосочените суми.
За обосноваване на исковата претенция ищците са навели фактически
твърдения за: качеството им на наследници по закон на баща им Е.И. П.,
1
починал на 03.05.2017 г. в страната; дадени от техния наследодател на
ответника Г. З. пълномощия за извършване на различни действия,
включително и за теглени на парични средства от банкови сметки, с
пълномощно от 30.01.2017 г. и постигнато помежду им устно съгласие с
възлагане на поръчка за осъществяване на действията по пълномощното за
осигуряване на необходимата издръжка на наследодателя им и закупуване на
жилище; извършени през периода от 24.02.2027 г. до 27.03.2017 г. от банкови
сметки на наследодателя им Е. П. тегления на суми от ответника и превод на
такава по негово банкова сметка общо в размер на 49 200 щатски долара,
връщането на които от ответника е поискано приживе от техния наследодател,
намирал се във влошено здравословно състояние; съставено от последния
саморъчно завещание в полза на ответника Г. З., което е за част от
наследството на баща им Е. П. и не включвало вземанията му за парични
суми, включително и за тези от банковите му сметки, а при евентуалност
защита на накърнените им наследствени права с посоченото саморъчно
завещание с предявен от тях против Г. З. иск по чл. 30 от ЗН, предмет на гр.
дело № 13716/2017 г. на СГС, ГО, I-8 състав.
Ответникът Г. К. З. в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Наведени са
възражения и за недопустимост на производството поради: липса на активна
процесуална легитимация на ищците от извършеното завещателно
разпореждане от техния наследодател в негова полза; липса на правен интерес
за ищците от предявените искове, предвид характера на пълномощията и
отпадане на качеството им на кредитор за претендираните вземания с
пораждане действието на завещателното разпореждане в негова полза.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не е спорно между страните по делото, а и от представените по делото
писмени доказателства се установява, че Д. П. и Р. З. П. са наследници по
закон – синове на Е.И. П., починал на 03.05.2017 г. в гр. София, както и че със
саморъчно завещание от 29.03.2017 г., Е.И. П. се е разпоредил за след смъртта
си в полза на Г. К. З., използвайки израза: "Завещавам моето движимо и
недвижимо имущество след моята кончина, да бъде наследено от Г. К. З.".
Завещанието е обявено от нотариус Д.Д.чрез приетия като доказателство по
2
делото Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 10.05.2017 г. и
вписано в Служба по вписванията на 30.05.2017 г.
Не е спорно между страните по делото, че с пълномощно от 30.01.2017
г., с нотариална заверка на подписа с рег.№838/30.01.2017 г., удостоверена от
нотариус В.Г. с рег.№340 на НК, Е.И. П. е упълномощил ответника Г. К. З. да
го представлява, включително и като се разпорежда със суми от неговите
банкови сметки. От представените по делото писмени доказателства (справка
салда по сметки, платежни нареждания и др.) се установява, а същото
обстоятелство не се и оспорва от ответника, че в периода от 24.02.2027 г. до
27.03.2017 г. ответникът Г. К. З. е изтеглил от банковите сметки на Е.И. П.
сума в общ размер от 49 200 щатски долара. От представеното по делото
нареждане за презграничен превод от 27.03.2017 г. (лист 86 от делото) се
установява, че на 27.03.2017 г. е извършен превод от банковата сметка на Е.И.
П. в «Уникредит Булбанк» АД по банкова сметка на ответника Г. К. З. в
«Райфайзен Банк» АД на сумата от 40 000.00 щатски долара с посочено
основание за плащане «захранване», след «продажба на имот».
Видно от представената по делото декларация от 21.04.2017 г. с
нотариална заверка на подписа с рег.№316/21.04.2017 г., удостоверена от
нотариус В.Г. с рег.№340 на НК (лист 19 от делото), Е.И. П. е оттеглил
даденото пълномощно на ответника Г. К. З. от 30.01.2017 г.
От представеното по делото удостоверение за наследници с изх.
№24/13.01.2022 г. издадено от Столична община – район «Триадица» се
установява, че Е.И. П. е починал на 03.05.2017 г., като е оставил за свои
наследници по закон ищците - Д. П. (син) и Р. З. П. (син).
С решение № 266664 от 23.11.2021 г., постановено по гр. д. № 13716/2017 г.
по описа на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от Д. П. и Р. З.
П. срещу Г. К. З. субективно съединени искове с правно основание чл. 30, ал. 1
от ЗН вр. с чл. 28 от ЗН – за намаляване на завещателно разпореждане:
Саморъчно завещание от 29.03.2017 г. на Е.И. П., обявено на 10.05.2017 г. и
вписано в Служба по вписванията на 30.05.2017 г., до размер от 2/3 идеални
части от стойността на цялото имуществото на наследодателя, включващо се в
наследствената маса.
Решението е обжалвано от ищеца Р. З. П. с доводи за неправилност, по
повод на което е образувано в. гр. д. № 1125/2022 г. по описа на САС.
3
С решение № 1394 от 21.11.2022 г. на Софийски апелативен съд постановено
по в. гр. д. № 1125/2022 г. е потвърдено решение № 266664 от 23.11.2021 г.,
постановено по гр. д. № 13716/2017 г. по описа на СГС, I-8 състав.
С Решение №509/30.07.2024 г. постановено по гр.д.№1635/2023 г. по
описа на ВКС, І-во гр.отделение, е отменено въззивно решение № 1394 от
21.11.2022 г. на Софийски апелативен съд постановено по в. гр. д. № 1125/2022
г., с което е потвърдено решение № 266664 от 23.11.2021 г., постановено по гр. д. №
13716/2017 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от Р. З. П. против Г. К. З. иск с правно основание чл. 30,
ал. 1 от ЗН, вр. с чл. 28 от ЗН за намаляване на завещателно разпореждане:
Саморъчно завещание от 29.03.2017 г. на Е.И. П., обявено на 10.05.2017 г. и
вписано в Служба по вписванията на 30.05.2017 г., включително и в частта му
за разноските, и е намалено на основание чл. 30, ал. 1 ЗН с 1/3 ид. ч.
универсалното завещателно разпореждане на Е.И. П., починал на 3.05.2017
г., извършено със саморъчно завещание от 29.03.2017 г. в полза на Г. К. З., като
е възстановена на Р. З. П. запазената 1/3 ид. част от наследството на баща му
Е.И. П., починал на 03.05.2017 г.
Установява се от представената по делото нотариална покана, връчена
на ответника Г. К. З. на 16.04.2018 г., видно от извършеното удостоверяване от
нотариус В.М. с рег. №053 на НК, че ищците Д. П. и Р. З. П. са поканили
ответника да им предостави отчет и разходооправдателни документи за
начина, по който са изразходвани, изтеглените от банковите сметки на Е.И. П.
парични средства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
По исковете по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД
При доброволното представителство представителната власт възниква
изцяло по волята на представлявания. Учредяването на представителната
власт става чрез едностранна правна сделка - упълномощаване на
представителя. Упълномощителят извършва упълномощаването, за да може
чрез пълномощника си, да постигне един желан правен резултат. За да е
налице упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 от ЗЗД, необходимо и
достатъчно е в пълномощното ясно и еднозначно да е изразена волята на
упълномощителя за извършване на разпоредителни правни сделки от негово
4
име чрез пълномощника.
Тази едностранна сделка никога не се осъществява сама за себе си - тя е
имплицитно свързана със сключване на мандатно правоотношение между
пълномощника (довереник) и упълномощителя (доверител), по договор за
поръчка, за чиято действителност законът не изисква спазване на някаква
форма. Тази сделка е причината за другата, упълномощителната сделка,
съществуването на която би било безсмислено, ако не бе налице мандатно
правоотношение, чиято реализация упълномощаването обслужва.
Предмет на договора за поръчка е извършване на определени по
съдържанието си правни действия. Фактическото действие по получаване на
парична сума не отговаря на това изискване, поради което само по себе си не
обосновава мандатно правоотношение. Нормата на чл. 285 ЗЗД свързва
получаване на средства с договора за поръчка, но и изрично предписва
основанието за това - да са необходими за изпълнение на възложеното
действие. В тази връзка и присъщото за мандатното правоотношение
правомощие за разпореждане с предоставените средства и задължение за
съхранение на полученото се явява средство за изпълнение на възложеното
правно действие, каквото обаче в случая не се установява.
Договорът за поръчка по правило е неформален. Съгласно разпоредбата
на чл. 284, ал. 1 от ЗЗД довереникът е длъжен да уведоми доверителя за
изпълнението на поръчката, а съгласно ал. 2 - довереникът е длъжен да даде
на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на
поръчката. Това задължение за действие може да бъде изпълнено само с
активни действия от страна на довереника, като именно той носи
доказателствената тежест за установяването им.
В конкретния случай, от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че ответникът Г. К. З. е изтеглил от банковите влогове на Е.И. П.
(баща на ищците) през процесния период обща сума в размер на 49 200.00
щатски долара, въз основа на пълномощно с нотариална заверка на подписа с
рег.№838/30.01.2017 г., удостоверена от нотариус В.Г. с рег.№340 на НК.
Въз основа на това пълномощно за ответника е възникнала
представителна власт да се разпорежда с паричните суми по влоговете на Е.И.
П. от негово име и за негова сметка, т. е. да извършва правни действия с
правни последици направо за упълномощителя (чл. 36, ал. 2 ЗЗД).
5
Според константната практика на ВКС, обективирана в решение № 225 от
28.01.2013 г. по т. д. № 903/2011 г. на ІІ т. о.; решение № 338 от 27.03.2018 г. по гр. д. №
706/2017 г. на ІV г. о.; решение № 63 от 22.04.2021 г. по гр. д. № 2380/2020 г. на ІІІ г. о. и
др., чрез упълномощаването като едностранна сделка се създава само
представителната власт на пълномощника, а задължението на последния да
извършва правни действия от името и за сметка на упълномощителя възниква
не от самото упълномощаване, а от вътрешните отношения между
упълномощителя и пълномощника, които почти винаги се обективират от
договор, който най-често е договор за поръчка. Самото упълномощаване не
представлява предложение за сключването на такъв договор. Едва с
упражняването на представителната си власт, която може да включва теглене
на парични суми по банкови влогове на упълномощителя, пълномощникът се
обвързва с договор за поръчка, със съдържание според извършените в рамките
на упълномощаването правни действия, ако не е установено нещо друго за
вътрешните отношения между страните във връзка с упълномощителната
сделка.
В последната хипотеза, в която пълномощникът е извършил правните
действия, за които е упълномощен, съгласно разпоредбата на чл. 292, ал. 1 ЗЗД,
следва да се приеме, че вътрешните отношения са подчинени на правилата на
договора за поръчка. Според тези правила, когато правата по пълномощното
са упражнени и пълномощникът е изтеглил от банковите сметки на
упълномощителя определени парични суми, за него възниква задължение да
отчете (предаде) на упълномощителя полученото от негово име и за негова
сметка с оглед създаденото с първото теглене мандатно правоотношение (чл.
284, ал. 2 ЗЗД).
В проведеното на 07.05.2025 г. открито съдебно заседание ответникът,
действащ чрез своя процесуален представител адв. Д.В. е признал наличието
на мандатно правоотношение въз основа на процесното пълномощно,
възникнало с извършените тегления на процесните суми от банковите влогове
на Е.И. П. (баща на ищците), по което е поддържал, че изтеглените средства е
следвало да бъдат използвани за „търсене на дом на наследодателя”, който е
имал намерения да закупи имот, във връзка с които са водени преговори от
ответника с потенциални продавачи на имоти, извършвани са огледи и на Е.И.
П. е бил предложен проект на предварителен договор за покупко-продажба.
6
Твърденията на ответника за извършването на правните действия по
процесното пълномощно въз основа на договор за поръчка, съставлява
съдебно признание на неизгоден факт по смисъла на чл. 175 ГПК, което следва
да бъде ценено с оглед на всички обстоятелства по делото. Ако липсват
доказателства в противен смисъл или още повече ако има доказателства, които
подкрепят признатия факт, осъществяването му следва да се приеме за
доказано (в този смисъл решение № 199/2011 г. по гр. д. № 1171/2010 г. на ВКС, II г.
о., решение № 271/2014 г. на ВКС по гр. д. № 66/2014 г. на ВКС, IV г. о. и др.). По
настоящото дело не са представени доказателства за друг договор, в
изпълнение на който да е извършената процесната упълномощителна сделка,
различен от договора за поръчка, като например договор за дарение или др.,
или за други вътрешни отношения между ответника Г. К. З. и Е.И. П. (баща на
ищците) по повод упълномощаването, които да не изискват извършването на
отчетна сделка между тях.
При горните мотиви и като съобрази ангажираните по делото
доказателства настоящият състав приема, че с пълномощното Е.И. П. (баща на
ищците) е учредил на ответника представителна власт за извършване на
описаните в него действия, като между двамата е възникнало правоотношение
по договор за поръчка, по силата на който Е.И. П. (баща на ищците) е
възложил, а ответникът Г. К. З. е приел да се разпорежда с вземания по
банковите му сметки с цел осигуряване на Е.И. П. на необходимата му
издръжка и закупуване на жилище.
По делото не са представени доказателства, от които да се установява
какви правни действия е предприел ответника в изпълнение на възложеното.
Между страните няма спор, че процесната сума в общ размер от 49 200.00
щатски долара не е предадена от ответника на упълномощителя Е.И. П..
Спорен между страните е въпросът има ли валидно правно основание за
ответника да задържи процесната сума. По този въпрос съдът намира
следното:
С доклада по делото на ответника беше указано, че в негова тежест е да
установи твърдяното основание за получаване на процесната сума.
Доказателства в тази посока не бяха ангажирани.
Следва да бъде съобразено, че с Решение №509/30.07.2024 г.
постановено по гр.д.№1635/2023 г. по описа на ВКС, І-во гр.отделение, е
7
отменено въззивно решение № 1394 от 21.11.2022 г. на Софийски апелативен съд
постановено по в. гр. д. № 1125/2022 г., с което е потвърдено решение № 266664
от 23.11.2021 г., постановено по гр. д. № 13716/2017 г. по описа на Софийски
градски съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Р. З. П. против Г.
К. З. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, вр. с чл. 28 от ЗН за намаляване на
завещателно разпореждане: Саморъчно завещание от 29.03.2017 г. на Е.И. П.,
обявено на 10.05.2017 г. и вписано в Служба по вписванията на 30.05.2017 г.,
включително и в частта му за разноските, и е намалено на основание чл. 30, ал.
1 ЗН с 1/3 ид. ч. универсалното завещателно разпореждане на Е.И. П.,
починал на 3.05.2017 г., извършено със саморъчно завещание от 29.03.2017 г. в
полза на Г. К. З., като е възстановена на Р. З. П. запазената 1/3 ид. част от
наследството на баща му Е.И. П., починал на 3.05.2017 г.
Така, при установеното мандатно правоотношение между ответника Г.
К. З. и Е.И. П. (баща на ищците) въз основа на процесната упълномощителна
сделка, ответникът дължи отчет за изразходването само на 1/3 от средствата
по тези влогове.
По делото няма данни и доказателства 1/3 от получената от ответника -
пълномощник сума, да е била отчетена, поради което и доколкото се установи,
че е налице валидно сключен договор за поръчка, съдът намира, че
ответникът, в качеството си на довереник, не е изпълнил задълженията си по
мандатното правоотношение.
Поради това съдът приема, че в полза на ищеца Р. З. П. е възникнало
вземане за сумата от 16 400.00 щатски долара, представляваща 1/3 част от
изтеглени парични средства в периода от 24.02.2027 г. до 27.03.2017 г. по
пълномощно от 30.01.2017 г. за изпълнение на възложена на ответника Г. К. З.
от Е.И. П. (баща на ищците) поръчка за осигуряване на необходимата му
издръжка и закупуване на жилище, което към момента не е погасено.
Предявеният иск от ищеца Р. З. П. с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 284,
ал.2 ЗЗД се явява основателен до размера на сумата от 16 400.00 щатски
долара.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца Р. З. П. сумата от
16 400.00 щатски долара, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 23.02.2022 г., до окончателното й изплащане.
Поради ненастъпване на вътрешно процесуалното условие, при което от
8
ищеца Р. З. П. са предявени евентуалните претенции по чл. 55, ал. 1, предл. първо
от ЗЗД, съдът не дължи произнасяне по тях.
Доколкото решение № 266664 от 23.11.2021 г., постановено по гр. д. №
13716/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени
предявените от Д. П. и Р. З. П. срещу Г. К. З. субективно съединени искове с
правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН вр. с чл. 28 от ЗН – за намаляване на
завещателно разпореждане: Саморъчно завещание от 29.03.2017 г. на Е.И. П.,
обявено на 10.05.2017 г. и вписано в Служба по вписванията на 30.05.2017 г.,
до размер от 2/3 идеални части от стойността на цялото имуществото на
наследодателя, включващо се в наследствената маса, не е обжалвано от ищеца
Д. П. (т.е. по отношение на Д. П. горепосоченото решение е влязло в сила),
предявеният в производството по настоящето дело от ищеца Д. П. иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 284, ал.2 ЗЗД се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на евентуално предявената претенция по чл. 55, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД от ищеца Д. П.
Съобразно дадените с Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на
ВС разяснения, начална липса на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД е налице в случаите, когато предаването, респективно
получаването на паричната сума, е станало без наличието на някакво
правоотношение. По иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи предаване на ответника на претендираната сума, а ответникът
следва да докаже наличие на основание за нейното получаване, респективно
за задържането.
Със саморъчно завещание от 29.03.2017 г., Е.И. П. се е разпоредил за
след смъртта си в полза на Г. К. З., използвайки израза: "Завещавам моето
движимо и недвижимо имущество след моята кончина, да бъде наследено от Г.
К. З.". Завещанието е обявено от нотариус Д.Д.чрез приетия като
доказателство по делото Протокол за обявяване на саморъчно завещание от
10.05.2017 г. и вписано в Служба по вписванията на 30.05.2017 г.
Доколкото решение № 266664 от 23.11.2021 г., постановено по гр. д. №
13716/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени
предявените от Д. П. и Р. З. П. срещу Г. К. З. субективно съединени искове с
правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН вр. с чл. 28 от ЗН – за намаляване на
9
завещателно разпореждане: Саморъчно завещание от 29.03.2017 г. на Е.И. П.,
обявено на 10.05.2017 г. и вписано в Служба по вписванията на 30.05.2017 г.,
до размер от 2/3 идеални части от стойността на цялото имуществото на
наследодателя, включващо се в наследствената маса, не е обжалвано от ищеца
Д. П. (т.е. по отношение на Д. П. горепосоченото решение е влязло в сила),
предявеният в производството по настоящето дело от ищеца Д. П. иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Задължението на довереника по договор за поръчка да предаде
полученото на доверителя (за изпълнение на отчетната сделка) е изискуемо от
получаване на даденото в изпълнение на поръчката. Практиката
безпротиворечиво приема че довереникът е длъжен да отчете незабавно и без
покана – "задължение, следващо от естеството на мандатното
правоотношение, поради което обезщетение за мораторни лихви се дължи от
деня на получаване на сумите по договора за поръчка" – така Решение № 300
от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1366/2011 г., IV г. о., ГК и др.
В настоящия случай се установава, че процесната сума в общ рамер от
49 200.00 щатски долара е получена от ответника, като по делото не се
установяват нареждания на доверителя, относно последващите действия. Ето
защо в конкретния случай не може да се приеме, че довереникът е бил длъжен
да се отчете на доверителя чрез незабавно предаване на сумата.
Поради това и за да бъде поставен ответника в забава, следва да се
приложат общите правила на чл. 84 ЗЗД – след като няма уговорен падеж, за
поставяне на длъжника в забава следва да му бъде изпратена покана.
Установява се от писмените доказателства, че с нотариална покана,
нотариална покана, връчена на ответника Г. К. З. на 16.04.2018 г., видно от
извършеното удостоверяване от нотариус В.М. с рег. №053 на НК, ищците Д.
П. и Р. З. П. са поканили ответника да им предостави отчет и
разходооправдателни документи за начина, по който са изразходвани,
изтеглените от банковите сметки на Е.И. П. парични средства. В
горепосочената покана не е посочен нито конкретен размер на сумата, която
следва да бъде предадена от ответника на ищците (ответникът е поканен на
върне на ишците „полагащата им се запазена част от сумата на паричните
10
влогове в размер на 2/3 от наличността по сметките към 20.07.2017 г.” – т.е.
наличните суми след смъртта на наследодателя, настъпила на 03.05.2017 г.),
нито срок, в който следва да се осъществи предаването и след изтичане на
който ответникът би изпаднал в забава.
С оглед на гореизложеното предявеният от ищците Д. П. и Р. З. П. срещу
ответника Г. К. З. иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане от
ответника на всеки от ищците на сумата от по 3 084.00 лв., представляваща
законна лихва за периода от 16.04.2018 г. до 23.02.2022 г., следва да се
отхвърли като неоснователен.
По разноските
С оглед искането по чл. 78, ал. 1 ГПК и изхода на делото на ищеца Р. З. П.
следва да се присъдят направените разноски съразмерно на уважената част от
исковете в размер на сумата от 1 131.01 лв. (внесена държавна такса).
Въпреки претенцията на ответника за разноски за адвокатско
възнаграждение, такива не му се следват, тъй като не са представени
доказателства, за това че е заплатил адвокатски хонорар на пълномощника
си.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. К. З., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
***********, адв. Д.В., да заплати на Р. З. П., роден на ******** г. в Ню
Йорк, САЩ, със съдебен адрес: гр. Варна, бул. „********, адв. Кр. О., на
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 284, ал.2 ЗЗД сумата от 16 400.00 щатски
долара, представляваща изтеглени парични средства в периода от 24.02.2027
г. до 27.03.2017 г. по пълномощно от 30.01.2017 г. за изпълнение на възложена
на ответника Г. К. З. от Е.И. П. поръчка за осигуряване на необходимата му
издръжка и закупуване на жилище, ведно със законната лихва върху сумата от
23.02.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. З. П., роден на ******** г. в Ню Йорк,
САЩ, със съдебен адрес: гр. Варна, бул. „********, адв. Кр. О., срещу Г. К. З.,
11
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ***********, адв. Д.В., иск
с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 3 084.00 лв., представляваща
законна лихва за периода от 16.04.2018 г. до 23.02.2022 г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. П., роден на ******** г. в Мисури,
САЩ, със съдебен адрес: гр. Варна, бул. „********, адв. Кр. О., срещу Г. К. З.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ***********, адв. Д.В.,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 284, ал.2 ЗЗД за сумата от 24
600.00 щатски долара, представляваща изтеглени парични средства в
периода от 24.02.2027 г. до 27.03.2017 г. по пълномощно от 30.01.2017 г. за
изпълнение на възложена на ответника Г. К. З. от Е.И. П. поръчка за
осигуряване на необходимата му издръжка и закупуване на жилище, с правно
основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 3 084.00 лв., представляваща законна лихва
за периода от 16.04.2018 г. до 23.02.2022 г., и с правно основание чл.55 ЗЗД за
сумата от 24 600.00 щатски долара, представляваща изтеглени парични
средства в периода от 24.02.2027 г. до 27.03.2017 г. по пълномощно от
30.01.2017 г. за изпълнение на възложена на ответника Г. К. З. от Е.И. П.
поръчка за осигуряване на необходимата му издръжка и закупуване на
жилище, ведно със законната лихва върху главницата от 23.02.2022 г. до
пълното изплащане на сумата, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. К. З., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
***********, адв. Д.В., да заплати на Р. З. П., роден на ******** г. в Ню Йорк,
САЩ, със съдебен адрес: гр. Варна, бул. „********, адв. Кр. О., сумата от
1 131.01 лв., представляваща разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

12