№ 524
гр. Пловдив, 28.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500426 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 5077/15.02.2023г. на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* чрез пълномощника Р. И. И. против разпореждане от
24.01.2023г., инкорпорирано в заповед № 436 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 18691 по описа за 2022г. на РС Пловдив, XVIII гр. с.,
в частта, с която се отхвърля заявлението за претендираното договорно възнаграждение в
размер на 55, 58 лева за периода 10.05.2022г. – 10.11.2022г., възнаграждение за закупена и
използвана услуга Фаст от 140 лева, възнаграждение за закупена услуга Флекси от 180 лева,
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, лихви за
забава – 60, 16 лева за периода от 11.05.2022г. – 10.11.2022г., ведно със законната лихва за
забава в размер на 8, 68 лева за периода от 10.11.2022г. – 21.11.2022г., както и разноските за
разликата над уважения до претендирания размер.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
разпореждането в обжалваната част.Моли се за отмяна на същото, вместо което се иска
издаване на заповед за изпълнение за всички суми, претендирани със заявлението.
Пловдивският окръжен съд като разгледа данните по делото и прецени доводите в
постъпилата частна жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява
неоснователна.
Заповедният съд е бил сезиран със заявление по реда на чл. 410 от ГПК от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение против Т.
Б. Т., ЕГН **********, като същото е било уважено за сумата от 400 лева главница,
1
дължима по договор за потребителски кредит № 40008881903 от 06.04.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
22.12.2022г. до изплащане на вземането, ДТ в размер на 11, 43 лева, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 22, 87 лева.
За да отхвърли заявлението в обжалваните части заповедният съд се е позовал на
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК /редакция ДВ бр. 100 от 2019г., в сила от
24.12.2019г./, съгласно която съдът издава заповед за изпълнение, освен ако искането се
основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това.Направил е извод, че в случая клаузите за договорна лихва,
допълнителни услуги Фаст и Флекси, таксите за извънсъдебно събиране и лихвата за забава
върху главницата, са неравноправни, като наличието на евентуална неравноправна клауза
сочи дължимост само на главницата.Що се отнася до разноските, същите са присъдени по
съразмерност, при съобразяване на уважената част от искането на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Настоящият състав на съда като се запозна с доводите в частната жалба и
материалите по заповедното производство, намира следното:
Безспорно заповедният съд е задължен да се произнесе по въпроса за
противоречието на искането със закона или с добрите нрави, изводимо от новата редакция
на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, както и относно наличието на неравноправни клаузи в
договора, сключен с потребител или обоснованата вероятност за това.
Изхождайки от предмета на процесния договор за потребителски кредит и страните
по него – физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята
професионална компетентност и от друга страна финансова институция по см. на 3, ал. 1 от
ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговски дейност, следва да се приеме, че
се касае за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в
който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид
договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.
В процесния договор ГПР е определен в размер на 47, 11% като абсолютна процентна
стойност.Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР
по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК.Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.В случая липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения
ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна
препятства потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при определените
условия за връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/.Неясното
определяне на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора съгласно
2
чл. 22 от ЗПК.В този случай съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.Поради това
заповедният съд правилно е отхвърлил заявлението досежно претендираната договорна
лихва, обезщетението за забава и съответната част от разноските.
Относно претендираната такса за извънсъдебно събиране на задължението настоящият
състав намира, че същата е уговорена в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
която забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.Действията по извънсъдебно събиране на задължението
са такива по управление на кредита.Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема
предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент
е.Оттук следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по
силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено
придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на
кредитора и заобикаляне на забраната на чл. 33 от ЗПК.Поради това се споделя и извода за
нищожност на коментираната клауза.
Относно претендираното възнаграждение за закупен пекат от допълнителни услуги,
включващи приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на
потребителския кредит в рамките на 1 час от постъпването му в системата на дружеството и
право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на предвидените в
договора специфични изисквания, настоящият състав намира, че същите касаят действия по
усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява
събиране на такси и комисионни от кредитора.При това положение следва да се приеме, че
целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за
кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в
противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Предвид гореизложеното заповедният съд правилно е отхвърлил заявлението в
обжалваната част, поради което разпореждането му следва да бъде потвърдено, а частната
жалба против него като неоснователна следва да се остави без уважение.
Предвид горните съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 24.01.2023г., постановено по ч. гр. д. № 18691 по
описа за 2022г. на Пловдивски районен съд, XVIII гр. с., с което е отхвърлено заявлението
на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, със законни представители С.Н., Ц.С., Я.Ч.,,
с процесуален представител юрисконсулт Г.П. за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК против Т. Б. Т., ЕГН ********** от гр. ..........................., за договорно
възнаграждение в размер на 55, 58 лева за периода 10.05.2022г. – 10.11.2022г.,
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст от 140 лева, възнаграждение за
3
закупена услуга Флекси от 180 лева, такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 30 лева, лихви за забава – 60, 16 лева за периода от 11.05.2022г. –
10.11.2022г., ведно със законната лихва за забава в размер на 8, 68 лева за периода от
10.11.2022г. – 21.11.2022г., както и разноските за разликата над уважения до претендирания
размер.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4