РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 188347
гр. София, 11.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20251110146703 по описа за 2025 година
Съдът като се запозна с депозираната насрещна искова молба с вх. № 399585 от 05.12.2025г.,
намира, че искането на ответника настоящия състав, да разгледа насрещни твърдения за
осъществени от молителката актове на насилие на 08.092025г. . и на 09.09.2025г. не следва
да бъде уважавано. Това е така, тъй като на първо място съдът намира , че в случая е
приожима разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ЗЗДН " Ако до приключване на съдебното дирене
в първоинстанционното производство ответникът извърши нов акт на домашно насилие
спрямо молителя, последният може да подаде допълнителна молба за защита, която съдът
разглежда в рамките на образуваното производство.". Предвид това и тъй като вече между
страните има образувано на 01.09.2025г. друго производство по ЗЗДН, а именно гр.д.
45039/2025г. по описа на 91-ви състав на СРС, по което ответника е сезирал съда с молба за
защита насочена срещу молителката /ответник в другото производство/. Предвид това и
доколкото в другото производство ответника има качеството на молител, следва да уведоми
съда за всички последващи актове на насилие извършени от ответника. Това законодателно
решение не е случайно, а е водено от идеята в едно производство да бъдат разгледани
всички твърдения за извършени актове на насилие от молитела спрямо същия ответник в
хода на едно и също производство. Отделно от това следва да се има предвид, че приложими
са правилата на ЗЗДН, а по отношение на неуредените въпроси се прилага ГПК. Предвид
това приоритет в случая има разпоредбата на чл. 15, ал . 3 от ЗЗДН. Ето защо твърденията
изложени в насрещната искова молба не следва да бъдат разгледани в настоящото
производство, още повече, че ще доведат до неговото забавяне, а е възможно и да внесат
правна несигурност при евентуално разглеждане на твърденията от два състава на СРС.
На следващо място и в допълнение следва да се отбележи, че преценката за възможността
за съвместно разглеждане на искови претенции е изцяло в правомощията на сезирания съд.
Това процесуално действие на съда не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не
1
прегражда пътя на защита на насрещния ищец и първоначален ответник, защото той може
да защити правата си в отделно производство.
По изложените мотиви и на основание чл.211, ал.2 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НЕ ПРИЕМА депозираната от ответника насрещна искова молба с вх. № 399585 от
05.12.2025 година за съвместно разглеждане по настоящето производство.
Разпореждането е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2