Решение по дело №409/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 174

 

гр. п.,

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

п.СКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ПЕТРОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА       

 

с участието на секретаря Стефка Тошева като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 409/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 6975/ 05.03.2019 г. от М М.А.  и С.Й.А.,*** ,представлявани от адв.Ф. против решение № 8 / 02.01.2019 г. ,постановено по гр.д. 690 / 2018 г. по описа на ОС – п. ,с което е отхвърлен предявеният от тях против А.Н.А. и Д.Х.А.  иск  с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД.По съображенията ,изложени  във въззивната жалба ,жалбоподателите считат решението за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,поради което   заявяват искане за отмяната му и постановяване на друго ,с което  така предявеният иск бъде уважен  като претендират присъждане на разноски.

Предмет на настоящето производство е и частна жалба вх.№ 19562 / 26.06.2019 г. от посочените жалбоподатели против  определение № 1022 / 27.05.2019 г. ,постановено по същото гр.д. ,с което е оставено без уважение искане на първите за изменение на решението в частта на разноските.Считат определението за неправилно и незаконосъобразно  и заявяват искане същото да бъде отменено и решението в частта на разноските – изменено като  са намали присъденият адвокатски хонорар като прекомерен.

От въззиваемите  Д.Х.А. и А.Н.А. ,представлявани от адв.К. е постъпил писмен отговор на въззивната жалба ,с който вземат становище ,че същата е неоснователна ,а обжалваното решение  е правилно и като такова заявява искане да бъде потвърдено като претендира присъждане на разноски.За неоснователна считат и частната жалба против определението ,с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите за изменение на решението в частта на разноските.

п.СКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено по очертания от ищците  по основание и петитум допустим предмет на делото.

Първоинстанционният окръжен съд  е сезиран с иск от  М М.А.  и С.Й.А. против Д.Х.А. и А.Н.А. за обявяване за окончателен  на предварителен договор ,сключен между им, за покупко-продажба на недвижим имот от 23.01.2018 г. - апартамент № 5, находящ се в гр. п., ж.к. т.-**, вх. Б, ет. 3, със застроена площ от 67,51 кв.м, ведно с изба № 5 с площ от 2,70 кв.м, както и с 1,619 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, който недвижим имот представлява СОС с идентификатор ***по КККР на гр. п., за сумата от 48 000 евро или 93 880 лв .С обжалваното решение съдът е приел, че ищците – купувачи по предварителния договор ,са неизправна страна по същия,поради което не са материално правно легитимирани да искат от съда обявяване на предварителния договор за  окончателен ,а така също и ,че към датата на постановяване на решението ответниците – продавачи по предварителния договор ,не са собственици на  имота ,предмет на същия ,тъй като са се разпоредили с него преди вписване на настоящата искова молба. Освен това е приел ,че предварителния договор е бил развален от продавачите като изправна страна по същия по вина на купувачите и към момента на постановяване на решението същият не е действащ.При тези мотиви е приел иска за неоснователен и като такъв го е отхвърлил.

Недоволни от така постановения съдебен акт са останали ищците , ,които считат решението за неправилно ,необосновано ,незаконосъобразно и постановено при нарушения на съдопроизводствените правила.Конкретно са направени оплаквания ,че съдът  в противоречие на процесуалния закон не е допусна изменение на петутиума на иска с допълването му с иск с правно основание чл.55 от ЗЗД ,предявен в условията на евентуалност и така също не е допуснал  до разпит поисканите свидетели.Релевирал е оплаквания за неправилност относно изводите на съда  ,касаещи развалянето на предварителния договор по вина на ищците ,както и незачитане заявеното от тях искане съдът да уважи иска в хипотезата на чл.362 ал.1 от ГПК.

От събраните по делото доказателства се установява ,че на 23.01.2018 г.  между ответниците от една страна като продавачи ,и ищците – от друга – като купувачи ,е сключен предварителен договор  за покупко продажба на недвижим имот ,описан в договора ,за сумата от 48 000 евро или 93880 лв. като при подписването му купувачите са заплатили на продавачите сумата от 1 000 лв. ,а останалата част от покупната цена е уговорено да бъде заплатена в деня на нотариалното изповядване на сделката ,което да стане не по-късно от 28.02.2018 г.в кантората на Нотариус С.К..Уговорено е също така ,че ако продажбата не стане до 28.02.2018 г. по каквато и да е причина  страните да се явят на 01.03.2018 г. в 13 часа в кантората на Нотариус С.К..Безспорно е  по делото ,че продажната цена не е заплатена в срока ,уговорен в договора  като от представения констативен протокол **том I рег.№ **/ 2018 г. ,съставен от Нотариус С.К. ,е видно на 01.03.2018 г. в 13 часа в кантората й са се явили ответниците ,които са представили всички необходими документи за сключване на окончателен договор  като до 17,30 часа на същия  ден ищците не са се явили на посоченото място.По делото е представена нотариална покана  от ответниците от 12.03.2018 г. ,връчена на ищците чрез залепване на 28.04.2018 г.,с която ответниците са  направили изявление за разваляне на предварителния договор за покупко- продажба поради неплащане на цената от страна на купувачите  в срока, уговорен в договора ,а видно от нотариален акт **,том I,рег.**,дело **/2018 г. на 12.04.2018 г. ответниците са продали процесния имот на трето лице.

При тази фактология ,която не се оспорва  с въззивната жалба могат да бъдат направени следните изводи: принципно е вярно твърдяното във въззивната жалба ,че доколкото плащането на цената е уговорено да се извърши при нотариалното изповядване на сделката  - т.е. уговорена е едновременност на двете престации , е възможно предварителният договор да бъде обявен за окончателен  в хипотезата на чл.362 ал.1 от ГПК ,а именно  при условие ,че ищецът изпълни насрещното си задължение . В случая обаче тази хипотеза е неприложима доколкото са налице други пречки за уважаване на  иска .Както се посочи по-горе ищците  - купувачи по предварителния договор не са  заплатили продажната цена в срока ,уговорен в него ,нито са се явили на 01.03.2018 г. в Кантората на Нотариус К.,така както  е уговорено ,в противовес на поведението на ответниците ,които са се явили на посочената дата с всички необходими документи за сключване на окончателен договор.При това положение същите  се явяват изправна страна по договора и правно валидно в хипотезата на чл.87 ал.2 предложение второ  от ЗЗД, са развалили същия с нотариалната покана от 12.03.2018 г.  ,считано от връчването й  до ищците ,което е осъществено на 28.04.2018 г.Тук не може да бъде споделено становището на ищците ,че между страните имало други уговорки относно срока за сключване на окончателен договор ,респ.заплащане на цената , за установяване на които са поискали събиране на гласни доказателства.Доколкото правоотношението между страните е възникнало въз основа на писмен договор ,то на основание чл.164 ал.1 т.5  от ГПК е недопустимо страната,която  участвала в писменото съглашение да установява негово съдържание,изменение или отмяна със свидетелски показания.В този смисъл ,отказвайки допускането на свидители, съдът не е допуснал  процесуално нарушение ,довело до постановяване на неправилно решение.

Предвид тези изводи  следва да се приеме ,че към момента на постановяване на съдебното решение  по иска по чл.19 ал.3 от ГПК  -02.01.2019 г.предварителният договор за покупко-продажба на недвижими имот,предмет на същия , е бил развален и облигацията между страните е била прекратена,поради което активната  материално правна легитимация на ищците да упражнят потестативното право да трансформират същия в окончателен    не е налице.За пълнота следва да се каже ,макар и оплакване в тази посока да липсва ,че доказателствата по делото сочат ,че към същия този момента - постановяване на решението по  иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД ,ответниците   не са собственици на имота ,предмет на същия доколкото са се разпоредили с него преди вписване на настоящата искова молба ,което е допълнителен аргумент за неоснователност на предявения иск.

Що се отнася до искането ,заявено от ищците за изменение на иска с допълване на петитума на същия с иск с правно основание чл.55 от ЗЗД ,заявен при условията на евентуалност ,което  съвсем законосъобразно не е допуснато от съда ,освен изложените мотиви от първоинстанционния съд следва  допълнително да се има предвид ,че не е допустимо под формата на изменение на иска да се постигне последващо обективно съединяване на искове ,каквото по своя характер е тук обсъжданото  процесуално искане.Поради тези мотиви и доколкото такъв иск е извън предмета на спора  настоящата инстанция не дължи произнасяне по искането ,заявено с въззивната жалба за удовлетворяване на иска им с правно основание чл.55 от ЗЗД за връщане на сумата от 1 000 лв. ,заплатена по предварителния договор.

С оглед на гореизложеното настоящата инстанция намира така предявения иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

п.ски окръжен съд с обжалваното решение е стигнал до същите изводи и като е постановил решение ,с което е отхвърлил същия ,е постановил правилно и обосновано решение ,което следва да бъде потвърдено изцяло.

Предмет на делото е и частна жалба вх.№ 19562 / 26.06.2019 г. от М М.А. и С.Й.А. против  определение № 1022 / 27.05.2019 г. ,постановено по същото гр.д. ,с което е оставено без уважение искане на първите за изменение на решението в частта на разноските. С решението ,предмет на обжалване  съдът е осъдил ищците да заплатят на ответниците разноски в размер на 3 350 лв. общо за двамата,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение  като не е зачел направено от ищците възражение за прекомерност   при минимален размер съобразно Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 1 730 лв. С обжалваното определение ,постановено по реда на чл.248 от ГПК  съдът е оставил без уважение искането  за изменение на решението в посочената му част  като е преценил ,че двамата ответниците са упълномощили поотделно адв.К. и са сключили отделни договори за правна защита и съдействие ,по всеки един от който е уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 3 350 лв. , а с решението са присъдени разноски в размер на 3 350 лв. общо за двамата.

Настоящата инстанция намира обжалваното определение за неправилно.Ответниците са представлявани от един адвокат ,който е осъществил общо процесуално представителство и правна защита и съдействие  общо за двамата независимо от представените отделни договори .Затова и съдът правилно е присъдил разноски общо за двамата ,а не поотделно.Действително съдът при преценка наличието на предпоставки за намаляване на адвокатското възнаграждение  не е обвързан от Наредба № 1  от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .В случая обаче,отчитайки  неособената фактическа и правна сложност на казуса и проведеното единствено съдебно заседание без усложнения от доказателствено естество ,съдът намира ,че е налице  основание за редуциране на  размера на присъденото адвокатско възнаграждение до минимума, а именно до размер от 1 730 лв.

 С оглед на казаното обжалваното определение следва да бъде отменено и да  се постанови друго ,с  което решението в частта на разноските бъде изменено като  на  ответниците се присъдят разноски в размер общо на 1 730 лв.

С оглед  на крайния резултат на въззиваемите следва да бъдат присъдени разноски,по отношение на които жалбоподателите са направили възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение По съображенията ,изложени по-горе съдът намира ,че следва да  бъдат присъдени разноски,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение  като същото бъде редуцирано до размер  на 1 730 лв. общо за двамата ,който  размер е съобразен с Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид гореизложените мотиви  ,съдът

 

Р       Е       Ш       И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 8 / 02.01.2019 г. ,постановено по гр.д. 690 / 2018 г. по описа на ОС – п. .

ОТМЕНЯ определение № 1022 / 27.05.2019 г. ,постановено по гр.д.№ 690 / 2018 г. по описа на ОС – п. ,ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :

ИЗМЕНЯ решение № 8 / 02.01.2019 г. ,постановено по гр.д. 690 / 2018 г. по описа на ОС – п. в частта на  разноските КАТО ОСЪЖДА М М.А., ЕГН **********, и С.Й.А., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***. Ж.А.2, ет. 2, ап. 6, чрез адв. Р.Ф., да заплатят на А.Н.А., ЕГН **********, и на Д.Х.А., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, офис 5-6, чрез адв. М.К. общо сумата 1 730 лв. представляваща платено от тях адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА М М.А., ЕГН **********, и С.Й.А., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***. Ж.А.2, ет. 2, ап. 6, чрез адв. Р.Ф., да заплатят на А.Н.А., ЕГН **********, и на Д.Х.А., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, офис 5-6, чрез адв. М.К. общо сумата 1 730 лв. представляваща платено от тях адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС, а в частта ,в която е отменено определението по чл.248 от ГПК и е изменено решението в частта на разноските има характера на определение и подлежи на  обжалване с касационна частна жалба в едноседмичен срок от съобщението .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ : 1.                             2.