№ 22
гр. Троян, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в
публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Кремена Н. Раева
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Административно
наказателно дело № 20254340200023 по описа за 2025 година
за да се произнесе – съобрази:
Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Електронен фиш серия К № 10066217 за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система № TFR1 –М 629, издаден от ОДМВР гр.Ловеч на
„Чобанче“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Мармалийска“ №35, вх. А, представлявано от управителя Г.К.Т.
на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на
400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на
чл.189 ал.8 от ЗДвП, поради което е процесуално допустима. В подадената
жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
издадения електронен фиш, като се навеждат доводи за нарушение на
материалния закон и административнопроизводствените правила при
установяване и санкциониране на административното нарушение.
В съдебно заседание, жалбоподателят „Чобанче“ ЕООД се представлява
от адв.М. Г. от АК – Велико Търново, която поддържа жалбата по изложените
в нея съображения, доразвити в пледоарията й по същество. Претендира
разноски.
За ОД - МВР гр.Ловеч, редовно призовани, представител не се явява в
съдебно заседание и не се представя писмено изложение.
За Районна прокуратура - Ловеч, Териториално отделение – Троян
представител не се явява в с.з.
1
Настоящият съдебен състав, за да се произнесе по основателността на
жалбата и след като се запозна и прецени събраните доказателства при
извършената проверка на обжалвания електронен фиш, намира за установено
следното:
На жалбоподателя е издаден електронен фиш за нарушение, извършено
на 26.11.2024 г. в 11:08 часа на път I-4, км 55+900 (извън населено място), с
посока на движение към гр.Варна, за установено и заснето с автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта №TFR1-M 629, превишаване на
разрешената скорост извън населено място с 42 км/ч. при управление на МПС
лек автомобил марка и модел „Фолксваген Фаетон” с рег. № ***.
Автомобилът се е движил с измерена скорост от 105 км/ч., но след приспаднат
толеранс от минус 3 км/ч. за установена била приета скоростта от 102 км/ч.
при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч.
Установено било, че горепосоченото МПС е собственост на жалбоподателя
Г.К.Т. законен представител на фирма „Чобанче“ ЕООД. Констатираното
нарушение е подведено под материалната норма по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП на „Чобанче“
ЕООД е наложена глоба в размер на 400 лева. Тази фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от писмените доказателства по делото - ел.
фиш, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за
използване на АТСС, протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M, снимка на разположението на процесното АТСС,
както и снимков материал на процесното МПС, като последното, съгласно
чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила. Съдът възприема и
кредитира посочените доказателства като обективни и непротиворечиви,
служещи за установяване на обективната истина.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че на 26.11.2024г. е установено и заснето с АТСС система № TFR1 –М
629 управлението на лек автомобил Фолксваген Фаетон” с рег. № ***. Няма
спор, че лекия автомобил, описан по - горе е собственост на Еднолично
дружество с ограничена отговорност „Чобанче“ ЕООД.
При издаване на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, съдът
констатира допуснати нарушения. От формална страна, електронният фиш
съдържа всички изискуеми съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно:
съдържа данни за териториалната структура на министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното и
заплащане.
Скоростта е установена от одобрено от БИМ мобилно техническо
средство TFR1 –М 629, което е било преминало задължителната последваща
техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Следователно, нарушението е установено от автоматизирана система,
надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
2
определения за наблюдение участък от пътя. Ето защо съдът намира, че
процесната система за контрол, отговаря на изискването на Закона,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано и стационарно, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Както и по-горе е посочено, по делото е представен задължителния в
случаите на ползване на мобилно АТСС Протокол по чл.10 ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на
движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, както и
други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността
на издадения електронен фиш. Приложена е и снимка на разположението на
уреда.
Въз основа на материалите по делото и с оглед направени възражения от
процесуалния представител на жалбоподателя за процесуални нарушения,
съдът счита, че обжалвания Електронен фиш серия К № 10066217, издаден от
ОДМВР Ловеч е незаконосъобразен.
Съдът споделя основния довод на жалбоподателя за допуснато
съществено процесуално нарушение във връзка с наложена имуществена
санкция с ЕФ. Съгласно чл.182, ал.2 т. 5 от ЗДвП, когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на
моторно превозно средство, с превишена скорост от 41 до 50 км/ч, се наказва с
глоба 400 лева.
В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, е посочено че същата
регламентира императивното изискуемото съдържание на електронния фиш.
В тази разпоредба е предвидено ЕФ да се издава, когато за извършено
нарушение, заснето с АТСС, е предвидено наказание глоба, но не и
имуществена санкция.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3 от 03.07.2014 г. по т. д. № 5 /2013 г. на ВАС, институтът на
„имуществената санкция”, въведена с разпоредбата на чл.83, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания, не е идентичен с „глобата”, която
е едно от административните наказания, предвидени в чл.13 - глава втора
„Административни нарушения и наказания” от ЗАНН. Съгласно посочената
разпоредба, за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат
следните административни наказания: обществено порицание; глоба;
временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност.
Предвидените в чл.13 от ЗАНН административни наказания са
само по отношение на физическите лица, тъй като за да бъде определено като
административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено
виновно – чл. 6 от ЗАНН, а вина могат да формират само физически лица – чл.
24 и 26 от ЗАНН.
Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с
разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и
едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност.
3
Съгласно текста на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, в предвидените в съответния
закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския
съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага
имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност.
Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от ЗАНН в
самостоятелна глава четвърта „Административнонаказателни санкции спрямо
юридически лица и еднолични търговци”, която е след глава втора
„Административни нарушения и наказания”.
Законодателят прави ясно разграничение между глобата и
имуществената санкция като правни термини и правни институти. Двата
института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни
нормативни разпоредби.
Имуществената санкция не е сред административните наказания,
визирани в чл. 13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения,
за които административнонаказателна отговорност могат да носят само
физически, но не и юридически лица. Имуществената санкция е предмет на
различна законова регламентация. Поради това, правилата приложими към
глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към
имуществените санкции, налагани на юридически лица и на еднолични
търговци.
По отношение на юридическите лица и еднолични търговци налагането
на имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на
административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична и
която може да се носи само от физически лица.
Разликата между наказанието „глоба” за физическите лица и
"имуществената санкция" за юридическите лица и едноличните търговци се
свежда до субекта на отговорността и именно от тази разлика в субекта и
поради това, че българското законодателство изключва наказателна и/или
административнонаказателна отговорност за юридическите лица,
отговорността по чл. 83 от Закона за административните нарушения и
наказания се определя като обективна, безвиновна отговорност.
Тези различия не допускат приложимост по аналогия на разпоредбите,
касаещи наказанието глоба и за имуществената санкция
Предвид гореизложеното обжалваният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и направеното искане от адвокат Г. –
процесуален представител на „Чобанче“ ЕООД за присъждане в полза на
жалбоподателя на направените разноски за адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН на „Чобанче“ ЕООД следва да се присъди
сумата 500.00 лева, представляващи дължимо адвокатско възнаграждение в
минимален размер по Договор за правна защита и съдействие /л.18/
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Отменя Електронен фиш серия К № 10066217 за налагане на глоба за
4
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система №
TFR1 –М 629, издаден от ОДМВР гр.Ловеч, с който на „Чобанче“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
„Мармалийска“ №35, вх. А, представлявано от управителя Г.К.Т., за
нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 400.00/четиристотин/ лева, като
незаконосъобразен.
Осъжда ОДМВР Ловеч да заплати на „Чобанче“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Мармалийска“ №35,
вх. А, представлявано от управителя Г.К.Т., сумата 500.00/петстотин/лева
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Ловеч в
четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
5