ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 360
гр. Перник , 05.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20211700500207 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Евро Финанс Колект“ ЕООД, чрез
пълномощника адв. И.Л., против определение от 12.02.2021 г. по ч.гр. дело № 786 по описа
за 2020 г. на Радомирския районен съд, с което по реда на чл. 248 ГПК е допълнено
определението от 08.01.2020 г. по същото дело на РРС за обезсилване на издадената по
делото заповед № 260053/06.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, като жалбоподателят е осъден да заплати на А. Б. И. сумата в размер на 300 лева -
направени разноски за адвокатско възнаграждение по заповедното производство.
По изложени в жалбата съображения за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното определение, се иска същото да бъде отменено. Твърди се, че в депозираното от
ответната страна възражение по чл. 414 ГПК не е заявена претенция за разноски, поради
което според жалбоподателя направеното с молбата по чл. 248 ГПК искане за присъждането
им се явява преклудирано. При условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответницата, като се твърди, че същото е
въведено още с отговора на молбата по чл. 248 ГПК. Сочи се, че единственото извършено
процесуално действие от ответницата по заповедното производство е подаване на
възражението по чл. 414 ГПК, което не е мотивирано, и според жалбоподателя следва
адвокатското възнаграждение да бъде намалено до сумата от 50 лева, дължима по чл. 6, т. 5
от Наредба № 1 от 2004 г. за изготвяне на книжа и молби.
Ответната страна А. Б. И. не е подала писмен отговор в законоустановения срок по
чл. 276, ал. 1 ГПК и не е взела становище по жалбата.
Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за редовна и допустима
като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
1
Производството по ч.гр. дело № 786 по описа за 2020 г. на Радомирския районен съд
е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с №
260421/06.10.2020 г., подадено от „Евро Финанс Колект“ ЕООД срещу А. Б. И. за вземания,
произтичащи от договори за телекомуникационни услуги от 25.05.2016 г., 10.06.2016 г. и
15.08.2016 г., сключени между "Българска телекомуникационна компания" ЕАД и
длъжницата, за които в т. 12 от заявлението е посочено, че са прехвърлени с договор за
продажба на вземане от 26.08.2019 г. на заявителя.
На 06.10.2020 г. РС-Радомир е издал в полза на заявителя заповед № 260053 за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжницата А. Б. И. за следните суми: 35,26 лв.,
представляваща незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № **** за отчетен
период от 22.02.2017 г. до 21.03.2017 г., 10,71 лева- лихва за периода от 12.03.2017 г. до
09.03.2020 г., 37,91 лева- главница, представляваща незаплатени телекомуникационни
услуги по фактура № **** за отчетен период от 22.03.2017 г. до 21.04.2017 г., 11,23 лева-
лихва за периода от 09.04.2017 г. до 09.03.2020 г., законната лихва от датата на подаване на
заявлението-06.10.2020 г. до изплащане на вземането, както и за разноски в размер на 25
лева- държавна такса и 300 лева- адвокатско възнаграждение.
Издадената заповед за изпълнение е връчена лично на А. Б. И. на 12.10.2020 г., което
се установява от приложена разписка.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжницата А.И., чрез пълномощника адв. С. И. е
депозирала възражение по чл. 414 ГПК по образец срещу издадената заповед за изпълнение.
В него е посочено единствено, че длъжницата няма задължения към „Евро Финанс Колект“
ЕООД, без да са изложени други съображения. Към възражението е приложено пълномощно
и договор за правна помощ и съдействие от 10.11.2020 г., който обективира разписка за
получаване в брой на дължимото по него адвокатското възнаграждение в размер на 300 лв.
С разпореждане от 13.11.2020 г., връчено на 26.11.2020 г., на основание чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК заповедният съд е указал на „Евро Финанс Колект“ ЕООД, че в едномесечен срок
от получаване на съобщението може да предяви иск относно вземането, предмет на
издадената заповед № 260053 за изпълнение по чл. 410 ГПК, като довнесе дължимата
държавна такса. Заявителят е предупреден, че при непредставяне на доказателства за
предявяване на иска в посочения срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде
обезсилена.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят не е представил пред заповедния съд
доказателства за предявен иск срещу длъжницата А.И. за сумите, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което с определение от 08.01.2021 г. Районен
съд-Радомир е обезсилил заповедта за изпълнение на основание чл. 415, ал. 5 ГПК и
прекратил производството по делото. Няма данни това определение да е обжалвано.
В срока за обжалване на определението, с молба с вх. № 260258/21.01.2021 г.,
подадена от А.И., чрез адв. С. И., е отправено искане за допълване на определението от
08.01.2021 г., с което е обезсилена заповедта по чл. 410 ГПК, като на длъжницата се
присъдят разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение във връзка с
депозирането на възражението по приложения към него договор за правна помощ и
съдействие.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната по молбата страна и настоящ
жалбоподател- „Евро Финанс Колект“ ЕООД, депозирал отговор, с който изразил становище
за неоснователност на молбата. Моли да се оставят без уважение претендираните от
длъжника разноски, евентуално е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
2
С обжалваното определение заповедният съд е приел, че са налице предпоставките по
чл. 248 ГПК и е допълнил определението от 08.01.2020 г. по същото дело на РРС за
обезсилване на издадената по делото заповед № 260053/06.10.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, като е осъдил жалбоподателя да заплати на А. Б. И.
сумата в размер на 300 лева - направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на частния жалбоподател, че
направеното с молбата по чл. 248 ГПК искане за присъждане на разноски е преклудирано.
При непредявяване на иск по чл. 415 ГПК, правото на разноски на длъжника няма как да
бъде реализирано в исковия процес, където съдът следва да се произнесе и по разноските в
заповедното производство. В същото време няма как, при подаването на възражението
длъжникът да знае дали въпросът за разноските ще бъде разрешен в исковия процес или ще
бъдат приложени последиците на чл. 415, ал. 5 ГПК. Поради тази причина и срокът за
заявяване на искането за разноски при обезсилване на заповедта в хипотезата на чл. 415, ал.
5 ГПК е срокът по чл. 248 ГПК, в който може да се иска допълване, респ. изменение на това
определение в частта му за разноските. Хипотезата е аналогична на прекратяване на съдебно
производство в закрито заседание, за което страната предварително не е уведомена /в този
смисъл- определение № 106 от 17.03.2020 г. на ОС - Разград по в. ч. гр. д. № 37/2020 г.,
определение № 3229 от 12.12.2017 г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 2501/2017 г. и
определение № 134 от 9.03.2017 г. на ОС - Добрич по в. ч. т. д. № 46/2017 г./.
Присъждането на разноски по правило е свързано със санкционирането на едната
страна за неправомерното въвличане на другата в съответното производство. Съгласно чл.
78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, като подлежат
на присъждане всички разноски, направени по повод водене на делото, за чието
установяване са представени надлежни доказателства. В случая е налице хипотеза на
прекратяване на производството, по причина, която не е пряко свързана с процесуалното
поведение на длъжника. С обезсилването на издадената заповед за изпълнение кредитора –
заявител се очертава като неизправна страна, която с действията си е довела до
неоснователно въвличане на длъжника в заповедното производство, поради което следва да
понесе санкционните последици на разноските.
Длъжницата А. Б. И. е взела участие в развилото се заповедно производство, като е
ангажирала процесуален представител, който е депозирал възражението по чл. 414 ГПК. Ето
защо е налице основание за присъждане на направените разноски по силата на нормата на
чл. 78, ал. 4 ГПК, която е общо правило и намира приложение и в заповедното производство,
доколкото в същото не са предвидени специални правила в този смисъл. Размерът на
направените от длъжницата разноски е доказан по предвидения в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК начин,
чрез представения по делото заедно с възражението по чл. 414 ГПК договор за правна
помощ и съдействие от 10.11.2020 г., който обективира разписка за получаване в брой на
дължимото по него адвокатското възнаграждение в размер на 300 лв.
Във връзка с направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, следва да се посочи, че релевантна за преценката на размера му е
разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Според същата за процесуално представителство, защита и
съдействие в производство по издаване на заповед за изпълнение, възнаграждението се
определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните
суми. В цитираната наредба е предвидена специална норма, която урежда минималните
възнаграждения за адвокат в случаите на заповедно производство, независимо дали страната
е заявител или длъжник. Настоящият състав не споделя становището на жалбоподателя, че
по аналогия действията по подаване на възражение следва да се приравнят на подаване на
молба по смисъла на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и дължимото в случая възнаграждение за процесуално
3
представителство е 50. 00 лв. Видно както от наименованието на раздела ІІ
"Възнаграждения за съвет, справки, изготвяне на книжа и договори и заверяване на преписи
от документи по чл. 32 от ЗА", така и от началния текст на чл. 6 /"възнагражденията за
съвет, справка, изготвяне на книжа и договори са следните"/, целият раздел урежда
възнаграждения, които не са свързани с процесуално представителство по съдебни дела,
което е уредено в следващия раздел ІІІ. Отговорността за съдебните разноски по реда на чл.
78 ГПК обаче може да се ангажира само за осъществено от адвоката процесуално
представителство, а не за извънпроцесуално съдействие. За услуги, несвързани с
процесуално представителство, разноски от насрещната страна не се дължат/в този смисъл-
определение № 707 от 1.02.2019 г. на САС по в. ч. гр. д. № 836/2019 г./.
Следва да се отчете още, че участието на процесуалния представител на длъжника в
заповедното производство не се изчерпва единствено чрез депозиране на възражение, а
включва и действия, свързани с проучване на доказателствата по делото, даване на правни
консултации, настъпване на усложнения във връзка с предмета на спора и др., поради което
тези действия не могат да се приравнят на подаване на молба по смисъла на чл. 6, т. 5 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В конкретния случай общата стойност на претендираните суми възлиза на 95,11 лв., а
половината от тази претендирана стойност е в размер на 47.56 лв. На основание чл.7, ал. 7,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният размер на възнаграждението за адвокат възлиза на сума в
размер на 300 лв., колкото е и претендираният и присъден размер на ответната по частната
жалба страна. Поради това възражението за прекомерност на това възнаграждение се явява
неоснователно.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че правилно и
законосъобразно районният съд е уважил молбата на длъжницата по чл. 248 ГПК за
допълване в частта за разноските на определението, с което издадената заповед за
изпълнение е обезсилена. Обжалваното определение следва да се потвърди, а подадената
против него частна жалба- да се остави без уважение като неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.02.2021 г. по ч.гр. дело № 786 по описа за 2020
г. на Радомирския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5