№ 7095
гр. София, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20251100507613 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 18137 от 08.10.2024 г., гр.д. № 70460/2023 г., СРС, 73 с-в
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че
ответникът Г. Г. Д. дължи на ищеца „Топлофикация София” ЕАД плащането
на следните суми: на осн. чл. 150, ал. 1, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД – 71,70 лв., представляваща цената на топлинната енергия по договор за
продажба на топлинна енергия на собственика на топлоснабдения обект с
адрес гр.София, ж.к.******** за периода октомври 2019 - май 2020 г., ведно
със законната лихва подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д.
№2249/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 16.01.2023 г. до изплащането на сумата;
- на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД – 3,71 лв. - възнаграждение за услугата „дялово
разпределение“ във връзка с договора за продажба на топлинна енергия на
собственика на топлоснабдения обект с адрес: гр.София, ж.к.******** за
периода март 2020 - май 2020 г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №2249/23 г. на СРС, II ГО,
73-ти с-в - 16.1.2023г. до изплащането на сумата, ОТХВЪРЛЯ частично иска
1
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
– само за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 639,05
лв. и за периода май 2019 – септември 2019 г. и - изцяло исковете по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумите от 145,93 лв., претендирана като
обезщетение за забава за плащане на сумата по чл. 150, ал. 1, вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за периода 15.09.2020 - 16.12.2022 г. и 0,93 лв.,
претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по чл. 79, ал. 1
ЗЗД за периода 16.05.2020 - 16.12.2022 г., като ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1,
вр. ал. 8 от ГПК ответника Г. Г. Д. да плати на ищеца „Топлофикация София”
ЕАД следните суми: 97,88 лв., представляваща обезщетение за направените от
ищеца разноски по настоящото исково дело и 7,16 лв. – по заповедното ч.гр.д.
№2249/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в, съразмерно на уважените части от
исковете.
Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете за мораторни
лихви върху главниците на стойност на топлинна енерия и дялово
разпределение, постъпва въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София”
ЕАД. Счита, че според чл. 33, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ от 2016 г.,
клиентът изпада в забава за плащане на месечните суми за топлинна енергия
по фактурите в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Лихвата върху главницата за дялово разпределение се дължи от изготвяне на
извлечението по сметки, представено по делото, която сума е прибавена към
лихвата за цена на потребена топлинна енергия. Иска се отмяна на решението
в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемата – ответницата по исковете Г. Г. Д. оспорва жалбата.
Третото лице-помагач на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява
становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
отчасти правилно.
2
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Към исковия период действат Общите условия на ищеца „Топлофикация
София” ЕАД, одобрени от КЕВР на 27.06.2016 г., в сила от 12.08.2016 г.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Клаузата на чл. 32, ал. 4 предвижда
продавачът да начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2.
Въззивният съд намира, че задължението е предвидено като срочно,
поради което е изискуемо при условията на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му, без да е необходима покана. С изтичане на 45-дневния
срок по чл. 33, ал. 2 от ОУ, даже и да е изпаднал в забава за плащане,
длъжникът се освобождава от нейните последици при издаване само на
фактурата, изготвена на база прогнозни данни, когато към този момент не е
изготвена окончателната фактура за реално потребление на топлинна енергия
на база изравнителни сметки, поради забава на кредитора – чл. 96 ЗЗД. Когато
кредиторът не оказва необходимото съдействие, изразяващо се в своевременно
издаване на общата фактура за реално потребена топлинна енергия, след
отчитане на средствата за дялово разпределение, изравнителни сметки и
съставяне на кредитни известия, без което съдействие длъжникът не би могъл
да изпълни в срок паричното задължение – чл. 95, предл. 2 ЗЗД, кредиторът не
може да черпи права от собствената си неизправност. Едва след издаване на
тази обща фактура, задължението е напълно индивидуализирано и по размер в
съответствие с действителното потребление, годно за изпълнение и изискуемо
по смисъла на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От този момент длъжникът изпада в забава за
плащане на главницата и дължи съответна мораторна лихва. Искът по чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване съществуване на вземане за
сумата 145,93 лева – мораторна лихва върху главницата за стойност на
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020 г. - 16.12.2022 г., следва
3
да се уважи като основателен.
Като неоснователен следва да се отхвърли искът по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 0,93 лв. - мораторна лихва върху главницата за
цена на услуга дялово разпределение през периода 16.05.2020 г. - 16.12.2022 г.
Вземането за стойност на дялово разпределение, дължимо на топлопреносното
дружество не е нормативно обвръзано с краен срок, поради което става
изискуемо от момента на поканата съгласно чл. 84, ал. 1 ГПК. При липса на
доказателства за редовно връчена покана за плащане в момент, предхождащ
сезирането на съда, забавата настъпва най-рано с връчване на препис от
исковата молба.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции частично съвпадат,
поради различни мотиви. Първоинстанционното решение на основание чл.
271, ал. 1, изр. 1, предл. 3 ГПК следва да се отмени в частта, с която е
отхвърлен искът за мораторна лихва върху главницата за стойност на
топлинна енергия и вместо него се постанови друго, с което искът се уважи.
Решението следва да се потвърди в частта, с която е отхвърлен искът за
мораторна лихва върху главницата за цена на услуга дялово разпределение.
Решението в останалата част, като необжалвано е влязло в сила.
Ищецът в заповедното производство установява разноски от 25 лв. – д.т.
Пред първа инстанция реализира разноски от 200 лв. за д.т., 450 лв. – депозит
за СТЕ и 450 лв. депозит за ССЕ. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, и след
приспадане на присъдените от СРС суми от 7,16 лв. за заповедно
производство и 97,88 лв. – разноски за исково производство пред първа
инстанция, не остават дължими за заповедно производство и се дължат 210,45
лв. за исково пред първа инстанция. Пред въззивна инстанция установява
разноски от 25 лв. за д.т., от които съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК има право на 16
лв., или общо 226,45 лв. за първа и въззивна инстанция.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 26 от НЗПП,
въззивният съд определя сума от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца за заповедно производство. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал.1 НЗПП, съдът
определя по 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за първа и въззивна
инстанция. От тях при условията на чл. 78, ал. 1 ГПК се дължат общо 106,04
лв. за заповедно производство и исково пред двете инстанции.
4
Ответницата по исковете установява разноски пред заповедния съд от
400 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, от които СРС присъжда
365,80 лв. по реда на чл. 250 ГПК с влязло в сила като необжалвано
определение № 18571/24.04.2025 г., поради което не се дължи доплащане.
Пред първа и въззивна инстанция не установява разноски. Представлявана е
безплатно от адв. К.Т. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА /материално затруднено
лице/, поради което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, въззивният съд
определя възнаграждение от по 400 лв. за всяка от двете инстанции за
представителя, от които 287,88 лв. за първа инстанция и 144 лв. –а въззивна,
или общо 431,88 лв. за двете инстанции.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 18137 от 08.10.2024 г., гр.д. № 70460/2023 г.,
СРС, 73 с-в в частта, с която се отхвърля предявеният от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Г. Г. Д. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД за признаване за установено, че Г. Г. Д. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата 145,93 лв. - обезщетение за забава за плащане на
главница за стойност на топлинна енергия през периода 15.09.2020 г. -
16.12.2022 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че Г. Г. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ********
дължи на „Топлофикация София” ЕАД, със седалище: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б сумата 145,93 лв. - обезщетение за забава за плащане на
главница за стойност на топлинна енергия през периода 15.09.2020 г. -
16.12.2022 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18137 от 08.10.2024 г., гр.д. № 70460/2023
г., СРС, 73 с-в в частта, с която се отхвърля предявеният от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Г. Г. Д. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
5
86 ЗЗД за признаване за установено, че Г. Г. Д. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата 0,93 лв. - обезщетение за забава за плащане на главницата
за дялово разпределение през периода 16.05.2020 г. - 16.12.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Г. Д., ЕГН ********** ,с
адрес: гр. София, ж.к. ******** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
със седалище: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б сумата 226,45 лв. – разноски
пред първа инстанция и въззивна инстанция и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от НЗПП сумата 106,04 лв. -
юрисконсултско възнаграждение за заповедно производство, исково
производство пред първа и въззивна инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА „Топлофикация София” ЕАД,
със седалище: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б да заплати адв. К.Т., САК
сумата 431,88 лв. – възнаграждение за безплатно представителство на Г. Д.
пред първа и въззивна инстанция.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца -
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6