№ 40154
гр. София, 29.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110158884 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на „* срещу Р. А. Л..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът на основание чл. 211, ал. 1 от
ГПК е предявен насрещен иск срещу „*.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК „* е подал отговор на насрещната исковата
молба.
С исковата молба, с уточнителна молба от 03.12.2024 г., с отговора на
исковата молба от Р. А. Л., с насрещната искова молба и с отговора на
насрещната искова молба са представени документи, които са допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да се приемат като писмени доказателства.
По доказателственото искане на ищеца за допускане на ССчЕ,съдът ще се
произнесе в първото по делото съдебно заседание в зависимост от
процесуалното поведение на страните.
При извършена служебна проверка за редовност на исковата молба, съдът
намира, че същата е нередовна, поради което на ищeцa следва да бъдат дадени
указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.
С оглед процесуална икономия няма пречка делото да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 27.10.2025 г. от 14.45 часа, за
когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и
1
приложенията, като на Р. А. Л. да се изпрати и препис на молба с вх. №
207260 от 13.06.2025 г.
УКАЗВА на ищеца „* в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение с писмена молба с препис за насрещната страна да
уточни размера на исковата си претенция, доколкото сбора на сумите 4852.51
лв., 5020.76, 3309.61 лв. и 5020.77 лв. не е равен на посочената сума от
18203.58 лв.
УКАЗВА на ищеца „*, че при неотстраняване в цялост и в срок на
посочените нередовности, исковата молба, в тази си част ще бъде върната и
производството по делото ще бъде прекратено на основание чл. 129, ал. 3
ГПК.
ПРИЕМА представените с исковата молба, с уточнителна молба от
03.12.2024 г., с отговора на исковата молба от Р. А. Л., с насрещната искова
молба и с отговора на насрещната искова молба писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане ССчЕ за
първото по делото съдебно заседание.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Производството е образувано по искова молба на ищеца „* срещу
ответника Р. А. Л., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
403, ал. 1 ГПК, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
18203.58 лв., представляваща законната лихва върху запорираната сума по
наложена обезпечителна мярка „запор“ на банкови сметки на ищеца в „* и „*
за периода от 08.12.2023 г. до 23.08.2024 г., която сума е формирана както
следва сумата от 4852.51 лв., представляваща законна лихва, за периода от
21.12.2023 г. до 23.08.2024г. в резултат на запор на сметка BG 98 UBBS 8002
********** при „ОББ“ АД, сумата от 5020.76 лв., представляваща законна
лихва, за периода от 08.12.2023г. до 23.08.2024г. в резултат на запор на сметка
BG09UNCR 70001522407536 при „*, сумата от 3309.61 лв., представляваща
законна лихва, за периода от 08.12.2023г. до 23.08.2024г. в резултат на запор на
сметка BG79UNCR 70001522407537 при „*, както и сумата от 5020.77 лв.,
представляваща законна лихва, за периода от 08.12.2023г. до 23.08.2024г. в
резултат на запор на сметка BG98UNCR 70001525530789 при „*, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба - 07.10.2024 г., до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че с ответника Р. А. Л., се намира в трудови
правоотношения, възникнали въз основа на трудов договор № 2127/07.01.2021
г., в които ответника е бил назначен в ищцовото дружество на длъжност
„шофьор на товарен автомобил – международни превози“. Поддържа, че по
повод на тези отношения възникнал спор, следствие на което Р. Л. завел
искова молба, с която претендирал от ответника „* да му заплати сума в общ
размер от 35515.66 лв. за претърпени от него имуществени и неимуществени
вреди вследствие от трудовата злополука от 04.08.2022 г. на основание чл. 200,
2
ал. 1 КТ. Изтъква, че по заведеното от Р. Л. гр. д. № 20231110119770 е
постановено решение № 13458/08.07.2024 г., с което съдът частично е
отхвърлил претенциите на Р. Л., като дружеството „* е осъдено да заплати
общо обезщетения, такси и разноски в размер на 28483.07 лева. Сочи, че с
образуване на горепосоченото дело, Р. Л. е поискал от съда издаване на
обезпечителна заповед до размера на сумата от 35515.66 лв., като въпреки
направените възражения и обжалване на определение № 38951/01.11.2023 г.
постановено по д. № 20231110119770, с което е допуснато обезпечение за
налагане запор на банкови сметки собственост на ищцовото дружество, съдът
издава обезпечителна заповед № 914 от 02.11.2023 г. с помощта на която Р. Л.
е образувал изпълнително дело № 20238510404010, по описа на *. Твърди, че в
изпълнение на заповедта * налага запори на притежаваните от дружеството
еврови и левови сметки в „* и Банка „ОББ“ за суми над 100000 лв. Оспорва да
е налице обезпечителна нужда. Заявява, че още с получаването на съдебното
решение, с платежни нареждания от 07.08.2024 г. присъдените с решението
суми са платени от ищцовото дружество по банковите сметки на Р. Л. и СРС.
Отделно от това, посочва, че с определение № 31622/11.09.2023 г., съдът е
конституирал, като трето лице – помагач на позицията ответник по делото – *,
като дружеството участва в процеса съгласно валиден застрахователен
договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“, секция –
„Отговорност на работодателя“, обективиран в застрахователна полица с
период от 24.05.2022 г. до 23.05.2023 г., с който била застрахована
отговорността на работодателя при настъпване на трудова злополука, което
според ищеца, представлявало една сигурна гаранция, че при положително
решение за Р. Л., без обезпечителна мярка, ще бъде възможно да си получи
присъденото от съда обезщетение. Сочи, че банковите сметки на ищеца били
запорирани и в двете банки за суми надвишаващи многократно допуснатото
обезпечение, следствие на което „* е понесло значителни материални щети по
плащане на неустойки, лихви и глоби. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с
който оспорва исковата молба по основание и размер и като нередовна.
Оспорва, че по искане на ответника били запорирани вземания на ищеца,
които вземания били в общ размер на 124797.49 лева. Сочи, че дори и да се
докаже твърдението на ищеца, че са били запорирани негови вземания по пет
банкови сметки, то ответникът не е искал налагането на запор за суми над
обезпечението. Поддържа, че не носи отговорност за действията на ЧСИ,
който привежда в изпълнение допуснатата от съда обезпечителна мярка, тъй
като съдебния изпълнител е обвързан от пределите на обезпечителната
заповед. Посочва, че дори запорираната сума да надвишава размера на
допуснатото обезпечение, то действията на ЧСИ не са в изпълнение на искане
на ответника и не са в пряка причинно – следствена връзка с поведението на
последния. Счита, че поведението на ответника е било добросъвестно,
следователно липсва основание за ангажиране на неговата отговорност, тъй
3
като не е налице причинна връзка между твърдените вреди и действията на
ответника. При условията на евентуалност релевира възражение за
съпричиняване на вредите, тъй като, счита, че ищецът е бездействал и не е
предприел съответните действия за намаляване на вредите. Също така счита,
че ищецът няма основание да претендира обезщетение следствие на
запорирането на сумата, присъдена на ответника. Заявява, че оспорва иска и
по размер. Поддържа, че не се сочат конкретни плащания, за които ответникът
да отговаря, както и че липсва причинно – следствена връзка между сумите
запорирани в изпълнение на допуснатото обезпечение по гр.д. № 19770/2023 г.
и забавянето на плащания по договори или публично – правни задължения на
ищеца. В случай, че се установи наличието на претърпени от ищеца вреди
прави възражение за съпричиняване. Претендира разноски.
Предявен е насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал.1
ЗЗД от Р. А. Л. срещу „* с искане ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 6347.91 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 04.08.2022 г. до 07.08.2024 г., начислена върху главница на
обезщетение за трудова злополука, настъпила на 04.08.2022 г. определено на
25366.89 лв. с влязло в сила на 07.08.2024 г. решение на СРС по гр. д. №
19770/2023 г.
В насрещната искова молба се твърди, че с влязло в сила решение на
07.08.2024 г. на СРС по гр. д. № 19770/2023 г., ответникът е осъден да заплати
на ищеца сумата от 25366.89 лв. за претърпяна трудова злополука , настъпила
на 04.08.2022 г. Сумата от 25366.89 лв. била заплатена на ищеца на 07.08.2024
г., поради което ответникът дължал лихва за забава за процесния период.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника по
насрещния иск е подал отговор на исковата молба, с който се оспорват
предявения насрещен иск. Излага твърдения, че в производството по гр. д. №
19770/2023 г., по описа на СРС, 81 състав ищецът нямал претенция за лихва.
Моли съда да отхвърли исковете.
В доказателствена тежест на ищеца по осъдителния иск с правно
основание чл. 403, ал. 1 ГПК, е да докаже наличието на допуснато
обезпечение по предявен от ответника иск; налагането на допуснатото
обезпечение; частичното отхвърлянето на обезпечения иск с влязло в сила
решение; настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди и
техния размер, както и причинно[1]следствената връзка между вредите и
поведението на ответника, изразяващо се в подаване на молба за обезпечение
на иск.
В доказателствена тежест на ответника е докаже възраженията си.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86
ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на
4
дълга на падежа.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че с влязло в сила по гр. д. № 19770/2023 г., по описа на СРС,
81 състав, ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 25366.89 лв.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание
да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им
УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно,
освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5