Р Е Ш Е Н И Е
№
2022г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- ВАРНА, Трети тричленен състав на двадесети октомври две хиляди двадесет и
втора година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря
Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Александър А , като разгледа
докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №1855 по описа на съда за 2022 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.
чл.63в ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, против решение № 867 от 24.06.2022 г. на ВРС,
постановено по НАХД № 20213110204994/2021г., по описа на ВРС, с което е
отменено НП № 03 - 014037/
28.07.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – Варна, с което на „ДИЖЕНЮ В БОТТЕГЕ” ООД - гр.
Варна ЕИК *********, представлявано от Ю
Б. и Н Б., за нарушение на чл.264
вр.чл.128 т.1 от КТ, на основание чл.414 ал. 1 от КТ е наложена „имуществена
санкция” в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева.
В касационната
жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния
закон, поради което се претендира неговата отмяна и постановяване на ново по
съществото на спора, с което се потвърди процесното НП.
В открито съдебно
заседание касаторът, чрез юрисконсулт Н поддържа касационната жалба. По съществото
на спора отправя искане решението на ВРС да бъде отменено като постановено в
противоречие с материалния закон по съображения подробно изложени в
касационната жалба. Претендира присъждане на разноски представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна, редовно призована
не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба и по съществото
на спора.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и дава заключение, че решението на първоинстанционния съд
следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на „ДИЖЕНЮ В БОТТЕГЕ” ООД - гр. Варна ЕИК *********,
представлявано от Ю Б. и Н Б., против НП № 03 - 014037/ 28.07.2021г. на
Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Варна, с което на
дружеството, за нарушение на чл.264 вр.чл.128 т.1 от КТ, на основание чл.414
ал. 1 от КТ е наложена „имуществена санкция” в размер на 1800 /хиляда и
осемстотин/ лева
С решение №
867 от 24.06.2022 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20213110204994/2021г., ВРС е отменил НП № 03 - 014037/28.07.2021г. на
Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Варна. За да постанови този резултат,
РС-Варна е приел, че в случая не се установяват по безспорен начин фактите,
касаещи съставомерни признаци на нарушението, дата и място на извършване на
нарушението. ВРС е констатирал липсата на пълно, точно и ясно описание на
нарушението. Освен процесуалните нарушения съдът е приел, че неправилно е
приложен и материалния закон, тъй като не се установява по безспорен и
категоричен начин лицето Аллери да е престирала работна сила на 06.05.2021г.,
поради което и самото нарушение не е доказано по категоричен и несъмнен начин.
Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от
предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на
Административен съд – Варна намира, че релевираните в касационната жалба отменителни
основания не са налице.
Настоящата касационна инстанция споделя изцяло
установената от районния съд фактическа обстановка. В
мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от
събраните по делото факти и доказателства и на следващите от тях правни изводи,
съобразени с приложимите материалноправни разпоредби, които не следва да бъдат
преповтаряни. Съответни на закона са
изводите на ВРС за допуснати в хода на административнонаказателното
производство процесуални нарушения.
С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест
на административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура,
която да завърши с издаване на законосъобразен акт. Разпоредбата в
относимата редакция на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН предвижда
императивно в НП да е дадено точно и ясно описание на нарушението, да са
посочени датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.
Действително, не става ясно коя е датата, на която административно
наказващия орган е приел, че е извършено
нарушението. В съответствие с правната уредба са изводите на ВРС, че в конкретния случай
не се установява в обстоятелствената
част на НП да се съдържат факти какво възнаграждение е следвало да бъде
начислено, респективно изплатено, какво е било договорено между страните по
трудовото правоотношение, кога е следвало да се изплати трудовото
възнаграждение за месец май 2021г., респективно какво допълнително
възнаграждение е следвало да се начисли, за да се прецени дали не е изпълнено
задължението по чл.264 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.
264 КТ за
работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява
извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според
уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
Посочената норма не е санкционна и
не съдържа срок за заплащане на удвоения размер на трудовото възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 128 от КТ задължава работодателят в установените
срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на
работниците и служителите за положения от тях труд. От друга страна правилни са изводите
на ВРС, че показанията на св. Аллери опровергават твърдението че е престирала работна сила на
06.05.2021г., поради което и самото нарушение не е доказано. Отделно от това
липсват, каквито и да е доказателства обосноваващи посочената в НП дата на
извършване на нарушението и мястото на извършването му. Не
може елемент от обективния фактически състав на нарушението, каквото е датата
на извършването му, както място на извършването да се извлича от данните по
преписката. В този смисъл изцяло несъстоятелна е тезата, поддържана
от касатора относно начина на установяване на тези съществени
реквизити в настоящата хипотеза.
Настоящият
съдебен състав преценява като неоснователни възраженията в касационната жалба
досежно наличие на съставомерните признаци на нарушение извършено от ответника
по касация. Изложените в касационната жалба факти и обстоятелства по същество
допълват тези описани в процесното НП, което е недопустим подход.
Предвид изложеното, като е отменил процесното наказателно
постановление, Районен съд – Варна е постановил валидно, допустимо и правилно
решение и като такова следва да се остави в сила.
Независимо от изхода на спора, предвид липсата на искане за
присъждане на разноски съдът не дължи произнасяне по същите.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд –
Варна, ІІІ тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 867 от 24.06.2022 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20213110204994 по описа на
ВРС за 2021г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: