Решение по дело №1636/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 93
Дата: 6 февруари 2023 г. (в сила от 6 февруари 2023 г.)
Съдия: Веселин Валентинов Енчев
Дело: 20227040701636
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 септември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 93/06.02.2023 година, град Б.

 

Административен съд – Б., в публично заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г. С.,

разгледа адм. дело № 1636/2022 година.

 

Производството е по реда на чл. 215 ал. 1, във връзка с чл. 57а ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба от Д.Н.Г., ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***, против заповед № РД-16-1479/23.08.2022 година на кмета на Община Поморие (лист 24).

С оспорената заповед, на основание чл. 57а ал. 1 т. 1 от ЗУТ, на жалбоподателя е наредено да премахне преместваем обект: „Метално хале“, реализиран в североизточната част на поземлен имот с идентификатор ***0 по КККР на град К. с административен адрес – град К., улица „Васил Левски“ № 23А, представляващ сглобяема конструкция от колони квадратен профил, столици 60/40 мм и термопанели с външни размери 8,00/6,30/4,00 метра (лист 24 – 25).

            В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Сочи се, че констативен акт № 02/09.08.2022 година е издаден с противоречие с правната норма на чл. 17 от ЗАНН, тъй като за този обект вече са налице други актове. Поддържа се, че обектът - по констативен акт № 03/10.08.2022 година - е идентичен с този по констативен акт № 02/09.08.2022 година, а не са два различни обекта, както и, че изграденият „Навес“, предмет на констативен акт № 01/09.08.2022 година е неразделна част от „Едноетажна масивна сграда – хале“. Твърди се, че обектът по трите констативни акта е изграден през февруари 2001 година, поради което на основание § 127 ал. 1 изречение първо от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ представлява търпим строеж и не подлежи на събаряне и/или забрана за ползване. Посочва се, че издаването на заповед за премахване на обекта е в противоречие на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6 ал. 5 от АПК и изпълнение ѝ ще доведе до противоречие с целта на закона. Жалбоподателят счита, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 34 ал. 1 от АПК, тъй като адресатът на акта не е бил запознат със събраните документи по преписката. Сочи още, че административнонаказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.  

Иска се отмяна на заповедта.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя доразвива аргументите за незаконосъобразност на заповедта. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

            Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Представя административната преписка. Излага подробни съображения за законосъобразност на административния акт. Ангажира доказателства. Много активно участва в процеса. Пледира жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски.

 

Жалбата е допустима. Подадена е срещу административен акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права и интереси са засегнати непосредствено и неблагоприятно от волеизявлението на административния орган, предвид вмененото му задължение за премахване на обекта. Жалбата е подадена в законоустановения срок.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, установи следната фактическа обстановка.

На 13.12.2021 година Е. Д. Г. – управител на „Дорослава-02“ ЕООД, е подал жалба до кмета на град К., с която го е информирал, че в съседство на поземлен имот ***3, собственост на „Дорослава 02“ ЕООД се намира поземлен имот ***0, собственост на Н. Д.Г., който е завзел неправомерно 12 м² от поземления имот на дружеството. Твърди се, че след проведен разговор с него и след представени му „уведомление“ на началник СГКК – Б. при Агенция по геодезия, картография и кадастър, „заповед и скица на кадастъра“, Н. Г. не е предприел „възстановяване на въпросната квадратура“, а е построил „хале с височина 2.5 м от желязна конструкция и панели“ на същото място „и по самата междинна граница между двата имота“. С жалбата е поискано да бъдат уведомени „компетентните органи на Община Поморие“ за установяване на място на извършените нарушения „и да бъдат предприети съответните законови мерки“ (лист 52).

Към жалбата управителят на дружеството приложил уведомление с изх. № 24-25462/19.10.2020 година, с което Н. Д. Г., ТП „Български пощи“ ЕАД – Б., „БТК“ ЕАД и „Дорослава-02“ ЕООД са уведомени, че по повод постъпило заявление, подадено на основание чл. 51 ал. 3 от ЗКИР е издадена заповед № № 18-9938/19.10.2020 година на началник на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – град Б., с която е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти на град К. за поземлен имот с идентификатор ***0, поземлен имот с идентификатор ***2 и поземлен имот с идентификатор ***3 (лист 53); заповед № 18-9938/19.10.2020 година, с която е одобрено изменение на КККР, състоящо в изменение на източната граница на ПИ с идентификатор ***0 с ПИ с идентификатор ***2 и ПИ с идентификатор ***3, така че новополучената площ на ПИ с идентификатор ***0 е 810 м², за ПИ с идентификатор ***2 е 872 м² и за ПИ с идентификатор ***3 е 1 791 м² (лист 54) и скица – проект № 15-865949/21.09.2020 година за изменение на КККР за поземлени имоти с идентификатори ***3, ***2 и ***0 (лист 55).

Във връзка с постъпилата жалба от е.д.Г.,*** е изготвена докладна записка до кмет на община Поморие, с искане за съдействие от компетентните органи за „разрешаване на случая“ (лист 51).

С писмо с изх. № 10-09-51/20.12.2021 година на Община Поморие, Н.Д. Г. и е.д.Г. – управител на „Дорослава-02“ ЕООД са били уведомени, че за установяване на фактите, изложени в жалбата, ще се извърши проверка на място на 30.12.2021 година в 11:00 часа от служители от „Контрол по строителството“ към Дирекция „СУТОСУП“, община Поморие. Видно от известия за доставяне на писмото, същото е получено от Е. Г. (на адрес ***) и от Н.Г. на 22.12.2021 година (лист 49 - 50).

За извършената на 30.12.2021 година проверка на поземлени имоти с идентификатори ***0 и ***3 по КК на град К. на улица „Васил Левски“ № 23А и улица „Васил Левски“ № 21 служители от отдел „Контрол по строителството“ към Дирекция „СУТОСУП“ съставили констативен протокол № 01/30.12.2021 година. При проверката, извършена в присъствието на е.д.Г. и в отсъствието на Н.Д. Г., те установили, че в ПИ с идентификатор ***0 е изградено хале – метална конструкция с термопанели с размери 8,00 м на 6,00 м и с височина 4,00 м. Констатирали, че в северната част на имота е изграден навес от колони, квадратен профил, столици 60/40 и термопанели с размери 8 м на 15 м с Нбило = 4,00 м. Към протокола е приложен снимков материал от 30.12.2021 година (лист 47 - 48).

С писмо с изх. № 10-09-51/10.01.2022 година на община Поморие, Н.Г. и Е. Г. са били информирани, че следва да представят в деловодството на община Поморие комбинирана скица с нанесени всички постройки в собствените им имоти, както и строителни книжа, доказващи тяхната законност, и документи за собственост. Писмото  било получено от Н.Д. Г. – чрез съпругата му Николинка Г. (на адрес ***) и от Е. Г. на 11.01.2022 година (лист 43 - 45).

В отговор с писмо вх. № 10-09-51/14.01.2022 година, Е. Г. – управител на „Дорослава-02“ ЕООД е представил нотариален акт № ** от 05.10.2006 година, съгласно който „Дорослава-02“ ЕООД е собственик на празно дворно място в град К. на улица „Шипка“ № 1, урегулирано 850 м², представляващо УПИ VІІІ-243, в кв. 35, празно дворно място в град К. на улица „Хан Крум“ № 3, урегулирано 465 м², представляващо УПИ VІ-243 в кв. 35 и празно дворно място в град К. на улица „Хан Крум“ № 3, урегулирано 435 м², представляващо УПИ ХІІ-243 в кв. 35 (лист 40), както и скица № 15-450360/02.06.2020 година за поземлен имот с идентификатор ***3 (лист 41).

С последващо писмо с вх. № 10-09-51/18.02.2022 година (лист 35), Евгений Г. – управител на „Дорослава-02“ ЕООД  е представил в община Поморие и комбинирана скица за пълна или частична идентичност на ПИ с идентификатор ***3 (лист 36 – 37).

С писмо с изх. № 10-09-51/01.04.2022 година кметът на община Поморие е изискал повторно от Н.Д. Г. представяне на строителни книжа и комбинирана скица в срок до 30 дни от получаване на писмото, като жалбоподателят е бил уведомен, че след изтичане на дадения срок ще се предприемат действия в съответствие с правомощия на общинската администрация, съгласно чл. 223 ал. 2 от ЗУТ (лист 33). Видно от известие за доставяне на писмото, същото е получено от Г. лично на 05.04.2022 година на адрес град К., улица „Васил Левски“ № 23А (лист 33, страница 2).

На 09.08.2022 година работна група от служители в отдел „Контрол по строителството“ към Дирекция „СУПОСУП“ на Община Поморие извършила проверка на обект „Метално хале“, реализирано в урегулиран поземлен имот (УПИ) ХІ-243, кв. 35 по плана на град К., представляващ имот с идентификатор ***0 по КККР на град К., с административен адрес в град К., улица „Васил Левски“ № 23А, при която установила, че собственик на имота е Д.Н.Г., съгласно нотариален акт № 132 от 2020 година на Служба по вписванията - Поморие. Проверката била извършена в присъствието на Д.Г., а работната група констатирала, че обект „Метално хале“ е реализиран в североизточната част на имот с идентификатор ***0 по КККР на град К., представляващ УПИ ХІ-243, кв. 35 по пална на град К., на границата на имот с идентификатор ***3 с административен адрес в град К., улица „Васил Левски“ № 23А. Установено бил, че обектът е изпълнен от сглобяема конструкция, състояща се от колони квадратен профил, столици 60/40 мм и термопанели, че е с външни размери 8,00/6,30 м и с височина Н = 4,00 м. Прието било, че изпълненото представлява „преместваем обект“ по смисъла на § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ, реализиран без разрешение за поставяне на слънцезащитни съоръжения, навеси и други. Като нарушена норма, проверяващите посочили разпоредбата на чл. 56 ал. 1 т. 2 от ЗУТ, а като нарушение – че обектът е поставен без разрешение за поставяне. За извършената проверка групата изготвила констативен акт № 02/09.08.2022 година. В приложение № 1 към съставения констативен акт бил приложен снимков материал, а в приложение № 2 – окомерна скица (лист 31 - 32).

На 18.08.2022 година жалбоподателят оспорил с възражение установеното в констативния акт. Във възражението той заявил неправилност на констатацията – нарушение на разпоредбата на чл. 56 ал. 1 т. 2 от ЗУТ, и изтъкнал, че в случая се касае за маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН (лист 27 – 29).

На 23.08.2022 година, въз основа на констатациите в акта от 09.08.2022 година, кметът на Община Поморие е издал заповедта за премахване на преместваемия обект, реализиран от жалбоподателя в североизточната част на имот с идентификатор ***0 по КККР на град К.. В нея обектът е бил описан по начин, идентичен със съдържанието на констативния акт, т.е. той отново е бил определен като „преместваем обект“ по смисъла на § 5 т. 80 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУТ, поставен без разрешение за поставяне (лист 24 - 25).

В съдебното производство по проверка законосъобразността на заповедта е допусната и приета съдебно – техническа експертиза (СТЕ).

В приетото заключение вещото лице е описало подробно конструктивните особености на металното хале, материалите, от които е изграден, неговите размери и начина, по който той е прикрепен към прилежащия терен. Посочено е, че металното хале е с метална конструкция, изградена като метален скелет, основана от носещи вертикални колони, разположени по ограждащите стени и хоризонтални греди в горния и долния край на вертикалните колони. Колоните и гредите са квадратен профил с размери 80/80 мм. Покривът е едноскатен с наклон към запад. Покривната/таванска конструкция е изпълнена от греди 80/80 мм и метални ребра 60/40 мм, разположени напречно на гредите, с покритие от термопанел. Покривната конструкция се носи по средата от източната страна, граничеща с обект „едноетажна масивна сграда-хале“ от металнен квадратен профил 80/80 мм, заварен за металната греда и металната ферма на обект „едноетажна масивна сграда - хале“. В западната стена на обект „едноетажна масивна сграда - хале“ е оформен отвор, който го свързва с обект „метално хале“. Ограждащите стени са изпълнени от термопанел, като в южната е монтирана широка „ролетна“ врата. Обект „металното хале“, предмет на процесната заповед е изграден върху съществуваща бетонна площадка, обслужвала описания в КА № 03 обект „едноетажна масивна сграда-хале“, като носещите вертикални колони са монтирани плътно до съществуващите метални колони на обект „едноетажна масивна сграда-хале“ Колоните са монтирани върху съществуваща бетонова площадка чрез метални планки и метални шипове, забити в настилката. Върху съществуващата бетонова площадка е положена допълнителна бетонова замазка с дебелина 2 – 3 см.

Посочено е, че по дължината на обект „метално хале“ и на обект „едноетажна масивна сграда-хале“ е изграден навес метална конструкция с вертикални носещи колони квадратен профил през около 3,00 м една от друга, хоризонтални греди в горния и долен край на северната дължина на навеса и метални ребра на покривната конструкция. Металните ребра са заварени за металните хоризонтални греди на двата други обекта. Покривът е едноскатен с наклон на север. Сочи се, че на практика обект „метално хале“ и обект „навес“ представляват едно г-образно помещение, тъй като между тях няма преградна стена, както и до обект „навес“ няма друг достъп, и в този смисъл - обект „метално хале“, предмет на процесната заповед не може да бъде отделен от терена чрез демонтаж на съставните му елементи, ако първо не се демонтира обект „навес“.

Вещото лице е установило, че предвид начина на изграждане и взаимосвързаността на обектите, може да се заключи, че обект „метално хале“ не представлява отделен самостоятелен обект (лист 91 - 92).

 

При така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Заповедта е издадена от компетентен орган.

Според чл. 57а ал. 1 - 3 от ЗУТ, обектите по чл. 56 ал. 1 и чл. 57 ал. 1 се премахват, когато: 1. са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение; 2. са поставени без правно основание или правното основание за одобряване на схемата и/или за издаване на разрешението за поставяне е отпаднало; 3. не отговарят на правилата и нормативите за устройство на територията; 4. не отговарят на изискванията по чл. 169 ал. 1 т. 1, 2, 3, 4, 5 и ал. 3, т. 1; 5. представляват реклама, забранена със закон; 6. срокът на схемата и/или на разрешението за поставяне е изтекъл; 7. обектът е захранен с вода и не е включен в уличната канализация или не е изградена локална система за съхранение на отпадните води; 8. не отговарят на други изисквания, определени с нормативен акт.

Обстоятелствата по ал. 1 се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223 ал. 2, а за обекти по чл. 56 ал. 1, поставени на територията на националните курорти, определени с решение на Министерския съвет за селищни образувания с национално значение, и на територията на морските плажове – от органите на Дирекцията за национален строителен контрол в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по ал. 1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му. Съгласно ал. 3 в 7-дневен срок от връчването на констативния акт по ал. 2 кметът на общината, съответно началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на обекта. Заповедта се връчва на собственика на обекта по ал. 1, който може да я обжалва по реда на чл. 215 ал. 1. Заповедта се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а.

В конкретния случай, издател на заповедта за премахване на обекта е кметът на общината, компетентен орган по смисъла на чл. 57а ал. 3 от ЗУТ.

Заповедта е издадена във формата, предвидена в закона, като съдържа всички задължителни реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК.

В административното производство не са допуснати и процесуални нарушения, обуславящи отмяната на заповедта за премахване на обекта. Констативният акт е съставен от компетентни служители на общината – двама „експерти“ и „специалист“ в отдел „Контрол по строителството“ към дирекция „СУТОСУП“ в Община Поморие. Той е връчен на жалбоподателя, като в срока, представен от закона, адресатът на констатациите се е възползвал от възможността да изложи под формата на възражение доводите си за незаконосъобразност на констатациите.

Жалбоподателят твърди, че констативен акт № 02 от 09.08.202 година е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 17 от Закона за административните наказания и нарушения (ЗАНН). Неправилно жалбоподателят смесва производството по издаване на заповед за премахване на преместваем обект по чл. 57а от ЗУТ с производството по установяване на административно нарушение по ЗАНН.  Констативният акт по чл. 57а ал. 2 от ЗУТ няма характеристиките на акт за установяване на нарушение по ЗУТ, за да бъдат приложими разпоредбите на ЗАНН по силата на препращащата норма на чл. 238 ал. 1 от ЗУТ. Правилата на ЗАНН са неотносими както в производството по издаване на заповед за премахване на преместваем обект, така и в производството по оспорването на тази заповед по съдебен ред. В този смисъл неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя за приложението на чл. 28 от ЗАНН в настоящото производство. 

Заповедта не е съобразена с приложимото материално право.

Съгласно чл. 56 ал. 1 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти, преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности, преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия, преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.

Според ал. 2 изр. първо на същата разпоредба, за обектите по ал. 1 т. 1 и 2 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината.

Според § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ „преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Обектът на процесната заповед, с оглед описанието му, дадено от вещото лице по назначената СТЕ, не отговаря на предпоставките, при наличието на които законът приема, че даден обект е „преместваем“ - § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ. Обектът, описан в обжалваната заповед, не може да се отдели от повърхността на земята и да бъде преместен в пространството в цялост, без да губи своята индивидуализация, т.е. без демонтаж на съставните му елементи. Отделно от това според приетата по делото СТЕ, обектът „метално хале“ не може да бъде отделен от терена чрез демонтаж на съставните му елементи, ако първо не се демонтира обект „навес“, тъй като двата обекта представляват едно цяло.

Тези установени по делото факти обосновават извод, че процесният обект, квалифициран от административния орган като обект „метално хале“, реализиран в североизточната част на поземлен имот с идентификатор ***0,  не може да се определи като „преместваем обект“ по смисъла на т. 80 от § 5 на ДР на ЗУТ, а се явява „строеж“ по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, което води до извода, че същият обект не подлежи на премахване по реда на чл. 57а от ЗУТ, а по реда на чл. 225а от ЗУТ.

Всичко изложено до тук обосновава извод за незаконосъобразност на атакуваната заповед, поради нарушение на материалния закон.

С оглед изхода от спора, разноски следва да се присъдят на жалбоподателя. Такива са претендирани своевременно и се дължат от ответника в общ размер 1 240 (хиляда двеста и четиридесет) лева, от които 10 лева платена държавна такса (лист 60), 1 080 лева платено възнаграждение за един адвокат (лист 101 и 102) и 150 лева платен депозит за вещо лице (лист 85).

Затова, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 57а ал. 3 и чл. 215 ал. 7 т. 4 от ЗУТ, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ заповед № РД-16-1479/23.08.2022 година на кмета на Община Поморие.

 

            ОСЪЖДА  Община Поморие да заплати на от Д.Н.Г., ЕГН ******** с адрес ***, с адрес за кореспонденция – град К., улица „Васил Левски“ № 23А сумата от 1 240 (хиляда двеста и четиридесет) лева – разноски по делото.

 

            Решението е окончателно.

 

 

СЪДИЯ: