Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 16861 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК.
С решение № 194673 от 17.08.2019 г., постановено по гр. д. № 64659/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 57-ми състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответницата М.Й.Л. – М. да заплати на ищеца сумата от 1 466,30 лева, представляваща цена на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2015 г. за топлоснабден имот – апартамент № 22, находящ се в гр. София, жк „********, сумата от 337,02 лева – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.08.2014 г. – 04.08.2017 г., сумата от 21,12 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2015 г., както и сумата от 5,04 лева - обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.08.2014 г. – 04.08.2017 г.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Б.“ ООД.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, в която се излагат доводи за неговата неправилност и постановяване в нарушение на материалния закон. Оспорва се изводът на СРС, че ответницата не е титуляр на вещни прав върху процесния имот, доколкото в проведеното пред първата инстанция открито съдено заседание на 19.03.2019 г. е било отделено като безспорно между страните обстоятелството, че М.Й.Л. – М. е собственик на топлоснабдения апартамент. Посочва се, че за възникване на претендираните от ищцовото дружество задължения е без значение дали ответницата е обитавала имота, като след като е взето решение от Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, то всички етажни собственици са потребители на топлинна енергия и дължат заплащане на постъпилата в имотите им топлинна енергия, включително и тази за отопление на общите части на сградата. Поради което се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване изцяло на исковите претенции. Претендират се разноски.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата М.Й.Л.
– М..
Третото
лице-помагач „Б.“ ООД не изразява становище
по жалбата на ищцовото дружество.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Жалбата, с която е
сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от
СРС, 57-ми състав, решение за валидно, допустимо, но частично неправилно,
съображенията за които са следните:
За уважаване на
предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ
и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по
безспорен начин следните факти: 1. качеството на ответната страна като
потребител на топлинна енергия; 2. доставяне от топлофикационното дружество на
съответното твърдяно количество топлинна енергия на абоната за съответен
период; 3. в съответния установен срок потребителят да не е заплатил дължимите
за тази енергия суми.
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не
е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна
енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Противно на възприетото от районната съдебна инстанция в обжалваното
решение настоящият съдебен състав намира, че ответницата М.Й.Л.
– М. е собственик на процесния топлоснабден имот – апартамент № 22, находящ се
в гр. София, жк „********. Това е така, тъй като в проведеното пред СРС открито
съдебно заседание на 19.03.2019 г. след направено от процесуалния представител
на ищеца доказателствено искане, а именно да му бъде издадено съдебно
удостоверение, което да му послужи пред Столична община, район „Възраждане“, и
с което да се снабди с информация относно собствеността на процесния имот,
упълномощеният от М.Л. – М. адвокат – адв. Я.М., изрично е заявила, че не
оспорва, че ответницата е собственик на топлоснабдения апартамент.
Съобразявайки така направените от страните изявления, СРС е приел за
окончателен съобщения на последните проекто-доклад по делото с допълнението, че
ответникът признава, че е собственик на процесния имот, поради което и това
обстоятелство е станала ненуждаещо се от доказване. Съответно, М.Л. – М. е клиент на топлинна енергия и е обвързана от
облигационна връзка с предмет – доставка на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 –
чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34
от 24.04.2007 г.
В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот
в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на
„Б.“
ООД с договор,
сключен от упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице –
помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за
исковия период.
В нормата на
чл. 156 от ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената
въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището, и съответната част
от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
За установяване
стойността на доставената до имота топлинна енергия по делото е допуснато
изслушването на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи. Вещите
лица са установили обема на ползваната ТЕ на база извършения реален отчет на
уредите, изготвените изравнителни сметки и цените на ТЕ, действащи през
съответния период. Експертните заключения са
изготвени въз основа на приложените по делото и допълнително изискани от
фирмата за топлинно счетоводно документи,
въз основа на които е дадено заключение относно реално потребената от
ответницата топлинна енергия през процесния период, в съответствие с
разпоредбите на ЗЕ. В процесния
апартамент, съобразно извършен отчет на 20.06.2015 г. и подписан от абоната, са
начислени суми за отопление, отдадено от един радиатор в кухнята и щранг-лира в
банята. Сумите за топла вода са формирани от отчетената консумация по един
узаконени водомер за топла вода. За сградна инсталация са начислени суми въз
основа инсталираната мощност. Вещите лица са заключили, че на база доставена ТЕ
и дялово разпределение, потреблението на топлинна енергия, дължима от абонатен
№ 92493 за исковия период – м. 05.2014 г.-м. 04.2015 г., изчислено по текущи
цени, определени от КЕВР за съответния период, възлиза на сумата от 882,80
лева, без включена такса на фирмата за топлинно счетоводство. Последната е в
размер на 15 лева. Липсват данни за извършени плащания на топлинна енергия,
относими за процесния период. Съдът изцяло възприема експертните
заключения, тъй като са компетентно дадени, обстойно мотивирани и обосновани.
Изводите на вещите лица изцяло кореспондират с ангажираните по делото
доказателства, като не са представени такива, които да разколебават
доказателствената им стойност.
Ответницата
своевременно е релевирала по делото – с депозирания писмен отговор на исковата
молба, възражение за изтекла погасителна давност на част от вземанията на
ищеца.
С ТР № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че вземанията на топлоснабдителните дружества са
периодични по смисъла на чл.111, б.„в“ от ЗЗД, поради което се погасяват с
изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните
от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер.
Предвид
обстоятелството, че настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на исковата
молба – 14.09.2017 г., към този момент е изтекла погасителната давност за
вземания, станали изискуеми преди 14.09.2014 г. , каквито в случая се явяват
вземанията за стойността на топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. – м.
08.2014 г.
По отношение на
вземанията за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2015 г. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за
битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г., и вестник „19
минути“, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от
2014 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача. Ищецът не е ангажирал по
делото доказателства относно момента на публикуване на месечните суми за
исковия период на интеренет страницата си, а и липсват признания за това от
насрещната страна, поради което и на основание чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, следва да
се приеме, че давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Предвид обстоятелството, че искът е предявен на 14.09.2017
г., към този момент е изтекла
погасителната давност за вземания, станали изискуеми преди 14.09.2014 г. Издаването на общата фактура и
изравнителната сметка не установява нововъзникнало задължение на клиента на
топлинна енергия, а съставлява способ за определяне окончателния размер на
консумираната топлинна енергия. Ето защо се налага извода, че част от периода
на потребление на топлинна енергия, за който фактурата е издадена: м.
05.2014 г. – м. 08.2014 г., е покрит от
изтеклата погасителна давност. За този период е погасено по давност и вземането
за дялово разпределение.
Предвид изложеното съставът на СГС намира, че исковете на „Т.С.“
ЕАД за осъждане на ответницата за заплащане на цената за доставена и използвана
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, както и за цената за услугата
дялово разпределение, се явяват основателни за периода м. 09.2014 г. – м. 04.2015 г. Съобразявайки заключенията на изготвените по
делото експертизи и по реда на чл. 162 от ГПК съдът определи размерът на
дължимата сума за топлинна енергия на 778,55 лева, а тази за дялово
разпределение на 10 лева. Поради което, в тази част първоинстанционното
решение подлежи на отмяна.
По отношение
дължимостта на лихва за забава върху главните вземания съдът приема следното:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите
условия към договора за продажба на
топлинна енергия, в сила от 14.03.2014 г. и приложими в
отношенията между страните, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. Съгласно правилото на чл. 154, ал.
1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
настъпването на това обстоятелство в обективната действителност. Ищецът не е
предприел действия в изпълнение на това свое процесуално задължение нито пред
районния съд, нито до приключване на съдебното дирене пред настоящата въззивна
инстанция. Поради което настоящият съдебен състав намира, че искът за мораторна
лихва върху вземанията за топлинна енергия е недоказан и като такъв правилно е бил отхвърлен от районния съд.
По отношение на иска за
законна лихва за забава върху стойността на услугата за дялово разпределение,
съдът намира, че в общите условия към договора не е предвиден срок за
заплащането й, поради което длъжникът изпада в забава след покана – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото липсват данни да е
изпращана покана до насрещната страна, от което следва, че и този иск е неоснователен
и първоинстанционното решение е
правилно и в тази му част.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски и за двете
съдебни инстанции имат и двете страните. На ответницата обаче не са присъдени
такива с обжалваното решение, като липсват направени от последната съответни
оспорвания срещу това обстоятелство, поради което и за СГС не съществува
процесуалната възможност да се произнесе по дължимите на М.Л. – М. разноски
пред СРС. Пред настоящата съдебна инстанция ответницата не е направила искане
за присъждане на сторените от нея разноски, съответно такива не й се следват.
За първоинстанционното производство на ищеца му се
дължи сумата от 327,58 лева – сторени по делото разноски, а за въззивното
такова сумата от 88,07 лева – сторени разноски, и двете съобразени с уважената
част от исковете.
Воден
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 194673 от 17.08.2019
г., постановено по гр. д. № 64659/2017 г., по описа на Софийски районен съд,
ГО, 57-ми състав, в частта, с която са
отхвърлени исковете на „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ за осъждане на ответницата М.Й.Л. – М. да заплати
на ищеца сума от 778,55 лева,
представляваща цена на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за
периода м. 09.2014
г. – м. 04.2015 г. за топлоснабден имот – апартамент № 22, находящ се в гр.
София, жк „********, както и сума от
10 лева - представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м. 09.2014 г. – м. 04.2015 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.Й.Л. – М., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ, на Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** Б,
сумата от 778,55 лева,
представляваща цена на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за
периода м. 09.2014
г. – м. 04.2015 г. за топлоснабден имот – апартамент № 22, находящ се в гр.
София, жк „********, както и сумата
от 10 лева - представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м. 09.2014 г. – м. 04.2015 г.,
ведно със законната лихва върху тези суми от 14.09.2017 г. до окончателното им
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 194673 от 17.08.2019 г., постановено по гр. д. № 64659/2017 г., по
описа на Софийски районен съд, ГО, 57-ми състав, в останалата част.
ОСЪЖДА
М.Й.Л.
– М., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** Б, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата от 327,58 лева – разноски в първоинстанционното
производство, както и на основание чл. 273,
вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 88,07 лева – разноски
във въззивното производство.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Б.“ ООД.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.