В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Административно наказателно дело |
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалба срещу Наказателно постановление № */28.02.2013 г., издадено от Н. на РУ „П. гр. З.. Жалбоподателят твърди, че наказващият орган му вменява извършено виновнодеяние по смисъла на чл.20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата. Не е съгласен с така издаденото наказателно постановление, поради което моли да бъде отменено изцяло наложеното наказание. Излага съображения, че не е извършил това деяние виновно,а вина за това има изцяло О.Н., която не е изпълнила задължението си да почисти падналия преди това сняг върху пътя. Сочи, че разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП е определила водачът да се движи със съобразена скорост, съобразявайки се с атмосферните условия. Твърди, че се е движил с твърде ниска скорост, но да бъде обсъден и ангажимента на определени органи да извършват задълженията си относно почистване, опясъчаване и поддържане на пътя. В разрез с разпоредбата на чл. 52 от ЗАНН, без да бъде извършено разследване относно това дали е бил в състояние да избегне това ПТП, наказващият орган приел голословно, че се е движил с несъобразена скорост и му наложил наказание, вменявайки му изключителна вина. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, моли да бъде отменено издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно. Въззиваемият, чрез писмена молба, моли да се остави жалбата без последствие и се потвърди наложеното наказание. Р. П. З., уведомена не изпраща представител. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Жалбоподателят работи в гр. З. и както обичайно тръгнал рано сутринта на 20.02.2013 г.(сряда) от гр. Н., където живее, с личния си автомобил. С него пътувал и колегата му св. С.Г. Безспорно се установи, че имало поледица върху улицата, която не била опясъчена, поради което жалбоподателят се движил с ниска скорост, според св. Г. – около 20 км/ч. Това потвърди и св. Е., който се движел с колата си непосредствено след жалбоподателя. Потвърди, че било много хлъзгаво и не било възможно да се движи със скорост по-голяма от 20 км/ч. Както управлявал автомобила в дясното платно в посока към З., жалбоподателят усетил, че го поднася на ляво, поради което натиснал спирачка, вследствие на което колата се завъртяла и се ударила в намиращия се на отсрещната страна водоизточник - геран. Според св. Г., жалбоподателят направил всичко необходимо да овладее автомобила, но поради това че пътят не бил опясъчен, го поднесло и се ударил. Фактът, че пътят бил заледен и неопясъчен се потвърди и от св. П.- акт. и св. У. – п. в гр. Н.. Последният, при извършване на обход по време на работа, забелязал процесния автомобил, провел разговор с жалбоподателя, който заявил, че няма претенции относно настъпилото ПТП. След около 15-20 мин се получило обаждане за станалото ПТП, което наложило да вземе отношение. Жалбоподателят бил изпробван за алкохол, като такъв не бил установен. Св. П., който бил дежурен по КАТ отишъл на място и съставил Акт № */21.02.2013 г. на жалбоподателя, затова че на 20.02.2013 г. около 07:30 ч в гр. Н., обл. С., ул. А. С., след разклона за гр. С., като водач на лек автомобил с рег. № *, лична собственост, допуснал следното нарушение:Управлявал МПС с несъобразена скорост спрямо атмосферните условия, релефа на местността и състоянието на пътя, като при движение направо, го поднася, пресича дясното платно за движение и реализира ПТП с материални щети, като се удря в крайпътна чешма. Нарушението е квалифицирано, като нарушение на чл. 20, ал.2 ЗЗдвП. Актът е връчен лично на жалбоподателя на 20.02.2013 г., който е посочил, че има възражения. Актът е съставен в присъствието на св. М. У., който е посочен едновременно като очевидец, като свидетел присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта. Въз основа на този акт е издадено обжалваното Наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. чл. 53, ал. 2 ЗАНН за допуснато нарушение на чл. 20, ал.2 ЗдвП е наложено, по чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДП, наказание „глоба” в размер на 100.00 лв. НП е връчено лично на жалбоподателя на 05.03.2013 г. и е обжалвано в законно установения срок. Св. П. П., потвърди констатациите в акта . ПРАВНИ ИЗВОДИ: Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, насочена е срещу подлежащ на обжалване акт, издаден от компетентен орган, поради което е процесуално допустима. Същата е основателна по следните съображения: От административно наказващия орган са допуснати съществени нарушения, водещи до опорочаване на административно наказателната процедура. Допуснато е нарушение и на чл. 40, ал.1 и 3 ЗАНН като неправилно св. У. е посочен в АУАН като очевидец на нарушението, а безспорно той не е такъв. Издаденият АУАН не отговаря на императивните изисквания на чл. 42 ЗАНН. Не са описани, както изисква чл. 42, т.4 ЗАНН, в достатъчна конкретика обстоятелствата, при които е извършено самото деяние, за да се приеме, че въобще е налице нарушение на задължението по чл. 20, ал.2 от ЗДвП и че осъществилият се удар е резултат на управление на МПС с несъобразена скорост. С оглед съдържанието на цитираната разпоредба и спецификата на конкретното задължение за водачите на МПС, за да се установи, че това задължение е нарушено, законодателят е предвидил по-голяма тежест на обективните елементи на деянието и обстоятелствата при извършването му – какви са конкретните пътни условия, самият механизъм на удара, вид на препятствието. Това е необходимо, с цел преценка както на необходимата скорост, за да се приеме същата за съобразена или несъобразена с конкретните условия, така и с цел да се прецени дали препятствието е „предвидимо” или не в конкретната ситуация, дали се касае въобще за ПТП по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП, доколкото повредата е само на автомобила на жалбоподателя. По делото липсват доказателства за наличието на „несъобразена скорост” от страна на водача на МПС, както и за наличието на причинна връзка между евентуалната несъобразена скорост и осъществилото се ПТП. Не е ясно в какво се изразява в конкретния случай несъобразяването от страна на водача на МПС с пътя, за който в съдебната фаза се събраха безспорни доказателства, че е бил заледен и неопясъчен от общината, чието задължение е това. Не е изследван и въпроса, дали действието не е относимо към „случайно деяние” по смисъла на чл.15 от НК. Установи се по безспорен начин, че жалбоподателят е загубил контрол върху автомобила, но не поради движение с несъобразена скорост, а поради недобре поддържания път съобразно зимните условия. След като липсват доказателства за несъобразена скорост, то няма основание да се налага санкцията на чл. 179, ал.2, предл.1 ЗДвП. Предвид гореизложеното, съдът намира че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и на осн. чл. 63, ал.1 ЗАНН Р Е Ш И : ОТМЕНЯ НП № */28.02.2013 г. на Н. на РУ „П. гр. З., издадено срещу И. О. Н., ЕГН *, от гр. Н., ул. К. № *, с което на осн. чл. 179, ал.2, пр. 1 ЗДвП, му е наложено административно наказание: „глоба” в размер на 100.00 лв., като неправилно и незаконосъобразно. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. С. в 14-дневен срок от съобщаването му. СЪДИЯ:И.К. |