№ 260131 / 13.5.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.М., 13.05.2021г.
В ИМЕТО Н. НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.М..........четвърти наказателен състав в публично
заседание н. 13 април......…...……..………….……………………………….
през две хиляди двадесет и първа година………….………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Николинка Александрова………….…и в присъствието н. прокурорА..……………………….…….......като разгледа докладваното от
съдията НиколовА.……………………........………....АН дело 371 по описа
за 2021г...………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда н. чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-001836/ 02.03.2021г. н. Д. н. Д. „. –. М. н. „ Б.” АД със седалище и адрес н. управление в град София, представлявано дружеството от изпълнителен Д. Р.Ч. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1 500.00 лева н. основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал представляващият Дружеството, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното молят съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание не се явява представител.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП - законосъобразно. Представя и писмено становище.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите н. страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата н. страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
При извършена проверка през периода 20.01.2021г. - 27.01.2021г. в обект н. жалбоподателя, във връзка с трудовото законодателство, свидетелите са констатирали подробно описано както АУАН, така и в атакуваното НП, а именно нарушение н. разпоредбата н. чл. 415, ал.1 от КТ.
При съставянето н. АУАН и при издаване н. НП административно наказващият орган е спазил процесуалните изисквания н. ЗАНН. Така издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението. Акта е съставен н. 09.02.2021г. Към момента н. проверката н. 20.01.2021г. н. дружеството е оставена призовка н. основание чл.45, ал.1 от АПК, с която призовка е записано представител н. дружеството да се яви в Д. „ИТ” - М. н. 25.01.2021г. в 15.00 часа за довършване н. проверката по документи, която призовка е получена от лицето Н. А. М. –. И., счетоводител в дружеството със задълженето да я предаде н. управителя. Н. 25.01.2021г. в Д. „ИТ” - М. се явило лицето И. Ж., упълномощен представител н. дружеството, който представя изисканите с призовката документи. Поради факта, че същата не е изрично упълномощена да получава АУАН административнонаказвания орган е изпратил Покана за съставяне н. АУАН с изх. № 21003969/27.01.2021г, като е поканил управителя да се яви в Д. „ИТ” - М. н. 08.02.2021г. в 10.30часа за съставяне н. АУАН. Покана за съставяне н. АУАН е получена в дружеството н. 28.01.2021г. от лицето Л. Г. В. - упълномощено лице /видно от известието за доставяне/. Н. 08.02.2021г. представител н. дружеството жалбоподател не се явило за съставяне н. АУАН, без да сочи уважителни причини за неявяването си.
Административно наказващия орган е приложил разпоредбата н. чл.416 ал.3 от КТ.
Жалбоподателят не се е възползвал от правото си в законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН да направи писмени възражения по актА.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че при извършена проверка през периода 20.01.2021г. до 27.01.2021г. по спазване н. трудовото законодателство от въззиваемата страна в предприятие за преработка н. птиче месо, находящо се в гр.М., ул.”Диана” № 25, обект н. жалбоподателя, се констатирало, че дружеството в качеството си н. работодател, представлявано от Р. Д. Ч., частично не е изпълнило задължително за изпълнение предписание № 4, дадено с протокол от извършена проверка от 13.07.2020г, а именно „Работодателят да изплати н. заетите в предприятието работници и служители - 26 броя уговореното трудово възнграждение за месец февруари 2020 /поименен списък от справка приложение № 13/ пропорционално н. отработеното време в размер н. 5523,68 лв. Срок 31.08.2020г.
Към момента н. проверката, видно от справка - приложение № 4 за дължими и изплатени трудови възнаграждения за месец февруари 2020г. надлежно подписана и заверена с дата 25.01.2021г. се констатирало, че дружеството все още има задължения за неизплатени трудови възнаграждения към 20 броя работници и служители в размер н. 3568.31 левА. До приключване н. проверката 27.01.2021г. не се представени други доказателства удостоверяващи изцяло изплащане н. дължимите трудови възнаграждения.
В хода н. административнонаказателното производство не са извършени съществени процесуални нарушения, от страна н. въззиваемата страна, които да са ограничили правото н. защита н. жалбоподателя и да водят до отмяна н. атакуваното НП.
Съгласно разпоредбата н. чл.415 ал.1 от КТ задължителното предписание обхваща всяко задължително нареждане н. контролен орган за спазване н. трудовото законодателство. Задължителните предписания се отправят към работодателя или определени длъжностни лица в предприятието, в чийто кръг н. служебните задължения е допуснато нарушение н. трудовото законодателство. С него след като се посочва конкретното допуснато и констатирано нарушение се заповядва отстраняването му в посочените от контролния орган срокове. Това, че нарушението не е отстранено, въпреки даденото задължително за изпълнение предписание от контролния орган се установява от приложените с административно наказателната преписка писмени доказателствА.
Съдът намира, че правилно и законосъобразно е определен и размерът н. имуществената санкция /наложена с оглед разпоредбата н. чл.83, ал.1 от ЗАНН/, в законоустановените граници - 1500 до 15000лв. В случая наказващият орган е определил размер н. имуществената санкция от 1 500 лв., който е минималния установен в закона, предвид цялостните параметри, като несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта н. нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата н. основания по чл.28, б.”а” от ЗАНН. Следва да се отбележи, че това нарушение не е първото за дружеството-факт, който е служебно известен н. съдА. Касае се за сериозно нарушение н. трудовото законодателство, но и се създават и предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права н. работниците и служителите. В случая се касае за едно формално нарушение, тоест за осъществяването н. фактическия състав, н. което не се изисква настъпването н. определен противоправен резултат и респективно вреди за определени субекти, поради което не може да се приеме, че се касае за маловажно нарушение.
Нещо повече, така даденото предписание с протокол от извършена проверка с изх. № 1270/13.07.2020г, не е обжалвано по реда и условията н. чл.81, ал.1 и чл.84 от АПК, поради което същото е влязло в законна сила и работодателят е бил длъжен да го изпълни. Няма и данни по делото да е постъпвало искане от страна н. дружеството-жалбоподател за удължаване н. срока н. даденото предписание.
Н. следващо място, съгласно чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване н. противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателствА. Описаното деяние в съставения против дружеството и възпроизведени в атакуваното Наказателно постановление съдържат всички признаци н. административно нарушение по смисъла н. чл.6 от ЗАНН и осъществяват, както от субективна, така и от обективна страна състава н. административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ .
Извършеното нарушение н. разпоредбата н. чл.415 ал.1 от КТ е доказано по безспорен и категоричен начин, извършено е виновно от сочения за нарушител дружество и е обявено за наказуемо с административно наказание „имуществена санкция” по реда и условията н. чл.415, ал.1 от КТ.
Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП - законосъобразно.
С оглед изхода н. делото и направеното искане от страна н. юристконсулта н. въззиваемата страна за присъждане н. разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати н. ДОИТ-М. сумата в размер н. 120.00 лева, представляваща юристконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и н. основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - М.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-001836/ 02.03.2021г. н. Д. н. Д. „. –. М., с което н. „Б.” АД със седалище и адрес н. управление в град София, представлявано дружеството от изпълнителен Д. Р.Ч. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1 500.00 лева н. основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОРАЗНО.
Н. ОСНОВАНИЕ чл.63, ал.3 от ЗАНН ОСЪЖДА „ Б.” АД със седалище и адрес н. управление в град София, Индустриална зона Орион, ул.3020 № 34, ет.6, представлявано дружеството от изпълнителен Д. Р.Д.Ч., с ЕИК ********* да заплати н. Д. ,,Инспекция по труда” –. гр. М. сумата в размер н. 120.00 лева, представляваща юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи н. касационно обжалване пред АС-М. в 14-дневен срок от съобщението н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: