РЕШЕНИЕ
№ 22642
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110169109 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от **** срещу С. И. П., с която са
предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребени от ответника
ВиК услуги.
В исковата молба се твърди, че между страните съществували договорни
правоотношения по предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се в гр. ***, по
договорна сметка № **, кл. № **********. Съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, предоставянето на ВиК услуги се
осъществявало при публично известни Общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от
съответния регулаторен орган. Въз основа на така възникналите облигационни
отношения в периода от 02.09.2019 г. до 16.10.2021 г. били предоставяни ВиК услуги
от страна на ищцовото дружество в посочения имот, но цената за същите в размер на
755,77 лева не била заплатена в установения в приложимите Общи условия 30-дневен
срок, считано от датата на фактурирането им, поради което била начислена и лихва за
забава за периода от 03.10.2019 г. до 16.10.2021 г. в размер на 49,03 лева. За вземанията
си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от 24.07.2023 г. по ч. гр. д. № 32908 по описа за 2023 г. на
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав. Ответникът
възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове
1
от ищеца. Ето защо последният моли съдът да постанови решение, с което да се уважи
изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата С. И. П.,
като с постъпилия такъв исковите претенции се оспорват като неоснователни. Оспорва
се наличието на облигационни правоотношения между страните, като се твърди, че
била извършвана непоискана доставка по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП. Ответницата
поддържа, че част от процесните задължения били погасени по давност, а друга част
били погасени чрез плащания в общ размер от 150,00 лева, извършени от ответника на
27.11.2020 г. и 08.01.2021 г. Отправено е искане за отхвърляне на исковите претенции и
за заплащане на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приобщеното към настоящото дело ч. гр. д. № 32908/2023 г. по описа на СРС, 47-ми
състав, се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 14.06.2023 г., за вземанията, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за същите на
24.07.2023 г. Срещу издадената заповед, в срока по чл. 414 ГПК ответницата С. И. П. е
депозирала възражение, като между страните не се спори, а и от доказателствата по
делото се установява, че искът, предмет на разглеждане в настоящото производство, е
предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е и допустим, доколкото за ищеца
съществува правен интерес от установяване дължимостта на процесните вземания.
Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е за установяване дължимостта на задължение за заплащане на
цена по договор за продажба на ВиК услуги. В тежест на ищеца е да установи, че
ответницата е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно
правоотношение, както и че през исковия период ищецът е доставял такива услуги в
заявените количества в процесния обект, чиято стойност е в размер на претендираната
сума.
За основателността на иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е необходимо ищецът да докаже: 1/ че в негова полза
съществува главно вземане срещу ответницата, което не е било изплатено в периода,
за който се претендира законна лихва; 2/ изпадането на ответницата в забава спрямо
главницата, върху която е начислена претендираната лихва; 3/ размера на
претендираната лихва.
При установяване на горните предпоставки ответницата носи тежестта да
докаже обстоятелствата, на които основава възраженията си или погасяването на
задължението си чрез плащане.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.9.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги, в действащата редакция по време на исковия период
правоотношението във връзка с предоставянето на ВиК услуги и заплащането на
тяхната стойност се урежда от публично известни общи условия. За възникването на
правоотношение по доставка на ВиК услуги срещу задължение за заплащане на
тяхната цена не е необходимо да бъде сключван индивидуален договор, достатъчно е
общите условия да са публично известни. Страни по правоотношението са от една
2
страна ВиК операторът, а от друга - потребителят на услугите.
Налице е законовоустановена дефиниция на това кои лица са потребители на
ВиК услуги. Така, според § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на
водоснабдителните услуги потребители на водоснабдителните и канализационните
(ВиК) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК
услуги, респ. юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти
в етажната собственост /б. „б“/. Аналогична е разпоредбата и на чл. 3, ал. 1 от Наредба
№ 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи - потребители на
услугите ВиК са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или
имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води /т. 1/; собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища
и нежилищни имоти в сгради-етажна собственост /т. 2/; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение /т. 3/.
Съгласно чл. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на „** качество „потребител на ВиК услуги“ имат физическите лица -
собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Съгласно
чл. 2, ал. 3 от ОУ потребител може да бъде и наемателят, за който се предоставят ВиК
услуги, като в този случай собственикът или ползвателят се задължва солидарно с
подписване на декларация-съгласие.
В исковата молба ищецът е посочил, че ответницата е била потребител на ВиК
услуги през исковия период в имот, находящ се в гр. ***, по договорна сметка №
**********.
По делото не са представени доказателства от ищеца, че за периода от
02.09.2019 г. до 16.10.2021 г. ответницата С. И. П. е била единствен собственик или
лице, на което е учредено вещно право на строеж или право на ползване върху
процесния имот. Следва да се има предвид, че данните за вписванията и
отбелязванията в Агенция по вписванията относно имота не удостоверяват по
несъмнен начин наличието на притежавано от ответницата право на собственост/друго
вещно право върху същия.
По делото обаче е представено Заявление за промяна на титуляр на партида от
29.08.2019 г., подадено от С. И. П. за имот с адрес в гр. ***, с брой ползватели - 1, с
посочен стар клиентки № ****, на основание „собственост“, ведно с декларация при
собственост, с която М* И. П* декларира, че ответницата ще бъде титуляр на
партидата.
Така представеното заявление не е оспорено от ответницата, поради което съдът
приема, че предвид притежаването правото на собственост върху този имот през
исковия период ответницата С. И. П. е имала качеството „потребител“ на ВиК услуги
по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, доколкото същата сама е изразила воля пред ищцовото
дружество да встъпи в договорни правоотношение с него, имащи за предмет
предоставянето на ВиК услуги до собствения имот.
За установяване количеството на реално потребените ВиК услуги през исковия
3
период в процесния имот и тяхната стойност е допуснато изготвянето на съдебно-
счетоводна експертиза по делото. От неоспореното от страните заключение на
експертизата, което съдът кредитира в цялост като компетентно и обективно
изготвено, се установява, че формираните задължения за абонат с кл. № ********** и
създадена съдебна договорна сметка ********** с титуляр С. И. П. за имот на адрес:
гр. **по издадени фактури в периода от 02.09.2019 г. до 16.09.2021 г. (с падеж на
последната фактура 16.10.2021 г.) са в общ размер на 804,80 лева, от които 755,77 лева
главница и 49,03 лева лихва по изчисление на „** Вещото лице посочва, че
начислените количества вода в общ размер на 269 кубика, отразен и в процесните
фактури, са съобразени с утвърдените от КЕВР цени, както и че за посочения период
няма извършени плащания, с които да са погасени задължения по фактурите от
претендираната главница. При изслушваните си в открито съдебно заседание обаче
вещото лице е посочило, че не е изследвало представените с отговора на исковата
молба разписки за извършени плащания на част от процесните вземания. Посочва още,
че ищцовото дружество не представило данни за извършени плащания, относими към
процесния период.
Съдът кредитира така изготвената експертиза, неоспорена от страните по
делото, като лочигна и компетентно изготвена в частта относно размера на вземанията,
формирани за предоставените през исковия период ВиК услуги. Предвид установеното
от вещото лице, че не са издавани повече от една фактури за един и същи отчетен
период, част от процесния, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника
за неправилно калкулиране и осчетоводяване на формираните задължения за исковия
период.
Експертизата обаче не следва да бъде кредитирана в частта относно
изявленията на вещото лице, че не са налични данни за извършени от ответницата
плащания на част от процесните задължения. Противно на посоченото от експерта, по
делото са представени доказателства за извършени плащания, които съдът намира, че
са относими към вземанията за исковия период. Приложените към отговора на
исковата молба 2 броя разписки (вж. л. 34 и л. 35 от делото), неоспорени от ищеца,
удостоверяват плащания, направени от ответнвицата в полза на „** на 27.11.2020 г. и
на 08.01.2021 г. в общ размер от 150,00 лева по кл. № ********** и за фактури,
издадени в периода от 22.10.2019 г. до 15.12.2020 г. Като съобрази исковия период по
делото (от 02.09.2019 г. до 17.10.2021 г.), както и обстоятелството, че отнасящият се за
процесния имот клиентски номер, посочен както в исковата молба (вж. стр. 2, абзац ІІІ-
ти от същата), така и в издадените от дружеството фактури за периода (л. 124 - л. 190
от делото), съвпада с клиентския номер в представените разписки, съдът намира, че
последните доказват извършени от ответницата плащания на част от процесните
вземания, равняваща се на сумата от 150,00 лева. Следователно, незаплатената част от
общо начислената цена за потребени от ответницата ВиК услуги през исковия период
в общ размер от 755,77 лева възлива на сумата от 605,77 лева.
При така установените обстоятелства, съдът намира, че предявеният иск е
доказан по своето основание, като ищецът в изпълнение на задължението си по чл.
154, ал. 1 ГПК е провел пълно и главно доказване на обстоятелствата, че е възникнало
облигационно правоотношение между страните, по което е осъществил задълженията
си, като е предоставил на ответницата ВиК услуги за периода от от 02.09.2019 г. до
17.10.2021 г., незаплатената част от които възлиза на сумата от 605,77 лева. Това
налага съдът да разгледа своевременно направеното от ответницата в отговора на
исковата молба възражение за изтекла погасителна давност от горепосочената сума.
4
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011г. по тълк. дело №
3/2011г., ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.
„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите
да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията за цена на доставената вода
отговарят на така даденото тълкуване на понятието „периодични плащания“, тъй като
всички те имат един общ правопораждащ факт - неформален договор при общи
условия, падежът им настъпва през предварително определени интервали от време - в
30-дневен срок от фактуриране на потребените количества вода съгласно чл. 34, ал. 1
от ОУ /в сила до 13.07.2016 г./ и чл. 33, ал. 2 от ОУ, одобрени с Решение №
ОУ2/13.07.2016 г. на КЕВР, като размерът на плащанията е определяем по установения
в Наредба № 4 ред. Поради тази причина същите се погасяват с изтичането на три
години съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, считано от настъпване на изискуемостта.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника е подадено на 14.06.2023 г., от която дата се счита предявен и искът за
установяване на вземанията (по арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК). Както бе отбелязано,
съгласно общодостъпните ОУ към договора, „потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране“, т. е. след изтичане на този срок настъпва изискуемостта на вземането,
кредиторът разполага с възможността да предприеме действия по реално изпълнение,
включително като ползва средствата на държавната принуда, поради което от тази дата
започва да тече и давността за погасяване на вземането. Следователно вземания,
отнасящи се за потребени ВиК услуги, чийто падеж е настъпил преди 14.06.2020 г.,
включително биха били погасени по давност. Това са вземанията, фактурирани в
периода от 02.09.2019 г. до 15.04.2020 г., за които са издадени 10 бр. фактури на обща
стойност от 192,82 лева - главница, съгласно посочената от вещото лице по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза справка за издадени фактури в периода от
02.09.2019 г. до 16.10.2021 г.
С оглед изложеното искът за главница е доказан до размера от 412,95 лева, като
за горницата до предявения размер от 755,77 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, поради погасяването по давност на част от вземанията в размер на
192,82 лева и заплащането от ответницата на сумата от 150,00 лева.
Относно претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва и с оглед акцесорния му характер, съдът намира
същия за частично основателен . Съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ ВиК операторът
издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване
на количества, а съгласно ал. 2 потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми
за ползваните от тях ВиК услуги в тридесетдневен срок след датата на фактуриране.
Съгласно чл. 44 ОУ при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на
ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на
падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.
Предвид това след изтичане на посочения период възниква основанието за дължимост
на обезщетение за забава. Относно вземането за мораторна лихва за периода от
03.10.2019 г. до 16.10.2021 г., при приложение на тригодишната погасителна давност и
съгласно чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, погасени по давност са вземанията за периода от
5
03.10.2019 г. до 14.06.2020 г. включително. Дължими са лихвите за периода от
15.06.2020 г. до 16.10.2021 г. и то само върху главницата, която не е погасена по
давност. При това положение, съдът определи по реда на чл. 162 ГПК и въз основа на
експертното заключение по ССчЕ, размера на дължимата мораторна лихва е на
стойност 43,89 лева, като до пълния предявен размер от 49,03 лева искът се явява
неоснователен.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно
уважената част от иска. Същият е сторил разноски в размер на 25,00 лева за държавна
такса, 200,00 лева за депозит за възнаграждение на вещо лице (платежното е
представено с молба с вх. № 325766/15.10.2024 г.) и 100,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство. Следователно за същото ответникът следва
да заплати на ищеца сторените от него разноски, съобразно уважената част на иска в
размер на 184,48 лева. В заповедното производство ищецът е сторил разноски общо в
размер на 75,00 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, с оглед на
което следва да му се присъди сумата от 42,57 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право на разноски съразмерно
отхвърлената част от иска. В настоящото производство същата е сторила разноски в
размер на 400,00 лева за адвокатско възнаграждение, за която сума е представено по
делото доказателство за извършеното плащане. Възнаграждението не надхвърля
предвидения минимален размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на
ВАдС, поради което възражението на ищеца за прекомерност е неоснователно.
Следователно на ответницата следва да се присъдят разноски в размер на 172,94 лева,
съобразно отхвърлената част от предявените искове.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено между страните, че С. И. П., ЕГН: **********, с
адрес гр. ***, дължи на „**, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. ***
на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 412,95 лева, представляваща стойността на доставена и
потребена вода за обект с адрес гр. ***, за периода от 15.06.2020 г. до 17.10.2021 г.,
ведно със законната лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от
43,89 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху дължимата главница за
периода от 15.06.2020 г. до 16.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32908/2023 г. по описа на СРС, 47-и състав,
като ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
6
съществуването на вземания в полза на ищеца за разликата над сумата от 412,95 лева
до пълния предявен размер от 755,77 лева и за периода от 02.09.2019 г. до 14.06.2020
г. включително, и за разликата над сумата от 43,89 лева до пълния предявен размер
от 49,03 лева и за периода от 03.10.2019 г. до 14.06.2020 г. включително, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С. И. П., ЕГН: **********, с адрес гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати на „**, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. ***
сумата от 184,48 лева, представляваща сторени от ищеца разноски в исковото
производство, и сумата от 42,57 лева, представляваща сторени от ищеца разноски в
заповедното производство, съобразно уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА „**, с ЕИК: ** със седалище и адрес на управление: гр. **, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на С. И. П. , ЕГН: **********, с адрес гр. ***,
сумата от 172,94 лева, представляваща сторени от ответника разноски в исковото
производство, съобразно отхвърлената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7