Н
Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е
Ш Е Н
И E
гр.Бяла Слатина, 12.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав,
в публично съдебно заседание на 11 февруари, Две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КАТЯ ГЕРДОВА
При секретаря Ивелина Витанова, като разгледа
докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 1419/2019 г. по описа на РС – Бяла
Слатина, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк С.,
сграда 6, чрез адв.З.Й.Ц. - пълномощник,
със съдебен адрес ***, с която се иска да се установи наличието на
претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен
лист срещу ответника Д.Д.П. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** за сумата от 372.58
лв. – главница, незаплатени
парични задължения произтичащи от Договор за мобилни услуги №
60193778/03.10.2011г., Допълнително споразумение № ********* по програма „Заедно“
към Договор за мобилни услуги от 24.04.2014г., Договор за лизинг от
24.04.2014г., Договор за мобилни услуги № *********/25.11.2015г. и Договор за
лизинг от 25.11.2015г. с „Теленор” ЕАД за получени услуги и лизингови вноски по
които са издадени фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 21.05.2019г.(подадено в
РС-Оряхово по което е образувано ч.гр.д.№ 330/2019г. по описа на РС-Оряхово
прекратено с определение от 29.05.2019г. и изпратено по подсъдност на
РС-Б.Слатина в който съд е образувано под нов № 1419/2019г. по описа на
РС-Б.Слатина) до окончателното изплащане на сумата, както
и да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направените по делото
разноски по заповедното производство, включително и адвокатско възнаграждение,
както и разноските по исковото производство.
Ищцовото дружество с исковата молба и в
молба-становище вх.№ 894/06.02.2020г. е поискало при възможност и наличие на
предпоставките на чл.238,ал.1 от ГПК
съдът да постанови неприсъствено решение спрямо ответницата Д.Д.П..
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.342,ал.1 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД и чл.238 от ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК
ответника Д.Д.П. не е депозирал
писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по
молбата, не е направил своите възражения
и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно
в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
Същата редовно призована за съдебно заседания не се
явила, не е изпратила представила, не е депозирала писмена молба делото да се
гледа в нейно отсъствие и не е ангажирала доказателства.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 932/2019г. по описа на
РС-Б.Слатина.
Съдът като взе предвид доводите изложени в
исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д.№ 932/2019г. по описа на РС-Б.Слатина срещу длъжника Д.Д.П.
с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 578/08.07.2019г. за сумата
от 372.58 лв. – главница, незаплатени парични задължения
произтичащи от договори с „Теленор” ЕАД за получени услуги и лизингови вноски,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 21.05.2019г.(подадено в РС-Оряхово по което е образувано
ч.гр.д.№ 330/2019г. по описа на РС-Оряхово прекратено с определение от
29.05.2019г. и изпратено по подсъдност на РС-Б.Слатина в който съд е образувано
под нов № 1419/2019г. по описа на РС-Б.Слатина) до окончателното изплащане на
сумата, както и направените деловодни
разноски за това производство в размер на 25,00 лв. държавна такса и 360,00 лв.
адвокатски хонорар.
Заповедта е
връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.
Впоследствие
на заявителя е изпратено съобщение, че издадената заповед по чл.410 от ГПК е
връчена на длъжника по чл.47,ал.5 от ГПК, въз основа на което кредиторът „Т.Б.“
ЕАД, ***, е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за установяване
съществуването на вземането по процесният договор за далекосъобщителна услуга.
В срока по
чл.131 от ГПК съобщението е получено
от Севдалина Златкова –стринка на Д.Д.П., както и призовката за първото по
делото с.з. насрочено за 11.02.2020г., видно от върнатата разписка, като
ответницата се счита за редовно призована по реда на чл.46,ал.1 от ГПК.
Претенцията на ищеца намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е
спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на
ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 932/ 2019 год.
по описа на Районен съд-Бяла Слатина.
Предявеният иск е допустим, тъй като във
всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е
основателен. Налице са предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение, а именно:
1/въпреки, че на ответницата Д.Д.П. са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание същата не е депозирала писмен отговор на
исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е
явила в проведеното публично съдебно заседание насрочено за 11.02.2020г., за
което лично е уведомена, видно от върнатата разписка на призовката.
2/искът е вероятно основателен с оглед
приложените по делото писмени доказателства.
В заключение може да се обобщи, че
положителният установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло за претендираните суми.
Ответницата Д.Д.П. следва да заплати на ищеца „Т.Б.” ЕАД, сумата от 372.58 лв. – главница, незаплатени
парични задължения произтичащи от Договор за мобилни услуги №
60193778/03.10.2011г., Допълнително споразумение № ********* по програма
„Заедно“ към Договор за мобилни услуги от 24.04.2014г., Договор за лизинг от
24.04.2014г., Договор за мобилни услуги № *********/25.11.2015г. и Договор за
лизинг от 25.11.2015г. с „Теленор” ЕАД за получени услуги и лизингови вноски по
които са издадени фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 21.05.2019г.(подадено в
РС-Оряхово по което е образувано ч.гр.д.№ 330/2019г. по описа на РС-Оряхово
прекратено с определение от 29.05.2019г. и изпратено по подсъдност на
РС-Б.Слатина в който съд е образувано под нов № 1419/2019г. по описа на
РС-Б.Слатина) до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № №
578/08.07.2019г. по ч.гр.д.№ 932/2019г. по описа на РС-Б.Слатина.
По
разноските:
Съгласно задължителна практика-т.12 от ТР №
4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода
на настоящия исков процес, ответника Д.Д.П. следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство по
ч.гр.д.№ 932/2019г. по описа на РС-Б.Слатина в
размер на 25,00 лв. държавна такса и 360,00 лв. адвокатски хонорар.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответника П. ще следва да заплати на ищеца направените в настоящото исково
производство разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 360,00 лв.
адвокатски хонорар, съгласно списък обективиран в молба-становище вх.№ 894/06.02.2020г.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата
Д.Д.П. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, ЧЕ СЪЩАТА ДЪЛЖИ НА „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление ***, Бизнес парк С., сграда 6,
чрез адв.З.Й.Ц. - пълномощник, със съдебен адрес ***, сумата от 372.58 лв. – главница, незаплатени парични задължения
произтичащи от Договор за мобилни услуги № 60193778/03.10.2011г., Допълнително
споразумение № ********* по програма „Заедно“ към Договор за мобилни услуги от
24.04.2014г., Договор за лизинг от 24.04.2014г., Договор за мобилни услуги №
*********/25.11.2015г. и Договор за лизинг от 25.11.2015г. с „Теленор” ЕАД за
получени услуги и лизингови вноски по които са издадени фактури, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 21.05.2019г.(подадено в РС-Оряхово по което е образувано ч.гр.д.№
330/2019г. по описа на РС-Оряхово прекратено с определение от 29.05.2019г. и
изпратено по подсъдност на РС-Б.Слатина в който съд е образувано под нов №
1419/2019г. по описа на РС-Б.Слатина) до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №
№ 578/08.07.2019г. по ч.гр.д.№ 932/2019г. по описа на РС-Б.Слатина.
ОСЪЖДА Д.Д.П. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление ***, Бизнес парк С., сграда 6,
чрез адв.З.Й.Ц. - пълномощник, със съдебен адрес ***, направените
деловодни разноски по исковото производство по гр.д.№ 1419/2019г. по описа на БСлРС, в размер на
25.00 лв. държавна такса и 360,00
лв. адвокатски хонорар, както и сторените от ищеца в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 932/2019г.
по описа на РС-Б.Слатина разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса
и 360,00 лв. адвокатски хонорар.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ Е ОКОНЧАТЕЛНО И
НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да
се връчи на всяка от страните.
Препис
от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 932/2019г. по
описа на РС-Б.Слатина.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: