№ 10725
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20231110121671 по описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
06.06.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на осми май през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 21671/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от Р. Г. В., С. Н. П., П. Г. Д., Л. М. И. и В. М. Д.-Й. срещу Х.
Д. С., Р. Г. П., Д. Г. П., М. Р. В. и Н. Д. Д., като се твърди, че страните били съсобственици на
дворно място с идентификатор 29204.7571.260, с площ от 950 кв. м., находящо се в гр.
********************, както и намиращите се в него сгР – сграда с идентификатор
29204.7571.260.3, сграда с идентификатор 29204.7571.260.2, жилищна сграда с
идентификатор 29204.7571.260.1 и жилищна сграда с идентификатор 29204.7571.260.4 и
сграда с с идентификатор 29204.7571.260.5. Поддържат, че съсобствеността била възникнала
въз основа на наследствени правоприемства, които аргументира последователно и подробно,
като освен това имало извършени и разпоредителни сделки. Развива съображения, че ГРв П.
се бил разпоредил с части от имота, които има чрез наследствена трансмисия – от
наследството на ГПП, то с оглед правилото на чл. 76 ЗН тези разпореждания били
1
недействителни, тъй като разпоредителните сделки били извършени без да е разделено
наследственото имущество на общия наследодател – ГПП. Твърди, че освен това
извършените разпоредителни сделки с нотариални актове № 10 и № 96, том 51/2021 били
частично нищожни, тъй като чрез извършените разпореждания се създавала хоризонтална
етажна собственост в процесния поземлен имот, тъй като сгРте построени имали различен
собственик от този на земята, която ставала обслужваща част. Обосновава, че в случая били
прехвърлени 6/10 ид. части от общата земя, което било много повече от полагаемата се площ
на двете стопански сгР, доколкото в имота имало и още две жилищни сгР и още една сграда,
поР което сделките се явявало в противоречие със закона. Инвокира доводи във връзка с
квотите на страните в съсобствеността. Иска допускането извършването на съдебна делба,
както и съда да се произнесе по възражението по чл. 76 ЗН.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата М.
В., която заявява, че не оспорва предявения иск. Прави възражение по чл. 76 ЗН по
отношение на сделките обективирани в нотариални актове № 10 и № 96 в том 50 от 2021 г. в
полза на ответника Х. Д.. Иска допускане на делбата съобразно посочените квоти.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от Р. Г. П. и Д. Г.
П., като поддържат, че предявеният иск е допустим и основателен. Твърди, че нямат
възражение по отношение обстоятелствата на който се основава претенцията. Навежда
доводи, че са се отказали от наследството на баща им ГРв П.. Правят искане производството
по отношение на тях да бъде прекратено, поР извършените откази от наследство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Х. С.,
като се прави отвод за нередовност на исковата молба в частта за относителната
недействителност на сделките и частичната нищожност, тъй като ищците не били изложили
конкретни основания за твърденията си, освен това не било ясно какви твърдят ищците във
връзка с квотите и как същите са изведени. Поддържа, че в случая нямало противоречие със
закона, което обосновава подробно, поР което нямало и частична нищожност. Навежда
доводи, че по делото не били ангажирани доказателства за това какво представляват
постройките, какво е предназначението им и в какво състояние се намирали, което има
значение за делбеното производство. Излага съображения във връзка твърдените квоти, като
оспорва доводите на ищеца, за което излага подробна аргументация, вкл. с оглед
доказателствата по делото. Твърди, че с оглед доводите на ищеца за променен статут на
земята, следвало да се вземе предвид дали делбата на дворното място е била допустима.
Сочи, че съда следвало да се произнесе по действителността на правните сделки само на
наведеното в исковата молба основание, съобразно постановките на ТР № 1/2020 г. ОСГТК
на ВКС, с оглед въведените в делото факти и доказателства каквито представени нямало.
Иска исковата молба да бъде върната, тъй като била нередовна, евентуално претенциите да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК останалите ответници не са подали отговор на исковата
молба и не са изразили становище по предявените искове.
С Определение от 01.10.2024 г., съдът на основание чл. 227 ГПК е конституирал на
мястото на починали ответник Н. Д. Д., наследниците по закон Л. М. И. и В. М. Д.-Й..
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Представен е Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
давностно владение № 22, том II, нот. дело № 222/1968 г., като се установява, че ГПП е
признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, както следва: дворно
място по плана на с. Ж, Софийски окръг, съставляващо парцел X-337, в кв. 17, с площ от 794
кв. м. с придаваемите се места, а урегулирано 890 кв. м., при съседи на целия парцел: запад
П. П, изток: СП, север: улица, юг: Х.в.
2
Приложен е Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 127, том LXXXXIII,
нот. дело № 20038/1992 г., като се изяснява, че М. И Па е продала на Р Г. П. 1/2 ид. част от
поземлен имот а именно 794/900 ид. части от дворно място, цялото с площ от 900 кв. м.,
съставляващо парцел XVII-260 от кв. 17 по плана на с. Ж, при съседи на целия парцел: запад
П. П, изток: С П, север: улица, юг: Х.в.
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 151, том I, рег. № 2848, нот. дело
№ 130/2021 г. се изяснява, че ГРв П. е дарил на Х. Д. С. 1/10 ид. част от 794/900 ид. части от
поземлен имот с идентификатор 29204.7571.260, съставляващ имот с площ от 950 кв. м. с
адрес в с. Ж, както следва: ул. ***************, местност VIII-3 с площ от 950 кв. м., с
трайно предназначение на територията: урабанизира, начин на трайно застрояване: ниско
при съседи: имоти с идентификатори: 29204.7571.259, 29204.7571.267, 29204.7571.261,
заедно с построените в него сгР: Сграда с идентификатор 29204.7571.260.5, със застроена
площ от 44 кв. м., бр. етажи: 1, Селскостопанска сграда с идентификатор 29204.7571.260.3.,
със застроена площ от 20 кв. м.
Представен е Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 182, том I, рег. №
2852, нот. дело № 131/2021 г., като се изяснява, че ГРв П. е продал на Х. Д. С. 5/10 ид. част
от 794/900 ид. ч. от поземлен имот с идетификатор 29204.7571.260, съставляващ имот с
площ от 950 кв. м. с адрес в с. Ж, както следва: ул. ***************, местност VIII-3 с площ
от 950 кв. м., с трайно предназначение на територията: урабанизира, начин на трайно
застрояване: ниско при съседи: имоти с идентификатори: 29204.7571.259, 29204.7571.267,
29204.7571.261, заедно с построените в него сгР: Сграда с идентификатор 29204.7571.260.5,
със застроена площ от 44 кв. м., бр. етажи: 1, Селскостопанска сграда с идентификатор
29204.7571.260.3., със застроена площ от 20 кв. м.
Приложени са Решение № Г-06 за възстановяване на собственост върху отнети гори и
земи от горския фонд в землището на с. Ж; Решение № 2988/27.08.1998 г. за възстановяване
на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници
в землището н с. Ж; Решение № 614/20.04.1999 г. за възстановяване на правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището н
с. Ж.
Когато реституцията се осъществява по административен ред, актът завъзстановяване
на собствеността има значението на индивидуален административен акт с конститутивно
действие, изразяващо се във възникване занапред на собственически права върху
индивидуално определен имот - така Тълкувателно решение № 1/97 г. по гр. д. № 11/97 г.,
ОСГК.
Следва да се отбележи и принципното разбиране на настощият съдебен състав, че в
съответствие на закона – арг. чл. 14 ППЗСПЗЗ, съгласно който подаденото заявление от един
наследник ползва останалите. В този смисъл е и нормата на чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ, която
разпорежда, когато с решението се възстановява правото на собственост върху земеделска
земя на починал собственик, решението да се издава общо за неговите наследници, а
дяловете на наследниците се определят съгласно ЗН, без да се посочват в решението.
Смисълът на тези норми произтича от това, че при наследяване по пътя на наследствената
трансмисия наследството на общия наследодател преминава върху преките му наследници и
става част от оставеното от тях наследство. Заявявайки за реституция наследството на по-
общия наследодател, заявителя е изразил воля за възстановяване собствеността и на
неговите преки наследници. Щом към момента на колективизацията наследството на общата
наследодателка не е било поделено, то правилно е заявено за възстановяване като общо
такова. Поземлената комисия не определя дяловете на заявилите за наследяване. Ето защо,
принципно е погрешно и нотариусът, когато издава констативен нотариален акт въз основа
на обстоятелствена проверка по решение на поземлена комисия да определя квотите между
страните в производството. Това е извън предмета на нотариалнотоудостоверяване, поР
3
което при спор страните следва да изяснят квотите си по реда на общия граждански процес,
включително чрез производството по съдебна делба, като принципно изводите на нотариуса
не обвързват съда – така напр. Решение №662/29.10.2010 г. по гр. д. № 1529/2009 г. на ВКС,
I Г. О.
Прието е заключението на СТЕ от което се изяснява, че процесният имот е Поземлен
имот с идентификатор 29204.7571.260, представляващ застроен имот с адрес: обл. София, с.
Ж, ул. **************** № 17, вид територия: урбанизирана, НТП – Ниско застрояване (до
10 м.), с площ от 950 кв. м., стар № 260 от кв. 17, парцел XVII, одобрен с КККР със заповед
№ РД-18-30/28.05.2020 г. на изп. директро на АГКК, при съседи на имота, имоти с
идентификатори 29204.7571.259, 29204.7571.261, 29204.7571.266, 29204.7571.267,
29204.7571.2600 (улица), като в имота са застроени сгР, както следва: сграда с
идентификатор : 29204.7571.260.1 – функционално предназначение – Жилищна –
еднофамилна сграда, бр. ет. 1, със ЗП от 35 кв. м. (допълващо застрояване – лятна кухня),
сграда с идентификатор 29204.7571.260.2. – с функционално предназначение
селскостопанска сграда (допълващо застрояване), бр. ет. 1, със ЗП от 30 кв. м., сградата с
идентификатор 29204.7571.260.3. с функционално предназначение селскостопанска, бр. ет. 1,
със ЗП от 20 кв. м. (допълващо застрояване), сграда с идентификатор 29204.7571.260.4, с
функционално предназначение – жилищна-еднофамилна сграда, със ЗП 51 кв. м. (основно
застрояване), сграда с идентификатор 29204.7571.260.5. с функционално предназначение –
селскостопанска, бр. ет. 1, със ЗП 44 кв. м. (допълващо застрояване), сграда с идентификатор
№ 29204.7571.260.6, с функционално предназначение – селскостопанска, бр. ет. 1, ЗП 25 кв.
м. (допълващо застрояване), 29204.7571.260,7, с функционално предназначение –
селскостопанска, със ЗП от 21 кв. м., която сграда е премахната и несъществува.
От казаното от експерта в о. с. з. от 14.11.2024 г. се установява, че сграда 1 е в
относително добро състояние, като последната преплетена със сграда 5, независимо от
посоченото в кадастъра сграда 1 и 5 са реално една част. Състоянието им било добро,
доколкото след определен ремонт сгРте можели да се ползват. Уточнено е, че сграда 1 била
за лятна кухня, като същата не ставала за живеене и се касаело за сграда допълващо
застрояване. Експертът е уточнил, че половината от сградата е лятна кухня, а друга склад,
като не се касаело за жилищни сгР. Изяснено е, че единствената жилища сграда в имота
била сграда 4, като същата била в състоянието описани в заключението на СТЕ. Вещото
лице е посочил какво е отразил като нанесено в кадастъра и фактически съществуващо, за
което препраща към приложение (скица) към заключението на СТЕ. Посочено е, че част от
покрива бил общ.
В о. с. з. от 08.05.2025 г., вещото лице е посочило, че единствено сграда 4 е жилищна,
а останалите от 1 до 5 не са. Уточнено е, че сграда 1 била лятна кухня, като към нея имало
малко складче, което било отразено в заключението. Експертът сочи, че по време на огледа
между сграда 1 и 5 било констатирано, че складчето е приобщено към сграда 5, като същото
пак се водело склад, тъй като стената между двете помещения била премахната и пак се
водело едно общо складово помещение. Сграда 1 и 5 били с общ покрив. Можели да
изпълняват ролята си като самостоятелни обекти, но трябвало да се отразят действително.
Уточнява, че складовете и сгРте 1 и 5 представляващи общо помещение. Посочва, че в
сграда 3 имало едно малко складче, което касаело преградна зидария, като имало вход към
сграда 5, но последните не били с общ покрив, но входът към сграда 3 бил през сграда 5
(преходно). Вещото лице сочи, че в сграда 2 били налице две постройки, като едната била за
баня, а другото било незавършена постройка, която нямала покрив, като имало само един
надзид, който бил на тухла и бетон, поР което била недовършена. Сочи, че се касаело за две
отделни помещения, като нямали общ покрив, но не може да каже защо в кадастъра е
налице подобно отразяване. Експертът уточнява, че от функционална гледна точка всяка от
сгРте можела да съществува сама, а лятна кухня имала отделен вход и можела да съществува
сама по себе си. По отношение на обединените постройки сочи, че същите имали общ вход
4
към улицата и врата от съседния двор. Досежно сграда 3 се сочи, че нямало достъп от друго
място, като от експертна гледна точка посочва, че сгР 1, 3 и 5 могат и съществуват като една
сграда, а сграда 4 е била жилищната сграда, която нямала връзка с останалите такива.
Уточнява, че същата имала стълбищна площадка, но нямала връзка и имала самостоятелен
вход, извън другите постройки. Отделно от това сочи, че между сгР 3 и 5 по кадастър не
били посочени общи стени. Вещото лице уточнява, че незавършената сграда била изградена
доста отдавна, като можела да се довърши, но нямало груб строеж, което обосновава.
Прието и неоспорено е заключението на допълнилтелно СТЕ, като е посочено, че
сграда с идентификатор 29204.7571.260.1 е допълващо застрояване – лятна кухня, като се
състои от две части – жилищна част (лятна кухня – обслужващо помещение), която се
състои от едно помещение и стопанска част, като на място е констатирано от експерта, че
тази сграда е обединена със сграда с идентификатор 29204.7571.260.5, като е премахната
преградната стена между двете, като представлява едно голямо обединено помещение с
вътрешни размери в контури на сграда с идентификатор 29204.7571.260.1 и в контура на
сграда с идентификатор 29204.7571.260.5. Изяснено е, че сграда с идентификатор
29204.7571.260.2 е допълващо застрояване, като същото е пригодено за баня. Вещото лице е
уточнило, че сграда с идентификатор 29204.7571.260.3 е допълващо застрояване, като се
състои от две отделни части, които нямат връзка помежду си. Сградата била складово
помещение с вход от сграда с идентификатор идентификатор 29204.7571.260.5 и складово
помещение с вход откъм двора. Изяснено е, че сграда с идентификатор 29204.7571.260.4,
представлява едноетажна жилищна сграда. По отношение сгР с идентификатор
29204.7571.260.5 и идентификатор 29204.7571.260.6, експертът е посочил, че първата касае
допълващо застрояване, като се касае за селскостопанска постройка, а втората е допълващо
застрояване – гараж. Уточнено е, че общата стойност на процесните имоти е 153574,00 лева
към 02.04.2021 г., а само поземления имот 99759,00 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключението на СТЕ и допълнителната СТЕ и
уточненията на вещото лице, които са направени в о. с. з., с оглед правилото на чл. 202 ГПК
намира, че следва да го кредитира, тъй като последното е извършено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи и зададените въпроси в о. с. з., като по делото липсват данни, че експертът е
заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен.
От Удостоверение за наследници изх. № КЖЛ22-УГ-51-53/27.07.2022 г. на ГПП се
установява, че същият е починал на 31.01.1985 г., като е оставил наследници, както следва
(като съдът взема предвид, че е отразено, че съпругата на наследодателя – М. И Па е
починала на 03.07.1995 г.):
- МГБ (дъщеря – арг. чл. 5, ал .1 ЗН, починала на 22.09.2017 г.);
- Й Г. П. (дъщеря – арг. чл. 5, ал .1 ЗН, починала на 02.06.2019 г.);
- ЛЮД (дъщеря – арг. чл. 5, ал .1 ЗН, починала на 28.06.1994 г.);
- Р Г. П. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН, починал на 17.12.2012 г.);
- М. И Па (преживяла съпруга – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН, починала на 03.07.1995 г.) – майка
на всички наследници по права линия от първи ред.
Представено е Удостоверение за наследници на изх. № ГСР-04-0133/11.07.2023 г.,
като се установява, че М Г. Д. е починал на 12.08.2004 г., като е оставил за наследници по
закон: Л. М. И. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), В. М. Д.-Й. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), Н.
Д. Д. (преживяла съпруга – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН).
От Удостоверение за наследници изх. № ГСР-04-265 на Н. Д. Д. се изяснява, че
последната е починала на 23.05.2024 г., като е оставила за наследници по закон – Л. М. И.
(дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и В. М. Д.-Й. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН).
Приложено е Удостоверение за родствени връзки изх. № РЛЦ-УГ01-296/07.02.2024 г.
5
на ВВ П.а, от което се установява, че баща й ВПЛ е починал на 13.10.1990 г., майка й – СМЛ
е починала на 24.06.1986 г., синът й ГРв П. е починал на 22.07.2021 г., а брат й СВ П. е
починал на 21.03.2005 г.
С удостоверение за родствени връзки с изх. № 447/12.04.2024 г. се установява, че СВ
П. е баща на И. С. П..
Удостоверението за наследници е официален документ относно вписванията в
регистрите за гражданско състояние (Определение № 37/21.01.2013 г. по ч. т. д. № 977/2012
г., ТК, ІІ т.о. на ВКС, Определение № 1423/30.12.2011 г. по гр. д. № 899/2011 г., ГК, ІІІ г.о.
на ВКС). Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на
удостоверения въз основа на регистъра на населението, за издаване на удостоверение за
наследници се подава искане по образец, в което заявителят вписва известните му данни за
наследодателя и неговите наследници. За определяне на наследниците по закон обаче
длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо
– и в регистрите на актовете за гражданско състояние. В удостоверението длъжностното
лице вписва всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за
наследството, както и връзката им с наследодателя (съпруг или родство). В производството
по делба удостоверението за наследници е документ, който удостоверява кръга на
наследниците. Необходимо е да се посочено, че без изричното оспорване на удостоверението
за наследниците в качеството му на официален свидетелстващ документ верността на
съдържанието му може да бъде проверена и съобразно с всички останали представени по
делото данни относно релевантните факти и обстоятелства. Това е необходимо и с оглед
характерната особеност на производството за делба, която би се оказала изцяло нищожна,
ако в нея не участва като страна някой от участниците в общността. Тоест, ако законът
признава едно лице за наследник по закон на даден наследодател, това качество не се счита
отпаднало поР обстоятелството, че същото не е вписано в удостоверението за наследници,
издадено по заявление на друго лице. Като наследник то е легитимирано да иска делба на
съсобствен имот – така Решение № 100/02.03.2011 г. по гр. д. № 1820/2009 г., ГК, І г.о. на
ВКС; Определение № 42/29.01.2019 г. по гр. д. № 3690/2018 г. на ВКС, ГК, І ГО.
При това положение, съдът намира, че следва да посочи, че към момента на смъртта
на Г П, следва да се съобразят правилата на СК‘1968 г. (отм. Обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968
г., в сила от 22.05.1968 г., изм., бр. 92 от 28.11.1969 г., бр. 27 от 3.04.1973 г., изм. и доп., бр.
89 от 9.11.1976 г., попр., бр. 90 от 12.11.1976 г., изм., бр. 36 от 8.05.1979 г., отм., бр. 41 от
28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г. – действащ към момента на смъртта на Г П)
Имуществата, които са придобити възмездно от един от съпрузите по време на брака
преди влизане в сила на СК‘68 г. (отм.), когато бракът е заварен от този кодекс, са
съпружеска имуществена общност, а не лична собственост на придобилия ги съпруг. С
влизане в сила на СК‘68 г. (отм.) за пръв път се въвежда институтът на съпружеската
имуществена общност. Всички недвижими и движимите вещи и права върху вещи,
придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата, независимо от
това на чие име са придобити. От обхвата на имуществената общност по силата на чл. 13,
ал. 2 СК‘68 г. (отм.) са изключени само вещите и правата върху вещи, които са придобити
преди брака, или през време на брака по наследство, дарение или по реда на чл. 389а – чл.
389д от ГПК (отм.). Тези имоти са лична собственост на съпруга, на чието име са
придобити. Моментът на придобИ.ето се определя съобразно общите правила за
6
прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. Изключение от общността
освен в изрично посочените случаи на чл. 13, ал. 2 СК‘68 г. (отм.) е налице и ако те са
придобити със средства, получени срещу вещи, индивидуална собственост на единия
съпруг, когато през време на брака по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) се възложи
неподеляемо жилище на единия съпруг за частта от възложеното жилище, която съпругът-
наследник има по наследство или дарение, както и ако срещу индивидуален имот на единия
съпруг, отчужден по реда на благоустройствените закони, бъде отстъпен друг имот само за
частта, покрита от стойността на отчуждения имот. С оглед на това следа да се отбележи, че
институтът на съпружеската имуществена общност е създаден със Семейния кодекс от 1968
г. (отм.) и по силата на чл. 103 от Заключителните и преходни разпоредби се прилага СК’68
(отм.) и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени
бракове – така Решение № 154 от 5.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 927/2012 г., II г. о., ГК;
Решение № 462 от 14.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 823/2009 г., I г. о., ГК; Решение № 1185
от 29.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5176/2007 г., II г. о.; Решение № 154 от 5.07.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 927/2012 г., II г. о., ГК.
Съгласно разпоредбата на чл.14, ал. 7 СК‘68г. (отм.) когато преживелият съпруг
наследява заедно с деца на починалия, той не получава дял от частта на последния от
съпружеската имуществена общност. ПоР това от съществено значение е датата на смъртта
на наследодателя, за да бъдат определени делбените права на преживелия съпруг, вкл. и при
имущества, собствеността върху които се възстановява, тъй като кръгът от призованите към
наследяване и наследствените им дялове се определят към момента на открИ.е на
наследството.
С оглед изложеното и при изследването на наследствените сукцесии и извършените
разпоредителни сделки, съдът достига до извод, че между страните е налице съсобственост,
като долколкото квотата в съсобствеността е артиметически израз на част от цяло, то
делбата следва да се допусне между страните, както следва:
1. по отношение на дворното място:
- 6,25/100 ид. части за Р. Г. В.;
- 26,915/100 ид. части за С. Н. П.;
- 20,665/100 ид. части за П. Г. Д.;
- 3,125/100 ид. части за Л. М. И.;
- 3,125/100 ид. части за В. М. Д.-Й.
- 20,665/100 ид. части за М. Р. В.
- 14,415/100 ид. части за И. С. П.;
- 4,84/100 ид. части за Х. Д. С.;
2. по отношение на сгР в дворното място с идентификатор 29204.7571.260.3 и
идентификатор 29204.7571.260.5:
- 2/16 ид. части за Р. Г. В.;
- 4/16 ид. части за С. Н. П.;
- 2/16 ид. части за П. Г. Д.;
- 1/16 ид. части за Л. М. И.;
- 1/16 ид. части за В. М. Д.-Й.;
- 2/16 ид. части за М. Р. В.;
- 4/16 ид. части за Х. Д. С.;
3. по отношение на сгР с идентификатори 29204.7571.260.1, 29204.7571.260.2,
29204.7571.260.4;
7
- 2/16 ид. части за Р. Г. В.;
- 5/16 ид. части за С. Н. П.;
- 3/16 ид. части за П. Г. Д.;
- 1/16 ид. части за Л. М. И.;
- 1/16 ид. части за В. М. Д.-Й.;
- 3/16 ид. части за М. Р. В.;
- 1/16 ид. части за И. С. П..
Ако след открИ.е на наследството са извършени няколко последователни
разпореждания с отделни наследствени предмети, разпоредбата на чл.76 ЗН ще намери
приложение само ако възражението на неразпоредилия се с дела си сънаследник касае
всички тези разпореждания, тъй като всички разпореждания в еднаква степен общо засягат
интересите на този сънаследник по отношение на поделянето на сънаследственото
имущество и биха могли да настъпят предвидените в чл.76 ЗН правни последици.
Неоснователно ще бъде възражението по чл.76 ЗН, направено само по отношение на едно от
така извършените разпореждания, тъй като то няма да има за последица допускане и
извършване на делбата само между сънаследниците.
При наличието на няколко разпоредителни сделки с идеални части от имота,
извършени от сънаследници в полза на трети лица, ако искът за делба е предявен от
приобретателите по една от тези сделки, сънаследник, който не се е разпоредил с дела си от
общото сънаследствено имущество, може, позовавайки се на разпоредбата на чл.76 ЗН, да
оспори правото на приобретателите да участват в производството по извършване на делбата,
но само ако същевременно изрази воля делбата да бъде допусната и извършена между
всички сънаследници. Противното тълкуване би противоречало на императивната
разпоредба на чл.34 ЗС. Ако сънаследниците, които не са се разпоредили с дела си от общия
сънаследствен имот не желаят да упражнят правата си по чл.76 ЗН по отношение на всички
разпореждания с идеални части, делбата ще бъде допусната и извършена между лицата,
които се легитимират като собственици на съответните идеални части към момента на
приключване на устните състезания при зачитане на извършените след открИ.е на
наследството разпоредителни сделки – решение №44/06.07.2017г. по гр.д. №3117/2016г.,
Първо ГО на ВКС. Целта е делбата да бъде допусната и извършена с участието на
сънаследника-прехвърлител, за да може сделката да бъде санирана по предвидения в чл.76
ЗН ред.
По отношение въведеното възражение по чл. 76 ЗН, съдът намира, че същото е
неоснователно.
Съгласно чл.76 ЗН актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени
предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата.
Относителната недействителност по чл.76 ЗН е особен вид недействителност. Правото да се
иска прогласяването на тази относителна недействителност може да се упражни като
инцидентен, преюдициален и обуславящ установителен иск или чрез възражение в делбен
процес или при спор за собственост.
С Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК
са обявени за изгубили сила т. 1, т. 2 (предложение последно) и т. 4 от Тълкувателно
решение № 72 от 9.IV.1986 г. по гр. д. № 36/85 г., ОСГК, като е прието в т. 1, че: „Актът на
разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с отделна наследствена вещ (права
върху вещи) е относително недействителен. Разпореждането валидно обвързва страните
по сделката и поражда желаните и целени от тях правни последици, както и в
отношенията им с трети лица. Трети лица, които не са страни по сделката или
сънаследници, не могат да се позовават на тази недействителност.
8
Легитимирани да се позоват в делбеното производство или по иск за собственост
на тази относителна недействителност са само съделители-сънаследници, неразпоредили
дела си. Относителната недействителност по чл. 76 ЗН е особен вид недействителност.
Правото да се иска прогласяване на относителната недействителност по чл. 76 ЗН може
да се упражни като инцидентен, преюдициален и обуславящ, установителен иск или чрез
възражение. Под страх от нищожност на делбата – чл. 75, ал. 2 ЗН, при релевиране на
относителната недействителност на акт на разпореждане като главна страна в процеса
следва да участва сънаследникът-прехвърлител по заявения иск за делба, както и
приобретателят по сделката по заявения иск по чл. 76 ЗН.
В делбения процес сънаследниците, които не са извършили разпоредителна сделка
със сънаследствената вещ, следва да заявят правото си до приключване на устните
състезания в първата фаза. Влязлото в сила решение по чл. 282, ал. 1 ГПК разрешава спора
относно материално легитимираните титуляри в спорната съсобственост и преклудира
непредявеното от тях основание по чл. 76 3Н.“.
В случая, съдът намира, че разпорежданията който са извършени с наследствените
имоти, касае разпореждания и извън наследствената маса, респ. наследниците, поР което чл.
76 ЗН не може да намери приложение, което обстоятелство се признава и от самите ищци с
писмена защита от 16.12.2024 г., в която са развитие съображения от телеологическо
естество, защо следва да се уважи възражението по чл. 76 ЗН. Нещо повече, самите ищци с
уточнителна молба от 16.01.2025 г. сами сочат, че правният им интерес от възражението по
чл. 76 ЗН произтичал от това Х. Д. С., да не участва като съделител, въпреки че липсвало
цялостно разпореждане, а само такова с идеални части от сънаследника ГРв П., което
касаело увеличаването на съответни дялове.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на страната по приложението на чл.
76 ЗН.
Правилното разбиране на текста и мотивите на тълкувателните решения са
предпоставени от историко-политическото тълкуване на ЗН и от това да се разбере
историческото развитие на чл. 76 от ЗН (за пълната правно историческа обосновка вж. в
правната теория Александров, В. - Чл. 76 от Закона за наследството – правно-историческа
бележка в светлината на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. №
1/2004 г., ОСГК., достъпна свободно в gramada.org). Първообразът на настоящата
разпоредба на ЗН е чл. 292 от ЗН (отм.), съгласно която новела „Всеки сънаследникъ се брои,
като да е наследилъ самичъкъ и непосредствено всичките имоти, които съставятъ неговия
дялъ или му са се паднали, чрезъ разпродажбата, и като да не е ималъ никога правото на
собственость върху другите имоти на наследството.“ (к.м. В.А.). В този текст на
отменения ЗН е предвидена една фикция – смята се, че всеки сънаследник е получил
имуществата, които му се падат в дял направо от наследодателя, като никога не е имал право
върху имуществото, което се падало в дял на другите сънаследници. Т.е. по силата на този
текст за собственик на имота от самото открИ.е на наследството се е считал този
сънаследник, в дела на който се падал имотът, като по отношение на другите сънаследници
се признавало все едно никога да не са имали право на собственост върху този имот.
На практика с този текст на акта на делбата се е придавал не транслативен, а
декларативен характер – което е обаче в противоречие с днешните законодателни,
практически и теоретични постановки. Декларативният характер на делбата обаче е била
само между сънаследници, ако тя е била приживна, то последната е имала транслативен
характер. В този смисъл показателни са Решение № 7 от 1898, в което е прието, че „нашият
закон за наследството, като превод на съответната част от френския Code civil, е възпроизвел
чл. 292 от френската теория, според която делбата само декларира – обозначава, а не
прехвърля собственост“; така и Решение № 12 от 28.01.1898 на ВКС, I г.о., според което
„Наистина чл. 292 от ЗН, възира делба между сънаследници на едно починало лице, обаче,
9
било между сънаследници, делбата по своето естество е еднаква – тя има за цел не да
прехвърли собствеността на имота, а само да определи, кой от дотогавашните
собственици кой дял взима като се счита, че той е бил още в началото собственик на тоя
дял. Делбата не прехвърля собствеността на наследствения имот и чрез нея
собствениците не разменят помежду си собствеността, а само си я разпределят с
възвратна сила.“[12]; така Решение № 339 от 19.11.1921 на ВКС, I г.о. „… Делбата има
декларативен характер, защото тя не прехвърля собствеността между тях (б.м.
сънаследниците), но според закона за наследството, чл. чл. 230, 250 и 292 и според
теорията, за да запази делбата декларативния си характер, трябва с нея да се тури край
на общността между всички сънаследници и на всичкото наследство; инак тя губи тоя си
характер, защото декларативността на делбата е една фикция, а винаги когато се
оперира в правото с фикции, трябва ограничително да се прилага“. И тук се е пораждал
следният проблем – какво се случва със сделките, сключени от наследници с имоти от
наследствената маса преди осъществяването на делбата? Отговорът на този въпрос е особен,
тъй като се засягат, както правата на сънаследниците, така и правата на третите лице. С
оглед декларативния характер на делбата и текста на чл. 292 от ЗН (отм.) отговорът на
въпроса е следният – разпоредителните сделки, извършени от сънаследник, са били условни,
в смисъл – в зависимост от изхода от делбата. Ако последните се паднели в негов дял,
фикцията е сработвала и той като собственик абсолютно легитимно е извършил съответните
разпоредителни сделки (вкл. ипотеки и сервитути); обратно, ако имотите не са паднели в
негов дял по силата на фикцията, то се считало, че той никога не е бил собственик на тези
имоти, поР което разпоредителните му действия били недействителни. Тоест,
действителността или недействителността на разпоредителните действия – най-често
продажба, е била в зависимост от изхода на делбата. Аналогично на чл. 76 ЗН.
С оглед горните историко-политически конотации, то следва да се направи извод, че
макар и наличието на разпореждания в рамките на самата наследствена маса, ако същите
касаят само идеални части, то същите макар и да не запазват изцяло делбената или
наследствената маса, до какъвто извод води телеологическото тълкуване на чл. 76 ЗН, то със
сигурност делбата ще следва да се допусне между всички лица, независимо, че част от тях
биха получили различен дял от този който твърдят, че биха получили, вкл. при липсата на
други претенции по отношение на дяловете.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че възражението по чл.
76 ЗН е неоснователно, което макар и да формира пресъдено нещо в случая не следва да
бъде отразявано в диспозитива. Спорът по чл. 76 ЗН се явява преюдициален и обуславящ
спор за собственост и в делбения процес, тъй като с решението по чл.344, ал.1 ГПК следва
със сила на присъдено нещо да се разреши спора за страните-съделители, титуляри на
правото на собственост. Правото да се иска прогласяване на относителната
недействителност по чл.76 ЗН може да се упражни като инцидентен, преюдициален и
обуславящ установителен иск или чрез възражение – така Решение №462/15.11.2010г. по
гр.д.№368/2010г. на Първо ГО на ВКС. Тоест, въпросът за СПН, така или иначе се
разрешава с диспозитива на настоящото съдебно решение, в което съобразно правилото на
чл. 344, ал. 1 ГПК се посочва между кои лица, за кои имоти и при какви квоти се допуска
делбата. Нещо повече, това схващане inter alia на т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от
18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК (in fine) – т.е. съдът дължи произнасяне по
възражението по чл. 76 ЗН в диспозитива само когато същото е основателно, като
практически то се отразява и на самата делба, доколкото претенцията по чл. 76 ЗН, вкл.
въведена под формата на възражение допустима само в съдебната делба.
За пълнота трябва да се спомене, че в случая самият ищец твърди по делото, че част
от придобиВ.та касаещи претенцията по чл. 76 ЗН, касаят смесена съсобственост.
На следващо място трябва да се посочи, че доводите за приложението на чл. 40 ЗС са
10
изцяло неоснователни, тъй като те касая различена претенция извън тази в рамките на
делбения процес, поР което не следа да бъдат обсъждани.
Не могат да се приемат доводите на ищците, че с оглед наличието и че сделките били
нищожно, респ. делбата била недопустима, което се аргументира с чл. 38 ЗС. Законът има
предвид забрана за делба на общите части между собствениците на отделните обекти в
етажната собственост – така Решение № 100 от 23.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3514/2019
г., II г. о., ГК. Съдебната делба е допустима, дори и ако има изградени сгР, собственост на
някой от съсобствениците. Теренът не може да се приеме за обща част, обслужваща сградата
или сгРте, тъй като не се ограничава възможността терена да бъде допълнително застрояван
– в този смисъл Решение №10/17.05.2017г. по гр.д.№3248/2016г. на I ГО на ВКС. Тоест, не
винаги дворното място е обща част на сградата, което да обуслови недопустимост на делбата
по разпореждането на закона (така чл. 38, ал. 3 ЗС), в които случай обаче производството не
се прекратява, а претенцията се отхвърля.
На следващо място, съдът счита, че следва да отбележи, че не могат да се приемат и
съображенията на страните, че липсвали обекти във връзка с извършени разпоредителни
сделки. От кредитираните заключения на СТЕ и допълнително СТЕ, а така и от казаното от
вещото лице в о. с. з. се установява, че имотите и сгРте предмет на настоящото производство
са съществуващи и представляват годен обект на правото. Техните фактически
преустройства обаче следва да се вземат предвид. При систематическото тълкуване на
правилото на чл. 92 ЗС и чл. 97-98 ЗС, трябва да се направи извод, че приращението ще
намира приложение, когато постройката представлява самостоятелен обект по строителните
правила и норми. Когато обаче не се касае за строителството на такъв обект се прилага чл. 97
ЗС. „Тази хипотеза възниква, когато при неспазване на учреденото право на строеж е
увеличена застроената площ на съществуваща сграда, както и на разрешена нова
пристройка или надстройка. Това тълкуване се основава на правилото, че собствеността
не може да възникне върху несамостоятелен обект. За такъв обект важат правилата на
чл. 97 или чл. 98 ЗС - той или следва режима на главната вещ, или се присъединява, но не
към земята, а чрез неделимото му свързване с друга главна вещ“ – така Решение № 137 от
17.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3954/2008 г., II г. о., ГК. От правилото на чл. 98 от ЗС
следва, че освен ако не е постановено или уговорено друго, принадлежността към вещ не е
самостоятелна вещ и съответно не може да се придобива самостоятелно, а следва
собствеността на главната вещ. В случая по отношение на сгРте с идентификатор
29204.7571.260.1 и 29204.7571.260.5 се установява от заключението и допълнителното
заключение на кредитираната СТЕ, че се касае за обекти, които са допълващо застрояване,
поР което същите не могат да се конципират като такива по присъединяване, преработване
или принадлежност. Тоест, фактическите изменения в сгРте, като обекти на правото ще
следва да се изследват във втората фаза на делбата при евентуалната тяхна поделяемост, но
следва при допускането на делбата да се отчетат, като съда в тази насока при допускането на
делбата приподпише заключенията на вещото лице и изготвените към него заключения с
оглед яснота по отношение на допуснатите до делба обекти в частта досежно техните
фактически изменения, които не са отразени в кадастъра, но са налице фактически, което се
установява от заключенията на кредитираната СТЕ.
Съгласно нормата на чл. 355 ГПК страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските
се определят по чл. 78. В случая не са налице обективно и субективно съединени искове в
първата фаза на делбеното производството по чл. 343 ГПК, поР което съдът намира, че по
отношение претенциите за заплащането на разноски следва да се произнесе във фазата по
извършване на делбата – така Определение № 203 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
205/2011 г., I г. о., ГК; Определение № 58 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 399/2016 г., IV
г. о., ГК.
11
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба, на основание чл. 34 ЗС, на следния
недвижим имот: дворно място с идентификатор 29204.7571.260, съобразно кадастралната
карта и кадастралните регистри одобрение със Заповед РД-18-30/28.05.2010 г. на ИД на
АГКК с последно изменение със Заповед № 18-516/15.01.2020 г., с площ от 950 кв. м.,
находящо се в гр. ********************, вид собственост – частна, вид територия –
урбанизирана, НТП – Ниско застрояване (до 10 м.), при съседи на имота, имоти с
идентификатори 29204.7571.259, 29204.7571.261, 29204.7571.266, 29204.7571.267 и
29204.7571.600 (улица), между Р. Г. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
***************, С. Н. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. ********************, П. Г. Д.,
ЕГН: **********, гр. ***********************, Л. М. И., ЕГН: **********, с адрес: гр.
**********************, В. М. Д.-Й., ЕГН: **********, с адрес: гр.
**********************, М. Р. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. *********************,
И. С. П., ЕГН: **********, адрес: гр. ********************* и Х. Д. С., ЕГН: **********,
с адрес: гр. *******************, при следните квоти в съсобствеността:
- 6,25/100 ид. части за между Р. Г. В., ЕГН: **********;
- 26,915/100 ид. части за С. Н. П., ЕГН: **********;
- 20,665/100 ид. части за П. Г. Д., ЕГН: **********;
- 3,125/100 ид. части за Л. М. И., ЕГН: **********
- 3,125/100 ид. части за В. М. Д.-Й., ЕГН: **********;
- 20,665/100 ид. части за М. Р. В., ЕГН: **********;
- 14,415/100 ид. части за И. С. П., ЕГН: **********
- 4,84/100 ид. части за Х. Д. С., ЕГН: **********.
ДОПУСКА извършването на съдебна делба, на основание чл. 34 ЗС, на следния
недвижим имот: сгР с идентификатор 29204.7571.260.3 и идентификатор 29204.7571.260.5,
построени в дворно място с идентификатор 29204.7571.260, съобразно кадастралната карта
и кадастралните регистри одобрение със Заповед РД-18-30/28.05.2010 г. на ИД на АГКК с
последно изменение със Заповед № 18-516/15.01.2020 г., с площ от 950 кв. м., находящо се в
гр. ********************, вид собственост – частна, вид територия – урбанизирана, НТП –
Ниско застрояване (до 10 м.), при съседи на имота, имоти с идентификатори 29204.7571.259,
29204.7571.261, 29204.7571.266, 29204.7571.267 и 29204.7571.600 (улица), които имот при
фактическите си изменения е индивидуализиран по изготвена схема на застрояване към
заключението на СТЕ, находяща се на л. 185 в кориците на делото, която е неизменна част от
настоящото съдебно решение., между Р. Г. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
***************, С. Н. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. ********************, П. Г. Д.,
ЕГН: **********, гр. ***********************, Л. М. И., ЕГН: **********, с адрес: гр.
**********************, В. М. Д.-Й., ЕГН: **********, с адрес: гр.
**********************, М. Р. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. ********************* и
Х. Д. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. *******************, при следните квоти в
съсобствеността:
- 2/16 ид. части за Р. Г. В., ЕГН: **********;
- 4/16 ид. части за С. Н. П., ЕГН: **********;
- 2/16 ид. части за П. Г. Д., ЕГН: **********;
12
- 1/16 ид. части за Л. М. И., ЕГН: **********;
- 1/16 ид. части за В. М. Д.-Й., ЕГН: **********;
- 2/16 ид. части за М. Р. В., ЕГН: **********;
- 4/16 ид. части за Х. Д. С., ЕГН: **********;
ДОПУСКА извършването на съдебна делба, на основание чл. 34 ЗС, на следния
недвижим имот: сгР с идентификатори 29204.7571.260.1, 29204.7571.260.2,
29204.7571.260.4, построени в дворно място с идентификатор 29204.7571.260, съобразно
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрение със Заповед РД-18-30/28.05.2010 г.
на ИД на АГКК с последно изменение със Заповед № 18-516/15.01.2020 г., с площ от 950 кв.
м., находящо се в гр. ********************, вид собственост – частна, вид територия –
урбанизирана, НТП – Ниско застрояване (до 10 м.), при съседи на имота, имоти с
идентификатори 29204.7571.259, 29204.7571.261, 29204.7571.266, 29204.7571.267 и
29204.7571.600 (улица), които имот при фактическите си изменения е индивидуализиран по
изготвена схема на застрояване към заключението на СТЕ, находяща се на л. 185 в кориците
на делото, която е неизменна част от настоящото съдебно решение между Р. Г. В., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ***************, С. Н. П., ЕГН: **********, с адрес: гр.
********************, П. Г. Д., ЕГН: **********, гр. ***********************, Л. М. И.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. **********************, В. М. Д.-Й., ЕГН: **********, с
адрес: гр. **********************, М. Р. В., ЕГН: **********, с адрес: гр.
********************* и И. С. П., ЕГН: **********, адрес: гр. *********************,
при следните квоти в съсобствеността:
- 2/16 ид. части за Р. Г. В., ЕГН: **********;
- 5/16 ид. части за С. Н. П., ЕГН: **********;
- 3/16 ид. части за П. Г. Д., ЕГН: **********;
- 1/16 ид. части за Л. М. И., ЕГН: **********;
- 1/16 ид. части за В. М. Д.-Й., ЕГН: **********;
- 3/16 ид. части за М. Р. В., ЕГН: **********;
- 1/16 ид. части за И. С. П., ЕГН: **********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13