Р Е Ш
Е Н И Е
№ /14.06. 2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в
открито съдебно заседание на двадесет и осми
май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 202 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалбата на Т.Д.Ю. ***, срещу Акт за прихващане № **********/27.10.2020 година, издаден от орган по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Варна, мълчаливо потвърден от Кмета на община Варна.
Жалбоподателят твърди, че е собственик на недвижим имот с идентификатор № 10135.4507.218, находящ се гр. Варна, местност „Ментеше“, парцел ХХ-260039. Твърди, че ежегодно е заплащал дължимите за имота данък за недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО). Твърди, че за периода 2009 – 2020 година е надплатил сума в размер на 843,27 лева, поради неправилно определяне на дължимите ДНИ и ТБО. Твърди, че ответникът неправилно е възстановил само сумата от 507,02 лева. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорения акт и да върне преписката на органа със задължителни указания за възстановяване на цялата сума. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
С Определение № 970/21.04.2021 година съдът е конституирал като жалбоподатели Р.И.Ю., Е.Т.Д. и И.Т.Ю., наследници на починалия Т.Д.Ю..
В съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуален представител, поддържат жалбата. В писмено становище от 07.06.2021 година изразяват становище за незаконосъобразност на оспорения акт. Претендират присъждане на направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – Кметът на община Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че с акта са възстановени подлежащите на възстановяване на суми. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Актът за прихващане № **********/27.10.2020 година на органи по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ в община Варна (л. 15 от административната преписка /АП/) е връчен на жалбоподателя на 05.11.2020 година. Обжалван е по административен ред пред Кмета на община Варна с жалба от 19.11.2020 година (л. 24 от АП). В срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, приложим по препращане от чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМСМА) – 18.01.2021 година, компетентният горестоящ административен орган – Кметът на община Варна, не се е произнесъл по жалбата, поради което е формиран подлежащ на оспорване акт - мълчаливо потвърждаване на акт, арг. чл. 156, ал. 4 от ДОПК. Жалбата до съда е подадена на 27.01.2021 година.
Предвид горното съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 5 от ДОПК, от активнолегитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е допустима.
Съдът, след преценка на събраните
в хода на административното и съдебното производство доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
С Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МД-АУ-12398-1/14.11.2017 година на орган по приходите от Дирекция „Местни данъци“ при община Варна е установил задължения за ДНИ и ТБО за имот с идентификатор 10135.4507.218.
С Решение № 1907/16.10.2019 година, постановено по адм.д. № 813/2018
година по описа на Административен съд – Варна съдът е отменил АУЗД) № МД-АУ-12398-1/14.11.2017 година на
орган по приходите от Дирекция „Местни данъци“ при община Варна е установил
задължения за ДНИ и ТБО за имот с идентификатор 10135.4507.218 в частта,
с която са установени задължения за ДНИ, както следва : за 2016 година – за
разликата от 52,49 лева до 104,98 лева и 2017 година – за разликата от 52,49 до
104,98 лева; ТБО за 2014 година – за разликата от 30,18 лева до 204,71 лева,
2015 година – за разликата от 30,18 лева до 194,21 лева, 2016 година – за
разликата от 30,18 лева до 194,21 лева, за 2017 година – за разликата от 30,18
лева до 194,21 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че имотът се
намира в район V-та категория.
Със Заявление от 02.07.2020 година (л. 3 от АП) Т.Д.Ю. *** е подал заявление за възстановяване на сумата от 843,27 лева, представляваща недължимо платена за ДНИ и ТБО за имот с идентификатор 10135.4507.218. В заявлението не е посочен периода, за който са внесени, претендираните за възстановяване суми.
На 12.08.2020 година орган по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ в община – Варна е отказал възстановяване на сумата (л. .6 от АП) За да постанови този резултат органът е приел, че жалбоподателят е заплатил сумата от 3 177,18 лева, представляваща ДНИ и ТБО за имота за 2015 – 2020 година. В мотивите е посочено, че общо по партидата на имота са внесени 4 083,55 лева.
Отказът е оспорен с жалба вх. № РД17013234ВЛ-015ВН/31.08.2020 година (л. 87 от делото).
В с.з., проведено на 28.05.2021 година процесуалният представител на ответника е заявил, че на 13.10.2020 година е извършена корекция за дължимостта на ДНИ и ТБО съобразно решението, постановено по адм.д. № 813/2018 година по описа на Административен съд – Варна в База данни на Община – Варна, като за периода след 2018 година е отразено, че имотът е V-та категория .
С Акт за възстановяване № **********/27.10.2020 година органи по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ в Община - Варна са възстановили сумата от 507,02 лева, представляваща надвенесни ДНИ в размер на 177,90 лева и ТБО в размер на 329,12 лева за периода 2018 – 2020 година. За да постановят този резултат органите са приели, че имотът попада в 5-та зона.
Съдът намира, че ответникът се е произнесъл по нередовно заявление, тъй като в същото не е посочен периода, за който се претендира възстановяване на недължимо платени суми. В постановения на 12.08.2020 година отказ липсва разпоредителна част, като от мотивите може да се извлече, че разгледаният от органа по приходите период е 2015 – 2020 година.
Корекцията, извършена на 13.10.2020 година, е за периода след постановяване на съдебното решение по адм.д. № 813/2018 по описа на Административен съд – Варна – 2018 – 2020 година.
В жалбата е посочено, че периодът, за който следва да се възстановят дължими суми е 2009 – 2020 година.
При така установеното съдът намира, че проверяваният административен акт подлежи на отмяна. Административната преписка следва да се върне на органа за оставяне на заявлението от 02.07.2020 година без движение, с указание за посочване на периода, за който се иска възстановяване на надвнесени суми за ТБО и ДНИ. След уточнението административният орган дължи произнасяне при съобразяване стабилитета на АУЗД № МД-АУ-12398-І/14.11.2017 година на орган по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна, придаден със съдебното решение, постановено по адм.д. № 813/2021 година по описа на Административен съд – Варна.
На жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 1 222 лева, от които 10 лева – платена държавна такса за образуване на делото, 312 лева – изплатено възнаграждение за вещо лице и 900 лева – изплатено възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за
възстановяване № **********/27.10.2020 година, издаден от органи по приходите в
Дирекция „Местни данъци и такси“ в Община – Варна,
мълчаливо потвърден от кмета на Община Варна по жалбата на Р.И.Ю., ЕГН **********,
И.Т.Ю., ЕГН ********** и Е.Т.Д., ЕГН ********** *** и ВРЪЩА административната
преписка на административния орган за изпълнение на дадените в мотивите на
решението задължителни указания.
ОСЪЖДА Община – Варна ДА ЗАПЛАТИ НА Р.И.Ю., ЕГН **********,
И.Т.Ю., ЕГН ********** и Е.Т.Д., ЕГН ********** *** сумата от 1 222 (хиляда
двеста двадесет и два) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок
от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ: