№ 7663
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110148332 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Ищецът „Т.С.“ ООД е предявило положителен установителен иск по реда на
чл.422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответниците Н. ИВ. В. и Р. ИЛ. В. дължат на ищеца
разделно (при равни квоти) сумата от общо 10 000 лева, представляваща незаплатен
остатък от цена по договор за покупко-продажба на недвижими имоти, изградени в
груб строеж, находящи се в гр. София, ул. „Емилиян Станев“, № 74А, обективиран в
нотариален акт № 36, том III, рег. № 2643, дело № 309 от 14.05.2018 г., на нотариус peг.
№ 386, НК, вписан в Службата по вписванията с вх. peг. № 29817, акт № 142, том
LXVI, дело № 21222/2018 г., дължима на основание по т. II от договора за покупко-
продажба, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 01.06.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 31000/2021
по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответниците било налице облигационно
отношение за продажба на по договор за покупко-продажба на недвижими имоти,
изградени в груб строеж, находящи се в гр. София, ул. „Емилиян Станев“, № 74А.
Посочва се, че в договора била уговорена обща продажна цена за имотите в размер на
62 736,86 евро, с левова равностойност в размер на 122 702,63 лв., която следвало да
бъде заплатена от ответниците в полза на ищеца на три части, а именно: сумата от 20
145,05 лева била платима преди подписване на нотариалния акт, за сумата от 92 557,58
лева следвало да се извърши плащане по първи транш, съгласно т. II от договора за
1
покупко-продажба чрез банков кредит, а сумата от 10 000,00 лева, дължима по втори
транш съгласно т. II от договора за покупко-продажба, била платима в срок до три
работни дни след предоставяне в „С.Ж.Е.“ АД на удостоверение за въвеждане в
експлоатация. В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците са извършили
първите две плащания на обща стойност 112 702,63 лева, като последното плащане в
размер на 10 000 лева не било извършено в договорените срокове, въпреки че на
12.08.2020 г. за жилищната сграда, в която се намират недвижимите имоти, било
издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация № 661/12.08.2020 г., което било
предоставено своевременно на ответниците, които не са предприели никакви действия
за изпълнение на задължението си по договора за заплащане на третата вноска от
продажната цена. По депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.417 от ГПК било образувано ч.гр.д № 31000/2021 г. по описа на СРС, 27
състав, което било уважено и били издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.дело №
20217880400320 по описа на ЧСИ Мирослав Колев, по което в срока за доброволно
изпълнение ответниците заплатили всички дължими от тях суми. Въпреки
извършеното погасяване на задълженията, ответниците било подали възражение по
чл.414 от ГПК, поради което се иска признаване на дължимостта на вземанията, за
които за които има издадена заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 31000/2021г. по описа
на СРС, 27 състав. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с
който оспорват исковата претенция. Твърдят, че от страна на ищцовото дружество
било налице неизпълнение на задълженията по договора, тъй като недвижимите имоти
не отговаряли на необходимите изисквания за одобрен проект по чл.144, т. 8 от ЗУТ и
не било издадено разрешително за водовземане или ползване или разрешително за
заустване на отпадъчни води, издадени по реда и в случаите, предвидени в Закона за
водите. Твърди се, че за сградата нямало редовно изграден и въведен в експлоатация
уличен водопровод, което било видно и от писмо от „С.В“ АД с изх. № ТУ-
1928/21.06.2016г., поради което от страна на ищеца било допуснато неизпълнение на
договора, поради което се прави възражение за неизпълнен договор. В хода на устните
състезания
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата по наличието на облигационно отношение между страните по договор
2
за покупко-продажба на недвижими имоти, изградени в груб строеж, находящи се в гр.
София, ул. „Емилиян Станев“, № 74А, представляващи: апартамент № 2, съставляващ
самостоятелен обект с нов идентификатор 68134.1007.2193.1.2 (стар идентификатор
68134.1007.1145.1.2), находящ се на втори жилищен /трети надземен/ етаж, на кота
+5,37 метра, със застроена площ от 86,03 кв. м., гараж № 2, съставляващ самостоятелен
обект с нов идентификатор 68134.1007.2193.1.5 (стар идентификатор
68134.1007.1145.1.5) и 1/3 ид. част от поземлен имот с нов идентификатор
68134.1007.2193 (предишен идентификатор 68134.1007.1145), в който е изградена
сградата, съставляващ УПИ IV-756, квартал 83 по плана на град София, местност
„Кръстова вада“, обективиран в нотариален акт № 36, том III, рег. № 2643, дело № 309
от 14.05.2018 г., на нотариус peг. № 386, НК, вписан в Службата по вписванията с вх.
peг. № 29817, акт № 142, том LXVI, дело № 21222/2018 г.
Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти, изградени в
„Груб строеж“ от 14.05.2018г. се установява, че ищецът продал на ответниците два
имота - апартамент № 2, съставляващ самостоятелен обект с нов идентификатор
68134.1007.2193.1.2 и ., гараж № 2, съставляващ самостоятелен обект с нов
идентификатор 68134.1007.2193.1.5, както и 1/3 ид. част от поземлен имот с нов
идентификатор 68134.1007.2193. В договора е описано, че недвижимите имоти се
продават за договорена обща продажна цена от 62736.86 евро, от която сума бил поет
ангажимент за кредит от 102557лв. от страна на „С.Ж.Е.“ АД съгласно Договор за
придобиване и ремонт на жилище в строеж № 732, подписан на 08.05.2018г. между
купувачите и банката, и която сума продавачът заявил, че е съгласен дружеството да
получи, както следва: Първи транш в размер на 92557лв. по банкова сметка на
дружеството, открита в „П.Б (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД с цел частично погасяване на
задължение по Договор за банков кредит № 034-1118761/20.07.2016г., сключен от
продавача с посочената банка, обезпечен с две ипотеки върху процесните имоти, като
сумата била платима в срок до 3 работни дни след представяне в „С.Ж.Е.“ АД на
следните документи: Нотариалния акт, надлежно вписан в СВ при АВ, учредена
ипотека върху имотите в полза на „С.Ж.Е.“ АД, Удостоверения за тежести от СВ при
СРС за вписана ипотека върху имотите в полза на „С.Ж.Е.“ АД, трета по ред, след
ипотеките, учредени в полза на „П.Б (БЪЛГАРИЯ) ЕАД, и втори транш – в размер на
10000лв. по банкова сметка на продавача, открита в „П.Б (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, в срок
до три работни дни след представяне в „С.Ж.Е.“ АД на Разрешение за ползване, респ.
Удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата и Удостоверения за тежести от
СВ при СРС за вписана ипотека върху имотите в полза на „С.Ж.Е.“ АД, първа по ред.
Останалата част от продажната цена се заплащала от купувачите по банков път, като
20 145.05лв. били платени преди подписване на договора, а 0.58лв. щели да бъдат
заплатени с частта от продажната цена, платима по банков кредит – първи транш.
Прието по делото е писмо от „С.В“ АД с изх.№ ТУ-1928/21.06.2016г., съгласно
3
което към жилищната сграда, находяща се в гр.София, м. Кръстова вада, нямало
редовно изграден и въведен в експлоатация уличен водопровод.
Прието по делото е неоспорено удостоверение за въвеждане в експлоатация №
661/12.08.2020г. по чл.177, ал.3 ЗУТ, съгласно което е въведена в експлоатация строеж
„Жилищна сграда с Нкк до 10.00м“, намираща се в ПИ с идентификатор №
68134.1007.2193, гр.София, ул. Емилиян Станев“ № 74А, с възложител Т.С. ЕООД и
трети неучастващи по делото лица, така и ответниците. Отбелязано е в
удостоверението, че строежът бил изпълнен в съответствие с одобрените проекти,
Разрешение за строеж № 110/21.12.2016г. на Главния архитект на СО – р-н Триадица,
заповед по чл.154, ал.5 ЗУТ, Протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа.
Приети по делото са удостоверения от СВ към АВ, съгласно които: по отношение
на гараж № 2, съставляващ самостоятелен обект с нов идентификатор
68134.1007.2193.1.5, както и по отношение на апартамент № 2, съставляващ
самостоятелен обект с нов идентификатор 68134.1007.2193.1.2, за периода от
14.05.2018г. до 12.11.2020г. има отбелязани вписванията по покупко-продажба на
недвижим имот с н.а. (описан по-горе), от 14.05.2018г., така и на договорна ипотека от
14.05.2018г.;
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
По предявените установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, съдът е разпределил в доказателствена тежест на ищеца да
докаже съществуването на твърдяното правоотношение по договор за покупко-
продажба на недвижим имот (сключване на договора, което с оглед отговора на ИМ, е
безспорно), по силата на което ответниците имат правното задължение да платят
парична сума в конкретен размер именно на ищеца, както и изпълнение на
задълженията по договора от страна на ищеца за представяне на удостоверение за
въвеждане в експлоатация на сградата, изискуемост на вземането поради твърдяното
обстоятелство - изтичане на уговорения между страните срок за заплащане на третата
част от продажната цена по договора, поемане на задължение за заплащане на цената
при условията на разделност от всеки от ответниците.
Съвкупно от събраните по делото доказателства съдът приема за доказано, че
между страните е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
изпълнение на задълженията по договора от страна на ищеца, съответно настъпване на
условието за изплащане на претендираната неизплатена част от продажната цена,
4
съответно и изискуемост на вземането поради следното:
Процесният договор е за покупко-продажба на имоти „груб строеж“, по който
плащането на цената по втория транш (процесния) е обусловено от издаване на
удостоверение по чл.177 ЗУТ и удостоверение за тежести от СВ при СРС за вписана
ипотека в полза на банка-кредитор на ответниците. Видно от приетите и неоспорени
удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл.177, ал.3 ЗУТ и удостоверения от СВ
към АВ за вписани ипотеки, е настъпило условието за заплащане на втория „трашн“ от
10000лв.
Възражението за неизпълнен договор, базирано на писмо от „С.В“ АД с изх.№
ТУ-1928/21.06.2016г. (почти две години преди процесния договор) е неоснователно,
доколкото договорът не е за изработка, а за продажба, отлагателното условие по
заплащане на цената по което е издаване на удостоверение за въвеждане в
експлоатация, което не се спори, че е издадено. Дали същото е вярно не е било
включено в предмета на делото, доколкото не е било оспорено по надлежния ред в
преклузивните срокове. Отделно от това самото удостоверение по чл.177, ал.3 ЗУТ е
официален удостоверителен документ. В процеса на строителството се съставят
множество актове с диспозитивен или свидетелстващ характер, чиято уредба е
нормативно установена в ЗУТ и Наредба № 3/2003 г. и Наредба № 2/2003 г. С тези
актове участниците в строителството удостоверяват спазването на изискванията към
строежите. Съгласно чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3 съставените актове и протоколи имат
доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване,
изпълнение и приемане на строежите. Процесното удостоверение е за въвеждане в
експлоатация на строеж пета категория по см. на чл.137, т.5 ЗУТ, като с оглед чл.19а,
ал.3, т.8 Наредба № 2 от 31.07.2003 г. се предхожда от заявление, към което се прилагат
документи, сред които и договори с експлоатационните дружества за присъединяване
към мрежите на техническата инфраструктура, когато такива са необходими, след
което с оглед чл.19б, ал.1, т.1 органът, издал разрешението за строеж извършва
проверка на комплектуваността на документите по чл. 19а, ал. 3 и издава
удостоверение за въвеждане в експлоатация по образец.
По доводите изложени в хода на устните състезания от процесуалния
представител на ответниците, че по силата на уговорката за втория транш – ищецът, а
не ответниците, имал задължение да представи в банката на ответниците
удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата и удостоверението за
тежести от СВ за вписана ипотека в полза на банката на ответниците, че да настъпи
условието за заплащане на втората част от уговорената сума, съдът тълкувайки
цялостно клаузите по т.II от нотариалния акт, вкл. в частта по начина на плащане на
първия транш, в която част се установява, че между ответниците и „С.Ж.Е.“ АД има
сключен Договор за придобиване и ремонт на жилище в строеж № 732, подписан на
5
08.05.2018г. без да са налице данни за ангажимент на ищеца по договора между
ответниците и банката, приема, че задължение по представяне на удостоверението
пред банката е именно на ответниците – купувачи, доколкото отношенията по договора
за кредит обуславят представяне на удостоверението.
След като договорът е сключен между ответниците без изрично да е договорена
солидарна отговорност, то отговорността им за заплащане на цената е разделна – арг.
чл.121 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
само ищецът, който е претендирал такива и е доказал сторени разноски в размер на
200лв. за д.т. по настоящото производство, 200лв. по ч.гр.д. № 31000/2021г. по описа
на СРС, 27 състав, така и е претендирал адв. възнаграждение в размер на 1000лв., което
с оглед приетия на л.3 от делото Договор за правна защита и съдействие е платено в
брой, като възражението за прекомерност е неоснователно с оглед фактическата и
правна сложност, материалния интерес и доколкото претендираното възнаграждение е
в близък размер до минимума. Оттук общо на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 1400лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422 ГПК
установителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 200, ал. 1
ЗЗД, че Н. ИВ. В., ЕГН: **********, и Р. ИЛ. В., ЕГН: **********, двамата с адрес:
гр.София, ул. Иван Сусанин № 45Б, вх.Б, ет.3, ап.11, дължат разделно (при равни квоти
от ½) на Т.С. ООД, ЕИК: ****, гр.Бургас, ул. Екзарх Йосиф/Хр.Смирненски № 30,
сумата от 10,000лв. (десет хиляди лева), представляваща неизплатена част от продажна
цена по договор за покупко-продажба на недвижими имоти, изградени в „Груб
строеж“, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти в
„Груб строеж“ № 36, том III, рег. № 2643, дело № 309/2018г., вписан в Служба по
вписвания с вх.рег.№ 29817/14.05.2018г., Акт № 143, том LXVI, дело № 21222/2018г.,
ведно със законната лихва от 01.06.2021г. до изплащане на вземането, за която сума
има издадена Заповед № 1967 за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК от 15.06.2021г. по ч.гр.д.№ 31000/2021г. по описа
на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. ИВ. В., ЕГН: **********, и Р. ИЛ. В.,
ЕГН: **********, двамата с адрес: гр.София, ул. Иван Сусанин № 45Б, вх.Б, ет.3, ап.11,
да заплатят разделно (при равни квоти от ½) на Т.С. ООД, ЕИК: ****, гр.Бургас, ул.
6
Екзарх Йосиф/Хр.Смирненски № 30, разноски по делото в размер на 1400лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7