РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Пловдив, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Красимир В. Папаризов
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Наказателно дело за
възобновяване № 20255000600318 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 424 НПК.
Образувано е по искане на осъдения В. Ж. Г., депозирано чрез изрично
упълномощения адв. В. Н. Д., за възобновяване на в.н.о.х.д. № 605/2024 г. по описа на
ОС-Стара Загора, с влязлото в сила по което решение е изменена присъдата № 62/16.05.24г.
по н.о.х.д. № 13/23 г. на РС-Стара Загора, като е увеличено наказанието лишаване от свобода
за извършеното престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 НК.
С искането са претендира съдебните актове по двете дела да бъдат отменени по реда
на възобновяването и да бъде разпоредено ново съдебно разглеждане на делото. Към двете
инстанции е отправен укор за превратно, изопачено и едностранчиво обсъждане на
доказателствени източници и на експертизите. Претендира се, че с това районният и
окръжният съд са допуснали съществено нарушение на изискванията на чл. 14 и чл. 107, ал.
5 НПК. Твърди се и доказателствена непълнота, покриваща състава на същественото
процесуално нарушение по чл. 13, ал. 1 НПК.
При пренията осъденият и защитникът му адв. Д. потвърдиха искането, без да
добавят нещо ново към неговата аргументация.
Прокурорът от АП-Пловдив изрази становище, че искането е неоснователно и следва
да бъде оставено без уважение, като изложи конкретни контрааргументи против мнението за
1
допуснати процесуални нарушения при първоинстанционното и въззивното разглеждане на
делото.
Пловдивският апелативен съд, като касационна инстанция, след като провери
материалите по делото и съобрази мотивите на инстанционните съдилища и
становищата и доводите на страните, намери за установено следното:
Искането за възобновяване изхожда от процесуално легитимирана по смисъла на чл.
420 ал.1 от НПК страна, отправено е до компетентен съд по смисъла на чл. 424 от НПК, в
него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното основание по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348,
ал. 1, т. 2 НПК, а предметът му е съдебен акт от кръга на визираните в чл. 419, ал. 1, изр. 2
НПК. Поради това е допустимо, но не е основателно.
Крайният съдебен акт, с който е реализирана наказателната отговорност на В. Г. за
престъпно нанесена на П. Р. П. средна телесна повреда, не се оказа продукт на фатално
опорочен наказателен процес.
Преди да изложи своите съображения в този смисъл, ПАС намира за необходимо да
отбележи, че необосноваността не е сред поводите за възобновяване на наказателните дела, а
може да прояви значение единствено като последица от процесуални нарушения, свързани
със събирането на доказателствата и оформянето на вътрешното убеждение на решаващите
инстанции. Поради това основното оплакване на искателя, което е за немотивираност на
осъдителния извод, ще бъде разгледано в аспекта на изискванията на чл. 13 и 14 НПК,
нарушение на които също се твърди.
ПАС се съгласява, че е допуснато нарушение по чл. 13 НПК, доколкото ръководно-
решаващият и на двете съдебни фази орган не е взел ВСИЧКИ мерки за разкриване на
обективната истина. Районният съд е извършил повърхностни и незадълбочени разпити на
пострадалия св. П. и на свидетеля К. по някои въпроси, като не е поканил първия да изясни
точно къде извършителят е захвърлил оръдието на престъплението след използването му за
инкриминирания удар в главата му, а втория – къде се е намирал във всеки един момент от
посткриминалната ситуация, респ. е пропуснал да изясни дали св. К. е имал видимост към
гаража на св. П., от който твърди да е видял излизането на осъдения.
Окръжният съд не е изпълнил своето задължение да отстрани този напълно поправим
порок в проверяваната от него първоинстанционна дейност. Така и първата, и въззивната
инстанции са се лишили от релевантна контролна информация за проверка на
достоверността на изложения от пострадалия разказ за инцидента (бил в гаража си, когато
осъденият влязал и без да бъде провокиран, му нанесъл удар по главата с предмет, подобен
на длето за кърнете на лед, сетне нападателят се оттеглил, а когато той самият се свестил,
успял да излезе от гаража си, да се върне в дома си и да телефонира на спешния номер 112).
Констатирането на въпросното нарушение обаче е само първата стъпка в решаването на
съдебната задача, с която в производство по възобновяване касационният съд е сезиран.
Като касационна инстанция ПАС няма компетентност да възприеме различна фактическа
обстановка, нито правомощие за доказателствена активност, но може (и следва) да прецени
2
дали елиминирането на един или друг източник на информация относно предмета на
доказване би се отразило върху установяването на един или друг факт от този предмет.
Защитата не съобразява, че нормите на чл. 422, ал. 1, т. 5 и на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК
говорят не за каквито и да са, а единствено за „съществени“ процесуални нарушения. От
нарушенията, свързани със събирането, проверката и преценката на доказателствата, към
категорията на съществените спадат онези, без които изходът на делото би бил различен.
Казано по обратен начин, касационната инстанция трябва винаги да държи във внимание
дали изходът от делото би се оказал различен, когато решава дали да отмени инстанционен
акт заради нарушения, свързани с доказателствения процес. Това бездруго означава да
прецени мястото и ролята на отстраненото поради негодност/неинформативност
доказателство или доказателствено средство сред другите от доказателствената съвкупност,
а също неговото съотношение и взаимодействие с тях и въобще неговата доказателствена
способност.
Съотнесени към настоящия казус, тези разсъждения трябва да оформят отговор на
въпроса дали осъдителният извод би бил компрометиран, ако показанията на пострадалия
П., които на общо основание представляват пряко доказателствено средство, не могат да се
проверят посредством посткриминалните наблюдения на св. К. (който бил видял В. Г. да
излиза от гаража на св. П., а след него да излиза и св. П. с кръв по лицето), т.е. ако
обвинението „загуби“ показанията на св. К..
В подобен случай по настоящото дело пак би имало достатъчно доказателствени
сведения за изследване правдивостта на твърдението на пострадалия П., че именно
осъденият Г. му е нанесъл ударът в главата, довел до инкриминираното увреждане,
нападайки го в собствения му гараж.
Внимателният прочит на мотивите на присъдата и на въззивното решение сочи, че
показанията на св. К. не са били решаващи за възприемане на обвинителната теза. Напротив,
съдилищата по фактите са акцентирали на характеристиката на показанията на св. П., които
са окачествени като забележително категорични и неизменни, доколкото при нито един свой
разпит в хода на наказателното производство не се е поколебал относно времето, мястото,
механизма и авторството на инцидента. Следователно твърденията му са устойчиви и при
положение че не се опровергават от доказателствено средство с подобен потенциал, са годни
и сами по себе си да информират правдиво за процесната ситуация. По-нататък е
констатирано, че твърденията на св. П. комуникират със серия косвени и производни
доказателства, а също с експертните сведения, които не са останали извън анализа на
инстанционните съдилища. Става дума за протокола за оглед на местопроизшествието, при
който са открити кървави петна точно в гаража на П., съответстващи на експертно
установената му кръвногрупова принадлежност; за заключението на СМЕ, че е изключено
самонараняване, напротив – по своите характеристики увреждането отговаряло да е
причинено точно по описания от наранения начин и с описания метален предмет (длето); за
изявленията на незаинтересования съсед св. Х. Г., дадени в логическа последователност и
звучащи искрено и непредубедено – вж. л. 102 от първоинст.дело: „по едно време П. изрева,
3
че са го ударили (…) В. го е ударил (…) имаше кръв по главата и искаше да се обадя на 112“,
за приобщените досъдебни показания на св. Г. В. на л. 15 от първия досъдебен том (друг
съсед в неутрални отношения и с пострадалия, и с осъдения), че в късния следобед на
18.09.21г. видял как един след друг двамата отиват към разположените им в съседство
външни гаражи, а след малко първият се появил и държейки се за главата, извикал, че се
нуждае от медицинска помощ (но свидетелят нямал телефон да се обади на спешния номер
112); за показанията на свидетеля С. С., който забелязал, разтоварвайки багаж от колата си
наблизо, как осъденият бяга от към гаражите, след което в полезрението му попаднал
пострадалият П. окървавен, а преди това (в предходен период) бил видял в ръцете на
осъдения точно длетото за къртене на лед, с което по думите на св. П. му бил нанесен ударът
– вж. л. 143 гръб от първоинст. дело; за спомена на св. Д. Д. за споделено му от страна на
пострадалия, че бил ударен от осъдения Г. – вж. л. 104 гръб от първоинст.дело; за
възпроизведеното от доктора от ЦСМП гр. С. З. св. Ч. съобщение от страна на пациента П.
(на когото пристигнал с линейка за оказване на бърза помощ) за удар с метален предмет по
главата в „някакъв гараж“ (вж. л. 143 от първоинст.дело), съответстващо на репликите,
образуващи обаждането на св. П. на тел. 112 (вж. фоноскопската експертиза на л. 69 от том 1
ДП). Вижда се, че възприятията на св. К. се вписват в тази достатъчна за обосноваване на
обвинението доказателствена маса, така че хипотетичното им отстраняване от нея нито
ползва, нито вреди на тезата на защитата. По-конкретно алибито на осъдения (че бил в
магазин „Практис“) се оказва опровергано от показанията на множество други свидетели,
които са го забелязали около гаражите непосредствено преди и след инкриминирания
момент.
Липсващата изрична конкретизация на гаража, в който извършителят бил захвърлил
длетото, от страна на св. П. също не води до извод за порочно оформяне на вътрешното
убеждение на решаващите инстанции. Това е така, тъй като изявленията на пострадалия са
свързани в последователност, която обосновава констатацията на инстанционните съдилища,
че е имал предвид не своя гараж, а гаража на осъдения – последният първо затискал вратата
на гаража на св. П. (където се е случило нападението) отвън, а длетото захвърлил после –
т.е. бидейки отвън. Фактът, че длетото не било открито при извършения оглед на гаража на
Г., не е основание за различен извод, при положение че огледът е сторен след два месеца,
през които осъденият е бил във физическа възможност да го изнесе. Във всеки случай се
касае за действие, което от една страна е посткриминално, а от друга – лишено от капацитет
за повлияване на надеждността на изявления на пострадалия за криминалното събитие.
Мнението на защитата, че липсвала експертна подкрепа на описания от пострадалия
механизъм на причиняване на травмата, не е основателно. То е базирано на твърдение за
устно обоснована от автора на СМЕ невъзможност телесното увреждане да е причинено от
един-единствен удар. Протоколът за разпит на експерта обаче не съдържа подобно
разяснение (вж. л. 201 от първоинст. дело), като и в касационното заседание защитата не
успя да посочи подобно протоколирано изявление на съдебния медик.
Може да се обобщи, че районният и окръжният съд не са допуснали фатални
4
нарушения на изискванията за обективно, всестранно и пълно изследване на предмета на
доказване, така че не може да се сподели виждането на защитата за порочно оформяне на
осъдителния извод.
*
Наказателноправната квалификация не буди възражения, пък и в искането за
възобновяване подобно нарушение се твърди като производно от нарушаването на
процесуалните правила, каквото се оказа, че не е допуснато.
Определянето на наказанието не се отклонява нито от правилата по Глава пета от
Общата част на НК, нито от санкционната рамка, очертана в приложената наказателна
норма. Санкционният избор на инстанционните съдилища не е и предмет на оспорване с
искането за възобновяване.
**
В заключение – касационната инстанция отхвърля аргументите в подкрепа на
касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, така че искането за възобновяване не
може да бъде уважено.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Ж. Г. за възобновяване на в.н.о.х.д.
№ 605/2024 г. по описа на ОС-Стара Загора, с решение по което е потвърдена присъдата по
н.о.х.д. № 13/23г. на РС-Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5