О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1244
Година 16.03.2020 Град С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шестнадесети март Година 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 3696 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който назначеният процесуален
представител по чл. 21, т. 3 ЗПП на ответницата е подал писмен отговор,
съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е
редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба
писмени документи, каквито с отговора не са представяни, както и да се приложи
заповедното ч.гр.д. № 3203/2019 г. на Старозагорския районен съд.
Следва
да се назначи и исканата от ищеца съдебно-икономическа експертиза, която да
отговори на поставените от него въпроси към същата в исковата му молба, както и
на следните възникнали по делото въпроси: 1/. има ли ответницата открита при
ищеца партида за доставка на питейна и отвеждане и пречистване на канална вода
за исковия период, на коя дата е открита тази партида, на чие име, с какъв
номер и за кой точно водоснабден имот; 2/. има ли издадени от ищеца за исковия
период фактури по тази партида за доставка на питейна и отвеждане и пречистване
на канална вода, с какви номера и дати, и на каква стойност (поотделно и общо);
3/. отговарят ли отразените в тези фактури количества доставена питейна и
отведена и пречистена канална вода, на количествата доставена питейна и
отведена и пречистена канална вода по карнетите при ищеца, като вещото лице
представи към заключението си и препис от последните; 4/. осчетоводени ли са
редовно в счетоводството на ищеца, съгласно изискванията на ЗСч и приложимите
счетоводни стандарти, издадените от ищеца по процесната партида
фактури/квитанции и по коя точно счетоводна сметка и партида; 5/. какви са
дължимите се по всяка от тези фактури/квитанции суми (поотделно и общо) за
доставена питейна и отведена и пречистена канална вода за исковия период по
същата партида; 6/. платени ли са те от ответницата на ищеца изцяло или
частично, кога и по кой начин (в брой или по банков път) и останали ли са по
тях неплатени суми и какви по всяка фактура и общо към датата на проверката на
вещото лице; и 7/. какъв е размера на мораторните лихви за забава в плащането
на всяка от тези фактури, считано от 31-вият ден на издаването на всяка от тях
до 11.06.2019 г., за отговор на които въпроси, съдът не разполага със специални
знания в областта на счетоводната отчетност, което обуславя назначаването на
тази експертиза (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи
депозит и задължи поискалият назначаването й ищец да го внесе по сметка на съда
(чл. 76 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на представителя
на ответницата. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по
делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в
исковата му молба и изразяват по същество в това, че с ответницата се намирали
в договорни отношения, по силата на които ищецът открил партида на името й с номер
000179, за имот в -, О., във връзка с доставянето на питейна вода и отвеждането
и пречистването на отпадъчни води. За периода от март 2018 г. до април 2019 г. доставял
питейна вода на ответницата и отвеждал канална вода за имот в -, О., за което били
издадени квитанции и фактури със следните номера и стойности: квитанция № **********/28.04.2018
г. на стойност 314.94 лева, квитанция № **********/28.05.2018 г. на стойност 30.41
лева, квитанция № **********/28.06.2018г. на стойност 21.72 лева, квитанция № **********/28.07.2018
г. на стойност 41.27 лева, квитанция № **********/28.08.2018 г. на стойност 21.72
лева, квитанция № **********/28.09.2018 г. на стойност 54.30 лева, квитанция № **********/15.11.2018
г. на стойност 23.89 лева, квитанция № **********/15.12.2018 г. на стойност 21.72
лева, квитанция № **********/15.01.2019 г. на стойност 21.72 лева, фактура № **********/15.02.2019
г. на стойност 21.72 лева, фактура № **********/15.03.2019 г. на стойност 21.72
лева и фактура № **********/08.04.2019 г. на стойност 58.64 лева. Ответницата
не била платила стойността на предоставената й услуга от ищеца. Общата стойност
на горепосочените квитанции била в размер на 653.77 лева. Съгласно чл. 44 от общите
условия за уреждане на отношенията му с потребителите на предоставяните ВиК услуги,
при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги,
потребителят дължал на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на ВиК оператора. В тази връзка ответницата дължала на ищеца по горепосочените
квитанции и лихва в общ размер на 50.49 лева по всяка една от тях за периода от
28.05.2018 г. до 11.06.2019 г., съобразно падежа на всяка квитанция и фактура. Многократно
служители на ищеца се опитвали да намерят доброволен начин за заплащане на предоставените
й услуги, но без резултат. Въпреки опитите му за разговори за уреждане на
отношенията им, до момента ответницата не била извършила плащане на дължимите
суми по посочените квитанции в размер на 653.77 лева, както и дължимата лихва в
общ размер на 50.49 лева. Поради това подал заявление по чл. 410 ГПК против нея
до Районен съд С. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Въз
основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 3203/2019 г. и издадена заповед
за изпълнение № 1690/18.06.2019 г. С разпореждане № 7089/03.07.2019 г. съдът го
уведомил, че против заповедта в срок било подадено възражение от длъжника, с
което заявявал, че не дължал изпълнение на вземането.
Искането
е да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца
сумата от 653.77 лева за главница от неплатена цена на доставена питейна и
отведена и пречистена канална вода по горепосочените квитанции и фактури, с 50.49
лева мораторна лихва от 28.05.2018 г. до 11.06.2019 г. и законна лихва върху главницата
от подаване на заявлението до изплащането й, за които парични задължения е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 3203 по описа за 2019
г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното
производство разноски.
Правната
квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е
нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
С подадения в срок отговор назначеният представител на
ответницата заема становище, че предявеният иск се явявал недопустим,
неоснователен и недоказан. В исковата молба се твърдяло, че заявителят подал
заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение и същата била връчена на ответницата при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК съществувал правен интерес от завеждане на установителен иск за
вземанията на ищеца срещу нея, предмет на настоящото производство. Към исковата
молба не били представени писмени доказателства, които да подкрепяли тези
твърдения и следователно да обусловяли допустимостта на предявените искове, но било
направено искане за служебно изискване и прилагане на ч.гр.д.№ 3203/2019 г. на
PC С.. Предвид гореизложено, моли съда да му бъдела дадена възможност да изрази
становище по допустимостта на иска след като съдът се произнесял по искането за
служебно изискване и прилагане на заповедното производство и съдържащите се в него
доказателства станели част от доказателствения материал по делото. В случай, че
искането бъдело оставено без уважение, предявеният иск следвало да се счита за
недопустим, тъй като издаването на заповедта в полза на ищеца против ответницата
и подаването на исковата молба в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК се явявали
задължителни процесуални предпоставки за допустимостта на иска по чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК, доказателства за установяването на които на този етап не били налице.
Предявеният иск бил неоснователен и недоказан. В исковата молба се твърдяло, че
ответницата се намирала в договорни отношения с ищеца, по силата на които
последният й открил партида с номер 000179 за имот в -, О.. За периода от март
2018 г. до април 2019 г. й доставял питейна вода и отвеждал канална вода за
имота, за което били издадени 9 броя квитанции и 3 броя фактури за периода от
28.04.2018 г. до 08.04.2019 г. Ответницата не била платила стойността на
предоставената й услуга и съгласно чл. 44 от общите условия за уреждане на
отношенията му с потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни
услуги, му дължала обезщетение в размер на законната лихва за периода от първия
ден на забавата й до деня на постъпване на дължимата сума при него. Ищецът правел
опити за доброволен начин за заплащане на начислените суми, но тя не била извършила
плащания към него. Подал заявление по чл. 410 ГПК против нея до PC С., по което
било образувано ч.гр.д.№ 3203/2019 г. и била издадена заповедта, срещу която
ответницата депозирала възражение. С оглед на възражението ищецът предявявал иска
си. Същият бил недоказан и неоснователен, поради което го оспорва изцяло. В
тежест на ищеца било да докаже твърденията, на които основавал своите
претенции. Негова била доказателствената тежест да установи възникването на
облигационно отношение между него и ответницата, по силата на което престирал и
за ответницата възникнало задължението за плащане на уговорената цена, тоест,
че бил доставил стоки и услуги на стойност процесната главница. Законът изрично
уреждал кои лица били потребители на ВиК услуги. Според §1, ал. 1, т. 2, б.
„а" от ЗРВКУ (ДВ 18/2005 г.), потребители на ВиК услуги по чл. 1, ал. 1 от
закона били юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставяли ВиК услуги. Аналогична била и разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г., според която, потребители на
услугите ВиК били собствениците и лицата, на които било учредено вещно право на
строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждали отпадъчни води; собствениците и
лицата, на които било учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и собствениците и
лицата, на които било учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение. В исковата молба не бил
индивидуализиран имота, за който ищецът твърдял, че предоставил процесните
услуги. Не било посочено каква била връзката на ответницата с този имот - дали била
собственик или в нейна полза било учредено вещно право на строеж или право на
ползване върху имота. През процесния период ответницата не била ползвала
услугите му. Не била сключвала договор с него, нито имала качеството потребител
по смисъла на ЗРВКУ и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Ищецът, чрез свои служители, няколкократно я притеснявал
с претенции за плащане на различни суми, но тя изрично възразила, че не дължала
такива и тези претенции били неоснователни, поради което не била и извършвала
плащания към него. Моли съда да отхвърли изцяло предявения против ответницата
установителен иск, като неоснователен и недоказан.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по
делото всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е
основал предявените искове за съществуване на процесните вземания, а
ответницата носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в
отговора на назначеният й представител, тъй като на тях са основани
възраженията за неоснователност на тези искове.
На
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства
за твърдените от него и подлежащи на доказване от него спорни факти, че ответницата
е собственик/ползвател на процесния водоснабден имот, нито е представил
посочените в исковата му молба общи условия, действащи за исковия период, както
и доказателства за влизането им в сила.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: лихвен лист,
квитанция № **********/28.04.2018 г., квитанция № **********/28.05.2018 г., квитанция
№ **********/28.06.2018 г., квитанция № **********/28.07.2018 г., квитанция № **********/28.08.2018
г., квитанция № **********/28.09.2018 г., квитанция № **********/15.11.2018 г.,
квитанция № **********/15.12.2018 г., квитанция № **********/15.01.2019 г., фактура
№ **********/15.02.2019 г., фактура № **********/15.03.2019 г., фактура № **********/08.04.2019
г., досие на абонат № 121479 и извлечение от ТР.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 3203
по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд.
НАЗНАЧАВА
по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К.,
което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при
страните и в счетоводството на ищеца, както и там, където това стане
необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички
въпроси към тази експертиза, посочени в исковата молба и обстоятелствената част
на настоящото определение, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по
сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на
призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по
делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че
ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде
изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава
по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 13.05.2020 г. от 15.30 часа,
за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на назначения представител на
ответницата. За тази дата да се призове и вещото лице след внасяне от ищеца на
определения от съда депозит за изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: