РЕШЕНИЕ
гр. София,
11.02.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ Търговско отделение, ЧЖ, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Бойчева частно гражданско дело № 1467 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 80/16.01.2020 г. по описа
на ЧСИ Л.М., подадена от “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******– длъжник
по изпълнително дело № 20197850400388 по описа на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 на КЧСИ, с район на действие
– СГС, срещу действия на съдебния изпълнител
–постановление
от 09.01.2020 г., с което е оставено без
уважение възражение с вх. № 09/06.01.2020 г. Жалбоподателят сочи, че следва да
бъде намален размера на адвокатското възнаграждение на взискателя
до минимално дължимия размер от 200 лева според чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/2004 г., тъй като уговорения размер се явява прекомерен, доколкото
изпълнителното дело не се отличава с правна или фактическа сложност и не са
извършвани реално действия от името и за сметка на взискателя.
Твърди, че действието, извършено от упълномощения представител на взискателя, е единствено депозиране на молба за образуване
на изпълнително дело, с което вземането на кредитора е удовлетворено от страна
на длъжника в срока за доброволно изпълнение, без да са били необходими последващи действия от негова страна. Претендира да бъде отменено
постановлението по изпълнителното дело, с което е прието за събиране адвокатско
възнаграждение в размер, по-голям от предвиденото в чл. 10, т. 1
от Наредба № 1/2004 г., както и да бъде намален размера на начислената по т. 26
от ТТРЗЧСИ пропорционална такса.
Претендира разноски по настоящото
дело, включително юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева.
В дадения срок взискателят З.М.М. подава възражение, в което оспорва жалбата на длъжника.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен изпълнител.
Софийски градски съд, като прецени
доказателствата по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и доводите на страните, намира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 12.12.2019 г. на З.М.М., чрез адв. Н.И., срещу длъжника “Т.С.” ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 10.09.2019 г., издаден на 18.01.2019 г. по гр.д. № 75478/2018 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 164 състав, с който “Т.С.” ЕАД е осъдено да заплати на З.М.М. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сторените в производството пред СРС разноски в размер на 50 лева, представляваща внесена държавна такса, както и платена държавна такса в размер на 15 лева за разглеждане на частна жалба срещу определение на СРС по чл. 248 от ГПК.
Претендира се за бъдат събрани и сумата от 230 лева – платено адвокатско възнаграждение, както и разноски по изпълнението.
В молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да бъдат наложени запори на движимите вещи на длъжника, да бъдат наложени възбрани на недвижимите му имоти, да бъдат наложени запори върху притежаваните от длъжника дружествени дялове.
С молба от 13.12.2019 г. взискателят е посочил друг способ за събиране на вземането – запор на банковите сметки на длъжника.
В покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 18.12.2019 г., е посочено задължението по изпълнителното дело, включително разноските по изпълнението.
Подадено е по пощата на 20.12.2019 г. възражение от длъжника “Т.С.” ЕАД, с което се претендира да бъде намалено поради прекомерност адвокатското възнаграждение на взискателя до минималния размер от 200 лева за образуване на изпълнителното дело съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. и да бъде намален размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В становище от 07.01.2020 г. взискателят възразява да бъде намалено адвокатското възнаграждение, тъй като е в размер, който е определен в нормативен акт.
С постановление от 09.01.2020 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника “Т.С.” ЕАД.
При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срок, от длъжника по изпълнителното дело и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
В случая се оспорва от длъжника постановлението за разноски, с което е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване на адвокатско възнаграждение на взискателя и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Настоящият състав намира за неоснователни доводите в жалбата на
длъжника, че е прекомерно определеното адвокатско възнаграждение на взискателя. Следва да се съобрази, че в случая са извършени
от адвоката на взискателя действия по образуването на
изпълнителното дело, за което минималният размер на адвокатското възнаграждение
е в размер на 200 лева съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочването на начина на
изпълнение в молбата е условие за нейната редовност, съгласно чл. 426, ал. 3 вр. с ал. 2 от ГПК, като в случая образуваното изпълнително
производство не се отличава с фактическа и правна сложност.
Върху общия размер на дължимата сума по изпълнителното дело следва да се
начисли адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2, предл.
първо от Наредба № 1/09.07.2004
г.
(изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., изм.- ДВ, бр. 7 от 2019 г.), доколкото не са
представени доказателства дължимата сума не е платена преди образуване на
изпълнителното дело или в срока за доброволно изпълнение в хода на
изпълнителното производство. Съгласно чл. 10, т. 2, предл.
първо от Наредба № 1/09.07.2004
г.,
за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, т.е. в размер на 30
лева. С оглед на горното адвокатското възнаграждение на взискателя
възлиза в общ размер на 230 лева без ДДС, т.е. в определения от съдебния
изпълнител размер.
Пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се начислява върху събраните суми, като при определянето й се взема предвид и приетото за
събиране адвокатско възнаграждение на взискателя,
като в случая поради неуважаване на възражението в частта по отношение на
адвокатското възнаграждение на взискателя, същата не
следва да бъде намалявана.
По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
Ответникът по жалбата не претендира
разноски по делото, поради което такива не му се присъждат в настоящото
производство.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 80/16.01.2020 г. по
описа на ЧСИ Л.М., подадена от “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******– длъжник по изпълнително дело № 20197850400388 по описа на
ЧСИ Л.М., с рег. № 785 на
КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу действия на съдебния
изпълнител – постановление от 09.01.2020 г., с което е оставено без
уважение възражение с вх. № 09/06.01.2020 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.