Р Е
Ш Е Н
И Е № 545
гр.Сливен, 17.05.2019 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Сливенският районен съд, гражданско
отделение, девети състав в публично
съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година
в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна
Семкова, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 3550 по описа за
Предмет на производството са предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на
вземания на заявителя "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД по
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, връчено на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.
В исковата молба, процесуалният
представител на ищцовото дружество „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН"
ООД твърди, сочи, че ищцово дружество
има открита партида за недвижим имот, находящ се с. Любенова махала, общ. Нова
Загора. Този имот е свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се
извършват доставки на питейна вода. Титуляр на тази партида за процесния период
е бил ответника по настоящия иск Я.П.М.. Доставената и консумирана питейна вода
се отчитала по тази партида от представител на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
СЛИВЕН" ООД и стойността на изразходваното количество се фактурирало. След
фактурирането за титуляра на партидата и ответник по настоящия иск, възниквало
задължение в тридесет дневен срок от издаването на фактурата да погаси
задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които намират
приложение по отношение на всички потребители. Ако не сторил това последният
изпадал в забава и съответно дължал и обезщетение за забавено изпълнение в
размер на законната лихва за страната за съответния период.
Твърди се, че през целия период
количествата доставена питейна вода са начислявани на ответника служебно по
реда на чл. 23, ал.5, т.1 от ОУ на ВИК Сливен , съгласно които при липса на
индивидуални водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана
питейна вода се определяло както следва: по т.1 по 6 куб.м. при топлофицирано
жилище и по т.2 - 5 куб.м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.
Твърди се, че в конкретния случай
ответника не е заплатил стойността на доставената и консумирана питейна вода,
както и отведената такава, за периода 01.07.2016 год. - 30.06.2017г.,
независимо от възникналото задължение съгласно чл. 31 ал. 2 от „Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - ВиК
Сливен" одобрени с Решение № ОУ-045/23.06.2006 г. на Държавна комисия за
енергийно и водно регулиране, а именно, „Потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 дневен срок след датата
на фактуриране". Посочва се, че в чл. 42 от същите е предвидено, че „При
неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги,
потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва,
съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на В и К оператора", поради което представляваното от мен дружество
претендира, както главница, така и мораторна лихва в размер на законната лихва
за страната, считано от датата на падежа за всяка една дължима сума, до датата
на завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение в съда.
Посочено е, че предвид възникналото
задължение ищцово дружество е предприело действия за събиране на дължимите
суми, като е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК и по повод на нея е било образувано ЧГД № 1522/2017г. по описа на PC Нова Загора. По посоченото дело
въз основа на извлечения от сметки е била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК против длъжника и ответник по настоящия иск за заплащане цената на
доставената и консумирана питейна вода за периода 01.07.2016г. - 30.06.2017г.
ведно с дължимата мораторна лихва. В законовоустановения срок по делото е
постъпило възражение от страна на длъжника по връчената му заповед за
изпълнение, поради което за ищцовото дружество е налице интерес от предявяване
на настоящия иск за установяване на вземането.
Посочено е, че за периода 01.07.2016г.
- 30.06.2017г.ищцово дружество е доставяло питейна вода в недвижимия имот, за
който има открита партида на името на ответника и съответно за него е
възникнало задължение да заплати доставената и консумирана питейна вода. Тъй
като не е сторил това в установените с Общите условия на ВиК оператора срокове,
ответника дължи на представляваното от мен „Водоснабдяване и канализация -
Сливен" ООД следните суми, които съгласно приложените извлечения от сметки
възлизат на: главница – 106.92 лева представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода 01.07.2016г. - 30.06.2017г., мораторна
лихва върху главницата 5.85 лева натрупана към дата 11.09.2017г. или общо
сумата от 112,77 лева. Сочи
се, че освен тези суми ответника дължал на ищцово дружество и разноските, които
последното е сторило в заповедното производство възлизащи на 26,00 лева.
Моли съда, да признаете за
установено по отношение на „Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД
гр.Сливен, че Я.П.М. ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН" ООД
гр. Сливен сумата от 112,77 лева, от
които главница -106,92 лева, представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода 01.07.2016г. -
30.06.2017г. в имот находящ в с. Любенова махала,
общ. Нова Загора, мораторна лихва 5.85 лева натрупана към дата 11.09.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Моли съда, да осъди ответницата да
заплати на ответното дружество сумата от 26.00 лева представляваща направените
разноски в заповедното производство.
Претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
назначения особен представител на ответника, който заявява, че счита
предявената претенция за неоснователна.
В открито съдебно заседание
ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа предявената претенция и
моли за уважаването й. Претендира присъждане на деловодни разноски, съобразно
представен списък по чл.80 ГПК. Ответницата се представлява от процесуален
представител, преупълномощен от назначения й особен представител, който
изразява становище, че иск е неоснователен.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, гр.Сливен
депозирало на 23.10.2017 год. в Районен съд Нова Загора заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против ответника Я.П.М. за
дължими суми за доставена питейна вода и ВиК услуги за обект, находящ се в с.
Любенова махала за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2017 г.
Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 1522/2017г. по описа на
РС Нова Загора, по което съдът издал Заповед за изпълнение на парично
задължение № 1122/25.10.2017 г. против длъжника и настоящ ответник за следните
суми: главница в размер на 106.92 лв. за доставена и консумирана питейна вода
за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2017г., ведно със законната лихва за
забава, считано от подаване на заявлението – 23.10.2017 г. до окончателното й
изплащане, мораторна лихва в размер на 5.85 лв., изтекла начислена към
11.09.2017 год.., както и разноски в размер на 26,00 лв.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на „чл. 47, ал.5
от ГПК. В едномесечния срок от съобщаването, заявителят “Водоснабдяване и
канализация - Сливен” ООД предявил
настоящия положителен установителен иск – на 18.07.2018 год..
Установява се, че за исковия период от време ищцовото дружество издало
месечни фактури за задължението на абоната – клиент с № 76782 в с. Любенова
махала.
По делото е прието заверено за вярност копие от карнет за физически лица на
името на ответника - М., от които е видно, че е било начислявано количество
потребена вода на същия абонат с № 76782, на адрес в с. Любенова махала, ул.
"Братя Миладинови" № 7и, който адрес е и постоянния и настоящ такъв
на ответницата.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства, от които се установява, че свидетелят С., като
инкасатор в ищцовото дружество отчитала потребената вода в имота на ответницата
на база брой живущи в жилището, което е нетоплофицирано. В имота нямало
поставен измервателен уред. Установява се, че в процесния период ответницата е
живяла в имота - кирпичена къща с трите си деца, въпреки което свидетелката е
отчитала потребена вода за един човек, поради възрастта им, а когато е
установявала и че майката на ответницата пребивава в дома е записвала по шест
кубика потребена вода на месец. Свидетелката сочи, че подписи на карнета не са
полагани, тъй като при посещенията си ответницата е отсъствала от дома си. За
месеците, в които ответницата не е пребивавала в имота не е отчитала количество
потребена вода.
Изложената по-горе фактическа
обстановка е несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени от
страните.
Приетото за установено от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Предявените при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими -
предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила на присъдено нещо
съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от
страна на длъжника.
Разгледани по същество исковете
се явяват и основателни.
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ
съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото
съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи
доказателствената тежест да установи съществуването
на фактите, които са породили неговото вземане.
В конкретния казус ищцовото
дружество следва да установи по несъмнен начин обстоятелството, че ответника е
потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и, че в недвижимия имот на ответника –абонат през процесния период са
предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и стойност.
Спорно по делото е дали има сключен договор между страните, както и дали
има предоставени услуги в процесния период, дали има консумиран вода и дали
претендираните суми се дължат.
Представеният по делото карнет, е
частен документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила. Той подлежи
на преценка, редом с всички събрани по делото доказателства. Видно от неговото
съдържание, което се подкрепя от събраните гласни доказателствени средства,
ответницата е потребител на ВиК услуги в този имот и на нейно име е открита и
водена партида. Не се ангажираха доказателства в производството ответницата да
е уведомила ищцовото дружество, че не ползва имота или че имота е съсобствен и
че там живеят други хора и следва партидата да бъде променена. С откриване на
партидата, между страните - ищцовото дружество и ответника се сключва договор при т. н. Общи условия,
които са одобрени от ДКЕВР и влизат в
сила един месец след публикуването им. Същите имат действие спрямо всички
потребители на питейна вода. Така установеното облигационно правоотношение има
действие от датата на откриване на партидата до нейното закриване или
прехвърляне.
Не се спори между страните, а и от показанията на св. С. се установява, че
в процесния недвижим имот не е имало монтиран измервателен уред. В такава
хипотеза - при липса на индивидуални водомери, съгласно чл. 25, ал.8, от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги от ищцовото дружество, месечното количество изразходвана питейна вода се определя както следва: по
6 куб.м. при топлофицирано жилище и по 5 куб.м. при нетоплофицирано жилище,
каквото е процесното, за всеки обитател. За процесния период св. С. е отразила
потребено количество питейна вода по 5 куб.м за всеки от месеците от юли до
декември 2016 год. и по 6 куб.м. за месеците в периода от януари 2017 год. до
юни 2017 год. Въпреки че в карнета няма подпис на потребителя и е нарушена
процедурата по воденето му, съдът
кредитира съдържанието му, тъй като то се подкрепя от свидетелските
показания на св. С., които са логични, отразяват напълно вероятни житейски
ситуации. За достоверността на съдържанието на документа и изложеното от св. С.,
свидетелства и обстоятелството, че не за целия период, обхванат от представената
страница от карнета има начислена потребена вода. Самото количество начислена
вода - за един обитател на жилището, също идва да покаже добросъвестност при
отчитането, доколкото се твърди и не се оспори от ответника, че в жилището са
живеели не един човек, а четирима, а в някой месеци и повече хора. Достоверността
на показанията на св. С. и извършените отбелязвания в представения карнет се
подкрепят и от обстоятелството, че в периода ноември и декември 2017 год.,
отбелязан с код 7 в карнета, отразяващ липсата на обитатели в имота, действително,
видно от разписка за връчено съобщение по заповедното производство, ответницата
е търсена на адреса, но не е открита.
С оглед гореизложеното
съдът намира, че безспорно се установи по делото, че ответницата е потребител
на ВиК услуги в посочения имот, че е консумирала в процесния период отчетеното
количество вода - още повече че то е константна величина, която се начислява
при липса на измервателен уред. Тъй като не се представиха доказателства, че
отчетеното количество питейна вода е заплатено, то съдът приема, че липсва
плащане от страна на ответника н претендираните от ищеца суми.
Предвид изложеното, съдът намира,
че предявеният главен положителен установителен иск по чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.124, ал.1 ГПК, е основателен
и доказан, а от неговата основателност следва и основателността на акцесорното
вземане за мораторна лихва върху главницата, Върху дължимата главница следва да
се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.10.2016., съгласно разпоредбата
на чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед изхода на спора,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в общ
размер на 611.00 лева., от които 585.00 лева, сторени в настоящото исково
производство /75.00 лв. платена от ответника държавна такса, 150.00 лева внесен
депозит за особен представител и 360.00 лева заплатено адвокатско
възнаграждение/ и 26.00 лева, сторени в заповедното производство по ЧГД №
1522/2017 г. по описа на РС Сливен.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,
вр.чл.415, вр.чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между страните, че Я.П.М., ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ -
СЛИВЕН" ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27,
представлявано от управителя В. Р., въз основа издадена по ЧГД № 1522/2017 г. по описа на
РС - Нова Загора заповед за изпълнение на парично задължение № 1122/25.10.2017
г. сумата от 106.92 лева /сто и шест
лева и 92 ст./ - главница за доставена и консумирана питейна вода за периода от
01.07.2016 г. до 30.06.2017 г. в
имот находящ се с. Любенова махала, общ. Нова Загора, мораторна лихва в размер
на 5.85 лева /пет лева и 85 ст../,
начислена към дата 11.09.2017 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2017 год. г. до
окончателно й изплащане.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК Я.П.М.,
ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.
”Шести септември” № 27, представлявано от управителя В. Р., сума в размер на 611.00 лева. /шестстотин
и единадесет лева/, от които 585.00 лева, сторени в настоящото исково
производство /75.00 лв. платена от ответника държавна такса, 150.00 лева внесен
депозит за особен представител и 360.00 лева заплатено адвокатско
възнаграждение/ и 26.00 лева, сторени в заповедното производство по ЧГД №
1522/2017 г. по описа на РС Нова Загора.
Решението подлежи
на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: