РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 395
Гр. Пловдив, 10.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XX касационен състав, в публично съдебно заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЧО ДИЧЕВ
МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при
секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и с
участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдия Мариана Михайлова КАНД № 3318 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
І. За характера
на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2. Образувано е по касационна жалба
предявена от А.Г.В., EГН **********, чрез процесуалния представител адвокат С.В.,
против Решение № 1856 от 01.11.2021г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХ н.с.,
постановено по АНД № 4032 по описа на съда за 2021 г., с което е изменено наказателно
постановление /НП/ № 20-6207-000537/10.07.2020г. на ВПД началник РУ-Труд при ОДМВР-Пловдив, с който на
жалбоподателя, на основание чл.638 ал.3 от Кодекс за застраховане КЗ/ е
наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ.
Поддържаните касационни основания се субсумират в
изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска се
обжалваното решението на ПРС и НП № 20-6207-000537/10.07.2020г. да бъдат отменени. Редовно призован,
жалбоподателят не се явява и не се представлява. С молба адв. В. поддържа
жалбата и претендира присъждане на направените разноски в настоящото и
първоинстанционното производство
3. Ответникът по касационната жалба –
РУ-Труд при ОДМВР-Пловдив, редовно призован не изпраща представител.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За
допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите:
6. Пловдивският районен съд е бил
сезиран с жалба, предявена от А.Г.В., EГН **********, срещу /НП/ №
20-6207-000537/10.07.2020г. на ВПД началник
РУ-Труд при ОДМВР-Пловдив, с което, на основание чл.638 ал.3 от Кодекс
за застраховане /КЗ/ му е наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на
чл.638 ал.3 от КЗ.
Обективираните в АУАН и НП констатации се свеждат до
следното:
На 10.06.2020 г. около 10:05 ч. в с.Т. на ул. *** пред
№ 48 А.Г.В. бил установен да управлява л.а. *** с рег. № ***, чужда
собственост, за който няма сключена застраховка Гражданска отговорност. За
констатираното нарушение бил съставен АУАН бланков № 347297 от 10.06.2020 г.,
подписан от нарушителя без възражения. Въз основа на съставения АУАН било
издадено и обжалваното наказателно постановление.
7. С обжалваното пред настоящата
инстанция решение, Районен съд – Пловдив е приел, че посочената като нарушена
норма на чл.638, ал.3 от КЗ не предвижда правило за поведение, а сочи санкцията,
която следва да бъде наложена за извършеното нарушение. С оглед качеството на
лицето, което е установено като нарушител и с оглед нарушението за което е санкционирано, а именно,
че управлява МПС, чужда собственост, за което няма сключена застраховка
„Гражданска отговорност, съдът е приел, че съответната на нарушението материалноправна
норма е чл. 483, ал.1 т.2 от КЗ.
На основание горното и във връзка с правомощията на
съда е прието, че следва да се приложи закон за същото нарушение, като нарушението
за което е било издадено наказателното постановление и същото да бъде преквалифицирано по
чл. 483, ал.1 т.2 от КЗ, като втози смисъл бъде изменено наказателното
постановление.
ІV. За
правото:
8. Като е стигнал до тези правни
изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. Фактите по делото са
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението,
както на материалния, така и на процесуалния закон.
9.
След преценка на събраните
доказателства съдът е приел, че от събраните при административно-наказателното
производство и пред съда доказателства, извършеното от А.Г.В. нарушение е
безспорно установено.
Съдът подробно е обсъдил всички направени в жалбата
пред него възражения, като е приел, че се установява по безспорен начин, че с
действията си соченото за нарушител лице е осъществило от субективна и
обективна страна състава на вмененото му административно нарушение.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя
изложените в решението мотиви, като намира, че Районния съд правилно е очертал
предмета на доказване в производството, а именно – извършено ли е нарушението,
описано в НП, на посоченото място, извършено ли е от лицето, срещу което е
издаден акта. Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.
221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни. В тази
насока районният съд е осъществил пълно съдебно следствие – събирането на
писмени и гласни доказателства. От тях е безспорно е установено, че твърдяното
нарушение, описано в наказателното постановление е извършено от В..
10. С оглед изложеното, съдът намира
процесното НП за законосъобразено – същото правилно е издадено по отношение на В.
Решението на районния съд е валидно
и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на
материалния, нито на процесуалния закон. В този смисъл оспореното решение
следва да бъде оставено в сила.
V. За
разноските:
11.
При този изход на спора разноски се
дължат на ответника. Същият не е направил изрично искане за тяхното присъждане,
поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XX състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 1856
от 01.11.2021г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХ н.с., постановено по АНД № 4032
по описа на същия съд за 2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.