№ 1217
гр. Бургас, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20222100501958 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.17 ЗЗДН. Образувано е по въззивна
жалба подадена от С. Й. В. с ЕГН **********, против Решение №
280/15.08.2022 г. по гр.д. № 787/2022 г. по описа на Районен съд – Несебър, с
което съдът е уважил молбата подадена от Х. С. С., действаща лично и като
законен представител на малолетните С. В. и Х. В., за издаване на заповед за
защита срещу осъществено по отношение на нея акт на домашно насилие на
14.07.2022г. от лицето, с което живее на семейни начала – С. Й. В., чрез
налагане на следните мерки за защита: задължаване на С. Й. В. да се въздържа
от извършване на домашно детето си насилие спрямо Х. С. С., ЕГН
********** и малолетните деца С. С. В., ЕГН ********** и Х. С. В., ЕГН
**********; забранено е на С. Й. В., за срок от десет месеца, да приближава
на по-малко от 100 метра: Х. С. С., С. С. В. и Х. С. В., обитаваното от тях
жилище в гр.*** кв.*** ул.*** ** вх.* ет.* ап.**, местата им за социални
контакти и отдих; наложена е глоба в размер на 200 лв. на С. Й. В.. Със
същото решение ответникът е осъден да заплати разноските по делото.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалвания съдебен акт е
неправилен и незаконосъобразен. Моли се за неговата отмяна и отмяна на
заповедта за защита. Твърди се, че първоинстанционният съд е кредитирал
доказателства, които били опровергани в съдебно заседание чрез разпити на
свидетелите Н. и св. М.. От предявеното веществено доказателство – запис се
виждало, че малтретиран физически бил въззивникът, а не молителката С..
1
Оспорва се достоверността на обстоятелствата, изложени в молбата за защита
и Декларацията по чл. 9 , ал. 3 ЗЗДН. По отношение на децата не се доказвало
абсолютно никакъв вид насилие.
Постъпил отговор на въззивната жалба подаден от Х. С. С. чрез
служебно назначеният процесуален представител адв. Светла Гонкова-
Трайкова. В него се оспорват твърденията във въззивната жалба. Излагат се
съображения, че решението е постановено след обстоен анализ на събраните
по делото писмени, гласни и веществени доказателства, при точно прилагане
на материалния закон. Моли за потвърждаване на Решението на районния
съд.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството е образувано по молба, подадена от подадена от Х. С.
С., действаща лично и като законен представител на малолетните С. В. и Х.
В., в която са изложени твърдения за извършен спрямо нея акт на домашно
насилие на 14.07.2022г. от лицето, с което живее на семейни начала – С. Й. В..
В молбата се сочи, че докато били на почивка в хотел „Парадайз бийч“ гр.
Свети Влас, ответникът започнал да обижда молителката с думите „курва“,
„проститука“, „боклук“, „отрепка“, обърнал се към общата им дъщеря с
думите „виж майка ти какъв боклук е“, заплашвал я, започнал да я души и да я
удря с юмрук в скулата и в ребрата.
Ответникът С. Й. В., лично и чрез своя процесуален представител,
развива подробни съображения за липса на извършено от него домашно
насилие. Твърди, че той е жертва на домашно насилие и е имал наранявания
във връзка с процесния случай.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалбата,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Въззивният съд намира, че приетата от първостепенния съд фактическа
обстановка е правилно установена и се подкрепя от събраните по делото
доказателства. Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН представлява доказателствено средство за нуждите на производството
по ЗЗДН. Специфичната доказателствената стойност на декларацията е
предвидена в закона, защото в много от случаите актът на домашно насилие е
осъществен в присъствието единствено на страните по делото, поради което
други преки доказателства няма как да съществуват. Съдът не е длъжен да
кредитира декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в случаите, в които за
изложените от молителя факти в този документ липсват други косвени и
непреки доказателства. Настоящия случай не е такъв. Достоверността на
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се подкрепя непротиворечиво от целия
2
събран доказателствен материал. Анализът извършен от първоинстанционния
съд е логически обоснован и настоящата инстанция напълно споделя и
препраща към него на основание чл. 272 ГПК.
Следва да се подчертае верния извод направен в атакуваното решение,
че наличието на наранявания по тялото на В. не е обстоятелство, което може
да изключи неговите действия, а наличието на такива наранявания е косвено
доказателство, което потвърждава декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, тъй
като потвърждава, че е бил налице физически конфликт между него и В..
Поради това и наведеното в тази насока възражение във въззивната жалба се
явява неоснователно.
Абсолютно правилен е изводът на районния съд, че В. с действията си е
извършил актове на психическо и физическо насилие по смисъла на чл. 2
ЗЗДН спрямо С., като я е обиждал в присъствието на децата с изразите
„курва“, „проститутка“, „боклук“, „отрепка“. Обърнал се към детето С. В. и
му казал „Виж майка ти, какъв боклук е“. Заплашвал Х. С. с думите „Ако съм
сигурен, че ще ми дадат 5 години затвор, ще те оставя на място и ще те
излежа“, „Ще ти изпратя хора“, „Ще ти запаля колата“, „Ще ти взема децата“,
душил я, ударил я с юмрук в областта на скулата и в ребрата. По този начин
той е осъществил акт на домашно (психическо) насилие и спрямо децата по
смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, тъй като действията са извършени в тяхно
присъствие.
С тези съображения настоящия въззивен състав намира молбата за
защита от домашно насилие за основателна, а възраженията във въззивната
жалба за неоснователни. Районния съд е мотивирал достатъчно подробно
мерките за защита, които следва да бъдат наложени на ответника, като
липсват оплаквания във въззивната жалба относно техния вид и срок
определен от първостепенния съд.
Настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите изложени в
обжалвания съдебен акт, поради което последният следва да бъде потвърден в
цялост.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 280/15.08.2022 г. по гр.д. № 787/2022 г.
по описа на Районен съд – Несебър.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4