№ 1569
гр. Пловдив, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330202471 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба от В.И.Д. от с.***, ЕГН **********
против издаден от ОДМВР Пловдив електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
серия К № 4342715 на ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.2,
вр. с ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя Д. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на
100 лева.
С жалбата се оспорва наличието на ограничение въведено със знак В26 на
конкретния пътния участък посочен в ЕФ, като се твърди че между
процесното място и знака е имало кръстовище, до което именно е било и
действието на последния.
Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно заседание се явява лично.
Поддържа жалбата и искането за отмяна на издадения ЕФ. Представя доводи
по същество на искането за отмяна на ЕФ а именно за наличието на
кръстовища които прекратяват действието на пътен знак ограничаващ
скоростта до 60 км./ч.
1
Въззиваемата страна - ОДМВР Пловдив, редовно призована, не се
представлява.
Съдът след като се запозна с образуваната административно-наказателна
преписка, събраните в хода на съдебното производство доказателства намира
за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законно установения в чл.189,
ал.8 от ЗДвП преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4342715 на
ОДМВР Пловдив против жалбоподателя В.И.Д. от с. ***, ЕГН ********** за
това, че на 18.09.2020г. в 10:48 на път II - 64 км. 50+500, в от посока с.Труд
към гр. Пловдив е извършено нарушение за скорост с МПС „Хюндай Соната“
вид лек автомобил, с регистрационен номер **** установено и заснето с
автоматизирано техническо средство TFR1-M 529, при отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 км. /ч., при въведено ограничение на
скоростта с ПЗ В-26 от 60 км/ч., установена скорост 82 км/ч. и превишаване
на разрешената скорост с 22 км/ч. Установеното било определено като
нарушение по чл. 21, ал.2 вр. с ал. 1 от ЗДвП, за което бил издаден и
обжалваният електронен фиш, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.
182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя Д. е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева. Към издадения електронен фиш, в
административнонаказателната преписка са приложени 1 брой снимково
изображение с № 27508 от 18.09.2020г. на заснетото нарушение с АТСС,
справка в Централна база КАТ относно собственост на посоченото в ЕФ
моторно превозно средство, Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835, Протокол № 2-32-20 от проверка на мобилна
система за видеоконтрол "TFR-1M", Протокол за използване на АТСС,
Снимка на разположението на АТСС, справка нарушител/водач.
В настоящото производство районният съд следва да провери законността
на обжалвания електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон. В изпълнение на това свое
2
правомощие съдът намира, че електронният фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити - териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението (като е
посочен и допустимия толеранс на техническа грешка според техническата
спецификация на уреда), нарушените разпоредби, размерът на глобата,
срокът, сметката или мястото на доброволното и заплащане. Съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които
за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч.,
извън населено място - 90 км. ч., а по автомагистрала - 140 км. ч., а според ал.
2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл. 182,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП, в редакцията й, относима към датата на извършване на
деянието и издаване на наказателното постановление, за превишаване на
разрешената скорост извън населено място от 21 km/h до 30 km/h е
предвидена глоба 100 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на
жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
От представените по делото доказателства се установява, че електронният
фиш е бил издаден по установения за това в закона ред.
По преписката е приложен снимков материал към Клип № 27508, радар
529, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на
автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на
разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението,
измерената скорост на нарушителя и на патрулния автомобил. Следва да се
отбележи и че съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДВП на връчване на нарушителя
подлежи само електронният фиш, не и снимковият материал към него. За
снимковия материал е достатъчно, че е приложен по административно
наказателната преписка, което позволява на съда да направи преценка за
законосъобразност на електронния фиш. Налице са всички кумулативно
предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. изисквания за
законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за
3
видеоконтрол. Нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство "TFR 1-M" № 529, представляващо мобилна система за
видеоконтрол. Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
валидно до 24.02.2020 г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността
на измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния
текст на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на
мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 529, тъй като тя е била в
употреба към 18.09.2020 г. и е отговаряла на одобрения тип. Затова и то
съответства на одобрения тип. Същевременно периодичността на
последващите проверки на скоростомерите е една година съгласно т. 31 от
Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, а използването му
е именно в този срок. По тези съображения съдът приема, че нарушението е
установено с одобрен тип средство за измерване.Техническото средство е
преминало през последваща метрологична проверка, което е видно от
представения Протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол.
Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система.
Въпреки гореизложеното на базата на всички събрани по делото писмени
доказателства, при така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът
счита, че от представените по делото доказателства не е надлежно доказано
извършено нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП. Посочената норма
гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определени стойности на скоростта в
км/ч, като за извън населено място за ППС от категория В се предвижда
скорост от 90 км/ч, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен
знак. Безспорно установено е, че лек автомобил „Хюндай Соната“, с рег.
номер **** се е движил по път II-64 в посока от с. Труд към гр. Пловдив.
Установява се, че същият е бил заснет на километър 50-и /нарастването на
пътя е в същата посока/ със скорост от 82 км/ч. Същевременно на настоящият
4
състав е служебно известно (виж Решение № 1553 от 29.09.2021г. по АНД
3747/2021г.) че пътен участък Път ІІ-64, „Карлово-Пловдив“ км.50 + 500
попада в отсечка с две платна за движение преди гр.Пловдив, като в посоката
с.Труд-гр.Пловдив (дясното платно за движение по километража на пътя)
няма налични пътни знаци В26 „Забранено е движение със скорост, по висока
от означената“ и Т2 за определяне обхват на действието му които да са
поставени от Окръжно пътно управление Пловдив към АПИ. В този участък
от републиканския път според справките от АПИ не са въведени никакви
забрани или ограничения с пътни знаци, както и е че група знаци А27
„Кръстовище с път без предимство вдясно“ и В 26(60 км./час) „Забранено е
движение със скорост, по висока от означената“ са монтирани на км.49+860 и
че същите са поставени във връзка с организацията и безопасността на
движение в района на крайпътен обект „АМЕК ТОЙС“ и предшестващата го
новоизградена пътна връзка. От тази информация настоящият състав достига
до извод, че към процесната дата на мястото, на което е била установена
скоростта и е бил заснет автомобилът на жалбоподателя не е действало
ограничение на скоростта на движение с пътен знак В26 от 60 км/ч, тъй като
на км 50+500 изобщо не е имало такъв знак, като такъв е бил поставен на
същия път, но на км 49+860 в същата посока във връзка с организацията и
безопасността на движението в района на новоизградената пътна връзка
преди крайпътния обект "Амек Тойс". Не се установява по делото да е
поставен пътен знак указващ обхвата на ограничението, което води до извод,
че знакът на км 49+860 е бил поставен с цел ограничаване на скоростта във
връзка със самия обект, но не и след него, а и съгласно чл. 61, ал. 3 от
Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализацията на пътните знаци въведената
забрана с пътен знак В26 е в сила до следващото кръстовище, като отново от
Решение № 1553 от 29.09.2021г. по АНД 3747/2021г., в което са приложени
два броя справки и четири броя снимки е видно, че преди км 50 + 500 са
налични няколко кръстовища. В тази връзка се установява, че км 50 от същия
път не попада в обхвата на действие на пътен знак В26. Следователно от
обективна страна водачите на ППС на км 50 от път II-64 в посока към гр.
Пловдив нямат нормативно установено задължение да намаляват скоростта на
60 км/ч, а следва да се съобразяват с общото правило да се движат с 90 км/ч.
Такова задължение възниква на различно от вмененото място, а именно на
посочения км 49+860, който е съвсем различна точка в пространството, в
5
която жалбоподателят не е установено с каква скорост се е движил.
Следователно не се установява от една страна да е извършено нарушение на
правилата за движение при въведено ограничение на скоростта, тъй като не е
имало такова, а от друга се установява и неспазване на правилата за
използване на АТСС, като при контрол на въведено с пътен знак ограничение
на скоростта мястото за разполагане на АТСС не е определено така, че АТСС
да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с
ограничение на скоростта, а контролираният участък е включвал и зона за
движение с прилагане на общото правило за скорост на МПС категория В
извън населени места. Всичко това дава основание да се приеме, че
обжалваният ел. фиш е незаконосъобразен както поради неспазване на
посоченото правило за употреба на АТСС, така и поради липсата на
нарушение от обективна страна по въведеното с електронния фиш обвинение
- поради липсата на такова нормативно задължение и поради различното
място на действие на ограничението на скоростта на движение от вмененото
за извършено. Това влече и неговата отмяна.
Поради изложеното съдът счита, че към административнонаказателна
отговорност неправилно е привлечено като виновно материалноотговорно
лице което води и до отмяната на атакувания ЕФ като незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, , ред. ДВ, бр. 94 от
2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
настоящето производство съдът не констатира наличието на направено искане
за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, както и за
представяне на доказателства за размера на направените разноски, поради
което и не следва да се произнася в тази насока с настоящето решение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4342715 на ОДМВР Пловдив, с
който на В.И.Д. от с. ***, ЕГН ********** на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание Глоба в размер на 100 лева.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на
гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7