№ 3407
гр. София, 16.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора Иванова
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно частно гражданско
дело № 20231100502609 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274-279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Ю.Б.“ АД, гр.София, чрез
пълномощника адв.Х.И., срещу разпореждане № 103500, постановено в закрито
заседание на 28.10.2022 г., по гр.дело № 43306 /2022 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 91
състав, с което е оставена без разглеждане молба вх.№ 1666729/10.08.2022 г. на „Ю.Б.“
АД, с ЕИК ****, с искане по чл.51 ЗН да се издирят и призоват наследниците на
М.Й.П.-Б., с ЕГН **********, като недопустима поради липса на активна процесуална
легитимация и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат
доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. С оглед
на което частния жалбоподател, чрез пълномощника адв.Х.И. моли съда да отмени
обжалваното разпореждане, като неправилно.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното разпореждане № 103500, постановено в закрито заседание на
28.10.2020 г., по гр.дело № 43306 /2022 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 91 състав, е
оставена без разглеждане молба вх.№ 1666729/10.08.2022 г. на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК ****,
с искане по чл.51 ЗН да се издирят и призоват наследниците на М.Й.П.-Б., с ЕГН
**********, като недопустима поради липса на активна процесуална легитимация и е
прекратено производството по делото. За да постанови обжалваното разпореждане,
СРС, 91 с-в е приел в мотивите на същото, че молителят изобщо не можел да се счита
1
за надлежен кредитор, тъй като прехвърлянето на предприятието му и произтичащата
от това цесия не е произвела действие спрямо починалия картодържател. Прието е
също така, че единствения кредитор по отношение на М.П.-Б. си остава
първоначалният такъв. С оглед на което е прието, че молбата не подлежи на
разглеждане и производството, като недопустимо подлежи на прекратяване.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Постъпилата частна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното разпореждане е неправилно.
Изводите на съда не са обосновани с оглед данните по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗН, по искане на всеки заинтересуван
районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя
срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено
дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото.
Наследството се придобива с приемането му, което може да бъде извършено
изрично с писмено заявление до районния съд, последвано от вписване в особена за
това книга, или мълчаливо с конклудентни действия - чл.49 ЗН. В случай че
призованият към наследяване бездейства, е предвидена възможност съгласно чл.51 ЗН
всеки заинтересован да поиска от районния съд да бъде определен срок, в който да
заяви приема ли наследството или се отказва от него. „Всеки заинтересуван” по
смисъла на цитираната разпоредба е всяко лице, за което съществува правен интерес от
волеизявлението на призования наследник. При сънаследяване това е сънаследник от
същия ред, призован и приел наследството, тъй като неговият дял зависи от броя на
наследниците в реда, а при отказ от наследство – делът му ще се уголеми съгласно
чл.53 ЗН.
Разпоредбата на чл.51 ЗН урежда две хипотези. При първата, определянето на срок за
приемане на наследството се развива в самостоятелно производство пред районния
съд, което по своя характер е охранително. Съдът се произнася с решение в зависимост
от изразената воля, което подлежи на обжалване по реда на обжалване на
определенията - чл.538, ал.2, изр. последно ГПК. Втората хипотеза предполага
заведено дело срещу наследника и при нея срокът се определя от съда в рамките на
това производство. В първия случай, законът предвижда лицето, което има право да
наследява, да се призове, което предпоставя неговото редовно уведомяване. Съгласно
чл.540 ГПК в охранителното производство се прилагат съответно и правилата на
исковото производство. При съответното приложение на общите разпоредби на ГПК
2
следва да се имат предвид особеностите на производството по чл.51 ЗН. Приемането
или отказът от наследство са едностранни и неотменими волеизявления; те имат строго
личен характер и зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към
наследяване. Затова и кредиторите на призования наследник не могат да бъдат
овластени по реда на чл.134 ЗЗД да приемат наследството. Когато призованият
наследник не е приел наследството и му е даден срок по реда на чл.51 ЗН, той следва
да изрази своята воля лично и самостоятелно. Поради това, в производството по чл.51
ЗН се изключва приложението на предвидените в ГПК фикции по чл.40 и чл.41 ГПК,
както и призоваване чрез залепване на уведомление или чрез „Държавен вестник”,
които предполагат назначаване на особен представител. Особеният представител не би
могъл да изрази воля в смисъл дали призованият към наследяване приема или се
отказва от наследството, което зависи изцяло от личната преценка на призования
наследник и се отразява в неговата имуществена сфера. Следва да се има предвид, че
целта на закона е да се постигне равновесие в интересите на всички заинтересовани
лица, без да се ограничава и нарушава правото на приемане на наследството.
В настоящия случай, противно на приетото от първоинстанционния съд в
мотивите на обжалваното разпореждане, съдът намира, че молителят „Ю.Б.“ АД,
гр.София е заинтересувано лице по смисъла на разпоредбата на чл.51 от ЗН за което
съществува правен интерес от волеизявлението на призования наследник. В процесния
случай, съдът следва да се произнесе по подадената молба с решение в зависимост от
изразената воля на призования наследник, което подлежи на обжалване по реда на
обжалване на определенията - чл.538, ал.2, изр. последно ГПК.
С оглед на изложеното, обжалваното разпореждане се явява неправилно и
незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено. Делото следва да се върне
на СРС, ІІІ Г.О., 91 състав за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
След връщане на делото, съдът следва да издаде на молителя поисканите съдебни
удостоверения, като след представяне на удостоверение за наследници на М.Й.П.-Б.,
съдът следва да се произнесе по същество по молбата по чл.51, ал.1 от ЗН. Без
съдействие от страна на съда, чрез издаване на поисканото съдебно удостоверение
молителят не би могъл да установи наследника/наследниците на своя длъжник, нито
съдът може да ги призове и да им определи срок, за да заявят приемат ли наследството
или се отказват от него, респективно не е възможно да се развие производството по
чл.51 от ЗН.
Водим от горното, Софийски градски съд, ІІІ-В състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 103500, постановено в закрито заседание на
3
28.10.2022 г., по гр.дело № 43306 /2022 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 91 състав, с което е
оставена без разглеждане молба вх.№ 1666729/10.08.2022 г. на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК ****,
с искане по чл.51 ЗН да се издирят и призоват наследниците на М.Й.П.-Б., с ЕГН
**********, като недопустима поради липса на активна процесуална легитимация и е
прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на СРС, ІІІ Г.О., 91 състав за продължаване на
съдопроизводствени действия по него, съобразно мотивите на настоящето
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4