ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260188
гр.
Пловдив,26.01.2021г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО,
XIV състав в закрито
заседание на двадесет и шести януари, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
като разгледа докладваното от съдия
Иван Анастасов възз.ч.гр.д. № 78 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.1 от ГПК.
Постъпила
е частна жалба от„Барбарос Масагет Табако инвест“ООД против заповед №
260048/30.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 453/2020 г. на Районен съд- гр.Първомай, в частта относно
разноските, а именно в частта, с която е разпоредено длъжникът- жалбоподател в
настоящето производство, да заплати на кредитора „Агрофарм“ООД сумата от 840
лева за адв. възнаграждение. В частната жалба се сочи, че горепосоченото
адв.възнаграждение е прекомерно, с оглед на определено ниската правна и
фактическа сложност на заповедното производство, поради което следва да бъде
редуцирано до минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
ПОС,
ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
След подаване на 03.12.2020г. на
частната жалба- предмет на разглеждане по настоящето дело, на 29.12.2020г. от
жалбоподателя- длъжник е подадено и възражение
по чл.
414, ал. 1 ГПК. Същото е в срок, поради което с разпореждане от
04.01.2021г. на кредитора е дадено указание, че в едномесечен срок може да
предяви иск за установяване на вземанията си. Липсват данни за това кога е
връчено съобщение за горното разпореждане, но несъмнено към датата на изпращане
на делото от РС- гр.Първомай до настоящия съд- 06.01.2021г., все още не са били
представени доказателства за предявяване на иск по чл.422 от ГПК, като срокът
за това не е изтекъл и към настоящия момент.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г.
по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422, респ.
чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Това би било невъзможно, ако заповедта за изпълнение
в частта за разноските се стабилизира след изтичане на срока за обжалването им.
Именно поради това в мотивите към цитираната т.12 се приема, че „Изпълнителната
сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако
вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 от ГПК
и е образувано исково производство по реда на чл.415,
ал.1, респ. по чл. 422 от ГПК“. В това исковото производство по
установяване на вземанията по заповедта за изпълнение съдът дължи произнасяне
включително и по възражение на длъжника- ответник за прекомерност на платеното
от кредитора адв.възнаграждение в заповедното производство.
В мотивите към т.12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се сочи също така
следното: „Ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по
реда на чл. 413 ГПК
срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира
до изтичане на срока за възражение по чл.
414, ал. 2 ГПК. При подадено възражение и образувано исково
производство по реда на чл.
415, ал. 1,
респ. чл. 422 ГПК,
администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по
установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло
в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради
произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по
издаване на заповедта за изпълнение. Ако производството по установителния иск
приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта
за изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба по чл. 413 ГПК
следва да се върне. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от
въззивния съд, ако производството по установителния иск приключи с определение
за прекратяване на производството по установителния иск, но в хипотези, при
които заповедта за изпълнение влиза в сила, като например: ако съдът в исковото
производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и при одобрена
съдебна спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата отговорността за
разноските. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния
съд и ако в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на
възражението по чл.
414, ал. 1 ГПК“. Ето защо, производството по настоящето дело ще
следва да бъде прекратено, като същото се върне на РС- гр.Първомай, с указание
частната жалба да бъде изпратена отново за произнасяне от въззивния съд при наличието
на някоя от посочените в последния абзац на мотивите към т.12 предпоставки.
С частната жалба е заявено искане за
присъждане на направените във въззивното производство съдебни разноски, но,
доколкото с настоящето определени въззивният съд не се произнася по същество на
повдигнатия пред него спор, то не следва да се произнесе и по искането за
съдебни разноски.
Предвид гореизложеното, съдът
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 78/2021г. на ПОС, ХІV гр.състав.
ВРЪЩА делото на Районен съд- гр.Първомай, с указание частната жалба да бъде изпратена отново за произнасяне от въззивния съд при наличието на някоя от посочените в последния абзац на мотивите към т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: