РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Раднево, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на десети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ростислава П.а
при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова
като разгледа докладваното от Ростислава П.а Административно наказателно
дело № 20255520200198 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № ********** от 11.08.2025
г., издадено от началник РУ Раднево в ОД на МВР Стара Загора, с което на И.
В. И. на основание чл. 175, ал.5 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 1000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 м. за извършено
нарушение на чл. 6, т.2 ЗДвП и глоба в размер на 50 лева на основание чл. 181,
т.1 ЗДвП за извършено нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.
За констатираното нарушение е съставен АУАН сер. GA
№********** г. от Е. В. В. – ***** в РУ Раднево, ОД на МВР Стара Загора, в
присъствието на свидетелите Д. П. П. и Й. Н. Й..
Жалбоподателят твърди, че НП и АУАН са издадени при съществени
нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното
производство, поради което моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Същият се представлява от адв. М. К. – АК Варна.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща
представител. Към административнонаказателната преписка е приложено
1
писмено становище от гл. юрисконсулт М.А., процесуален представител на
началник РУ Раднево в ОД на МВР Стара Загора, с което заявява, че счита
атакуваното НП за законосъобразно и излага съображения в тази насока.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства и представените
такива с административнонаказателната преписка, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
С АУАН №*********/20.07.2025 г. актосъставителят, е вменил на
жалбоподателя следното нарушение при следната фактическа обстановка,
посочена в акта и пренесена в наказателното постановление, а именно: за това,
че на ***** г. в 22:05 часа в с. *****, на улица без име – км.25.200 в посока
север – юг, управлявал собствения си лек автомобил марка *******, рег.
№***** като извършва следните нарушения :1 При настъпило ПТП с ранени
лица и въведена временна организация на движението с конуси, светлинен
сигнал от патрулен автомобил и компетентни длъжностни лица на МВР,
навлиза в определената граница на местопроизшествието без нагледно
разрешение. 2. Управлява собственото си МПС без годишен технически
преглед /ГТП/, е извършил следното:
1.ВОДАЧ ОТКАЗВА ДА ИЗПЪЛНИ НАРЕЖДАНЕ НА ОРГАНИТЕ ЗА
КОНТРОЛ И РЕГУЛИРАНЕ НА ДВИЖЕНИЕТО ПРИ ВЪВЕДЕНА
ВРЕМЕННА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДВИЖЕНИЕТО ИЛИ ВРЕМЕННА
ЗАБРАНА ЗА ДВИЖЕНИЕ, за което виновно е нарушил разпоредбата на чл.
6, т. 2 от ЗДвП.
2. НЕ Е ПРЕДСТАВИЛ ППС на технически преглед, за което виновно
е нарушил разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното в
настоящото съдебно производство наказателно постановление № ****** от
11.08.2025 г., с което, жалбоподателят бил санкциониран на основание чл.175,
ал.5, т.1 от ЗДвП с „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 (три) месеца и глоба в размер на 50 лева
на основание чл. 147,ал.1 ЗДвП. Препис от наказателното постановление бил
връчен срещу подпис на жалбоподателя на 27.08.2025 г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира
2
изцяло като достоверни и непротиворечиви, а именно - разпитите на
свидетелите, както и от приложените писмени доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
началник РУ Раднево в ОД на МВР Стара Загора при спазване на неговата
материална и териториална компетентност. При съставянето на АУАН и
издаването на НП не са нарушени сроковете, визирани в разпоредбата
на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчване на
АУАН и НП на жалбоподателя.
По наложеното наказание на основание чл. 175, ал.5 от ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 6, т.2 ЗДвП съдът намира следното:
Видно от разпитите на полицейските служители, се установява
следното, а именно, че процесната вечер е станало ПТП с ранени лица в с.
*****, при което се наложило да бъде въведена временна организация на
движението посредством конуси и два патрулни автомобила, които били
позиционирани от двете страни на пътя с пуснати светлинни сигнали.
Свидетелят В. в показанията си заявява също, че е имало опашка от
автомобили, при което, един автомобил заобиколил всички останали
автомобили и се промушил между двата конуса преди да достигне до
мотоциклета, който бил на пътното платно, при което спрели автомобила, а
водачът не дал адекватно обяснение за постъпката си, единствено заявил че
бърза, при което му съставили АУАН. При извършена проверка в системата
било установено, че управляваното МПС няма годишен технически преглед.
3
Съдът дава пълна вяра на показанията на полицейските служители, като
намира, че същите дават правдиви и подробни данни за развилите се събития
процесната вечер, с което допълват описаната в акта и НП фактическа
обстановка, като безспорно се установява по делото, че е настъпило ПТП,
процесната вечер и че полицейските служители са били на описаното място,
като са обезпечили периметъра, в това число са поставили и светоотразителни
конуси, както и че жалбоподателят с автомобила си е преминал след тях. В
хода на съдебното следствие беше разпитан свидетеля Н. И. В., посочен от
жалбоподателя, който обаче няма преки възприятия за случилото се, а
единствено възпроизвежда разказа на възивника за процесната вечер. В
показанията същият заявява, че жалбоподателят не имал видимост поради
растителността около пътя и не е видял какво се случва. Като в този смисъл,
съдът не кредитира и не намира, че разпитът на този свидетел на защитата,
допринася за изясняване на спорните по делото факти.
В случая на жалбоподателя е вменено нарушение на чл.6, т. 2 от ЗДвП.
Тази законова разпоредба предвижда, че участниците в движението
изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали,
пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение. Посочената
разпоредба е обща, бланкетна и препраща към конкретни разпоредби на
закона и подзаконови нормативни актове по прилагането му. Видно от
съдържанието на акта и наказателното постановление такова препращане не е
отразено, но дори и да се приеме, че става ясно от текста на нормата, и при
незапълнен бланкет, то по делото се установява, че на лицето конкретни
разпореждания от полицейските служители не са давани, за да може да ги
наруши и то е преминало през сигнализацията от конуси. Според чл. 6, т. 1
ЗДВП - Участниците в движението: съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка; тоест поведението на лицето е
следвало, да бъде квалифицирано като нарушение на фактическия състав
именно на тази разпоредба, като безспорно полицейските служители са такива
по чл. 165, ал. 1 ЗДВП.
В настоящия случая не се касае за неизпълнение на разпореждане, а
за нарушаване на сигнализацията, която временно е била установена във
4
връзка с ПТП-то, като по този начин не е била правилно приложена
материалноправната разпоредба спрямо водача на автомобила, което
представлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление в тази му част. Но освен това, дори и да се приеме, че водачът
действително е извършил нарушение на посочената в АУАН и НП разпоредба,
то санкционната такава не е тази по чл. 175, ал.5 от ЗДвП. В случай на
нарушение на тази разпоредба, приложимата санкционна норма е тази на чл.
175, ал. 1, т. 4, в която е предвидено наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до
200 лева за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол
и регулиране на движението, чиито текст всъщност е цититиран и в
обстоятелствената част на наказателното постановление с добавка “при
въведена временн организация на движението и временн забрана за
движение”, което пък всъщност е част от фактическия състав на чл. 175, ал.5
ЗДвП. От друга страна чл. 175, ал. 5 от ЗДвП предвижда наказание "лишаване
от право" да управлява моторно превозно средство" за срок от три месеца и
"глоба" от 1000 лева водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението при въведена временна организация на
движението или временна забрана за движение. Тази разпоредба предвижда,
както конкретно задължение за водачите, така и санкция при неизпълнение на
въведеното задължение. В случая, както в АУАН, така и в НП е допуснато
смесване на съставите на нарушенията по чл. 6, т. 2 от ЗДвП и чл. 175, ал. 5 от
ЗДВП, което води до извод за незаконосъобразност на атакуваното НП в тази
му част, поради което същото следва да бъде отменено.
Що се отнася до второто констатирано нарушение, това на чл. на
чл.147, ал.1 от ЗДвП, за което на жалбоподателя на основание чл. 181, т. 1
ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева съдът намира следното:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана в качеството му на водач за това, че управлява ППС, което не е
представено на технически преглед. В АУАН и в НП нарушението е
квалифицирано като такова по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Посочената за нарушена
норма регламентира, че МПС подлежат на задължителен периодичен преглед
за проверка на техническата им изправност. От констатациите в АУАН и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели В. и Й. се
установява, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е бил
5
представен на годишен технически преглед. В настоящия случай
жалбоподателят дори не оспорва, че управляваното от него МПС е имало
извършен годишен технически преглед към датата, на която е съставен АУАН
- 20.07.2025 г. По делото е представено и прието като писмено доказателство –
удостоверение за техническа изправност на ППС от 29.07.2025 г., т.е. след
датата на констатиране на нарушението. Като причина за нарушението в
жалбата и в съдебно заседание се изтъкват доводи във връзка с отсъствието на
жалбоподателя от страната, които доводи обаче съдът счита за напълно
ирелевантни в настоящия случай. Нормата на чл. 181, т. 1 от ЗДвП в ред. й
към момента на извършване на нарушението категорично очертава кръга на
задължените лица и те са собственикът или длъжностно лице, на което е
поверено МПС, които без уважителни причини не представят в определения
срок превозно средство за технически преглед. Видно от съдържанието на НП,
е посочено чия собственост е автомобила и това е именно жалбоподателя И.
В. И., поради което настоящата инстанция счита, че правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършено нарушение на чл 147, ал.1 ЗДвП и наказателното постановление в
тази му част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед крайния изход на спора разноски се дължат единствено на
въззиваемата страна, с оглед изявлението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че не поддържа искането си за присъждане на разноски в
настоящото производство и направеното от пълномощника на въззиваемата
страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да плати такова на основание чл. 63д,
ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл.
27е /бр. 53 от 2025 г. , в сила от 1.10.2025 г./ бр. 53 от 2025 г., в сила от
1.10.2025 г.) от Наредбата за заплащането на правната помощ. В случая делото
не е с фактическа и правна сложност от една страна, а от друга това, че
процесуалният представител на въззиваемата страна не се е явил в съдебното
заседание по делото като единствено е депозирал писмени бележки, поради
което възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в
минималния предвиден в наредбата размер – 130 лв. В случая размерът на
наложените с НП глоби е общо 1050,00 лв., а НП е отменено в частта за
6
наложената глоба в размер на 1000,00 лв. като съразмерно съобразно
отхвърлената част от жалбата, следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнагражднение в размер на 6,19 лева в полза на Областна
Дирекция на МВР-Стара Загора.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ********** от 11.08.2025 г.,
издадено от началник РУ Раднево в ОД на МВР Стара Загора в частта, с която
на И. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***************, на основание чл.
175, ал.5 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено нарушение на чл. 6, т. 2
ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № *********** от
11.08.2025 г., издадено от началник РУ Раднево в ОД на МВР Стара Загора в
частта, с която на И. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ************** на
основание чл. 181 т. 1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50 лв. за
извършено нарушение на чл. 147, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА И. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ************** да
заплати в полза на ОД на МВР- Стара Загора юрисконсултско възнаграждение
в размер на 6,19 / шест лева и 19 ст./ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Стара Загора в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
7