Мотиви към присъда по НОХД № 7754
по описа на ВРС, тринадесети наказателен състав за 2011год.
По отношение на подс.Г.Б.Д. –ЕГН **********,
от гр.Варна, от Варненска районна прокуратура е възведено обвинение по чл. 211,
np.l и II, вр. чл.210, ал.1, т.1, np.І вр. чл. чл.209 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, за това, че през периода от месец януари 2010 г. до месец юни 2011 г. в гр.Варна, гр.
Бургас, гр. Стара Загора и в гр.София, в условията на опасен рецидив и на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, като се
представил за длъжностно лице /служител на Летище София, служител на "Еър
Виа" и служител на "България Еър/, възбудил и поддържал заблуждение
у:
П.С.С. и И.С.С., че ще им осигури
издаването и получаване на работна виза за САЩ и работа свързана с полагането
на грижи за възрастен човек и с това им причинил имотна вреда в размер на 4300
/четири хиляди и триста/ лева;
П.М.П., че ще му осигури работно място на
Летище - София и с това му причинил имотна вреда в размер на 4460 /четири
хиляди четиристотин и шестдесет/ лева;
Ж.Д.Ж., че ще й осигури работа,
като въздухоплавателен стюард на пътнически самолет и с това й причинил имотна
вреда в размер на 375 /триста седемдесет и пет/ лева;
В.Г.И.,
че като служител на Летище София ще му окаже съдействие за закупуването на
ведомствени жилища, собственост на Летище София, че ще му съдейства за работа като
стюарт, както и за закупуването на два броя автомобили и с това му причинил
имотна вреда в размер на 65809,28 /шестдесет й пет хиляди осемстотин и девет
лева и двадесет и осем стотинки/ лева;
Т.Б.С. и Л.С.С., че като служител
на "Еър Виа” ще окаже съдействие за закупуването на ведомствени жилища,
.собственост на Летище Бургас, че ще им съдейства за работа, като стюарди на
Летище Бургас и с това им причинил имотна вреда в размер на 60000 /шестдесет
хиляди/ лева;
П.Б.А. и А.П.П., че ще окаже
съдействие за закупуването на ведомствени жилища, собственост на Летище Варна и
че ще им съдейства за работа на Летище Пловдив и/или Летище Варна и с това им
причинил имотна вреда в размер на 85450 /осемдесет и пет хиляди четиристотин и
петдесет/ лева;
В.Ж.Д. и М.Б.Д., че като служител на
"България Еър" ще осигури закупуването на евтини самолетни билети за
дестинацията България - Германия, както и че ще им съдейства за заминаването им
на организирана екскурзия до Дубай за служители на "България еър" и с
това им причинил имотна вреда в размер на 7193,27 /седем хиляди деветдесет и
три лева и двадесет и седем стотинки/ лева, като общата стойност на причинената
имотна вреда е в особено големи размери на 227587,55 /двеста двадесет и седем
хиляди петстотин осемдесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/ лева, и
представлява особено тежък случай.
В хода на проведеното разследване, подс. Д. е
бил призоваван за предявяване на обвинение и разпит на всички известни адреси в
страната. Изпратени са били писма до НСС "Информация и анализ - гр.София и
ГД "Изпълнение на наказанията" при МП - гр.София, относно информация
касаеща евентуално пребиваваме на Д. в затвор или следствен арест на
територията на страната, но местонахождението му отново не е било установено.
Установено било, че посоченият мобилен телефон за връзка с Д. не е активен,
като при извършената справка в специализираните системи на МВР било установено,
че не са налице данни Д. да е напускал територията на страната. Д. е бил обявен
за издирване с телеграма №27903/14.06.2010 г. и след като местонахождението му не е било
установено спрямо него е било повдигнато и предявено обвинение за извършеното
деяние, по реда на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК.
След
насрочване на делото за разглеждане в с.з., въпреки опитите на съда да издири
подсъдимия, местонахождението му не бе установено, издирван е на всички
известни адреси, изискани са справки от местата за лишаване от свобода, като в
последствие МНО, взета в хода на ДП „Парична гаранция” е изменена в „Задържане под стража” и подс.Д. е
обявен на общодържавно издирване, но оперативно- издирвателните мероприятия подсъдимият
не е бил издирен.
Предвид
горното, съдът прецени, че са налице предпоставките на чл. 269 ал. 3 т. 1 и т.
2 от НПК, тъй като разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимият, не би
попречило за разкриване на обективната истина по делото, поради което даде ход
на делото и го разгледа.
Съдът прие за съвместно разглеждане предявения от П.М.П.
граждански иск срещу подсъдимия Г.Б.Д. в размер на 4400 /четири хиляди и
четиристотин/ лева, явяващи се обезщетение за претърпени от същия имуществени
вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието до окончателното заплащане на сумата и конституира П.М.П. в качеството на граждански ищец по делото и в
качеството на частен обвинител по делото.
Съдът прие за съвместно разглеждане предявения от В.Г.И., лично и чрез адв. Р. граждански иск срещу подсъдимия Г.Б.Д. в
размер на 65 809.28 /шестдесет и пет хиляди осемстотин и девет лева и
двадесет и осем стотинки/ лева, явяващи се обезщетение за претърпени от същия
имуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от
датата на деянието до окончателното заплащане на сумата В.И. в качеството на граждански ищец по делото и
в качеството на частен обвинител по делото.
Съдът прие за съвместно разглеждане предявения от Т.Б.С. и Л.С.С., лично и чрез адв. С. граждански иск
срещу подсъдимия Г.Б.Д. в размер на 60
000 /шестдесет хиляди/ лева, явяващи се обезщетение за претърпени от същите
имуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от
датата на деянието до окончателното заплащане на сумата и конституира Т.С. и Л.С.
в
качеството на граждански ищци по делото и в качеството на частни обвинители по делото.
Съдът прие за съвместно разглеждане предявения от А.П.П. и П.Б.А. граждански иск
срещу подсъдимия Г.Б.Д. в размер на в
размер на 85 450 /осемдесет и пет хиляди четиристотин и петдесет/ лева, явяващи
се обезщетение за претърпени от същите имуществени вреди в резултат на
деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното
заплащане на сумата и конституира А.П. и П. А. в качеството на граждански ищци по делото и в
качеството на частни обвинители по делото.
Съдът прие за съвместно разглеждане предявения от В.Ж.Д. и М.Б.Д. граждански иск
срещу подсъдимия Г.Б.Д. в размер на 7193.27 /седем хиляди сто деветдесет и три
лева и двадесет и седем стотинки/ лева, явяващи се обезщетение за претърпени от
същите имуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва,
считано от датата на деянието до окончателното заплащане на сумата и
конституира М.Д. и В.Д. в качеството на
граждански ищци по делото и в качеството на частни обвинители по делото.
Представителят
на ВРП изцяло поддържа възведеното спрямо
подс. Д. обвинение, като приема за безспорно установено , че същият е извършил престъпленията
за които е бил обвинен.Излага аргументи в подкрепа на становището, че
подсъдимият е бил уведомен за образуваното спрямо него наказателно производство
и умишлено се е укрил и в този смисъл са налице предпоставките делото да се
разглежда в негово отсъствие.По отношение на събраните в хода на съдебното
производство доказателства, представителят на ВРП сочи, че същите напълно
кореспондират с доказателствата от ДП. Прокурорът приема за установена в хода
на съдебното следствие и описва фактическа обстановка за всяко едно от
извършените от подсъдимия деяния, аналогична с описаната в обвинителния акт,
като в заключение сочи, че е налице един тежък случай на трайно установени
престъпни навици, обуславящи и квалификацията на престъплението.Прокурорът
визира големия размер на причинената щета, наличието на квалифициращият признак
„опасен рецидив” предвид предходната съдимост на подсъдимия, аргументира
съставомерността по чл.210 ал.1т.1 от НК предвид обстоятелството, че
подсъдимият се е представял за стюард, служител на летища, помощник пилот, като
в заключение моли на подсъдимия да бъде наложено максималното предвидено от
закона наказание „Лишаване от свобода” за срок от десет години, както и да бъде
конфискувана ½ от имуществото му,
ако разполага с такова.По отношение на предявените граждански искове прокурорът
моли същите да бъдат уважени.
Гр. ищец П.П. и ч.о. П.П. се
присъединява към становището на представителя на ВРП по отношение на присъдата
и наказанието.
Процесуалният представител на гражданският
ищец и ч.о. В.И. също счита, че
събраните доказателства доказват обективната и субективна съставомерност на
извършеното от подсъдимия като поддържа
предложението на представителя на ВРП касаещо вида и размера на наказанието и
приема и най-тежкото предвидено наказание за прекомерно леко. По отношение на
гражданският иск моли същият да бъде уважен в цялост.
Повереникът на гр. ищци и ч.о. Т.С. и
Л.С. се присъединява към становището на представителя на ВРП, като счита за
безспорно установено извършеното престъпление от страна на подсъдимия , моли за
максимално наказание и за уважаване на гр. иск изцяло.
Повереникът на гр. ищци и ч.о. П.А. и А.П.
счита, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин, както от
обективна, така и от субективна страна ,присъединява се към становището на
представителя на ВРП, считайки, че случаят е изключително тежък и че
единственото адекватно наказание е максимално предвиденото от закона.По
отношение на гражданският иск се изразява становище, че същият е доказан по
основание и размер и моли същият да бъде
уважен в цялост ведно със законната лихва считано от датата на деянието до
окончателното изплащане на сумата.
Гр. ищец и ч.о. В.Д. също излага
аргументи в подкрепа на становището, че извършеното от подсъдимия е
съставомерно, счита, че подсъдимият е действал съобразно добре обмислен
сценарий, спекулирайки с доверието на пострадалите, акцентира върху предходната
съдимост на Д. и счита, че и максималното наказание не отговаря на извършеното
от подсъдимия.По отношение на гражданският иск моли същият да бъде уважен в
цялост.
Гр. ищец и ч.о. М.Д. се присъединява
към становището на съпруга си.
Защитникът на подсъдимия заявява, че
не може да се съгласи изцяло с аргументите на държавното и частно обвинение,
счита, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не е позволило
изясняването в цялост на всички факти и обстоятелства в необходимата дълбочина,
не е ясно дали има съучастие, счита, че за част от деянията не е доказано
авторството, счита, че не всички щети са доказани по размер, тъй като няма
писмени доказателства, твърди, че квалификацията особено тежък случай не е
доказана, тъй като отегчаващите отговорността обстоятелства са елемент от
състава на престъплението.Предвид горното защитникът счита, че деянието следва
да бъде преквалифицирано и наказанието да е по-снизходително от поисканото от
обвинението, счита, че и исковете не са доказани по основание и размер.Във
връзка с направените от подсъдимия разходи за семействата и възстановяване на
част от сумите защитникът счита, че размерът на щетите следва да бъде намален и
в заключение отново моли за по-снизходително наказание.
В реплика прокурорът излага аргументи,
че разноските и закупуването на билети са елемент от престъпния състав, тъй
като целта е била да се поддържа заблуждението.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното.
В началото на месец януари 2010 г., подс. Г.Д. решил да
спечели пари по измамлив начин. Той публикувал обява в интернет сайт, в която
било записано, че търси българско семейство, което да се грижи за човек от български произход, живущ в САЩ,
срещу съответно заплащане, квартира, пътни разходи и храна.
Свидетелите П. и И. С. прочели обявата
и позвънили на телефона оставен за връзка. Свързали се с подс.Д., който се
представил, че е от гр.София. Той им обяснил, че има възрастен дядо- Г.С.,
който живее в САЩ и търси семейство, което да се грижи за него. С. проявили
интерес към предлаганата работа и се уговорили с обвиняемият да се срещнат в
гр.Варна. Подсъдимият им казал, че
работи като стюард на Летище - София .В последствие подсъдимият се легитимирал
пред свидетелите с личната си карта.
Свидетелите С. му предоставили копия
от личните си карти,свидетелството за сключен граждански брак, копия от
дипломите за завършено образование, имунизационен паспорт на детето,
удостоверение за раждане и др.
Подсъдимият посочил, че тези документи трябва да бъдат преведени на английски
език и ще послужат за издаване на международна виза за САЩ.
Св.С. изпратили своите
лични данни/три имена и ЕГН/, както и тези на детето им и като съобщение на
мобилния телефон, за да може подсъдимият да подаде вместо тях документите им за
виза, каквато била необходима за САЩ..
След няколко дни подсъдимият се
обадил на свидетелите и им казал, че с визата на св.С. няма проблем, но с тази
на съпруга й имало, тъй като имал изтеглен кредит в България.Освен това
посочил, че св.С. не бил плащал здравните си осигуровки за няколко месеца и че
същият имал записан час за интервю на 11.01 в Американското посолство в
гр.София.Св.С. заплатил здравните си осигуровки.На 11.01.2010г. свидетелите С.
пристигнали в гр.София , където ги посрещнал подс.Д. и ги отвел в
апартамент.Малко по-късно подсъдимият провел разговор по телефон, заявявайки,
че се обажда негов приятел и след разговора уведомил свидетелите С. че св.С. ще получи виза ако заплати 4000
евро гаранция.тогава свидетелите С. възразили, че уговорката им е била да не
плащат никакви суми, след което подсъдимият започнал да търси по телефон
приятели от които да вземе пари.Останали, обаче ,
700 евро, които били заплатени от пострадалите С. във вид на 1400лв., след
което си тръгнали за гр.Варна. В последствие били уведомени, че ако в срок до 12.01.2010г. не се заплатят още 700
евро няма да получат виза, поради което
сумата от още 1400лв./ 700евро/ на 12.01.2010г. била изпратени от свидетелите С.
чрез водач на автобус на фирма „Груп”.На 13.01.2010г. имената на свидетелите С.
се появили в интернет страницата на посолството, като паролите за достъп били
предоставени на свидетелите от подсъдимия, като били уведомени, че имат час за
23.02.2010г. за да получат виза.В края на януари подсъдимият посетил семейство С.
в дома им и ги уведомил, че документите им са върнати обратно, тъй като имат
два кредита.Именно във връзка с тези кредити, подс.Д. уведомил пострадалите, че
следва да заплатят сумата от 4000лв. под форма на гаранция. Като тази сума
свидетелите превели чрез „Уестърн Юнион", след като ги взели на заем
,който в последствие върнали на приятелите си.На 23.02.2010г. свидетелите
следвало да бъдат на интервю в посолството но на тази дата подсъдимият не се
обадил.На 26.02.2010г. св.С. се обадила в посолството и разбрала, че всичко е
лъжа.Установила, че телефонният номер и адресът на електронната поща са били
фалшиви и по този начин посолството е било лишено от възможност да установи
контакт с тях.Освен горното, подсъдимият предоставил на пострадалите телефон за
връзка с дядо му в Калифорния, но въпреки опитите св.С. не успели да осъществят
контакт и на въпроса защо никой не се обажда подсъдимият давал най-различни
отговори.Подсъдимият предоставил на пострадалите и документи, уведомявайки ги
че това са документите за визи, копия от които в превод са приобщени към
доказателствата по делото.
След проведен разговор с полицейски
служител св.С. разбрали, че подсъдимият е измамил много хора.По тяхно
настояване подс.Д. им възстановил сумите от 1800лв., 220лв. и 1000лв.с пощенски
записи от месец февруари 2010г.През цялото време подсъдимият не допуснал
свидетелите да осъществят личен контакт със служители в посолството, като
винаги контактувал той.
Гр.и. П.М.П. и подс.Г.Д. се
запознали през м.юни 2009г. в гр.София. Те започнали да поддържат интимни отношения,
при които подсъдимият заплащал определена сума пари на свидетеля. При срещите
им, обвиняемият обяснил, че работи като стюард на Летище - София и получава
голямо трудово възнаграждение /2500лв./. Свид. П. изявил желание и той да
започне работа на летището.Подсъдимият му обяснил, че се набират работници с
висока заплата. На 26.04.2010г., подсъдимият се свързал по телефона със гр.и.П.
и му казал, че е говорил за него с началника на летището в Сарафово. Обяснил
му, че може да му уреди работа като шофьор със заплата от 1400 лева. Гр.и.П. му
казал, че предния ден има съставен АУАН за превишена скорост и ще му отнемат
правото да управлява МПС за определен период. Подсъдимият му обещал, че ще
разговаря с „някакъв голям човек от КАТ-София". По-късно на същата дата,
подс.Д. се обади на гр.и.П. и му казал, че трябва да плати 500 лева, за да не
му вземат шофьорската книжка. Гр.и.. П. взел тези парите от своя близка и ги
изпратил на подсъдимия чрез своя приятелка и чрез бърз телеграфен запис. След
около два часа, подсъдимият телефонирал на гр.и.П. и му заявил, че е получил
парите, но се касаело за 500 евро, а не за 500 лева. Гр. ищец успял да събере
още 400 лева и ги изпратил на Д.. Последният го уведомил, че е получил парите и
заявил, че останала част ще плати той. На 30.04.2010г., подсъдимият се свързал
по телефона със гр.и. П. и му казал, че трябва да му изпрати 300 лева чрез
пощенски запис на същата пощенска кутия. Обяснил, че тези пари са необходими за
издаване на служебна карта, пропуск и закупуване на дрехи за работата на
свидетеля. Обяснил му, че тези пари ще му бъдат възстановени при получаване на първата
работна заплата. На 11.05.2010г. , подс.Д. отново се обадил на гр.и.П. и му
казал, че с шофьорската му книжка всичко е уредено, но е необходимо да плати
още 1100 лева за „оправяне на нещата" в гр.Перник, а парите които е дал
преди това ще му ги върне. Гр.и.П. изпратил на следващия ден и тази парична
сума на подсъдимия, който го информирал впоследствие, че всичко е уредено. На
15.05.2010г., подсъдимият се свързал с П. и му казал, че на 17.05.2010г. трябва
да се яви на летището в гр.Бургас за започване на работа. На 16.05.2010г., П.
отишъл в квартира на подс.Д. в гр.Бургас където пренощувал. На 17.05.2010г.
свидетелят установил, че не носи Свидетелството си за съдимост. Двамата отишли,
да. подадат документи в бюро „Съдимост" при БРС, но им било отговорено, че
без акт за раждане на П., такова не може да бъде издадено. След това,
подсъдимият започнал да разговаря с различни хора по телефона. Обяснил на П.,
че трябва да даде сумата от 3000 лева на началника на автотранспорта на
летището, като гаранция до издаване на свидетелството за съдимост. Гр.и.П.
разговарял с родителите си и успял да осигури сума от 2000 лв. Същата вечер
родителите му пристигнала в гр.Бургас и му занесли 2000
лева и свидетелство за
съдимост. На 18.05.2010г. подсъдимият и гр.и.П. отишли с автомобила на
последния на летището в Сарафово. Спрели на паркинга и П. дал на подс.Д. сумата
от 2000 лева. Подсъдимият взел парите и излязъл от автомобила. Върнал се след
около 5 минути, казал, че е предал парите и свидетелството за съдимост и че
договорът е уреден. Обяснил на свидетеля, че е пропуснал да мине психотест и трябва да отиде на такъв в
гр.Варна. Свид.П. се прибрал в гр.Варна. На 24.05.10г., той отново отишъл в
гр.Бургас при подсъдимия. Последният му обяснил, че е уредил преминаването на
психотеста във Варна, срещу сумата от 160 лева. На 25.05.10г., двамата пътували
до гр.Варна и отишли на летището. Подсъдимият обяснил, че психоложката е там и
трябва да й даде сумата от 160 лева. Свидетелят му дал парите и подс.Д. излязъл
от автомобила. Върнал се по-късно и казал, че всичко е уредено и документите ще
бъдат изпратени по служебен ред до летището в Сарафово. След това двамата се
разделили. Няколко дни по-късно, подсъдимият се обадил по телефона на П. и му
казал, че ще започне работа на 01.07.2010г. На тази дата, П. отишъл в гр.Бургас.
, но подсъдимият му обяснил, че няма да може да започне работа, тъй като
стачкували.Няколко дни по-късно му обяснил, че ако иска срещу дадените пари, ще му намери
работа на летище София.Тогава гр. ищец разбрал, че е измамен.В последствие
установил, че подсъдимият е напуснал
квартирата си и не можал да се свърже с
него. Хазайката на подсъдимия предоставила личните данни на Д. трите имена и
ЕГН и гр.и.П. подал жалба в ОД Бургас.Няколко дни по-късно подсъдимият потърсил
свидетеля по телефона и го помолил да си оттегли жалбата срещу обещание да му
върне парите, но така и не върнал получените от П. суми, като променил и телефона
си за връзка.Освен, че не получил желаната работа, гр.и..П. установил, че и
проблемът му в КАТ не е уреден, тъй като подсъдимият няколко пъти го карал да
отиде да си получи талона, но от КАТ го връщали, тъй като проблемът не е
уреден.
В началото на м. декември, родителите
на гр.и.В.Г.И. публикували обява за отдаване под наем на жилище, находящо се в
гр.Варна, кв."Вл.Варненчик", бл.224, вх.4, ап.103. На обявата
отговорил подс.Г.Д., който изявил желание да наеме апартамента и се нанесъл в
него през същия месец. Подсъдимият се
запознал с майката на В.И., с баща му - св. Г.И.Г. и започнал да контактува със
гр.и.В. И. и семейството му и спечелил доверието им. Той им обяснил, че работи
като стюард на Летище-София, към фирма „Еър Виа".В края на месец декември
2010г., подс.Д. казал на св. В. И., че има възможност да помогне на свой познат
да започне работа като стюард в „Еър Виа". Обяснил, че трудовото
възнаграждение е в размер на 1870 лева, а за извънреден труд се плащали по 21
евро на час. Св.В. И. проявил интерес и подсъдимият му казал, че е необходимо да премине курс на
обучение, струващ 1200 евро. В края на м.декември 2010г., в дома си, в присъствието
на родителите му, св.В.И. дал на подс.Д. сума в размер на 1200 евро. За
предаването на тази сума, не бил изготвен документ. През месец януари 2011г.,
подсъдимият предал на св.В.И. фактура №174/07г. издадена от фирма „Стоун
флаар" ЕООД-София, за горепосочената парична сума. Той казал на В.И., че
курсът ще започне на 25.03.2011г. в гр.Варна, като медицинските прегледи ще се
провеждат в гр.София.В същия период дори било предприето пътуване от страна на
подсъдимия, св.В.И. и неговият баща за гр.София, но по пътя възникнала
техническа неизправност, влакът престоял три часа и след като подсъдимият
провел телефонен разговор с с негова „шефка” уведомил свидетелите, че прегледът
ще бъде проведен на друга дата, след което всички се върнали в гр.Варна и
изчаквали за нова дата за прегледи.
В средата на м.януари 2011г., подс.Д.
разказал на гр.и.В.И., че сестра му си е купила от Германия, л.а. „Фолкваген
Голф-4", за сумата от 1700 евро. Обяснил, че тя има познати, които
контактували с лизингова къща, която продавала иззети поради неплащане на
вноските автомобил, за сума, равняваща се на остатъчната им цена. Той заявил,
че към момента се продава л.а. „Фолксваген Голф-4", за сумата от 1500
евро, чийто транспорт до България ще струва 200 евро. Св.В.И. изявил желание да
закупи този автомобил. В началото на м.февруари 2011г., в присъствието на
родителите си, гр.и.В.И. дал на подсъдимия сума от 1700 евро, за която не била
изготвена разписка. След около седмица, подс.Д. уведомил гр.и.В.Г., че е имал
полет до Германия и е видял автомобила. Обяснил му, че лизинговата компания е
иззела от собственика на този автомобил още един такъв и ги продава в комплект,
като всеки струва по 1700 евро. Гр.и.В.И. се съгласил да купи и втория автомобил
и предал на подсъдимия още 1700 евро, отново в присъствието на родителите се.
Подс.Д. взел парите и заявил,че автомобилите ще бъдат в България след седмица.
След изтичането на този срок, подсъдимият се свързал с В.И.. Казал му, че
автомобилите са купени, но транспортирането им ще се забави, тъй като се
изчаква запълването на местата на целия автовоз, измислял последователни и
други поводи за забавата на автовоза, като последно заявил на св.В.И., че
автовозът е бил м Митниците в София.
В края на януари 2011 г., подс.Д. казал на
гр.и.В.И., че Летище-София извършва продажба на собствени ведомствени жилища, находящи
се в гр.Варна, ул.Тладстон" №1, вх.6,: на етаж трети и четвърти.
Обяснил,че той като служител на Летището, има право да закупи два апартамента,
но има средства само за едни. Предложил на гр.и.В.И. да му съдейства за
закупуването на другия апартамент, с площ 98 кв. метра, за
сумата от 28800 лева без ДДС. Св.В.И. се съгласил и на няколко вноски предал на
обвиняемия сумата от 28600лева. В последствие подс.Д. се свързал със свидетеля
и му казал, че е необходимо да се внесе и сумата за ДДС на апартамента, след
което на 19.02.2011г., в гр.Стара
Загора, св.В.И. предал на подсъдимия сума от 4550 лева и сума от 600 евро.
Свидетел на горното станал приятел на И. - К.М.. Подс.Д. не изготвил разписка
за получената сума. Няколко дни по-късно, той занесъл на В.И. ***, бланки за Договор
за закупуване на жилището, в които били записани данните на свидетеля.
Последният го подписал в присъствието на баща си-Г.И.. Подсъдимият ги взел и
казал, че ще ги предаде на шефката си в гр.София.
На 21.02.2011 г., подс. Д. се
свързал с В.И. и го помолил да му изпрати сума в размер 1800 лева, която му
била необходима за заплащане на ДДС на ведомственото жилище, купувано от него.
На същата дата, св.В.И., превел горепосочената сума чрез „Е-PAY", в гр.София,
като по искане на подсъдимия, за получател било посочено име - К.А.П., за който
Д. обяснил,че е главен счетоводител на Летище-София.
През м.март 2011г, подс.Д. поискал
от гр.и. В. И., сумата от 1200 лева, като обяснил, че ще пътува до Дубай и
желае да закупи евтини стоки и конкретно обещал да закупи лаптоп. Свидетелят му
дал тези пари на 20.03.2011г., в присъствието на родителите си.
Същевременно подсъдимият заявил на
гр.и.В.И., че се отказва от закупуване на ведомственото жилище в гр.Варна.
Предложил му, той да го купи за сумата от 27700лева, а гражданският ищец се
съгласил.
На 05.04.2011г. подс. Д. се срещнал
със свид.Г.И. ***. Последният му предал парична сума в размер на 19000 лева и
250 евро. За получената сума, не била изготвена разписка.
На 10.04.2011г., гр.и. В.И. и Г.И.
установили, че подс.Д. е напуснал жилището, което му били отдали под наем, без
да ги предупреди. Те разбрали, че подсъдимият ги е измамил. Гр.и.В. И. се свързал
по телефона с подсъдимия и го излъгал, че негов приятел е претърпял ПТП и са му
нужни парични средства. Впоследствие, св.В.И. получил отделни парични преводи,
чрез пощенски записи, от непознати за него лица. Общата им сума била в размер
на 3114 лева.В хода на контактът с подсъдимия, гр..В.И. видял личната му карта,
данните на Д. и ЕГН, като снимката на личната карта съответствала на външния
вид на подсъдимия.Св.И. не бил устроен на работа, като не станал собственик
нито на автомобилите, нито на въпросните два апартамента, нито на лаптоп.В
последствие св.В.И. и баща му-св.Г. установили, че подсъдимият е живял в
жилището, отдадено под наем със семейството на свидетелите Л. и Т. С..
През лятото на 2010г., св.С.С.
попаднал на обява в бургаски вестник за
провеждане на курсове за стюарди на Летище-Бургас. Опитал да се свърже на
посочените телефони, но не успял и отишъл на летището. Срещнал се със свой
познат-Б.К., който работел там. От него разбрал, че такива курсове има и се
провеждат в стимулатор, а таксата, която следва да се плати е 600 лева.
Свидетелят преценил, че цената на курса е висока и си тръгнал. Когато излизал
от района на летището към него се приближил подс.Д.. Последният казал на св. С.,
че го е чул да разговаря за провеждането на курсове за стюард. Двамата се
запознали и подсъдимият обяснил, че работи като стюард в „Еър Виа", на
Терминал 2. Предложил да му намери работа на летището, като заявил, че е
необходимо да премине курс на обучение, за който се плаща сума от 600 лева. Св.
Ст. С. му казал, че не разполага с такава сума. Подс. Д. заявил, че има доста
контакти на летището и ще се опита да му помогне. Поискал телефонния номер на
свидетеля за да се свърже с него ако се наложи. По-късно същата вечер, подс.Д.
телефонирал на Ст. С., казал му, че е платил от негово име курса и поискал да
се видят. Видели се на следващия ден и свид.С. попитал подсъдимия защо е платил
вместо него курса, без да се познават. Обвиняемият заявил, че обича да помага
на хората. Двамата започнали да поддържат близки отношения. Св. Ст.С. попитал
няколко пъти Д. кога ще започне курса, но последният винаги обяснявал, че има
отлагане и го успокоявал да не се притеснява. След известно време, св. Ст.С.
запознал обвиняемия с родителите си – гр.и.Т.Б.С. и гр.и. Л.С.С.,***. Д.
започнал да им гостува често и създал приятелски отношения с тях. Той обяснил,
че ще помогне на сина им да започне
работа като стюард в Летище - Бургас. Подс.
Д. спечелил доверието на свидетелите С. и те го поканили да живее в тях, за да
не плаща пари за квартира. В разговор с подсъдимия, гр. ищци Т. е Л. С. му
разказали, че са изтеглили голям потребителски кредит, но се затрудняват с
изплащането му. Те споделили с него намерението си да продадат жилището си, да
закупят по-малък апартамент и с останалите пари да погасят част от кредитното
задължени. След известно време, подс.Д. им предложил да съдейства да закупят
два апартамента, собственост на Летище-Бургас. Обяснил, че имотите са се
ползвали преди от работещи в летището, но към момента се продават и цената на
всеки един е 17000 лева. Д. им заявил, че за целта, трябва да са служители на
летището и обещал да им съдейства за започване на работа в служба по кетъринг.
Той обяснил на свидетелите, че може да им помогне, за да закупят жилищата.. Вследствие на уверението от
страна на подсъдимия, Т. и .Л. С. започнали да подготвят различни документ, за
които подсъдимият им казал, че са необходими за постъпване на работа в Летище -
Бургас. Те се снабдили със здравни книжки, медицински свидетелства, подготвили
молби и подписали документи, които Д. им давал. Те му предоставили всички
книжа, който им заявил, че ще ги предаде лично, тъй като те не разполагат с
пропуск и няма как да бъдат допуснати на летището. През м.юли 2010г., подс.Д.
занесъл на Станчеви два пропуска, на които имало поставени техни снимки и надписи
на латински език. Казал, че те са за кетъринга на летището в гр. Пловдив, тъй
като наближавала зимата. Поискал от свидетелите по 150 лева за униформи, които
те му дали. Обяснил им, че трябва да изчакат обаждане от служител на „Личен
състав", за започване на работа. След известно време, подс.Д. казал на Т.
и Л. С., че има четири свободни места за четирима в офиса на „България
Еър" в Англия. Свидетелите се съгласили с предложението на подсъдимия за
работа в Англия.
В началото на месец октомври 2010г.,
свидетелите Л. и Т. С. напуснали работата си в БДЖ, тъй като Д. и продали
жилището си в гр.Бургас за сумата от 60 000 лева. Впоследствие, в разстояние на
около два месеца, свидетелите дали цялата парична сума на подс.Д.. Част от
парите той поискал, за да плати две ведомствени жилища в гр.Бургас, находящи се
на ул."Вардар", №51 и едно в гр.София. За останалата сума се уговорил
със свидетелите, че ще погасява вноските им по банковия кредит и ще плаща разходите
им за мобилни телефони. След известно време, подс.Д. и св. Ст.С. заживели в
квартира в гр.Варна.
През същия период /есента на
2010г./, подс.Д. успял да убеди свидетелите Л. и Т. С., че има възможност да
закупят две ведомствени жилища в гр.Варна, вместо в гр.Бургас. Те се съгласили
да се преместят да живеят в гр.Варна.
През месец декември 2010r., свидетелите Л.С. и Т.С. се преместили да живеят в гр.Варна и
били настанени от подсъдимия в жилище, находящо се на ул. "Стара
планина" №9 /6/. Обяснил им, че това е апартаментът, за който са платили.
Няколко дни по-късно Д. отишъл при Станчеви и им заявил, че веднага трябва да
напусната жилището, тъй като предстояло извършване на проверка от служители при
ТД НАП-Варна. Свидетелите пренесли багажа си в друг апартамент, находящ се в
гр.Варна, ж.к."Кайсиева градина", бл.224, вх.4, ет.5, ап.10З. За
същия, подсъдимият заявил, че е второто ведомствено жилище, закупено с техните
пари. Подсъдимият също заживял с тях и свид. С.С.:
На 12.04.2011г., свид.Т. и Л. С.
били в жилището, за което знаели от подсъдимия, че е тяхно. Д. дошъл при тях и
им казал, че веднага трябва да напуснат апартамента и да вземат само дрехи и домакински
принадлежности. Обяснил, че служители
на Сметната палата извършват проверка на
началника му Н. поради сигнал, че апартаментът не се отключва и невъзможност да се видят
данните за консумирана вода. Д. заявил на свидетелите, че жилището трябва да
изглежда така, сякаш никой не живее в него. Уверил ги, че ще могат да вземат
по-късно мебелите си или „Н." ще им ги заплати, както и, че те ще закупят
точно това жилище. Свидетелите изнесли най-необходимите си вещи и напуснали
апартамента, като оставили в него мебелите и покъщнината си. Подсъдимият ги
завел до квартира, находяща се в гр.Варна, кв. Аспарухово и те се настанили в
нея. След седмица, Т. и Л. С. отишли в апартамента в кв."Кайсиева
градина" и установили, че там живее наемател. Поискали да се срещнат с
наемодателя. При тях дошли свидетелите Г.И. и В.И., от които С. разбрал и, че
са били-измамени от подс.Д..Свидетелите не получили обещаната работа и не
станали собственици на жилища.
Същевременно още през
месец октомври 2010г., свид.П.Б.А. продала семейната къща в гр. Кърджали, като
разполагала със сумата от 85000лв. обща собственост- нейна и на сина й. По
същото време, в разговор със сестра си -
свид.Т.С. разбрала, , че са се запознали с подс.Д., който живее в тях..Св.С. й
казала,че той ще „ги уреди" да започнат работа на летището в гр.Бургас и
че може и тях да ги уреди на работа, както и да им съдейства да закупят
ведомствени жилища там където ще работят.. След това св. П.А. се свързала с подс.Д., като в проведения разговор, той
потвърдил, че може да помогне тя и синът и - свид. А.П.П. да започнат работа на
летището в гр.Пловдив - за срок от 6 месеца или на постоянен договор – на
летище Варна.Св.А. решила да приемат със сина си работата в гр.Варна, за да е
по-близо до сестра си.За процедурите подсъдимият поискал 300лв., които св.А.
изпратила на името на сестра си.Св.А. получила и телефонно обаждане от софийски
номер и била уведомена, че е одобрена за работата. И следва тя и синът й да се
срещнат с г-н Н., но подсъдимият я убедил, че не е необходимо да пътува. През месец
ноември 2010г. , свид. А. ***, за да подготви необходимите документи за
започване на работа на летището. Подс.Д. я посрещнал и я настанил в квартирата,
в която живеел със св.Ст.С. ***. През следващите дни, подсъдимият я придружавал,
докато тя подготвяла медицински удостоверения, здравна книжка и др. По искане
на подсъдимия, двамата отишли на летището в гр.Варна, където Д. обяснил, че подава
молба.Същевременно св.А. била уверявана от подсъдимия и св.Ст.С., че последният
е преминал курсове и работи като стюард.Заявили й, че работят като стюарди на
летище София и идвали в гр.Варна в командировка.В следващите дни, Д. поискал от
свид.А. парични суми в размер на 300 лева-за униформено облекло и 150 лева-за
издаване на пропуски. В последствие представил и документи за оформяне, като
предал и пропуски за кетъринг за св.А. ***.Подсъдимият обяснил на св.А. че
двама работници се пенсионират на дванадесети ноември и всичко било легално.По
същото време подсъдимият убедил св.А., че е време да закупят жилище, тъй като
негов познат- Н. е заявил, че ако изтърват момента ще ги даде на други, като разговор за
евентуалната покупка на две ведомствени жилища бил воден в предходен момент. Първоначално
св.А. дала на подсъдимия сумата от 5000
лева, по негово искане. За тези пари, той обяснил, трябва да бъдат преведени на
началник отдел към летище-София, на име Н.. Подс.Д. обяснил за него, че той
„урежда нещата", свързани със закупуване на ведомствени жилища от свид. А..
За закупуване на ведомствено
жилище, собственост на летището, свид.А. платила на Д., сумата от общо 75000
лева за обещаните два апартамента.Първоначално св.А. изтеглила от банката
сумата от 35000лв., която следвало да се занесе до гр.София и да се предаде
лично, за да стане по-бързо, но в последният момент нейното пътуване се
отложило, тъй като подсъдимият й заявил, че ще лети с чартърен полет и за нея
няма място.След една седмица св.А. изтеглила и останалите 40000лв., които дала
на подсъдимия на ръка, макар че предпочитала да ги преведе по банкова сметка, ***
„спешно” и трябвало веднага да се изпратят. В края на ноември началото на
декември 2010г., след като била предоставила горепосочената сума за жилища, св.А.,
от общите пари- нейни и на сина й дала
на подс.Д. и сумата от 5000 лева, за закупуване на лек автомобил „Фолксваген
пасат” от Германия, тъй като подсъдимият успял да я убеди, че е уредил сестра й
с автомобил.. Впоследствие те не получили такъв автомобил и парите не им били
възстановени.
В края на м.ноември 2010г., свид. А. била
настанена от подс.Д. в апартамент, находящ се в гр.Варна, ул."Средна
гора" №43, ет.1, ап.3. Подс.Д. дал на свидетелката ключовете за
апартамента, тя го попитала какво да прави с тях, подсъдимият провел телефонен
разговор дали да даде ключовете, след което заявил на свид.А., че апартаментът
е неин и може вече да прави ремонт и да се нанася.На това въвеждане в имота
присъствали и свидетелите Т. и Л. С., както и синът им- С..В последствие и
св.А.П. се настанил в жилището на ул.”Средна гора”, чакайки да започне работа.Освен
горното подсъдимият завел св.А. и в кв.Левски и й показал блок, в който й
посочил, че се намира второто закупено от нея жилище.За апартамента на
ул.”Средна гора” подсъдимият обяснил, че е ведомствен и е собственост на летище
Варна.Известно време след това, свид.А. поискала от подсъдимия да оформят документално
сделката за прехвърляне собствеността на имот. Поради това, двамата пътували
два пъти до гр.София, но впоследствие Д. обяснявал на А., че има някакъв
проблем и последната не получила нотариален акт за жилището.Св.А. се притеснявала,
че не започва работа и доходите й свършват , започнала да се съмнява, но
подсъдимият я убеждавал, че за Нова година ще работят извънредно и ще получат
възнаграждение от 100лв.В последствие св.А. дори поискала от подсъдимия заедно
да отидат до летището, но той се възмутил, че се съмнява в него .На
02.02.2011г. по сметките на св.А. и св.П. постъпили сумите от 205лв., за които
подсъдимият обяснил, че са във връзка със започването им на работа в летище
Варна, като на 14.02.2011г подсъдимият превел по сметка на св.А. и сумата от
170лв.За сумите, преведени от Т. В. подсъдимият обяснил, че тя е главен
счетоводител на летище Варна и те са минимална работна заплата. Въпреки горното св.А. и подс.Д. посетили адвокат, при
който подсъдимият подписал Запис на заповед за сумата от 66700лв., които следвало
да изплати до 09.05.2011г.Подсъдимият поел ангажимент да върне парите, което не
сторил. Няколко месеца по-късно, през пролетта на 2011г., в жилището,
обитаваното от свид.А., дошъл свид.В.Ж.Д. с полицейски служители.. От тях А.
разбрала, че семейство Д., са собственици на имота и че тя е била измамена от
подс.Д..В с.з. се установи, че св.Ст.С. е бил уговарян от подсъдимия да
потвърждава пред св.А. и св.П., че в действителност работи като стюард.
През месец октомври 2010г.,
свид. В.Ж.Д. и съпругата му - М.Б.Д. решили да отдадат под наем собствения си
апартамент, находящ се в гр.Варна, ул. „Средна гора" №43, ет.1, ап.3.
Осъществили контакт със служители на фирма за недвижими имоти „Адрес" -
Варна. По този повод с тях се свързал подс. Д.. На 25.10.2010г. между
подсъдимия и Д. бил сключен договор за наем на горепосочения имот. При
запознанството си с тях, Д. се представил като помощник пилот на самолет, бордови
инженер към „България еър". Между него и свидетелите се създали приятелски
отношения. Той често им разказвал за работата си като пилот. В разговор с тях,
подс.Д. завил, че може да им осигури евтини самолетни билети, въз основа на
заеманата длъжност.
През пролетта на 2011г., свидетелите споделили с подсъдимия, че
искат да пътуват при децата си в Германия. Той им предоставил двупосочни
самолетни билети, за които им поискал сумата от 69 евро. Свидетелите видели, че
на билетите пише цена от 238 евро и попитали за това обв.Д.. Последният им
обяснил, че обявената цена е по-висока
от реалната и той заплаща нея. Д. пътували до Германия на 15.04.2011 г. и се
върнали на 30.04.2011г. Преди да заминат те дали на заминат сумата от 92 евро,
за да купи самолетен билет на техен близък и сумата от 300 евро за закупуване
на самолетни билети за дъщеря им и нейния съпруг, за полет от Германия до
България и в обратната посока. Впоследствие подсъдимият не предоставил на Д.
нито билети, нито върнал дадените му от тях пари. За билетите на дъщеря им, той
обяснил, че са изпратени в Германия с куриерска фирма и тя трябва да отиде и да
ги получи оттам. След извършена проверка, те установили, че посочената фирма от
Д., не съществува.
През месец Март 2011 г., подсъдимият споделил
със свид.Д., че може да им уреди места, за да отидат на 7-дневна екскурзия до
Дубай, която се организирала за служители на „България Еър". Казал им, че
цената е 475 евро на човек. Св. Д. изразил своите притеснения, че тъй като е
инвалид, ще пречи на останалите хора, но подс.Д. го успокоил, че това не е
проблем и че неговите родители ще пътуват с тях. Свидетелите Д. дали на
подсъдимия сумата от 950 евро за екскурзията. Последният им заявил, че същата
ще започне около 10.03.2011 г. Непосредствено преди тази дата, обвиняемият
информирал Д., че поради големия брой желаещи, групата от участници се разделя
на две и, че те ще пътуват на 05.05.2011г.
В началото на м.април 2011г., св. Д.
дали на подсъдимия и сумата от 600 щатски долара, за които той поел ангажимент
да обмени в местна валута на страните, които ще посят по време на
организираната екскурзия. Те му дали и заем от 400 лева, за които той им
обяснил, че са му нужни да плати на пострадали хора от ПТП, причинено от
непълнолетния му племенник.
В началото на м.май 2011 г., подсъдимият казал
на Д., че екскурзията отново се отлага поради честването на мюсюлмански
празници в страните, които трябва да посетят. Уверил ги, че ще има полет на
25.05.11г. Впоследствие той им обяснил, че и този полет се отлага поради
изригването на вулкан в Исландия и е определена нова дата - 04.06.2011г.
На 02.06.2011г., свидетелите
поканили Д. да пренощува при тях на 03.06.11г., в къщата им в с.Здравец,
обл.Варна, тъй като на следващия ден трябвало да пътуват заедно до гр.Бургас.
На 04.06.2011г. тримата тръгнали за гр.Бургас.Докато пътували, Д. провел
телефонен разговор и казал на свидетелите, че трябва да дадат личните си карти
за справка. Тогава св. Д. установил, че неговата лична карта липсва. Тримата се
върнали в гр.Варна. Докато пътували към дома на Д., подсъдимият провел множество
телефонни разговори с лице, което наричал В.. Той я увещавал да се отложи
излитането на самолета, но обяснил,че полетът може да бъде забавен с половин
час. Впоследствие, подсъдимият им обяснил, че те могат да пътуват на 06.06.11
г., с отделен полет и да настигнат групата в Банкок. Свидетелите се съгласили.
Тогава подсъдимият им заявил, че трябва да му дадат по още 957 евро на човек,
за да може да преведе тези пари до края на деня в гр.София, за закупуването
нови самолетни билети. Уверил ги, че има възможност тези пари да им бъдат
върнати от „България Еър", под формата на командировъчни средства.
Свидетелите му предали сумата от 1800 лева и 1000 евро и той си тръгнал. На 04.06:2011г.,свид.Д.
направил справка в интернет за Г.Б. и установил, че са били измамени, тъй като
подсъдимият се издирвал за измами в цялата страна.На 05.06.2011г. свидетелите Д.
подали сигнал в полицията, като същевременно имали уговорка с подсъдимия да се
срещнат в дома им на ул.”Хаджи Д.” №10, ет.5, ап.65. За тази уговорка
полицейските служители били уведомени и в последствие именно в дома на
свидетелите Д. подсъдимият бил задържан от полицейски екип, в който участвал и
св.А..Самоличността на подсъдимия била установена въз основа на представения и
проверен документ- лична карта и последният бил отведен в полицейското
управление.Установено било, че документът за самоличност е истински.
През пролетта на 2011 г., св. Ж.Д.Ж. си
търсела работа. Тя прочела обява в интернет, че авиокомпания предлага обучение
и работа за стюарди. Свидетелката изпратила писмо и автобиография на посочените
електронни адреси -*******************@***.**
и *******************@*****.***.
След известно време, Ж. получила писмен отговор, в който бил посочен телефон за
връзка с управителя на фирмата - Г.Д.. На 10.05.2011г., свидетелката позвънила
на телефонен № **********. Отговорил и подс.Д., който се представил със
собствените си имена. Той обяснил на Ж., че предстои представяне на фирмата и
подбира хора за два екипажа. Посочил, че прослушването вече е започнало, но ако
се освободи място, ще се свърже с нея по телефона. След няколко часа, подс.Д.
се свързал със свидетелката по телефона и след кратък разговор се уговорили да
се срещнат в гр.Варна. На 12.05.2011г., тя пристигнала в Гр.Варна и позвънила
на подсъдимия, за да се видят. Той обяснил, че е на летището в гр.София и ще се
опита да се прибере. По-късно, обвиняемият се свързал с Ж. и обяснил, че полетът
му е след 23.00ч. Казал й да се прибере в дома си в гр.Ямбол, като обещал, че
той ще я посети. На 13.06.2011г., подс.Д. се обадил на Ж. и я уведомил, че
пътува за гр.Ямбол. Тя поискала да се срещнат в гр.Сливен и двамата се видели
там на същата дата. Провели разговор, в който подсъдимият обяснил, че предстои стартиране на нови самолетни полети от Брюксел, поради което
се набират стюарди. Последните трябвало да преминат 30-дневен курс на обучение,
от. които 15 дни в летището в гр.Варна и 15 дни в Лондон.Подс. Д. посочил, че
за обучението се заплащат 900 лева, които щели да бъдат възстановени при
получаване на първото трудово възнаграждение, в размер на 1440 евро. Ж. му
казала, че не разполага с тази парична сума,но той заявил,че трябва да плати
поне сума от 375 лева, която била нужна за .извършване на Медицински прегледи и
изследвания в Транспортна болница - Варна.Посочил,че същите ще се проведат на
25.05-26.05.2011г. Докато разговаряли, подсъдимият провел телефонен разговор,
след приключването на който казал на Ж., че в офиса му в гр.Варна е отишло
момиче, желаещо да започне работа. Настоял свидетелката да реши, дали приема
условията или не. Поради това, тя изразила съгласие, да плати горепосочената
парична сума и двамата се уговорили да се видят в гр.Варна, за подписване на
договор и плащане на парите за медицински изследвания. Няколкократно били
провеждани телефонни разговори между двамата, като подсъдимият успял да убеди
свидетелката, че следва сумата от 375лв. да му бъде дадена „ на ръка”.На
23.05.2011 г., Ж. пристигнала в гр.Варна с приятеля си-Й.Н.К.. Двамата се
срещнали с Д. и по негово искане, се придвижили до дома му. Подсъдимият предоставил на Ж. и тя подписала договор за
извършване на услуга с изписани лични данни на подсъдимия. Последната му дала
сумата от 375 лева, като се разбрали, тя да бъде в гр.Варна на 26.05.2011 г. за
медицински изследвания.
На 25.05.2011г., Д. се свързал с Ж.
по телефона и казал, че прегледите за членовете на първия екипаж са започнали,
но щели да продължат и на 26.05.2011г. Поради това, за членовете на втория
екипаж щели да бъдат определени нови дати. На 26.05.2011г. подсъдимият отново
разговарял със свидетелката и обяснил, че момиче, член на същия екипаж, си е
счупило крака и се налага провеждане на допълнителни интервюта за нов избор.
Пояснил,че и братовчедът на това момиче също се отказва от работата. На
27.05.2011г., той говорил отново с Ж.. Заявил, че е намерил две момичета, които
да станат членове на екипажа. Същите обаче не разполагали със сумата от 1800 лева,
но пояснил, че родителите им живеят в Гърция и ще им изпратят пари на
30.05.2011г. Подсъдимият поискал Ж. да му плати сумата от 400 лева, тъй като не
му достигали за общата вноска за курса, който трябвало да стартира на 07.06.2011г.
Свидетелката обещала да му изплати 220 лева и стебла това на 28.05.2011 г.,
чрез телеграфичен запис. Подсъдимият поел ангажимент да й върне тези пари до
няколко дни. Няколко дни по-късно, в разговор с Ж., той я уверил, че и е
изпратил 220 лева. Тя поискала да и изпрати копие на разписката за превод, но
подсъдимият не й го предоставил. Впоследствие свидетелката разбрала, че е била
измамена от Д. и съобщила за случилото се в ОД на МВР - Ямбол.
От изисканите справки и получените
отговори в хода на ДП било установено, че подс.Д. не е бил служител на „Ер Виа”
–ООД, на ФТСЕМ-АД/ летище Варна и Бургас/, на летище София, както и на
„България Ер”-АД, т.е. не е работил като стюард, като помощник пилот на самолет
или бордови инженер.
Установено е в хода на ДП след
изискване на справка, че свидетелите Т. и Л. С. не са били назначавани за
служители на „България Ер”.
Установено е било, че единствено
жилището на ул.”Гладстон” №1 е било ведомствено и обявено за продажба, като
освен горното било установено, че лицето К.А.П. не е заемал длъжността гл.
счетоводител на Летище София.
Видно от писмените доказателства
по делото/ отговор от консулството на САЩ/, единствената такса, която заплащат
кандидатите за неемигрантска виза за интервю и обработка на документи е сумата
от 140 долара, които се внасят по банков път, като след заплащане на такса
кандидатите попълват визови формуляри в електронен вид на официалния сайт на
посолството на САЩ и си насрочват сами дати за интервю от календара, поместен
на сайта.Установено е било, че в консулството на САЩ не са постъпвали искания
за издаване на визи за САЩ за свидетелите П. и И. С., но в консулският отдел са
постъпили няколко обаждания от хора от различни градове в страната относно
съдействието и различни парични суми, които Г.Б.Д. е искал от тях да му бъдат
заплатени срещу осигуряване на работа в САЩ и издаване на американска виза и са
били насочвани за съдействие от полицията.
В хода на ВП е било изготвена
СОЕ, от заключението на която е видно, че сумите, платени от пострадалите В. и
М.Д. в чуждестранна валута възлизат на сумата от общо 5393,27лв., а сумите,
платени в чуждестранна валута, платени от пострадалият В.И. възлизат общо на
сумата от 16052,55лв.
В хода на съдебното производство
бе назначена и изготвена СПЕ, в заключението на която се сочи, че св.С.Л.С.
страда от посттравмена Епилепсия, органична промяна на личността-
характеропатия.Освен горното се сочи, че към периода ,визиран в диспозитива на
предявеното спрямо подсъдимия обвинение, към датата на даване на показания в
хода на ДП и към настоящия момент физическото и психическо състояние на св.С.С.
му е позволявало правилно да възприема фактите и обстоятелствата, касаещи
предмета на наказателното производство и да дава достоверни показания за
тях.Вещото лице е посочило, че няма данни за епилептична психоза и
деменция.Нарушенията са главно в емоциите и волята, но това не нарушава свидетелската
му годност.
От приложената справка за съдимост се
установява, че преди да извърши настоящото деяние подс.Д. е бил осъждан
многократно, като са му били налагани наказания „Лишаване от свобода”, които е
следвало да изтърпи ефективно за извършени измами. Наказанията, наложени с
присъди по общо 12 НОХД са били групирани последно, както следва:
Бургаски
РС, с определение в сила от 09.10.08 г. е наложил на осн. чл.25 ал.1 вр. чл.23
ал.1 от НК едно общо най-тежко наказание по НОХД 3188/99 г., НОХД 1284/01 г., НОХД
120/05 г., НОХД 5120/05 г., НОХД 3728/04 г., НОХД 280/05 г., 9235/06 г., НОХД 125/07
г., НОХД 7030/06 г., НОХД 3024/07 г. - пет години ЛОС:.което на осн. чл.46 ал.1
б.б от ЗИН е следвало да изтърпи при общ режим. Присъединено е било и
наказанието по НОХД № 3024/07 г. - глоба 1000лв. Приспаднато е на осн. чл.25
ал.2 от НК времето през което е изтърпял общо наказание пет години ЛОС по НОХД
№ 3188/99 г. и НОХД № 1284/01 г. от 28.09.01 г. до 26.08.04 г. Наложено е на
осн. чл.25 ал/1 вр. чл.23 ал.1 от НК едно общо най-тежко наказание по НОХД
730/06 г. и НОХД № 1011/07 г. - две години и 4 месеца ЛОС. Определен е на осн.
чл.47 ал.1 б.б от ЗИН строг режим.
Приспаднато е на осн. чл.25;ал.2
от НК времето през което е изтърпявал общо наказание ЛОС по НОХД № 730/06 г.,
НОХД № 1011/07 г, считано от 07.09.2006 г.
Съдът не кредитира показанията на гр.и. П.П.,
дадени в хода на съдебното производство единствено в частта, касаеща
предоставените на подсъдимия суми, тъй като в тази част показанията му не
кореспондират с показанията, дадени в хода на ДП, след прочитането на които
свидетелят заяви, че се придържа към тях.В останалата част съдът кредитира
показанията на гр.и..П., дадени в с.з., като напълно кредитира показанията на
гр. и. П., дадени в хода на ДП, прочетени в с.з., тъй като същите са
последователни и непротиворечиви.
Съдът не кредитира показанията на св.С.,
дадени в хода на съдебното производство след изготвяне на съдебна поръчка за
разпит по делегация единствено в частта, в която същата е посочила, че една от
възстановените суми е сумата от 200лв., тъй като от писмените доказателства по
делото/ пощенски запис/ се установява, че възстановената сума е в размер на
220лв.Съдът не кредитира тези показания в първоначалната им част в които е
отразено, че е следвало да се полага грижа за чичо на подсъдимия, тъй като в
последствие свидетелката уточнява, че подсъдимият е внук на своя дядо Г.С., за
който е следвало да се грижат.В останалата им част съдът напълно кредитира
показанията на св.С., дадени при разпита по делегация, тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
В протокола за разпит по делегация на св.И.С.
е отразено, че се придържа към показанията, дадени от неговата съпруга и няма какво да добави, като на практика
съдът не разполага с показания, които да коментира.
Съдът не кредитира показанията на
св.В.И., дадени в с.з. единствено в частта, в която същият сочи, че е платил
19500лв. пред банката и че за първия апартамент е платил 28800лв., тъй като в
тази им част показанията на свидетеля не кореспондират с тези, дадени в хода на
ДП и прочетени в с.з., които свидетелят напълно поддържа/ платени са суми
съответно в размер на 19000лв. и 28600лв./ В останалата им част съдът кредитира
показанията на св.В.И., дадени в с.з., като напълно кредитира и показанията му,
дадени в хода на ДП, тъй като същите са последователни и непротиворечиви.
Съдът напълно кредитира показанията
на св.Г.Г., дадени в с.з., тъй като същите са непротиворечиви, конкретни и
кореспондиращи с показанията на св.В.И. в кредитираните от съда части.
Съдът не кредитира показанията на
св.С. С., дадени в с.з. в частта, в която същият посочва размера на
предоставените на подсъдимия суми и начинът на плащане, тъй като в тази им част
показанията му противоречат на показанията на неговите родители –Т. и Л. С. и
на показанията на собствените му показания, дадени в хода на ДП, след
прочитането на които св.С.С. заяви, че ги поддържа.Съдът не кредитира
показанията на св.С.С., дадени в с.з. и в частта, в която същият сочи, че не е
присъствал на плащане на суми от св.П.А., тъй като в тази им част показанията
на свидетеля противоречат на показанията на св.П.А. и на собствените му
показания, дадени в хода на ДП.В останалата им част съдът кредитира показанията
на св.С.С. дадени в с.з., като напълно кредитира и показанията му, дадени в
хода на ДП, тъй като същите са последователни и непротиворечиви.
Съдът напълно кредитира показанията
на свидетелите П.А. и А.П., дадени в с.з., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Съдът не кредитира показанията на
св.Т.С., дадени в с.з. в частта, в която същата посочва началният период на
плащане, тъй като в тази им част показанията на свидетелката не кореспондират с
показанията на св.Л.С., дадени в с.з. и тези, дадени в хода на ДП и прочетени в
с.з.В останалата им част съдът кредитира показанията на св.Т.С., тъй като
същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с показанията на
св.Л.С..
Съдът не кредитира показанията на
св.Л.С., дадени в с.з. единствено в частта, в която същият посочва, че не са
имали среща с подсъдимия, след като се е наложило да напуснат жилището ,находящо
се в жк”Кайсиева градина”, тъй като в тази им част показанията на свидетеля не
кореспондират с тези, дадени в хода на ДП и прочетени в с.з.В останалата им
част съдът кредитира показанията на св.Л.С., дадени в с.з., като напълно
кредитира и показанията му, дадени в хода на ДП и прочетени в с.з., тъй като
същите са последователни и непротиворечиви, кореспондиращи с останалите
кредитирани от съда гласни доказателства.
Съдът не кредитира показанията на
св.В.Д., дадени в с.з. в частта, в която същият посочва, че е сключил договор
за наем на жилището си с подсъдимия през месец ноември,, тъй като видно от
съдържанието на самия договор същият е сключен на 25.10.2010г. и в тази им част
показанията противоречат на тези, дадени в хода на ДП и прочетени в с.з., които
свидетелят поддържа.Съдът не кредитира показанията на св.В.Д. и в частта, в която
същият посочва кога подсъдимият им е предложил да се включат в екскурзия и
точно каква сума са заплатили, тъй като в тази им част показанията на свидетеля
не кореспондират с тези, дадени в хода на ДП и прочетени в с.з., които свидетелят
изцяло поддържа.В останалата им част съдът кредитира показанията на св.В.Д.,
дадени в с.з., като дадени в с.з., като напълно кредитира и показанията му,
дадени в хода на ДП, тъй като същите са последователни и непротиворечиви.
Съдът не кредитира показанията на
св.М.Д., дадени в с.з. единствено в частта, в която същата посочва сумата,
която са заплатили за самолетни билети до Германия и вида на валутата, която са
заплатили за екскурзията, тъй като в тази им част показанията на свидетелката
не кореспондират с тези, които е дала в хода на ДП и които поддържа в с.з. след
прочитането им, като не кореспондират и с показанията на свидетеля В.Д...В
останалата им част съдът кредитира показанията на св.М.Д. , дадени в с.з., като
напълно кредитира и показанията й, дадени в хода на ДП, тъй като същите са
последователни и непротиворечиви и напълно кореспондират с показанията на св.В.д.
в кредитираните от съда части.
Съдът напълно кредитира показанията
на свидетелите Ж.Ж. и Й.К., дадени в с.з., като кредитира показанията на св.Ж.,
дадени в хода на ДП и прочетени в с.з., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се..
Съдът не кредитира показанията на св.Г.,
дадени в с.з. единствено в частта, в която същият посочва адресът на жилището,
в което е бил задържан подсъдимия, тъй като в тази им част показанията му не
кореспондират с показанията на свидетелите Д..В останалата им част съдът
напълно кредитира показанията на св.Г., тъй като същите са последователни и
непротиворечиви.
Съдът не кредитира показанията на
св.М.А., дадени в с.з. единствено в частта, в която същият посочва, че у
подсъдимия са били открити самолетни билети при задържането му, тъй като в тази
им част показанията на свидетеля са колебливи и такива самолетни билети не са
описани в протокола за обиск и не са приобщени по делото. В останалата им част
съдът напълно кредитира показанията на св.М.А., тъй като същите са
последователни и непротиворечиви.
Съдът кредитира обясненията на
подсъдимия, дадени в хода на ДП пред защитник и прочетени в с.з., единствено в
частта, в която същият признава, че е контактувал със свидетелите С. във връзка
с осигуряване на работа в САЩ, че е получил определени парични средства и че е
върнал част от тях, тъй като в тази им част обясненията на подсъдимия
кореспондират както с показанията на свидетелите С., така и с писмените
доказателства по делото.В останалата им част съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия, тъй като същите не кореспондират както с показанията на свидетелите
С., така и с останалите писмени доказателства по делото- справки, от които се
установява, че не е работил като стюард и отговор от консулския отдел на посолството
на САЩ и ги приема изцяло като защитна теза.Липсват каквито и да било
доказателства, че приятелят, на когото е правил услуга съществува.
Съдът кредитира заключенията на
изготвените по делото експертизи като компетентни и безпристрастни, като
кредитира и всички събрани по делото писмени доказателства, тъй като същите са
непротиворечиви и взаимно се допълват.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на показанията на свидетелите, гражданските ищци и ч.о. П., С.,
В.И., Г.Г., С.С., Т. и Л. С., П.А. и А.П., В.Д. и М.Д., Ж.Ж., Й.К., Г. и м.А. в
кредитираните от съда части, частично въз основа на обясненията на подсъдимия,
дадени в хода на ДП, заключенията на назначените и изготвени СОЕ и СПЕ, справка
за съдимост, отговори от авиокомпании и летища, отговор от консулски отдел на
посолството на САЩ, запис на заповед, договор за наем, оригинали и копия на
пропуски, като и от останалите писмени доказателства по делото.
С оглед на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият Г.Б.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер наказуемо
по чл. , тъй като в периода чл. 211, np.l и II, вр. чл.210, ал.1, т.1, np.І вр.
чл. чл.209 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, за това, че през периода от месец януари
2010 г.
до месец юни 2011 г.
в гр.Варна, гр. Бургас, гр. Стара Загора и в гр.София, в условията на опасен
рецидив и на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна
облага, като се представил за длъжностно лице /служител на Летище София,
служител на "Еър Виа" и служител на "България Еър/, възбудил и
поддържал заблуждение у:
П.С.С. и И.С.С., че ще им осигури
издаването и получаване на работна виза за САЩ и работа свързана с полагането
на грижи за възрастен човек и с това им причинил имотна вреда в размер на 4300
/четири хиляди и триста/ лева;
П.М.П., че ще му осигури работно
място на Летище - София и с това му причинил имотна вреда в размер на 4460
/четири хиляди четиристотин и шестдесет/ лева;
Ж.Д.Ж., че ще й осигури работа, като
въздухоплавателен стюард на пътнически самолет и с това й причинил имотна вреда
в размер на 375 /триста седемдесет и пет/ лева;
В.Г.И.,
че като служител на Летище София ще му окаже съдействие за закупуването на
ведомствени жилища, собственост на Летище София, че ще му съдейства за работа
като стюард, както и за закупуването на два броя автомобили и с това му
причинил имотна вреда в размер на 65809,28 /шестдесет й пет хиляди осемстотин и
девет лева и двадесет и осем стотинки/ лева;
Т.Б.С. и Л.С.С., че като служител на "Еър Виа” ще окаже съдействие
за закупуването на ведомствени жилища, .собственост на Летище Бургас, че ще им
съдейства за работа, като стюарди на Летище Бургас и с това им причинил имотна
вреда в размер на 60000 /шестдесет хиляди/ лева;
П.Б.А. и А.П.П., че ще окаже
съдействие за закупуването на ведомствени жилища, собственост на Летище Варна и
че ще им съдейства за работа на Летище Пловдив и/или Летище Варна и с това им
причинил имотна вреда в размер на 85450 /осемдесет и пет хиляди четиристотин и
петдесет/ лева;
В.Ж.Д. и М.Б.Д., че като служител на
"България Еър" ще осигури закупуването на евтини самолетни билети за
дестинацията България - Германия, както и че ще им съдейства за заминаването им
на организирана екскурзия до Дубай за служители на "България еър" и с
това им причинил имотна вреда в размер на 7193,27 /седем хиляди деветдесет и
три лева и двадесет и седем стотинки/ лева, като общата стойност на причинената
имотна вреда е в особено големи размери на 227587,55 /двеста двадесет и седем
хиляди петстотин осемдесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/ лева, и
представлява особено тежък случай.
Съдът не споделя становището на
защитата, че авторството на деянието не е доказано, тъй като подсъдимият е бил
задържан в дома на сем.Д., безспорно е доказана връзката му със свидетелите В.И.,
Т. и Л. С. и А.П. и П.А., П.П. се е сдобил с данните за самоличността на
подсъдимия от неговата хазайка, подс.Д. е вписал личните си данни в договора,
сключен с Ж.Ж., а за сем. С. Д. е дал обяснения в хода на ДП.
Субект на престъплението е пълнолетно,
вменяемо, осъждано към инкриминираната
датата, физическо лице.
От обективна страна измамата като
престъпление в основния си състав, се
характеризира с това, че има два предмета -
измамено лице и ощетено имущество.
Изпълнителното деяние на
престъплението е осъществено от подс.Д. чрез действие, с което същият е възбудил
заблуждение у пострадалите, както следва:-у свидетелите С. –че ще им осигури
работа в САЩ, свързана с грижа за възрастния му дядо, като за целта ги снабди и
с необходимата виза и др. документи, у гр.и..П.П.- че ще му съдейства да
започне работа на летище и че ще му съдейства да избегне налагане на наказание лишаване
от право да управлява ППС във връзка с извършено административно нарушение- управление
на МПС с превишена скорост, у гр.и.В.И., че ще му съдейства да започне работа
като стюард, след като участва в курс за обучение, че ще му съдейства да закупи
два леки автомобила от Германия, както и да закупи две ведомствени жилища и да
му достави лаптоп, у гр. и. Т. и Л. С.- че ще им съдейства да закупят
ведомствени жилища и ще ги устрои на работа на летище в служба по кетъринг, за
да закупят тези жилища, у гр. и П.А. и А.П., че ще ги уреди да започнат работа
на летище и ще им съдейства да закупят две ведомствени жилища, у гр.и. В.Д. и
М.Д.- че ще им осигури закупуване на евтини самолетни билети и ще им осигури
участие в организирана екскурзия в чужбина и у Ж.Ж., че ще й осигури работа
като стюард след като бъде проведено съответното обучение.Въвеждайки
пострадалите в заблуждение подсъдимият ги е мотивирал да извършат действия на
разпореждане с имуществото им, в резултат на което им причинил имотна вреда,
както следва- на гр.и. П.П.- в размер на 4460лв., на гр.и. В.И.- 65809,28лв.,
на гр.и. Т. и Л. С.- в размер на 60000лв., на гр.и. А.П. и П.А.- в размер на 85450лв.,
на гр.и. В.Д. и М.Д. – в размер на 7193,27лв. и на Ж.Ж. в размер на 375лв. По
отношение на свидетелите С., съгласно дадените от св.С. показания в хода на
разпита по делегация, сумата, с която тя и съпругът й са се разпоредили в
следствие на измамливите действия възлиза общо на 6800лв., но е възведено
обвинение за сумата от 4300лв. и за тази сума съдът призна подсъдимия за
виновен.Установи се в хода на разследването, че подсъдимият е върнал на част от
пострадалите определени суми, както следва: на гр.и. П.П.- 20лв. чрез трето
неустановено лице, на гр.и. В И.- сумата от 3114лв. чрез трети неустановени
лица, на гр.и. П.А. и А.П.- сумата от общо 580лв. чрез преводи по сметки, и на
свидетелите С.- сумата от 3000лв. чрез преводи.
Съставомерността на деянието по чл.211
пр.2 от НК се определя от предходната съдимост на Д., като в конкретният случай
е налице хипотезата на чл.29 ал.1 б.”А”
от НК- изтърпял е наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години и
четири месеца ефективно.По отношение на наложеното наказание „Лишаване от
свобода” за срок от пет години, от изтърпяването му, към началото на периода,
визиран в диспозитива на обвинението са изтекли повече от пет години.
От обективна страна съдът намира, че
е осъществен и квалифициращият признак на чл.211 пр.1 от НК, тъй като
причинената щета е в особено големи размери/ надхвърля 140 пъти минималната
работна заплата/, като настоящият състав счита, че се касае и за особено тежък
случай.Случаят е особено тежък предвид броя на деянията, които се включват в
продължаваното престъпление, високият размер на невъзстановените щети, предвид
фактът, че пострадалите С. са останали без дом, предвид упоритостта на
подсъдимия и продължителността на измамливите действия, като в конкретният
случай се касае не само за изключително висока степен на обществена опасност на
извършеното, а и за висока степен на обществена опасност на извършителя,
предвид предходната му съдимост все за извършени измами и фактът, че високите
наказания, които са му били налагани по никакъв начин не са постигнали нужното
поправително, възпитателно и възпиращо въздействие.
От обективна страна е осъществен и
състава на чл.210 ал.1т.1 от НК, т.к. деецът се е представял пред пострадалите
за длъжностно лице- стюард към различни авиокомпании, помощник пилот и бордови
инженер.
Квалификацията на деянието по
чл.26ал.1 от НК се определя от факта, че подсъдимият е извършил седем деяния –
измама, през непродължителен период от време , при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, като всяко следващо деяние се явява продължение на
предходното от обективна и субективна страна
От субективна страна при осъществяване
на деянието подсъдимият е действал с пряк умисъл и с користна цел. Същият е
съзнавал обществено опасният характер на деянието, предвиждал е обществено
опасните последици и ги е искал. Съзнавал е, че реално не е имал възможност да
изпълни поетите ангажименти, но въпреки всичко упорито е въвеждал в заблуждение
и е поддържал същото у пострадалите. Горното безспорно се установява от
цялостното поведение на подсъдимия и събраните по делото гласни доказателства.Безспорно
по делото е установено, че подсъдимият не е бил служител на нито една от
визираните от негова страна пред пострадалите
авиокомпании, поради което обективно не е имал възможност да им съдейства
да започнат работа или да закупят ведомствени жилища, установено е че жилището,
което е визирано като ведомствено пред гр.ищци С., находящо се в жк”Кайсиева
градина” е собственост на семейството на гр.и. В.И.,*** е собственост на гр.и. Д.,
установено е че лице Красимир Ангелов П.
не е заемал длъжност гл. счетоводител на летище София, установено е, че
процедурата за снабдяване с визи за САЩ е съвсем различна от тази, която
подсъдимият е представил пред пострадалите С., установено е, че подсъдимият не
е предприел никакви действия в полза на пострадалите С. и ги е въвеждал в заблуждение,
че се дължат определени суми, които на практика изобщо не се дължат, снабдил е
пострадалите Т. и Л.С. и П. А. и А.П. с пропуски,за да поддържа заблуждението
им, че им е осигурена работа, без това да е било сторено, установено е ,че след
като не е служител на авиокомпания няма как да снабди гр.ищци Д. с евтини билети на стойност различна
от отразената, респективно да им осигури изгодно участие в екскурзия, което
така или иначе не е било сторено, подсъдимият е съчинявал всевъзможни истории
за да обясни невъзможността към определен момент да изпълни задълженията си и
по измамлив начин да мотивира пострадалите да продължават да се разпореждат с
имуществото си в свой ущърб, като целта на подсъдимия винаги е била да набави
за себе си имотна облага.
Причините за извършване на деянието са
стремежът за облагодетелстване по неправомерен начин, корист, незачитане на
законите в страната.
Смекчаващи отговорността обстоятелства не се
установиха.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са предходната съдимост на подсъдимия,
невлияеща върху квалификацията, трайно установените престъпни навици в сферата
на деянието измама, включването на общо седем деяния в състава на
продължаваното престъпление и броят на измамените лица- общо 11, високият
размер на невъзстановените щети и липсата на каквото и да било критично
отношение към извършеното.
Съдът,
определяйки наказанието с оглед разпоредбите на чл.54 от НК прецени, че на подсъдимия Д. следва да
се наложи наказание, съобразено с наличието единствено на отегчаващи вината обстоятелства, които са многобройни.В
този смисъл съдът счита, че предвид степента на обществена опасност на деянието
и дееца, целите на наказанието, съгл. чл.36 ал.1 от НК, ще се постигнат, ако на
подсъдимият Д. бъде наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ
ГОДИНИ, определено при условията на чл.54 ал.1 от НК. Съдът намира , че единствено наказание в
горепосочения размер между средния и
максималния би било необходимо и
достатъчно за оказване на нужното поправително, възпитателно и възпиращо
въздействие, тъй като очевидно предвид събраните по делото доказателства се
касае за трайно установено противоправно поведение и системност от страна на
подсъдимия, а не за инцидентна проява на престъпност. Съдът намира, че целите
на специалната и генерална превенция ще бъдат постигнати единствено с наказание
в горния размер, тъй като очевидно изтърпяното вече наказание „Лишаване от
свобода” за срок от Пет години, както и последващо наказание от две години и
четири месеца за идентични деяния по никакъв начин не са възпрели подсъдимия и
не са го мотивирали да спазва
законосъобразен начин на живот, поради което наказание „Лишаване от свобода” за
по-кратък срок от осем години не би било съответно нито на извършеното, нито на
личността на извършителя.Предвид предходната съдимост на подсъдимия и
изтърпяните от него ефективно наказания „Лишаване от свобода”, наложеното от
съда наказание „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ ГОДИНИ следва да бъде
изтърпяно ефективно от Д. в затвор на
основание чл.60 ал.1 от ЗИНЗП при строг режим на основание чл.61т.2 от ЗИНЗП.
Относно гражданските искове:
Като взе предвид факта на авторство
на деяние и вината на подсъдимия, съдът счита предявеният от гр.ищец П.П.
граждански иск за доказан по основание. С извършеното деяние, подсъдимият е
причинил на гражданския ищец претендираните от него имуществени вреди в размер на 4400 лв./
дори размерът е 4460лв./ и на основание чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да
възстанови вредите, които виновно е причинил другиму. Относно обезщетението, което
се претендира, съдът счита , че искът е доказан и по размер, поради което го
уважи изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до
окончателното заплащане на сумата.
Като взе предвид факта на авторство на
деяние и вината на подсъдимия, съдът счита предявеният от гр.ищец В.И.
граждански иск за доказан по основание. С извършеното деяние, подсъдимият е
причинил на гражданския ищец имуществени
вреди в размер на 65809,28лв. и на основание чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да
възстанови вредите, които виновно е причинил другиму. Относно обезщетението,
което се претендира, съдът счита, че искът е доказан в по-нисък размер от претендирания, а именно в
размер на 62695,28лв. , тъй като на пострадалият е била възстановена сума от
3114лв., поради което в доказания размер съдът уважи иска ведно със законната
лихва, считано от датата на деянието до окончателното заплащане на сумата и го
отхвърли за разликата от 62695,28лв. до 65809,28лв..
Като взе предвид факта на авторство на
деяние и вината на подсъдимия, съдът счита предявеният от гр.ищци Т. и Л. С.
граждански иск за доказан по основание. С извършеното деяние, подсъдимият е
причинил на гражданските ищци твърдяните от тях имуществени вреди в размер на
60000 лв. и на основание чл.45 от ЗЗД , всеки е длъжен да възстанови вредите,
които виновно е причинил другиму. Относно обезщетението, което се претендира,
съдът счита , че искът е доказан и по размер, поради което го уважи изцяло
ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното
заплащане на сумата.
Като взе предвид факта на авторство на деяние
и вината на подсъдимия, съдът счита предявеният от гр.ищци А.П. и П.А.
граждански иск за доказан по основание. С извършеното деяние, подсъдимият е
причинил на гражданските ищци твърдяните от тях имуществени вреди в размер на 85450
лв. и на основание чл.45 от ЗЗД , всеки е длъжен да възстанови вредите, които
виновно е причинил другиму. Относно обезщетението, което се претендира, съдът
счита , че искът е искът е доказан в
по-нисък размер от претендирания, а именно в размер на 84870лв. , тъй като на
пострадалите е била възстановена сума от 580лв., поради което в доказания
размер съдът уважи иска ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието до окончателното заплащане на сумата и го отхвърли за разликата от 84870лв.
до 85450лв
Като взе предвид факта на авторство на деяние
и вината на подсъдимия, съдът счита предявеният от гр.ищци М. и В. Д.
граждански иск за доказан по основание. С извършеното деяние, подсъдимият е
причинил на гражданските ищци твърдяните от тях имуществени вреди в размер на 7193,27
лв. и на основание чл.45 от ЗЗД , всеки е длъжен да възстанови вредите, които
виновно е причинил другиму. Относно обезщетението, което се претендира, съдът
счита, че искът е доказан и по размер, поради което го уважи изцяло ведно със
законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното заплащане на
сумата.
Предвид липсата на доказателства,
дали подсъдимият притежава някакво имущество съдът не постанови конфискация на
такова.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
възложи на подсъдимият направените по делото разноски, включително и държавни
такси върху уважените искове.
Водим
от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: