№ 5700
гр. С., 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110143931 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ФИРМА твърди, че е доставил на ответниците В. М. П. и Б. М. П.
топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за
енергетиката. Твърди, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период
не са заплатили дължимата цена. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят
разделно при равни квоти по 1/2 сумите, както следва: сумата от 600,33 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент №...., находящ се в гр. С., ж.к.Ил., бл...., вх..., аб. № ....., за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба – 27.07.2021г. до плащането, сумата от 103,44 лв. – лихва за забава в плащането
на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 19.05.2021г., сумата от
11,46 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от
01.11.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба – 27.07.2021г. до плащането, както и сумата от 2,43 лв. – лихва за забава в
плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 15.09.2018г. до
19.05.2021г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. М. П. чрез назначения особен
представител е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете по размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на част от
вземанията. Моли съда да отхвърли предявените искове.
1
Ответникът В. М. П. в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на исковата
молба.
Третото лице помагач на страната на ищеца ФИРМА не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответниците, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. От приетия
по делото нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г ЗПИНМ
№ 69, том II, дело № 251 от 19.01.1966г. и удостоверение с изх. № 68-00-996 от
10.08.2020г. на ГИС С., се установява, че процесният топлоснабден имот, находящ се в
гр.С., ж.к. Ил., бл..., вх..., ап... е придобит от Й. З. М. и М. П. И.. Доколкото не е
посочено друго и във връзка с чл. 30, ал. 2 ЗС, следва да се приеме, че всеки от
преобретателите е придобил по 1/2 ид.ч. по прехвърлителната сделка. Видно от
представеното по делото удостоверение за наследници е, че Й. З. М. и М. П. И. са
починали съответно на 31.07.2007г. и на 12.01.2019г., като са оставили наследници по
закон две деца – ответниците по делото. Съгласно нормата на чл. 5, ал. 1 ЗН децата на
починалия наследяват по равни части, поради което по силата на наследствено
правоприемство децата на починалите Б. М. П. и В. М. П. са придобили по 1/2 ид.ч. от
правото на собственост върху процесния имот. В качеството си на собственици на
процесния апартамент №...., находящ се в гр.С., ж.к. Ил., бл..., вх..., ответниците са и
страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот. Договорът касае обект с абонатен № 136516.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
2
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без
приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по
чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ,
съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от ФИРМА при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ
дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №....-
334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия
в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са
правени рекламации от ответниците във връзка с отразеното по изравнителните сметки
количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като
именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на ответниците са начислени сметките за
процесния период.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на реално
потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.,
при съобразяване с изравнителните сметки е в общ размер на 1 058,33 лв., което е
повече от претендирания от ищеца с исковата молба размер от 600,33 лв. С оглед
диспозитивното начало и съгласно гореизложените мотиви относно собствеността на
имота, ответникът В. М. П. дължи 1/2 част от сумата от 600,33 лв. – или сумата от
300,16 лв., за която сума искът по отношение на този ответник е основателен и следва
да се уважи.
Ответникът Б. М. П. е упражнила своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявила възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
от ищеца с исковата молба вземания, което е частично основателно. Съгласно
разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
3
вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което
са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 27.07.2021г., като в периода
13.03.2020г. – 20.05.2020г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с
§ 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в сила от
14.05.2020г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г., като
съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Доколкото исковата молба е депозирана на 27.07.2021г. и като вземе предвид,
че в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. давност не е текла, то следва да се приеме, че
вземанията на ищеца за периода от 01.05.2017г. до 31.03.2018г., вкл. са погасени по
давност, поради което искът за посочения период следва да се отхвърли.
Ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане спрямо ответника Б. М. П.
само за останалата част от исковия период от 01.04.2018г. до 30.04.2019г. При
кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на реално потребеното
количество топлинна енергия за непогасения по давност период, при съобразяване с
изравнителните сметки през непогасения по давност период, е в общ размер на 546,96
лв., от която сума съгласно гореизложените мотиви относно собствеността на имота,
ответникът Б. М. П. дължи 1/2 – или сумата от 273,48 лв., до която сума искът е
основателен и следва да се уважи, а за горницата до пълния предявен размер от 300,16
лв. и за периода от 01.05.2017г. до 31.03.2018г., следва да се отхвърли като
неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат уважени и исковете за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По
делото се установява, че за исковия период от 01.11.2018г. до 30.04.2019г. начислената
цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на
11,46 лв., от която всеки от ответниците дължи по 1/2 /съгласно гореизложените
4
мотиви относно квотите в съсобствеността/, или сумата от по 5,73 лв., поради което
исковете са основателни и следва да се уважат.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения
и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален
отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.
2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото
доказателства се установява, че на ответниците е начислявана топлинна енергия по
прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3
от ОУ за 2017г. и 2018г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй
като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-
дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответниците изпадат в забава
след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
5
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът от всеки от ответницте, съобразно уважената част от исковете.
Дължимите от ответника В. М. П. разноски са в размер на 255,81 лв.,
представляващи заплатена държавна такса, депозит за вещо лице по СТЕ и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Дължимите от ответника Б. М. П. разноски са в размер на 467 лв., представляващи
заплатена държавна такса, депозит за вещо лице по СТЕ, депозит за особен представил
и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете, но доколкото същите до приключване на устните
състезания не са заявили искане за присъждането им, такива не им се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. М. П., ЕГН **********, да заплати на ФИРМА, ЕИК ..........., на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 300,16 лв., представляваща на
ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №...., находящ се в гр.
С., ж.к. Ил., бл...., вх..., аб. № ....., за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със
законната лихва от 27.07.2021г. до погасяването, сумата от 5,73лв., представляваща
цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.11.2018г. до
30.04.2019г., ведно със законната лихва от 27.07.2021г. до погасяването, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 255,81 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Б. М. П. , ЕГН **********, да заплати на ФИРМА, ЕИК ..........., на
основание чл.79, ал.1,пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 273,48 лв., представляваща на
ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №...., находящ се в гр.
С., ж.к. Ил., бл...., вх..., аб. № ....., за периода от 01.04.2018г. до 30.04.2019г., ведно със
законната лихва от 27.07.2021г. до погасяването, сумата от 5,73 лв., представляваща
цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.11.2018г. до
30.04.2019г., ведно със законната лихва от 27.07.2021г. до погасяването, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 467 лв. разноски по делото,
ОТХВЪРЛЯ предявените от ФИРМА, ЕИК ..........., срещу В. М. П., ЕГН
**********, искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 51,72
лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018г. до 19.05.2021г. и за сумата от 1,21 лв. – лихва за забава в плащането на
главницата за разпределение на ТЕ за периода от 15.09.2018г. до 19.05.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ФИРМА, ЕИК ............, срещу Б. М. П., ЕГН
6
**********, иск по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за заплащане цената на
потребената топлинна енергия над присъдения размер от 273,48 лв. до пълния
предявен размер от 300,16 лв. и за периода от 01.05.2017г. до 31.03.2018г., както и
исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 51,72 лв. – лихва за забава в
плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до
19.05.2021г. и за сумата от 1,21 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за
разпределение на ТЕ за периода от 15.09.2018г. до 19.05.2021г.
Решението е постановено при участието на ФИРМА като помагач на страната на
ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7