Определение по дело №1379/2023 на Административен съд - Хасково

С молба от 13.03.2024 г. П. Т. З. е поискал отвод по всички негови дела, които са разпределени на настоящия съдебен състав, с мотив, че се правораздава в разрез с процесуалния закон – чл. 143, ал. 2 АПК, и се цели умишлено неприсъждане на сторени разноски по дела, които са приключили с положителен за молителя изход.

В конкретния случай на основание чл. 159, т. 4 АПК производството по настоящото дело е прекратено с Определение № 239/16.01.2024 г., оставена е без разглеждане подадената от П. Т. З. искова молба, а въпреки изхода от спора разноски в полза на ищеца не са присъдени. С Определение № 695/14.02.2024 г., постановено по чл. 248, ал. 3 ГПК, е отхвърлено искането на П. Т. З. за допълване на Определение № 239/16.01.2024 г. по адм. дело № 1379/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, в частта с разноските.

С. О. № 695/14.02.2024 г. е постъпила частна жалба, оставена без движение с разпореждане от 28.02.2024 г. Разпореждането е връчено на 05.03.2024 г., като в указания срок нередовностите на частната жалба са отстранени.

При така изложените факти по отношение на съдията-докладчик по конкретното дело не е налице нито едно от основанията за отвод, посочени по чл. 22, ал. 1 ГПК.

1. Наличието на основания за отвод подлежи на преценка за всеки отделен случай и то спрямо съответния съдия-докладчик, като е недопустимо да се прави искане за отвод на този съдия-докладчик по отношение на всички дела със страна П. Т. З..

2. Не е спорно, че основанията за отвод, посочени в чл. 22, ал. 1, т. 1 – 5 ГПК, не са налице, а и такива не се твърдят. Изложените от искателя твърдения се отнасят към чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, а именно – пораждащи съмнение в безпристрастността на съдията-докладчик.

В случая настоящият съдебен състав не се намира в каквито и да е било отношения с П. Т. З.. От обективна гледна точка няма никакви данни съдът да се намира в никаква реална зависимост от страните или предмета на спора, която да породи разумно съмнение за безпристрастността му.

3. Постановените по конкретното дело актове, които не удовлетворяват като краен резултат искателя, обективират вътрешното убеждение на съда при разрешаването на конкретния правен спор, вкл. и по отношение присъждането на разноски. В тези актове се съдържа и съдебната практика, въз основа на която предвид фактите и обстоятелствата по делото са обусловени и съответните правни изводи.

Към момента е недопустимо прецизиране волята на съда, а искането на П. Т. З. за отвод по всички дела поради неприсъждане на разноски би могло да се тълкува като влияние на трето лице върху вътрешното убеждение на съда, съответно – би могло да се породи основателно съмнение за независимото и безпристрастно разрешаване на спорове, сходни с процесния, от страна на същия този съд. Обстоятелството, че други съдебни състави присъждат възнаграждения на искателя по сходни казуси, е ирелевантно, тъй като съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по собственото си вътрешно убеждение. Не е допустимо, преди изясняване на фактите и обстоятелствата по случая, съдът да е формирал волята си, при това под влияние на обективираната от други съдебни състави такава въз основа на тяхното вътрешно убеждение.

4. Отделно от това, актът на настоящия съдебен състав по чл. 248, ал. 3 ГПК подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, от което право се е възползвал г-н З., и който съд ще извърши преценка налице ли е правораздаване в противоречие със закона досежно присъждането на разноски.

Посочените от П. Т. З. обстоятелства са свързани с неблагоприятния за него резултат, обективиран в оспореното определение, които обстоятелства обаче не могат да обосноват основателно съмнение в безпристрастност при постановяването на съдебния акт по искането за допълване на определението в частта му за разноските.

5. Следва да се има предвид и, че при отстраняване на нередовностите частната жалба вече се счита редовна, което в случая се установява едва след постъпване на доказателствата за това. Преди този момент в Административен съд - Хасково е била депозирана молбата за отвод, но поради отстраняването на нередовностите в срок са били налице основания за изпращане на препис от частната жалба на насрещната страна за възражение в срока по чл. 232 АПК. Именно това е сторил настоящият състав с разпореждане от 18.03.2024 г., опровергавайки твърденията за пристрастност по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Отделно, след изпращане на препис от частната жалба по чл. 232 АПК за съда възниква единствено задължение да изпрати същата на касационния съд и евентуално възражението по нея по аргумент от чл. 231 и чл. 236 във връзка с чл. 213а, ал. 5 АПК, т.е. към момента липсва задължение на съда за произнасяне със съдебен акт, при постановяването на който да се следва преценка налице ли са основания за отвод.

6. Произнасянето на съдебния състав и по други дела, по които като страна е участвала същата страна като по настоящото дело, но с друг предмет, не представлява основание за отвод.

7. Съдията-докладчик по конкретното дело е определен чрез системата за случайно разпределение, без участието му в този процес, а протоколът за случайното разпределение е приложен на л. 1 от делото. Съдиите не могат да откажат да разглеждат конкретно дело, по което не са налице основания за отвод, нито могат да избират делата, по които да участват. Съответно на това, страните нямат право да си избират съдебен състав или съдии.

Така мотивиран Административен съд – Хасково

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Т. З. за отвод на съдията-докладчик по адм. дело № 1379/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.