РЕШЕНИЕ
№ 1203
гр. Варна, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.а
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110103318 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищцата по делото Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес *** е сезирала РС Варна с
искова молба с регистрационен вх.№ 20346/16.03.2023 г., заведена против всички
съсобственици на земя с идентификатор *** с административен адрес ***.В изпълнение на
дадените от съда указания ищцата е депозирала уточняващи молби от 28.03.2024 г./л. 12/,
24.02.2024 г./ л.17-18/, 15.05.2023 г./ л.25-28/, 21.06.2023 г./ л.38 -40/, 31.07.2023 г./л.53 -54/.С
Определение № 10754/08.09.2023 г., съдът се е произнесъл по искането на Е. М. , като на
осн. чл. 83, ал. 2 ГПК е освободил молитЕ.та от заплащане на държавни такси и разноски по
делото /л. 56/.С Определение № 10755/08.09.2023 г. /л.58/ настоящият съдебен състав е
приел, че така предявената и уточнена молба е нередовна като е постановил връщането й.С
Определение № 3920/12.10.2023 г., постановено от ОС Варна по в.ч.гр. № 2042/2023 ОС
Варна е отменил акта на РС Варна от 08.09.2023 г. и върнал делото на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Според мотивите на ОС Варна е
видно, че ищцата заявява право на собственост по отношение на самостоятелни обекти -
гараж и офис, находящи се жилищна сграда с идентификатор **** по Кадастралната карта
на град Варна, с административен адрес *** достъпът до които твърди, че се осъществява
през проход завършващ с поставена метална врата със заключващо устройство. Това сочи
ОС Варна, допълнено с обстоятелствата, че ответниците - собственици на земята, върху
която е построена сградата, отказват да предоставят на ищцата ключ от монтираната
метална врата и паркират автомобили в прохода, с което препятстват достъпа на
ищцата до собствените й обекти формира фактическите основания на иск с правно
основание чл. 109 ЗС. В съответствие с тях и ОС Варна е приел, че е и формулирания
петитум за осъждането йм да преустановят посочените по-горе неоснователни
действия, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост. Отделно от
предявените пасивно субективно съединени негаторни искове, ОС Варна е приел, че
ищцата е заявила, че като суперфициарен собственик на посочените два обекта - офис
и гараж съответно с ид. № **** и с ид. № ***.* /без да притежава право на собственост
върху поземления имот / желае да бъде определен обема на правото й на ползване на ПИ
с ид. № ** по КК на гр.Варна, т.е.каква част от земята има право да ползва във връзка с
използването на собствените й постройки . Исковете сочи ОС Варна, че са насочени
срещу ответниците в качеството йм на собственици на ПИ с ид. № ***и намират
правно си основание в разпоредбата на чл. 64 ЗС. Изрично ВОС е посочил, че
1
редовността на тези искове предполага индивидуализиране по действащата карта с площ и
граници на поземления имот, по отношение на който се иска определяне на прилежаща
площ към сгради по реда на чл. 64 ЗС. Действително , не е отрекъл въззивния съд, че с
поредната уточняваща молба от 31.7.2023 г. ищцата е заявила, че предявява и осъдителен
иск срещу ответниците за „възстановяване пропадането на терена пред прохода и носещата
колона , както и да бъде направена необходимата хидроизолация“. Този иск според ОС
Варна освен, че не е нередовен, представлявал напълно нова искова претенция, по която ВРС
следва да прецени допустимостта на последващо ОСИ. В обобщение, така както и в първата
и в уточняващи молби и от мотивите на задължителното за ВРС Определение на ОС Варна
от 12.10.2023 г., се налага извод, че ищцата е сезирала съда с обективно, кумулативно и
субективно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 64 ЗС.След
извършената преценка за редовност и допустимост на исковата молба и неправилност на
акта РС Варна за връщане на исковата молба, исковият съд е дал указания до ищцата да
уточни молбата , което тя е сторила с последната подадена по делото молба от 6.11.2023 г. /л.
66 - 69/.
Запознавайки се исковата молба и уточняващите молби, съдът с доклада по делото е
обявил на страните, че ищцата Е. М. е предявила против ответниците, собственици на земя с
идентификатор № ***, с адм. адрес *** , а именно:
Т. И. С. ЕГН **********, с адрес ***
Е. Н. Д. , ЕГН ***, с адрес ***
П. К. Ц. ЕГН *** с адрес *** и
Л. А. М. , ЕГН ********** с адрес ***, следните искове:
На осн. чл. 109 ЗС ответниците да бъдат осъдени да преустановят действията си
изразяващи се в препятстване на достъпа на ищцата Е. М. до собствените й имоти,
осъществяван от *** от пътното платно през входа на построен за целта проход към
вътрешния двор , отказвайки да й предоставят ключ от заключващото устройство за
входната метална врата на прохода и паркират автомобили в същия проход, обозначени със
зЕ. краска за вътрешния двор и червена за прохода, на скицата с номер 15 - 132329 -
06.02.2023 г. на имот с ид.№ ***** /л.70/, с които пречат на Е. М. да ползва собствеността си
върху самостоятелните й обекти на собственост - самостоятелен обект *** с ид. № ****** и
ОФИС с ид. № ******, разположени в сграда с ид.№ ид. № **** по КККР на гр.Варна;
На основание чл.109 ЗС същите ответници да бъдат осъдени да възстановяват
пропадането на терена пред прохода и носещата колона в размер на 13 сантиметра, по
протежение на целия проход и носещата колона, довели до теч и влага в офиса и под гаража
на ищцата, при всеки дъжд, както и да бъде направен от ответниците необходим ремонт и
хидроизолация на компрометирания участък от собствения на ответниците имот - земя с ид.
№ ***, по КККР на гр. Варна , одобрени със Заповед № РД - 18 -14487/1.12.2014 г. на
Началник СГКК Варна, находяща се на адрес ***, с площ по нотариални актове 215 кв.
м., от които 215 кв.м. застроена площ 128 кв.м, при граници за целия имот ПИ ***: *** ,
имот № ***, имот № ***, имот № *** , имот № ***.
На основание чл. 64 ЗС да бъде установена маневрената площ, необходима за
безпрепятственото функциониране на СОС на ищцата - *** с ид. № ****** и ОФИС с ид.
№ ******, разположени в сграда с ид. № *****по КККР на гр.Варна , като бъде определен
обема на правото на ищцата Е. М. като суперфициарен собственик на СОС *** с ид. №
****** и СОС ОФИС с ид. № ****** против ответниците, ищцата Ел. М. да ползва част
от земята им с ид. №*******, при граници по КККР, одобрени със Заповед № РД - 18 -
32/26.04.2011 г., последно изменение Заповед № 18 - 14487/1.12.2014 г. на Началник СГКК
Варна : ПИ с ид. № ***, с адм. адрес *****, с площ по нотариални актове 215 кв.м от които
215 кв.м застроена площ 128 кв.м, при граници за целия ПИ № ***: ****, имот № ***, имот
№ ***, имот № ***, имот № ***.
Ищцата основава исканията си до съда на следните твърдени факти и
обстоятелства:Сочи се още в сезиращата съда искова молба, че по силата на възмездна
правна сдЕ. - покупко - продажба, обективирана в нотариален акт № *, том *, дело *от * г. на
нотариус П. П. , акт вписан в АВ СВ Варна под вх. № *** г. ищцата Е. М. придобила правото
на собственост върху процесните два самостоятелни обекти на собственост:
*** с ид. № ******, разположен в сграда с ид. № **** по КККР на гр.Варна,
одобрени със Заповед № РД -18-32/ 26.04.2011 г. на ИД на АГКК, посл. изм. Заповед № РД -
2
18 - 14487/1.12.2014 г. на Началник СГКК Варна, с адм. адрес: гр. Варна, ***, ет. *, ***, със
застроена площ 21.88 кв.м., с предназначение на самостоятелния обект гараж в сграда ,
при граници по кадастрална схема: на същия етаж - самостоятелен обект с ид. №
***.*,*******, под обекта- няма, над обекта - самостоятелен обект с ид.№ *****, както и
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж в
поземления имот, в който същата е построена, представляващ по КККР на гр. Варна ПИ с
ид. №***.
ОФИС с ид. № ******, разположен в сграда с ид. № **** по КККР на гр.Варна,
одобрени със Заповед № РД-18-32/26.04.2011г. на ИД на АГКК , посл. изм. Заповед № РД -
18 -14487/1.12.2014 г. на Началник СГКК Варна, с адм. адрес: *** , ет. минус 1, със
застроена площ 28.66 кв.м., с предназначение на СОС - за офис, при граници по
кадастрална схема: на същия етаж- няма, под обекта - няма, над обекта - няма , както и
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот в който същата е построена, представляващ по КККР ПИ с ид.№ ***,
които гореописани самостоятелни обекти съгласно представения документ за
собственост представляват:
ОФИС С ГАРАЖ №**, разположени на сутеренен и първи етаж в жилищна сграда,
находяща се в гр. Варна, *** , с обща площ 50.54 кв.м , от които 21.88 кв.м площ на гаража
и 28.66 кв.м площ на офиса, при граници на гаража: проход , коридор, магазин , гараж № * и
вътрешен двор и при граници на офиса : изба № *, избен коридор , машинно , изба № *,
калкан и вътрешен двор, ведно с припадащите се 6.2823 процента идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху място , като гореописания
офис представлява бивш склад към *** , променен с екзекутивна документация по
време на строителството на сградата.
Достъпът до двата СОС , твърди ищцата ,че се осъществява през проход , който в
исковата молба ищцата сочи, че е обща част от сграда с ид. № **** по КККР на гр.Варна,
съгл. чл. 38 ЗС и вътрешен двор/респективно част от земята с ид. № *** по КККР на
гр.Варна - собственост на ответниците/.
Твърди се от Ел. М., че поради възниквали спорове с ответниците породени от
различно тълкуване и разбиране на закона и правото на собственост за всеки от
собствениците на СОС в сградата на адрес *** , по отношение като на проход,
осъществяващ достъпа до имотите на ищцата от ****през прохода на собствените й гараж и
офис , описани по документ за собственост - цитирания нот.акт, така и на маневрената площ
необходима за безпрепятствено функциониране на самостоятелните обекти гараж и офис и
за поддръжката на сградата, се налага ищцата да се обърне към съда за разрешаване на спора
по съдебен ред.
В уточняваща молба от 24.4.2024 г. ищцата е посочила ответниците по исковете,
уточнила че : отв.Т.С. е собственик на 33 ид.ч. ап. 3 в сградата посочена по -горе, 33 ид.ч. от
търговски обект - магазин, 33 ид.ч. от търговски склад и 3/8 ид.ч от земята с площ 215,3 кв.
м на **** в гр.Варна ; отв. Ел.Д. е собственик на % ид.ч от ап. № 3, % ид.ч. от търговски
обект - магазин и % ид.ч. от търговски склад на *** в гр.Варна и 1/8 ид.ч. от земята с 215, 3
кв. м ; отв.Пл.Ц. -собственик на ап. 8 на същия адм. адрес и 53.82 кв.м от земята с площ 221
кв.м , а отв.Л.М. - собственик на ид.ч от земята с площ 215,3 кв. м. с ид.№ ***.
В същата молба се съдържат конкретните твърдения на ищцата, залегнали и в
петитума на иска по чл. 109 ЗС вписан по-горе , на първо място - за ограничаване на ищцата
достъпа до нейните СОС /офис и гараж/ през прохода , като й отказвали да й предоставят
ключ от заключващото устройство за входната метална врата на прохода и паркирали
автомобилите си в прохода, разположен в сградата с ид. № *****, което правело
невъзможно ищцата да ползва собствените си офис и гараж по предназначение.
Ищцата излага твърдения, че достъпът й до ***се осъществява от пътното плато през
входа на построен за целта проход към вътрешния двор и собствените й обекти - офис и
гараж. От една страна заключването на монтираната метална врата пред прохода и отказа на
ответниците да предоставят на ищцата ключ от заключващото се устройство пречело на Ел.
М. да упражнява правото си на собственост, а от друга паркирането на автомобили в
прохода , разположен в сградата с ид. № ***** правело невъзможно ползването на
собствените й офис и гараж по предназначение. Нещо повече - ответниците
възпрепятствали достъпа на клиентите на ищцата до обектите й , което правело невъзможна
доставката на едрогабаритни материали/ профили за рамки , ПВЦ плоскости, фолиа и
3
др./свързани с дейността й , като изрично е уточнила, че това е единственият възможен
достъп до имотите й.
Както бе посочено и по -горе, в последната и предпоследната уточняваща молба,
ищцата е изложила допълнителни твърдения затова, че бездействието на ответниците -
собственици на земята е довело до компрометиране на сградата и от там и давело до
пропадане на терена с 13 м. и възникване на течове и влага в двата обекта на ищцата.
Ищцата от самото сезиране на съда до последната си уточняваща молба е твърдяла ,
че има правен интерес от водене на негаторен иск, като желае и съдът на осн. чл. 64 ЗС
изрично да определи площта от земята собствена на ответниците, която да може ищцата да
ползва като суперфициарен собственик за осъществяване на обема от права които има върху
двата СОС.При горните твърдения и ищцата е сезирала съда с негаторните си искове по
чл.109 ЗС и искането с правно осн. чл. 64 ЗС.В подкрепа на исканията си ищцата е
представила заверени за вярност с оригинала копия на документи които моли да бъдат
допуснати като доказателства .
Видно от материалите по делото с Разпореждане № 43056/8.11.2024г., съдът е приел ,
че исковата молба отговаря на изискванията за редовност и разпореди връчване на препис от
исковата молба на всеки едни от четиримата ответника.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Л. М., представляван от адв. В. С., е депозирал
отговор на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците: Е. Д. и Т. С., представлявани от адв.В. С. са
депозирали отговор на исковата молба.
Отговор на исковата молба не е депозиран само от отв. Пл. Ц..
Ответниците са оспорили исковата молба, а в отговора си отв. Ел.Д. и Т. С. са
релевирали и възражения за нередовност на исковата молба.
По същество, в срока по чл. 131 ГПК , ответникът М. е оспорил исковете, като е навел
следните твърдения и възражения:
Като собственик на земя М. твърди, че има права върху % ид.ч. , както част от
другите права ги прехвърлил на брат си В. М. а последният след време продал всичко, което
притежавал от имота именно поради породили се конфликти със строителя, който спирал
всичките си коли в имота заедно с неговите клиенти, а М. и останалите собственици не
можели да влязат в имота, т.к. нямало къде да паркират. След като се уредил този въпрос,
сочи отв.М., пред годините нямали други проблеми.
За ищцата ответникът М. твърди, че никога не я е виждал, не бил разговарял с нея , а
ако тя желае да ползва неговото паркомясто, то това можело да стане след заплащане на
подходящ наем. Към момента отв.М. сочи, че не притежава ключ от вратата на прохода ,
т.к.същият се намирал в домоуправителя и семейството, което живеело на първия етаж .Това
знаели всички съседи, т.к. било взето Решение на етажната собственост и ако някой има
нужда да ползва прохода или да разтоварва мебели и др. - да може да го извърши
свободно.По искането на ищцата да й бъде осигурен достъп до гаража , отв. М. твърди,че
изложеното от ищцата в исковата молба не отговоря на обективната истина, а се цели
въвеждане на съда в заблуждение. За отв.М. било видно от представените от ищцата
писмени доказателства, че ищцата закупила от „***" ЕООД самостоятелен обект - *** с ид.
№ ****** и самостоятелен обект - ОФИС с ид.№ ******, като по предходни документи
било офис с *** още от 2016 г., а и същата свободно, без никакви пречки ползвала имота си
повече от 7 години. Видно било за ответника от удостоверението за въвеждане в
експлоатация, на основание одобрени проекти, че в двора имало 4 броя паркоместа и 1 брой
паркомясто в прохода , които били на собствениците на земята. При извършените сделки и
при учредяване на правото на строеж не била прехвърляна земя нито към строителя , нито
към други собственици на апартаменти . От 2007 г. *** се ползвал като офис , още от
едноличния собственик на дружеството ЕООД „***" , а след продажбата от 2016 г. от Е.
М..Ответникът М. твърди, че пред гаража имало издигната площадка с около 4 -5 кв. м и
височина около 15 см , цялата облепена с теракота , входа до помещението се осъществявал
единствено и само през пешеходна входна врата изградена от ПВЦ или алуминий , както до
входната врата се продължавало с профил и цяло стъкло като витрина. Същият /гаражът/
никога не бил използван като гараж , т.к. срещу входната врата били разположени стълбите
за складовото помещение, което на по - късен етап било превърнато в офис .Ищцата имала
ключ от пешеходната входна врата на прохода, а и до датата на предявяване на исковата
4
молба обекта не можел да се ползва като гараж.Според ответника М. ищцата Е. М. желаела
да получи ключ от входа за вратите за коли да може да паркира своя автомобил вътре, на
техните паркоместа. Твърди се от отв.М., че при нужда или внасяне на едрогабаритни вещи
на ищцата никога не било отказвано, а освен собствениците на земя, ключ до скоро имало и
в домоуправителя. От 2023 г. било взето решение да преминат на професионален
домоуправител , като всички документи били у последния . През 2009 г. *** ,сочи отв.М., че
също искал да паркира автомобилите, затова същата година вратата била подменена с по-
стабилна, като това решение било взето на ОС на ЕС.Недоволен, обаче от Решението на ОС
на ЕС, останал ***, който подал Жалба до Кмета на Община Варна, а Кметът на Община
Варна издал Заповед. Тази заповед била обжалвана от единия от съсобствениците на земята
- госпожа М.а като съда отменил същата , излагайки подробни мотиви, а решението на съда
/ВнАдмС / било обжалвано пред ВАС, който го потвърдил.
Целта на ищцата ,завява в отговора на искова молба отв. М., че е тя да ограничи тях -
собствениците на земята да се възползва от техните паркоместа - да се ползват от нея и
нейни клиенти, т.к. очаквала в бъдеще да попаднат под зЕ.та зона на гр.Варна, въпреки, че
съгласно одобрените архитектурни проекти гаражите - 2 на брой в сградата, не се
използвали по предназначение - единият се ползвал за жилищни нужди, а другият като офис,
а останалите паркоместа , вкл. и паркомястото в прохода, се разпределяли между
собствениците на земята, а именно - собственици на ап. 3 , ап. 6 и ап. 8. Ответникът М. по
същество е оспорил твърденията на Е. М. , че той и или останалите съсобственици на земята
по какъвто и да е повод или начин са препятствали достъпа й до собствените и гараж и офис,
че нарушават правото й на собственост, наведени са твърдения, че ищцата е тази , която
цели да наруши правото йм на собственост в разрез с чл.1 от Протокол към ЕКЗПЧОС .
Исковете с правно осн. чл. 109 ЗС отв. М. намира за неоснователни, а искането по чл. 64 ЗС
за ненужно , т.к. от една страна ищцата сама изградила незаконна площадка с цел
приобщаване на пространството към офиса й , сменила предназначението на единия от двата
й обекта на собственост и целяла да ползва паркоместа, които не са нейни. Отв. М. желае
съдът да отхвърли исковете и да му присъди разноски по делото. В подкрепа на изложеното
в отговора ответникът желае да му бъдат допуснати 2 свидетели , при режим на водене .
Ответниците Е. Д. и Т. С. също са оспорили в срока по чл.131 ГПК исковете
предявени против тях. Отговорът на отв. Д. и С. е подаден от адв.В. С. - процесуален
представител и на отв. М., като съдържа почти идентични твърдения и оспорвания.
На първо място ответниците Д. и С. желаят съда да остави без движение исковата
молба за да уточни ищцата в коя част на прохода, е била ограничена, както е показано на
схемата или част от нея. На второ място, в условие на евентуалност , ако съдът намери
исковата молба за редовна ответниците са изразили следното становище: Според отв.Д. и
***а - изложеното в исковата молба не отговаряло на фактическата обстановка и се
въвеждал съда в заблуждение относно това, че на ищцата се пречи да упражнява правото си
на собственост.Отв.***а и Д. сочат, че с нот. акт № *, том *, дело *от *г. на нотариус при
ВРС, Т. И. С., Н. Ф. С. /родители на Е. Н. Д./ закупили една втора от жилище, заедно с една
четвърт идеална част от дворното място, цялото с пространство от 215,30 кв.м,
представляващо пл. № *в кв. № *, по плана на *подрайон на ***.С нот. акт № *, том *, дело
*от *. на нотариус при ВРС. Т. И. С., Н. Ф. С. /родители на Е. Н. Д./, закупили още една
втора от жилище, заедно с още една четвърт идеална част от дворното място, цялото с
пространство от 215,30 кв.м, представляващо пл. № *в кв. № *, по плана на *подрайон на гр.
Варна, на *. На 09.09.2005г. с нот. акт № *, том *, рег. № *, дело *от *г. на нотариус № *било
учредено право на строеж собствениците на земята, а именно Т. И. С., Н. Ф. С., Л. А. М. -
всички те от една страна учредили на търговско дружество „*** „ ЕООД, за изграждането на
обекти в жилищната сграда. Търговско дружество „***" ЕООД получавало собствеността
върху следните обекти: гараж № * със склад на първи и сутеренен етаж с обща площ 50,54
кв.м, от които 21,88 площ на гаража и 28,66 кв.м. площ за складовото помещение при
посочени подробно граници, както и гараж * на *етаж с площ 16 кв.м, при подробно
посочени граници. Същите обекти били въведени в експлоатация с Удостоверение № 0-
38/11.04.2007г. издадено от Район Одесос, Община Варна. Видно било от представените
доказателства с исковата молба, че ищцата Е. М. закупила от „*** „ ЕООД, самостоятелен
обект - *** с идентификатор ****** и самостоятелен обект - офис с идентификатор******,
по предходни документи- офис с гараж № *, още от 2016 г. Твърди се от отв. Д. и ***а, че Е.
М. свободно, без никакви пречки ползвала имота си повече от 7 години. Видно било от
удостоверението за въвеждане в експлоатация и на основание одобрени проекти , че в двора
има 4 бр. паркоместа и 1 бр. паркомясто в прохода, които били за собствениците на земята.
5
При извършените сделки и при учредяване на правото на строеж, сочат и отв.Д. и ***а, че
не била прехвърляна земя нито към строителя, нито към други собственици на апартаменти.
Паркоместата се използвали изцяло от 3-мата собственици на земя, като Е. Д., заедно с Т. С.
притежавали една втора идеални части от земята. От 2007г. Гараж №* се използвал като
офис, още от едноличният собственик на търговско дружество „*** „ЕООД, както и след
продажбата му през 2016 г.- от Е. М.. Пред гаража имало издигната площадка около 4-5 кв.м
с височина около 15 см., цялата облепена с теракота, входа до помещението се осъществявал
единствено и само през пешеходна входна врата изградена от ПВЦ или алуминий, както до
входната врата се продължавало с профил и цяло стъкло, като витрина. Същия никога не се
използвал като гараж, тъй като срещу входната врата били разположени стълбите за
складовото помещение, което на по - късен етап било превърнато в офис. Не можело по
никакъв начин, освен да се затворят стълбите , помещението и смяната на дограмата, да се
използва като гараж. Твърди се и от отв.Д. и ***а, че ищцата има и притежава ключ от
пешеходната входна врата на прохода. Същата и според тези ответници желаела да получи
ключ от входа за вратите за коли, за да можела да си паркира своя автомобил вътре на
техните паркоместа, а до датата на подаване на настоящия отговор, обекта не можел да се
използва по предназначение като гараж. При нужда или внасяне на едрогабаритни вещи,
никога не било отказвано на ищцата, а освен собствениците на земя, ключ до скоро имало и
в домоуправителя. От 2023 г. взели решение да преминат на професионален такъв, като
всички документи и книжа се намират у него. По повод и искането на *** от 2009 г. за
паркиране на негови автомобили ответниците са повторили възраженията на отв.М. относно
издаване на Заповед на Кмета на Община Варна до постановяване на Решението на ВАС .
Както собственици , твърдят и отв.Д. и ***а, че по никакъв начин не са нарушили свободния
достъп до собствеността на семейства в кооперацията. Като осигурявали използването на
земята само доколкото това било необходимо за използването на постройката според
нейното предназначение. Когато се касаело до жилищна сграда, ползването на земята според
предназначението на постройката се изразявало в осигуряване достъп до постройката и в
ползуване на мястото за задоволяване на обикновени домакински нужди, но не и за
паркиране на колите върху собствеността йм, тъй като паркоместата се използвали от нас
като собственици. На следващо място отв.Д. и С. заявяват, че ищцата закупила своите
обекти, като и бил осигурен достъп единствено и само през пешеходната врата на прохода.
Оспорена е представената скица . Така посочената скица не отговаряла на действителната
ситуация, поради, което и е отправено искането до съда да приеме и снимки, че входа на
прохода има изградена метална врата от две части, една част за пешеходци и втора част за
автомобили. С поставянето на металната врата на прохода по този начин, сочат ответниците,
че те защитават сигурността и безопасността, здравето, чистотата и спокойствието на всички
в сградата. Представят и молят съда да приеме доказателства, а именно снимки - към
момента как изглежда помещението на ищцата, както и металната врата поставена през
2009г. Отв.Д. и С. сочат, че ищцата е закупила от строителя „***" ЕООД, помещение, което
от 2007 г. до настоящия момент се ползвало като офис. Видно за ответниците било от
представените доказателства и снимки, че входната врата към прохода била доста по-широка
от входната врата на гаража /офиса на ищцата/, поради, което твърдението, че достъпът до
имота е ограничен , ответниците намират за неоснователно. Сочи се,че Е. М. сама се
ограничила и възпрепятства, като дори само на това основание , ответниците молят съда да
отхвърли изцяло исковата претенция. Считат, че след като самата ищца Е. М., се поставила в
невъзможност да ползва самото свое помещение по предназначение, то иска е изцяло
неоснователен. Считат, че ползването на техните паркоместа не е в правото на ищцата да се
разпорежда, с оглед на това и видно от документа за собственост, същата не притежавала
земя, както и техните действия с нищо не нарушили закона или правата на собствениците на
етажната собственост. Подчертано е още , че Решението за поставяне на нова метална врата,
с която да се подмени съществуващата било взето с протоколно решение от общото
събрание на етажната собственост на 15.01.2009г. , като в него се споменало желанието на
всички съсобственици на сградата, а именно входната метална врата да се заключва след 22
часа. Във връзка с направеното искане за определяне на маневрена площ, такава отв.Д. и
***а намират, че не е необходимо да се определя, с оглед на това, че ако ищцата промени
помещението си от офис в гараж, дори тогава не можело да бъде паркиран автомобил, дори
и малогабаритен, защото в дъното на помещението имало изградена преградна стена, която
не позволявала автомобил да влезе изцяло в помещението. Целта на ищцата била да паркира
в тази маневрена площ без да се съобразява с другите собственици. По отношение на
искането ответниците да бъдат осъдени да ремонтират земята, и двете ответници , както и
отв.М. предлагат ищцата да се обърне към строителя, който и е продал това помещение или
6
сама да извърши исканите си ремонти. Не считат, че те като собственици на земя дължат
каквото и да е било на собствениците на обекти в сградата, за да използват имота си или да
им извършват ремонти. Изградената площадка върху земята от ищцата била напълно
незаконна, нямала строителни книжа, нямало съгласие на нито един от собствениците в
сградата или от собствениците на земя. Започнатия градеж пред обекта бил с цел Е. М. да
приобщи пространството пред офиса за себе си. Още повече с така изградената площадка
същата се поставила в невъзможност да влиза с автомобил в помещението, както и тази
площадка възпрепятствала влизането и свободното паркиране на други автомобили в
имота.В срока по чл. 131 ГПК отв. Д. и С. са направили и доказателствени искания.С оглед
на всичко изложено молят за отхвърляне на така предявения иск като неоснователен и
недоказан. Молят да им бъдат възстановени всички направени съдебно-деловодни разходи,
както и адвокатско възнаграждение. Прилагат копия от нот. акт за собственост, архитектура,
снимки и пълномощно . При така изложеното по-горе, съдът приема , че е сезиран с
искове с правна квалификация чл. 109 ЗС и чл. 64 ЗС.
В проведеното по делото последно открито съдебно заседание ищцата лично и чрез
процесуалния й представител поддържа предявените искове и моли за уважването йм ведно
с присъждане на разноските .
Ответниците Е. Д. и Т. С. чрез адв.В. С. желаят отхвърляне на исковете ведно с
присъждане на сторените от тях разноски.
Ответинкът Л. М., чрез адв.В.С. също желае отхвърляне на исковете с присъждане на
сторените от него разноски.
Ответинкът Пл.Ц. не се е явил и в последното о.с.з. и не е изразил становище.
В срока предоставен на страните по делото са постъпили подробни писмени бележи
лично от ищцата и от адв.В.С. .
Писмена защита е представена и от адв.К. –процесуален представител на ищцата,
която е представена в последното о.с.з. и приложена на л. 314- 319 .
СЪДЪТ, в настоящия му съдебен състав, след запознаване със събраните по делото
доказателства, становищата на страните и приложимия закон, нормите на чл. 235 и чл. 236
ГПК приема за установено и доказано по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА
СТРАНА :
От приобщения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, т. *,
дело № *от *г. на нотариус П. П. /л. 4/ се установява, че дружество „***“ ЕООД, чрез
управителя си – В. *** е прехвърлил, чрез договор за покупко-продажба на Е. Г. М. –
правото на собственост върху следния недвижим имот, представляващ: *** с ид. № ***.***
От представеното по делото удостоверение рег. № АУ048527ВН/25.05.2023 г. /на л.
19/, издадено от Община Варна, Дирекция „Местни данъци“, е видно кои лица са настоящи
собственици на самостоятелни обекти, намиращи се в жилищна сграда с идентификатор ***
с административен адрес: **** и земя с идентификатор******.
На л. 34 от делото е приложено удостоверение рег. № АУ048527ВН, издадено от
Община Варна, Дирекция „Информационно и административно обслужване“, видно от
което се установява семейното положение на ответниците: Т. И. С., Е. Н. Д., П. К. Ц. и Л. А.
М..
От приобщеното по делото Решение № 2068/02.12.2009 г. по административно дело
№ 949/2009 г. по описа на Административен съд – Варна, Второ отделение, ХХ състав /на л.
93-100/ се установява, че съдът е отменил като незаконосъобразна Заповед №
0772/16.03.2009 г., с която, на основание чл. 195, ал 5 ЗУТ е било наредено от Кмета на
Община Варна на Р. Н. М., в срок до 15.04.2009 г., да премахне като неподходяща по
местоположение, разположение и препятстваща свободния достъп до гаражите и
паркоместата, двукрилна метална врата в УПИ * по плана на *м.р.
От съдържанието на приобщеното по делото Решение № 8447/23.06.2010 г. по
административно дело № 4844/2010 г. по описа на Върховен административен съд на
Република България, Второ отделение /на л. 102 -103/, /имащо окончателен характер/, се
установява, че въз основа на процесното съдебно решение е оставено в сила Решение №
2068/02.12.2009 г., постановено по адм. д. № 949/2009 г. по описа на Административен съд –
Варна, по силата, на което е била отменена като незаконосъобразна Заповед №
0772/16.03.2009 г., с която, на основание чл. 195, ал 5 ЗУТ е било наредено от Кмета на
Община Варна на Р. Н. М., в срок до 15.04.2009 г., да премахне като неподходяща по
7
местоположение, разположение и препятстваща свободния достъп до гаражите и
паркоместата, двукрилна метална врата в УПИ *, по плана на *м.р.
От представения на л. 107-108 от делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *, том *, дело № * г. на нотариус при Варненски районен съд, се
установява, че по силата на договор за покупко-продажба – А. Д. Д. е продала на Н. Ф. С. 1/2
идеална част от жилищна сграда, находяща се в ***, състояща се от: стълбищна площадка;
салон-кухня; входно антре; стая; навес; 1/4 идеална част от тоалет, баня, изолационно антре
и коридор, както и 1/4 идеална част от дворното място върху което са построени жилищната
сграда и подобренията, представляващи парцел 11 в кв. 573 по плана на 14 подрайон на
града.
Съгласно приобщения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № *,
том * дело № * г. на нотариус Л. Г. /на л. 109-110/ е видно, че С. Д. Б. и Р. С. Б. са продали на
Н. Ф. С. и Т. И. С. 1/2 идеална част от собствеността върху жилище, състоящо се от:
стълбищна площадка; салон-кухня; входно антре; стая; навес; 1/4 идеална част от тоалет,
баня, изолационно антре и коридор, предназначени за общо ползуване, както и 1/4 идеална
част от дворното място върху което е застроена сградата, цялото с прострастранство от
215,30 кв.м., представляващо имот планоснимачен номер *, квартал номер *, по плана на
*подрайон на ***, заедно с цялото право на ползуване върху описаното по-горе жилище, в
това число и върху непрехвърлената част.
От Удостоверение № 0-38/11.04.2007 г. за въвеждане в експлоатация на строеж,
издадено от Район „Одесос“ Община Варна, намиращо се на л. 111-112 от делото, се
установява въвеждането в експлоатация на строеж, представляващ: жилищна сграда с 8
жилища, 1 ателие, един магазин, един гараж, един гараж с офис, 4 паркоместа в двора,
сградно ел. захранване от ШК-4А до ТЕМЗ, находящ се в УПИ *, кв. *, * м.р. на гр. Варна, с
административен адрес: ул. *.
Приобщен е по делото нотариален акт за учредяване право на строеж № *, том *, рег.
№ *, рег.№ * г. на нотариус С. С. /на л. 113-117/, по силата, на който е учредено право на
строеж от една страна от : Т. И. С., Н. Ф. С. – в качеството им на съсобственици в полза на
Л. А. М. право на строеж за съответните обекти от предвидената за построяване дворно
място жилищна сграда с 1 магазин, 2 гаража, 4 бр. паркоместа, 1 ателие и 8 броя
апартаменти, съгласно съгласуван инвестиционен проект и бъдещи екзекутиви към него, а
именно: а/ АПАРТАМЕНТ № * на *етаж с площ 52,89 кв.м., състоящ се от коридор, спалня,
всекидневна, перално помещение, баня-тоалет, две тераси, при граници: **“, калкан, двор,
апартамент №*, стълбище, с прилежащата му изба №* с площ 2,89 кв.м., при граници на
избата: калкан, изба №*, коридор, изба №* ведно с припадащите се 7,6305% ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху мястото и б/ АПАРТАМЕНТ № * на пет*и етаж
с площ 52,89 кв.м., състоящ се от коридор, спалня, всекидневна, перално помещение, баня-
тоалет, две тераси, при граници: ***, калкан, вътрешен двор, апартамент №*, стълбище, с
прилежащата му изба №*с площ 4,47 кв.м., при граници на избата: калкан, изба №*, избен
коридор, изба №*, вътрешен двор, заедно с припадащите се 7,6958% ид.ч. от общите части
на сградата и правото на строеж върху мястото; а от друга страна от Л. А. М. в полза на Т. И.
С. и Н. Ф. С., по отношение на следните недвижими имоти, представляващи: а/ МАГАЗИН
със склад на първи и сутеренен етаж с обща площ 37,65 кв.м., от които 27,33 кв.м. площ на
магазина и 10,32 кв.м. площ на склада, състоящ се от магазинно и складово помещение, при
граници на магазинното помещение: стълбище, *, калкан, гараж № * и при граници на
складовото помещение: стълбище, *, калкан, изба № *и избен коридор, ведно с припадащите
се 4,9808% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото и б/
АПАРТАМЕНТ № * на *етаж с площ 75,98 кв.м., състоящ се от коридор, две спални,
всекидневна, две бани-тоалетни, две тераси, при граници: *, калкан, вътрешен двор,
апартамент №* с прилежащата му изба № * с площ 2,90 кв.м., при граници на избата:
калкан, изба № * избен коридор, изба № *, ведно с припадащите се 11,0179 %ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху мястото; от трета страна: Т. И. С., Н. Ф. С. в
полза на: „***“ ЕООД срещу задължението да построи изцяло за своя сметка описаната по-
горе жилищна сграда в собственото им УПИ**, описано по-горе и им предаде обектите,
подробно индивидуализирани в т.1 А и Б, съгласно условията, регламентирани от сключения
договор от 04.05.2005 г. с нотариална заверка на подписите, рег. № 1658 на нотариус № 193
С. С., право на строеж за следните обекти: а/ ГАРАЖ № * със склад на първи и сутеренен
етаж с обща площ 50,54 кв.м., от които 21,88 кв.м. площ на гаража и 28,66 кв.м. площ на
складовото помещение, при граници на гаража: проход, коридор, магазин, гараж № *,
вътрешен двор и при граници на склада: машинно, изба № *, калкан, вътрешен двор, изба №
8
*, избен коридор, ведно с припадащите се 6,2823% ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото; б/ ГАРАЖ № * на *етаж с площ 16 кв.м., при граници:
гараж №*, магазин, калкан, вътрешен двор, ведно с припадащите се 2,2828% ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху мястото; в/ АПАРТАМЕНТ № * на *етаж с
площ 73,95 кв.м., състоящ се от коридор, две спални, всекидневна, две бани-тоалетни и
тераса, при граници: *, калкан, зЕ. площ, апартамент №*, с прилежащата му изба №* с площ
4,95 кв.м., при граници на избата:*, стълбище, избен коридор, изба №*, калкан, ведно с
припадащите се 10,3872 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото; г/ АПАРТАМЕНТ №* на *етаж с площ 47,64 кв.м., състоящ се от спалня,
всекидневна, баня-тоалет, коридор и тераса, при граници: *, стълбище, апартамент,
вътрешен двор, калкан, с прилежащата му изба №* с площ 3,20 кв.м., при граници на избата:
изба №1, избен коридор, изба №*, калкан, ведно с припадащите се 6,6271 % ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху мястото; д/ АПАРТАМЕНТ № * на *етаж с
площ 49,69 кв.м., състоящ се от спалня, всекидневна, баня-тоалет, коридор и две тераси, при
граници: *, стълбище, апартамент №* вътрешен двор, калкан, с прилежащата му изба № * с
площ 2,89 кв.м., при граници на избата: изба №*, избен коридор, изба №*, калкан, ведно с
припадащите се 7,1761 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото; е/ АПАРТАМЕНТ № * на *етаж с площ 72,78 кв.м., състоящ се от две спални,
всекидневна, баня-тоалет, коридор и две тераси, при граници:* калкан, вътрешен дво*р,
апартамент №* стълбище, с прилежащата му изба № * с площ 2,89 кв.м., при граници на
избата: изба №*, избен коридор, изба №*, калкан, ведно с припадащите се 10,5585 % ид.ч. от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото; ж/ АПАРТАМЕНТ № * на
*етаж с площ 72,78 кв.м., състоящ се от две спални, всекидневна, баня-тоалет, коридор и две
тераси, при граници: *, калкан, вътрешен двор, апартамент №*, стълбище, с прилежащата му
изба № * с площ 2,74 кв.м., при граници на избата: изба №* избен коридор, изба №*, калкан,
ведно с припадащите се 10,5523 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж
върху мястото; з/ АПАРТАМЕНТ №* на *(тавански) етаж с площ 67,94 кв.м., състоящ се от
две спални, всекидневна, баня-тоалет, коридор и две тераси, при граници: *, калкан,
вътрешен двор, ателие, стълбище, с прилежащата му изба № * с площ 4,19 кв.м., при
граници на избата: избен коридор, склад, вътрешен двор, изба №*, ведно с припадащите се
9,3448 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото; и/ АТЕЛИЕ
на *(тавански) етаж с площ *** кв.м., състоящо се от коридор, стая, тоалет-баня, две тараси,
при граници: * стълбище, апартамент №*, вътрешен двор, калкан, с прилежащата му изба №
*с площ 7,50 кв.м., при граници на избата: избен коридор, склад, калкан, машинно, ведно с
припадащите се 5,4639 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото.
От приетите по делото съдебно - технически експертизи, изготвени от вещите лица -
инж. Й. Н. А. и съвместно от инж Т. Х. О. и инж. Й. Н. А. /на л. 263-282/, както и от
Приложения № 1 и № 2 към тях, които съдът кредитира компетентно изготвени, подробни и
обосновани, се установява, че не би могла да бъде опредЕ. маневрена площ, досежно
заявената искова претенция на ищцата по делото, както и обстоятелството, че във
вътрешният двор са обособени четири паркоместа с перпендикулярно паркиране, като
съгласно нормата на чл. 42, ал. З от Наредба № 2 ЗУТ, е предвидено за автомобил
широчината да е в размер на 2,50 м, а дълбочината 5,00м ( дълбочина 4,30м + надвеси
0,70м), а необходимата широчина за маневриране за перпендикулярно паркиране е 6,00м.„
За цялостното изяснаване на фактическата страна на спора по делото са събрани
гласни доказателства.В проведеното на 11.2.2025 г. о.с.з. са разпитани свидетелите Д. С.
/живущ на семейни начала с ищцата / , М. Д. – съпруг на отв.Е. Д. .
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Страните по делото – ищцата и ответниците не спорят затова, че ищцата е собственик
на самостоятелни обекти на собственост – офис и гараж , находащи се на административен
адрес *** .Не се спори, че в имота има две врати едната наречена пешеходна а другата на
входа към прохода към вътрешната част на двора .
Не се оспорва и, че в прохода се паркират автомобили, доколкото ответниците
посочват, че в същия е обособено паркомясто. Не се оспорва и, че на ищцата й е ограничен
достъпът с автомобил до обекта й през металната автомобилна врата. Установява е от
ангажираните по делото писмени доказателства, че с договор за учредяване право на строеж
от 09.05.2005 г. на „***" ЕООД е било учредено право на строеж на процесните обекти (***
9
и складово помещение) срещу задължението да ги изгради.Спор няма, че ЕООД *** е
реализирано учреденото му право на строеж и през 2007 г. обектите са били въведени в
експлоатация.
От изложените твърдения и събрани гласни доказателства в полза на ответниците се
установява, че през далечната 2009 г. било взето решение на ОС на ЕС да се монтира
процесната метална врата. По повод въпросната метална врата е изяснено че е имало
издадена Заповед на Община Варна вратата да се премахне по повод на която заповед са
приключили административни производства и като краен резултат Заповедта е била
отменена . Още във воденето административно производство /л .99 от делото / ВнАдС е
установил, че „ достъпът на *** ЕООД с автомобил до вътрешния двор с кола не е
ограничен , предвид факта, че той от самото изграждане на сградата е преустроил гаража си
в офис и потавената от него фасадна дограма не позволява влизането на автомобили в
гаража. Сам той се е лишил от използването на гаража като такъв и това е така от
изграждане на сградата, а не от момента на поставяне на вратата. …. осигурените четири
места за паркиране в двора не са предназначение за него, …. *** ЕООД не е собственик на
терена , а на гараж „.
На 17.10.2016 г. „***" ЕООД е продал обектите – *** и офис на ищцата Е. Г. М., като
с исковата си молба ищцата е представила заверено копие от нотариалния акт , приложено
на л. 4 – 5.
В настоящото производство се установи, че от момента на провеждане на
административното производство през 2009 г. до края на съдебното дирене пред настоящата
инстанция ищцата ползва собствените си обекти и тя е тази, която е предприела действия по
поставяне на преградна стена в дъното на помещението , което води до невъзможност за
влизане на л.а. в гаража на ищцата .
Безспорно от гласните доказателства и СТЕ се изяснява , че още през 2016 г. е имала
знание затова какви СОС е закупила и още от тогава гаражът не бил ползван по
предназначение , а спецификите свързани с ползването на двата СОС от самата нея се
дължат на това , че не друг ,а ищцата ползва гаража си като ателие и се ползва от нея като
ателие за творческа дейност.Тези факти са доказани по делото на база приетата СТЕ и
гласните доказателства. Искането на ищцата всъщност за определяне на маневрена и
прилежаща площ, съединено с исковете с правно осн.чл.109 ЗС , се установява от всички
събрани доказателства, че цели ищцата да може необезпокоявано от останалите собственици
на земя да паркира лек автомобил на избрано от нея място, въпреки че не разполага със
собствено паркомясто и дори и чрез СТЕ не може да се определи исканата от ищцата
маневрена площ по чл. 64 ЗС.
Обективно по делото не е доказано твърдяното смущаване на правото на ползване на
двата самостоятелни обекта собственост на ищцата от нито едно от лицата конституирани
като ответници.Нещо повече ответникът Ц. въобще не е взел участие по делото и не и
доказано с какво точно пречи ( както той , така и останалите ответници) на ищцата да ползва
собстветните си обекти, а от всички ответници само отв. Е. Д. / съпруга на свидетеля Д. / се
оказва, че живее в сградата на *** , като семейство Д.и сами са си наели паркинг до
Пожарната, понеже в двора на кооперацията няма место за паркиране .
Установено и доказано е по делото , че вратата за която иска ключ ищцата не се
заключва , което само по себе си води до извод за цялостна неоснователност на иска по
чл.109 ЗС.
Всички доказателства , анализирани в съвкупност и поотделно обосновават
неоснователност на предявените искове по чл.109 ЗС, т.к. не е налице твърдяно
ограничаване и пречене на ищцата да ползва обектите си гараж и офис, така както ги е
закупила през 2016 г.
На последно място съдът намира, че макар и да е предявен иск с правно основание чл.
64 ЗС същият, така както и негаторните подлежи на отхвърляне , като този извод съда прави
на база даденото заключение по допуснатата СТЕ и разпита на вещите лица .При
невъзможност за опредляне на маневрена площ искът е изцяло неоснователен и не може да
бъде уважен.
По същество на спора, съдът отчитайки факта, че между част от страните е висящо и
друго гражданско производство , неприключило с влязло в законна сила Решение , т.к.
предстои произнасяне на ВКС, воден от трайната съдебна практика и Решение №
5988/19.12.2024 г. на ВКС Второ г.о., ГК по гр.д. №4697/2024 г., Решение № 125/12.3.2021 г.
10
на ВКС Първо г.о. ГК по гр.д. № 612/2020 г. вкл.Решение № 60132/21.1.2022 г. на ВКС
Първо г.о. ГК, по гр.д.№ 1125/2021 г. , намира исковете за допустими но неоснователни и
недоказани и ги отхвърля изцяло , т.к. не доказан нито един от елементите на фактическия
състав на чл.109 ЗС и предпоставките на чл. 64 ЗС.
Изхода на спора обуС.я присъждане на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на сторените от
ответниците разноски .Отв. Е. Д. и Т. Д. съгласно представения от тях списък по чл. 80 ГПК
на л. 309 и доказателствата за реално заплатен адвокатки хонорар и депозити за в.л. са
сторили разноски в общ размер от 2356 лв. Ответникът Л. М. е сторил разноски за заплатен
адв.хонорар в размер на 600 лв. съгласно списъка по чл.80 ГПК приложен на л. 312 от
делото .Тези разноски съдът възлага в тежест на ищцата .
Водим от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените осъдителни, негаторни искове с правно основание
чл.109 ЗС от ищцата Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес *** против ответниците Т. И. С.
ЕГН **********, с адрес *** , Е. Н. Д. , ЕГН ***, с адрес *** ,П. К. Ц. ЕГН *** с адрес ***
иЛ. А. М. , ЕГН ********** с адрес *** , с исканията :ответнците да бъдат осъдени да
преустановят действията си изразяващи се в препятстване на достъпа на ищцата Е. М. до
собствените й имоти, осъществяван от *** от пътното платно през входа на построен за
целта проход към вътрешния двор , отказвайки да й предоставят ключ от заключващото
устройство за входната метална врата на прохода и паркират автомобили в същия проход,
обозначени със зЕ. краска за вътрешния двор и червена за прохода, на скицата с номер 15 -
132329 - 06.02.2023 г. на имот с ид.№ ***.*. /л.70/, с които пречат на Е. М. да ползва
собствеността си върху самостоятелните й обекти на собственост - самостоятелен обект ***
с ид. № ****** и ОФИС с ид. № ******, разположени в сграда с ид.№ ид. № **** по КККР
на гр.Варна ; ответнците да бъдат осъдени бъдат осъдени да възстановяват пропадането
на терена пред прохода и носещата колона в размер на 13 сантиметра, по протежение на
целия проход и носещата колона, довели до теч и влага в офиса и под гаража на ищцата, при
всеки дъжд, както и да бъде направен от ответниците необходим ремонт и хидроизолация на
компрометирания участък от собствения на ответниците имот - земя с ид.№ ***, по КККР
на гр. Варна , одобрени със Заповед № РД - 18 -14487/1.12.2014 г. на Началник СГКК Варна,
находяща се на адрес ***, с площ по нотариални актове 215 кв. м., от които 215 кв.м.
застроена площ 128 кв.м, при граници за целия имот ПИ ***: *** , имот № ***, имот №
***, имот № *** , имот № ***., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ .
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеното от ищцата Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес ***
против ответниците Т. И. С. ЕГН **********, с адрес *** , Е. Н. Д. , ЕГН ***, с адрес ***
,П. К. Ц. ЕГН *** с адрес *** и Л. А. М. , ЕГН ********** с адрес *** , искане на
основание чл. 64 ЗС да бъде установена маневрената площ, необходима за
безпрепятственото функциониране на СОС на ищцата - *** с ид. № ****** и ОФИС с ид.
№ ******, разположени в сграда с ид. № ****по КККР на гр.Варна , като бъде определен
обема на правото на ищцата Е. М. като суперфициарен собственик на СОС *** с ид. №
****** и СОС ОФИС с ид. № ****** против ответниците, ищцата Ел. М. да ползва част
от земята им с ид. №****** при граници по КККР, одобрени със Заповед № РД - 18 -
32/26.04.2011 г., последно изменение Заповед № 18 - 14487/1.12.2014 г. на Началник СГКК
Варна : ПИ с ид. № ***, с адм. адрес *** с площ по нотариални актове 215 кв.м от които 215
кв.м застроена площ 128 кв.м, при граници за целия ПИ № ***:*** имот № ***, имот № ***,
имот № ***, имот № ***, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО И НЕДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Т. И. С. ЕГН
**********, с адрес *** , Е. Н. Д. , ЕГН ***, с адрес *** ,СУМАТА от общо 2356 лв. (две
хиляди триста петдесет и шест лева ) -по равно или по 1 178 лв. на всяка от двете
ответници, представляваща сторените от ответниците съдебно-деловодни разноски в
производството пред настоящата инстанция за защита от един адвокат и за депозити за
вещо лице, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ответника Л. А.
М. , ЕГН ********** с адрес *** СУМАТА от 600 лв. (шестстотин лева ), представляваща
11
сторените от ответника съдебно-деловодни разноски в производството пред настоящата
инстанция за защита от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на ищцата и лично( предвид изричните и искания
да получава и лично книжа, независимо от факта, че и е назначен процесуален представител
).
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12