№ 31110
гр. София, 05.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110161230 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по две молби на ответника „Алпро“ ЕООД, с които се иска
допълване в частта за разноските на акта, с който се прекратява
производството, като ищецът да бъде осъден да му заплати сумата от 300 лв.
– адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 23426/2022 г. по описа на СРС, 85
състав, и сумата от 500 лв. – адвокатско възнаграждение за исковото
производство.
В законоустановения срок ищецът подава отговор на молбата по чл. 248
ГПК, с който оспорва искането като неоснователно.
Съдът констатира, че искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е направено в
законоустановения срок, поради което е процесуално допустимо. По
отношение на неговата основателност съдът намира следното:
Исковото производство е образувано по предявени по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК установителни искове. Исковата молба е върната, а заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК – обезсилена. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК /в
действащата към датата на прекратяване на производството редакция/
ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. С връщането
на исковата молба висящността на процеса е прекратена, но съдът е
пропуснал да се произнесе по претенцията на ответника за присъждане на
разноски за заповедното и за исковото производство.
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени поради подаденото
възражение от длъжника срещу вземанията по заповедта, поради което така
1
образуваното исково производство е продължение на заповедното
производство. Следователно възражението няма самостоятелен характер и е
само формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника. Освен това възмездяването за дублираща се адвокатска защита –
по подаване на възражение по чл. 414 ГПК и по защита срещу исковете по чл.
422 ГПК, е в разрез с принципа за добросъвестност /чл. 3 ГПК/. При тези
съображения съдът счита, че на ответника не се дължат разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по заповедното
производство, при положение че в резултат на подаденото възражение е
образувано исково производство.
По отношение на искането за допълване в частта за разноските на
разпореждането за връщане на исковата молба чрез присъждане в полза на
ответника на разноски в размер на 500 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение в исковото производство, съдът намира следното:
По делото е доказано извършването от ответника на разход за
адвокатски хонорар за исковото производство в претендирания размер от 500
лв.
Ищецът е направил възражение за неговата прекомерност още в
исковата молба, което поддържа и в отговора на молба по чл. 248 ГПК. В
случая минималният адвокатски хонорар, определен на основание чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е по-малък от реално платения и възлиза на 415.43 лв.
Съобразявайки предмета на делото и извършените процесуални действия от и
с участието на адвоката на ответника, съдът счита, че делото не се отличава
нито с фактическа, нито с правна сложност, които да обосноват възлагане в
тежест на ищеца на сторените от ответника разноски за адвокатско
възнаграждение в размер над минималния.
Ето защо ищецът дължи на ответника разноски за исковото
производство в размер на 415.43 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения искането за допълване в частта за
разноските на разпореждането за връщане на исковата молба следва да бъде
частично уважено.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА в частта за разноските Разпореждане № 38904/27.03.2023 г.,
постановено по гр. д. № 61230/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, като
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, да заплати на „Алпро“
ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 415.43 лв. –
разноски за исковото производство, и ОТХВЪРЛЯ частично молба с вх. №
102797/2023 г. и молба с вх. № 121320/2023 г. на „Алпро“ ЕООД, както
следва: по отношение на искането за присъждане на разноски за исковото
производство – за разликата над 415.43 лв. до 500 лв.; по отношение на
искането за присъждане на разноски в размер на 300 лв. по ч. гр. д. №
23426/2022 г. по описа на СРС, 85 състав.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3