Решение по дело №4885/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260563
Дата: 7 юни 2021 г. (в сила от 12 ноември 2021 г.)
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20205330204885
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Номер 260563                            07.06. 2021г.                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                                            ХІV наказателен състав

 

На седми октомври                                           двехиляди и двадесета година

 

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер   4885 по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

         Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-003360/01.04.2020год. на **в сектор ПП – Пловдив, с което на П.Д.Т., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 / петдесет / лева за нарушение по чл.137а, ал.1, вр. с чл.183, ал.4, т.7 от , както и Глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1, вр с чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП.

         Жалбоподателят Т. моли съда да отмени наказателното постановление наказание по съображения изложени в жалбата и съдебно заседание.

         Въззиваемата страна – ПП-Пловдив, чрез свой представител юрисконсулт намира жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на процесното НП. Претендира и разноски за юрисконсултско обслужване.

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

         ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

          На 17.03.20г. около 20.35ч жалбоподателят Т. управлявал МПС – л.а. Мазда Демио с рег.№ **в гр.Пловдив. В района на Централна гара направил ляв завой по бул.Христо Ботев и се насочил в източна посока. По същото време по булеварда в обратна посока се движел полицейски автопатрул в състав свид.А.К. и ** Я.М.. Те възприели, че жалбоподателя е без поставен обезопасителен колан, а освен това по служебен път имали информация, че му е отнет контролния талон поради неплатени глоби. Ето защо го последвали с автомобила си като подали звуков и светлинен сигнал. Настигнали го на бул.Христо Ботев около №145а. Там и двата автомобила спрели, а полицейските служители пристъпили към проверка докуентите на жалбоподателя. Възникнал спор дали Маздата била преминала ГТП, тъй като от стикера на стъклото не ставало ясно до коя точно дата важи. В прегледа на листа от прегледа обаче се установила, че е изряден в това отношение автомобила. За непоставен обезопасителен колан и за липса на контролен талон обаче срещу жалб. Т. бил съставен АУАН № АА347745 от същата дата. Въз основа на него било издадено и процесното НП.

         Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на актосъставителя А.Х.К. разпитана като свидетел и от събраните в хода на делото писмени доказателства – АУАН, справка за водач / нарушител, заповеди 2 бр., които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви.

         Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, като намира че станал жертва на реваншизъм от страна на ** М., който и по – рано бил съставял акт на жалбоподателя. Т. твърди, че имал поставен колан, но допуска, че в някакъв момент може и да се бил изхлузил. От своя страна свид.К. изрично посочи, че жалбоподателя бил без колан, а при спирането му за проверка се опитал да си го постави. На това му действие тя отвърнала, че е излишно , тъй като тя възприела вече факта на управление без колан. Съпоставяйки показанията на тази свидетелка, чиито показания настоящата инстанция не намира причина да не кредитира с доверие, съчетана с допускането и от самия жалбоподател, че в някакъв момент може и да е бил без колан, то за съдът е установено нарушението по чл.137а ЗДвП от страна на последния. Наличието ан предходен акт от единия ** влизащ в патрула според съда не е достатъчна причина да се приеме тезата на жалбоподателя за заинтересованост на проверяващите. В противен случай означава да се приеме, че при нарушители с множество наказания, каквото впрочем е видно и справката за нарушител на жалбоподателя, то няма да останат полицейски служители които да ги санкционират. На следващо място правилно е приложен закона в санкционната му част досежно това нарушение. Законодателят е предвидил глоба в абсолютно определен размер от 50 лева. Същата не може да бъде допълнително индивидуализирана нито от наказващия орган, нито от съда.

Настоящата инстанция намира за основателно възражението за неправилност на санкционирането по второто вменено нарушение обаче. установи се, че жалбоподателя е бил без контролен талон, тъй като същия му е отнет за неплатени глоби. При това положение той няма как да го носи, а от там и да извърши нарушение по чл.100, ал.1 т.1 ЗДвП. Последната норма би била относима само в случаи, че все пак дееца разполага с талон, но по някаква субективна причина не го носи със себе си. Ето защо в тази част процесното НП следва да се отмени.

С оглед този изход на делото страните поискали разноски и направили такива имат право на присъждането им предвид нормата на чл.63, ал.3 ЗАНН. В процесния казус въззиваемата страна претендира юрисконсултско възнаграждение, което в размер на минималното такова от 80 лв е адекватно на положените усилия и тежестта на делото. По съразмерност следва на ОДМВР Пловдив да се присъди сумата от 67лв, тъй като частично е потвърдено НП. Съответно ОДМВР е юридическото лице, а Сектор ПП е само структурно звено към него, поради което жалбоподателя следва на първото да заплати разноските за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивския районен съд, ХІV н.с.

Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-003360/01.04.2020год. на **в сектор ПП – Пловдив, с което на П.Д.Т., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание Глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1, вр с чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП.

         ПОТВЪРЖДАВА същото в останалата част.

         ОСЪЖДА жалбоподателя П.Д.Т., ЕГН ********** *** да заплати на ОДМВР Пловдив сумата от 67 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред ПАС по реда на АПК и на основанията предвидени в НПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.