Присъда по дело №39/2019 на Районен съд - Карлово

М О Т И В И

Към присъда по НОХД № 39/2019 г. по описа на КРС

 

 

По отношение на подсъдимия  А.А.А. е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за това, че на 23.05.2016 г. в землището на с. С., обл. П. е извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14- годишна възраст, а именно Б.Р.С., ЕГН **********, чрез употреба на сила, изразяваща се в събаряне на земята- престъпление по чл.150, ал.1 от НК.    

         По реда на чл.275 от НПК е направено е искане от страна на подсъдимия А. и защитника му адв. Ш. за разглеждане на делото по реда на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият, разбирайки повдигнатото му обвинение, признава вината си, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и на основание чл.372 ал.4 от НПК, след като установи, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от доказателствата по делото обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

         Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Счита вината на подсъдимия за безспорно и категорично доказана, поради което пледира същия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Счита, че на същия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер около минималния, визиран в НК и намали определеното наказание с една трета, с оглед диференцираната процедура на чл.371 т.2 от НПК.

         Подсъдимият лично и чрез защитника му пледират за налагане на наказание под предвидения в НК минимален размер.

         По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от адв. С. като особен представител на пострадалата Б.С. срещу подсъдимия А.А.А. в размер на 1500 лева, представляващи обезщетение за претърпени от същата неимуществени вреди- болки и страдания в резултат от престъплението, за което е повдигнато обвинение по делото, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на деянието- 23.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

Въз основа на надлежно искане пострадалата Б.С. е конституирана в качеството на частен обвинител по делото.

         Гражданският ищец и частен обвинител се представлява в настоящото производство от адв. С.- особен представител, който поддържа повдигнатото обвинението, както и предявения граждански иск по основание и размер. Пледира за определяне на предвиденото в закона наказание, съответно на тежестта на извършеното от подсъдимия деяние  и бъде уважен предявения граждански иск.

         Съдът след като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК прие за установено от фактическа следното:

         Подсъдимият А.А.А., ЕГН **********, е роден на *** ***. *****. ****, ****. Има завършен ****. Безработен е. Живее в с. С., обл.П., ул.”****“, № **. Неосъждан е.

Пострадалата Б.Р.С., ЕГН **********, е родена на *** ***.  ****. ****. Живее в с. К., обл. П., *****. Не е осъждана.

Свидетелката Л.М., заедно с децата си- малолетния Н.М. и психичноболната си дъщеря- пострадалата Б.С., и мъжът, с когото съжителствала- св. Т.Т.,  живеели във фургон в землището на с. С., обл. П., където помагали в отглеждането на животни, собственост на св. В. Р..

Б.С. била на 18 г. и страдала от умерена умствена изостаналост. Била с много ниски интелектуални възможности на ниво, тежка дебилност към имбецилност, мисленето й било недоразвито, емоциите- примитивни, речта- бедна.

Подсъдимият А. живеел в с. С., познавал пострадалата и семейството й, макар и бегло, тъй като били далечни родственици, известно му било, че същата страда от психично заболяване.

На инкриминираната дата, подсъдимият отишъл в с. К., за да вземе оставен там по- рано на поправка преносим компютър- лаптоп. От с. С. до с. К. се придвижил с велосипеда си, с неустановена марка, като в късните следобедните часове на 23.05.2016 г. тръгнал обратно от К. за С.. Пътят му минавал точно покрай обитавания от семейството на пострадалата фургон, в землището на с. С., обл. П.. Лаптопът и зарядното устройство за него подсъдимият бил поставил в найлонова торбичка, прикрепена за рамката на велосипеда. Бил облечен в червена тениска.

При приближаването си към фургона подсъдимият забелязал малолетния свидетел Н.М. и пострадалата С.. А. бил наясно с наличието на психично заболяване у същата и решил да извърши спрямо нея блудствени действия, с цел удовлетворяване на полово желание без съвкупление, като се възползва от обстоятелството, че същата е сама, а свидетелят М. бил зает с цепене на дърва, а също така бил малолетен, дребен на ръст и не би могъл да му попречи в осъществяването на тези му намерения. Наоколо не се виждали други хора, а на подсъдимия не му било известно, че към този момент във фургона била майката на пострадалата. А. решил, че останалите членове на семейството са на работа, а предвид заболяването си, С. не би могла да му окаже някаква решителна съпротива и пристъпил към осъществяване на намеренията си.

Подсъдимият А. захвърлил колелото си настрани, спуснал се към Б.С., прегърнал я през раменете, съборил я на земята и започнал да я целува по устата и врата, въпреки нейната съпротива. Тя крещяла за помощ и удряла напосоки, стремяла се да отблъсне подсъдимия. Той от своя страна я целувал по бузите и по шията, опипвал я по гърдите и между краката. Вследствие оказаната съпротива С. успяла за момент да отблъсне подсъдимия, но за кратко, но вследствие упражнен натиск с тежестта на тялото си и бутане с ръце, той отново я повалил на земята, като продължавал да я опипва и да дърпа дрехите й.

Подсъдимият, с цел сломяване съпротивата на пострадалата С., хванал ръцете ѝ и я притискал с тялото си към земята. Той силно я стискал, като въпреки виковете й да я пусне, я притискал с тялото си и с ръце към земята и легнал върху нея, като не преставал да я опипва и целува. При тези си действия скъсал тениската, с която била облечена, а клинът ѝ се скъсал на коляното при падането и последвалото боричкане. Вследствие така описаните действия коляното на пострадалата се разранило и започнало да кърви.

На 23.05.2016 г., около в късния следобед, М. била във фургона и приготвяла вечеря за семейството, а малолетният Н.М. сякъл дърва близо до входа му. Вратата на фургона била отворена. Б.С. била изпратена от майка си да повика св. Т., за да помогне в доенето на животните, но все още била в непосредствена близост до фургона. Св. Н.М. забелязал подсъдимия А., приближаващ се на колело. Свидетелят му махнал с ръка и продължил да цепи дърва, но малко след това погледнал в посоката, където била сестра му и видял, че мъжът захвърлил колелото си настрани, спуснал се към Б.С., прегърнал я през раменете, съборил я на земята и започнал да я целува по устата и врата, да я опипва по ерогенните зони. От своя страна пострадалата крещяла и удряла подсъдимия, стремяла се да го отблъсне. С. успяла за момент да отблъсне подсъдимия, но вследствие упражнен натиск с тежестта на тялото си и бутане с ръце, той отново я повалил на земята, като продължавал да я опипва и да дърпа дрехите й. Пострадалата не преставала да крещи за помощ и да заплашва подсъдимия с полиция. Н.М. започнал да хвърля камъни по обвиняемия, като също започнал да крещи да не закача сестра му.

Шумът и виковете от ставащото привлекли вниманието на свидетелката Л.М., която веднага се показала на вратата на фургона и възприела част от действията на подсъдимия, а именно опипване на дъщеря ѝ от страна на подсъдимия и боричкането помежду им.  Още при излизането си навън  възприела подсъдимия, облечен в къси гащета и тениска с качулка, с червен цвят, дъщеря си на земята по гръб и подсъдимия легнал с лице върху нея. Свидетелката М. също започнала да хвърля камъни по лицето и да крещи, за да го пропъди от дъщеря си.

Като видял майката на С. подсъдимият разбрал, че намеренията му ще бъдат осуетени, взел захвърленото си в непосредствена близост колело и избягал в посока към с. С..

Св. Л.М. и св. Н.М. се опитали да го настигнат и потърсят сметка за действията му, но не успели. М. изпратила сина си да търси съжителстващото с нея лице- св. Т., за да му разкаже за инцидента, а самата тя останала при дъщеря си, която била изключително разстроена и уплашена от станалото, като въпреки наличното психично заболяване и трудности в общуването възприела като опасно, нежелано и застрашаващо я посегателство.

По това време св. Т. бил със св. В. Р.- негов работодател. Надвечер тръгнали да проверяват животните, като по улицата в посока към с. С. се разминали с колоездач с червена тениска. Малко след това срещнали св. Н.М., който ги спрял и им съобщил, че „момче с червена тениска“ целувало сестра му Б. и искал да я изнасили, но същият избягал с колело.

Свидетелят Т. се притеснил, че поради заболяването си, доведената му дъщеря не възприема правилно действителността и предвид съобщеното му от Н.М., може да е станала обект на посегателство. Поради тази причина двамата със св. В. Р. обърнали автомобила и тръгнали в посока с. С., за да настигнат колоездача, с когото се били разминали непосредствено преди срещата с детето, отговарящ на даденото от последния описание, за  да му потърсят сметка.

Автомобилът марка „Фиат“ с рег.№ ****, собственост и управляван от свидетеля Р., настигнал подсъдимия между селата С. и С.. Двамата свидетели започнали да подават звукови сигнали и да викат да спре, но подсъдимият се притеснявал от саморазправа и отказал да се подчини. В опит да избегне преследващия го лек автомобил, който неминуемо имал предимство в преследването по асфалтиран участък от пътя, подсъдимият свил по черен път между нивите, но автомобилът го последвал и настигнал, като се изравнил с него и се движел успоредно. Поради последвало в един момент съприкосновение с автомобила велосипедистът загубил равновесие, паднал на земята, но веднага се изправил и избягал през нивите, като оставил велосипеда си и закрепената на него чанта с лаптоп.

Свидетелят Р. се обадил на тел.112 и съобщил за казаното му от свидетеля М., а чантата и велосипеда прибрал в колата си. След минути, по подадения сигнал, при свидетелите пристигнал автомобил на Районно управление *** със св. Х.Н.К., В.К. и Д.Д., последният, обслужващ посочения район. Двамата свидетели разказали на полицейските служители за съобщеното им от св. Н.М., последвалото преследване на колоездача. След това отишли и до фургона, който обитавало семейството на пострадалата, където полицейските служители разговаряли с майката и брата на Б.С., както и лично възприели състоянието на последната.

Свидетелката М. описала подробно подсъдимия на полицейските служители, а св. Д., който добре познавал жителите на района си, по описанието, дадено му от свидетелите преценил, че то отговаряло на подсъдимия А.А..

Полицейските служители посетили дома на подсъдимия в с. С. и го извикали да излезе. Още при задаването на въпрос от страна на служителя Д., дали не е направил „някоя беля“ по- рано през деня, подсъдимият казал, че на връщане от с. К., където взел оставения на ремонт лаптоп, се е прибирал с велосипед и в района на с. С., срещнал жена и дете, които щял да блъсне и затова им се скарал. Отрекъл обаче категорично да е извършвал каквито и да било блудствени действия с жената.

На инкриминираната дата- 23.05.2016г. св. Г.Л. помагал  в отглеждането на животните, за които се грижело семейството на Б.С.. Същият живеел по онова време на семейни начала с друга дъщеря на св. М.- Л. М.. На посочената дата, надвечер свидетелят прибрал част от животните на обора, до който бил фургона, в който живеело семейството на Б.С.. Още при пристигането си при фургона видял притеснения и превъзбуден свидетел Н.М. и разбрал за случилото се от неговия разказ. Същият разказвал, че някой искал да изнасили сестра му Б.. Самата Б. също била там, раздърпана, със скъсана тениска и клин, с кървящо коляно, разстроена и разтреперана. Свидетелят възприел лично тези обстоятелства, а впоследствие св. Н.М. му казал, че освен това на врата на Б. „имало смучка“, белег от осъществения с подсъдимия физически контакт. Майката на пострадалата  се опитвала да я успокои, а впоследствие я прибрала във фургона. Не след дълго пристигнали и св. Р. и св.Т., от които свидетелят Л. разбрал, че са преследвали подсъдимия с колелото му по черен път към с. С., където го били съборили. Свидетелят разбрал още, че същият е изоставил, а свидетелите взели и донесли вещите му- колело и чанта с лаптоп „Тошиба“ и зарядно устройство. Св. Л. възприел и самите вещи. 

На следващия ден след инцидента свидетелят разговарял и със св. Л.М., която също му споделила на свидетеля подробностите за случилото се, включително за оставения след посегателството белег- „смучка“. Самият белег пък бил възприет лично от свидетеля Р. и свидетеля Т., на които Б. я показала.

С протокол за доброволно предаване св. Р. предал в приемната на Районно управление *** вещите, захвърлени от подсъдимия при преследването му, а именно- преносим компютър марка „Тошиба“, модел А 70, със син капак и големина на дисплея 15 инча, сер. № 15170415К, зарядно устройство за същия компютър, велосипед с червена рамка на черни петна, без надписи. Впоследствие вещите били върнати на подсъдимия с разписка.

Няколко седмици след случилото се, при стартиране на проверката по случая по подадената от полицейските служители докладна записка, родственица на подсъдимия- св. А.А., предложила парична сума в размер на 200 лв. на Л.М., за да „се разберат парично“.

От заключението на изготвената по делото съдебно- психиатрична експертиза на постр. Б.С. се установява, че същата страда от умерена умствена изостаналост, еретична форма. Към момента на деянието та възприела случилото се като нежелано и застрашаващо посегателство. Не могла да участва в наказателното производство и да дава достоверни показания за случилото се. Състоянието ѝ на интелектуален дефицит не изисквало и не се повлиявало от лечение, а специфични грижи.

От заключението на изготвената по делото съдебно- психиатрична експертиза на св. Н.М. се установява, че същият е психично здрав и с нормални интелектуални възможности. Не били установени каквито и да било отклонения в психиатричното му състояние, психичното му развитие съответствало на календарната му възраст. Същият могъл да възприема правилно обстоятелствата и фактите от значение по делото и да дава достоверни показания за тях. Могъл да участва в наказателното производство в качеството на свидетел. Възможни били деформации в показанията му по отношение на детайлите, поради неговата незрялост и емоционално отношение към случилото се. Същият не се водил на диспансерен учет при ЦПЗ- П..

От заключението на изготвената по делото допълнителна съдебно- психиатрична експертиза на постр. С. се установява, че същата страда от умерена умствена изостаналост, еретична форма. Към момента на деянието могла да разбира свойството и значението на случилото се с нея като нежелано и застрашаващо сексуално посегателство. Изразила това с възможните ѝ средства- пасивна съпротива и викове, които могли да се възприемат от околните. С. не могла да участва в наказателното производство и не могла да дава достоверни показания за случилото се.

Така описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът приема за напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства. Налице са самопризнания на подс. А., направени в съдебното производство по делото, които се подкрепят от показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели Л.М., Т.Т., В.Р., Н.М., Х.К., В.К., А.А., Г.Л.. Протоколите за разпит на посочените свидетели са приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК, като показанията им се явяват последователни, логични, вътрешно и взаимно непротиворечиви. Показанията на малолетния свидетел Н.М. са извършени при участието на родител и законен представител, както и при участието на педагог, съобразно изискванията на чл.140 ал.1 от НПК. Не се установи да е въздействано по отношение обективността на показанията на малолетния свидетел. От заключението на назначената и изготвена по делото съдебно-психиатрична експертиза за Н.М. се установява, че той е психично здрав и с нормални интелектуални възможности. Не се установяват каквито и да е отклонения в психиатричното му състояние, а психичното му развитие съответства на календарната му възраст. Той е могъл да възприема правилно обстоятелствата и фактите, които имат значение за делото и може да дава достоверни показания за тях.

Предвид заключенията на изготвените по делото съдебно- психиатрична и допълнителна съдебно- психиатрична експертизи по отношение психичното състояние на постр. С., като и двете заключения безпротиворечиво помежду си установяват невъзможността на Б.С. да има качеството на свидетел по делото, предвид психичното ѝ заболяване, което и пречи да дава достоверни показания за случилото се, съдът не ползва изявленията на пострадалата. Нейните действия и състоянието ѝ преди, по време и след инкриминираното деяние се установяват напълно категорично от показанията на останалите разпитани по делото свидетели.

Депозираните по делото експертните заключения са безпристрастно изготвени, обосновани и касаят пряко обстоятелствата от предмета на доказване по делото, поради което съдът ги ползва изцяло при постановяване на присъдата си.

Съдът ползва изцяло и приобщените на осн. чл.283 от НПК писмени доказателства по делото- справка от ЦПЗ- П., протокол за доброволно предаване, разписка, протокол за предупреждение- 2 бр., 3 бр. справки АИС- БДС, справка за съдимост, характеристична справка, определение № 207 от 04.10.2017 г., по ЧНД № 532/2017 г. по описа на КрлРС, определение по ВЧНД № 2208/2017 г. на ПОС, които са събрани по реда на НПК и в изискуемата форма, и касаят пряко предмета на доказване по делото.

В рамките на събрания доказателствен материал не се установяват такива противоречия и непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения в съда обвинителен акт относно наличието на характеризиращите деянието белези, за които е повдигнато обвинение.  Ето защо и съдебният състав напълно приема фактическите констатации на същия, като обосновани и правилни. При тези доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подс. А.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението чл.150, ал.1 от НК, тъй като на 23.05.2016 г., в землището на с. С., обл. П.ска, е извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14- годишна възраст, а именно Б.Р.С., ЕГН **********, чрез употреба на сила, изразяваща се в събаряне на земята, поради което и същия следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му в този смисъл обвинение.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.150, ал.1 от НК се осъществява единствено чрез действие, физически контакт между дееца и пострадалата, който по своето естество може да възбуди или удовлетвори полово желание, но без съвкупление. Проявните му форми са различни- въздействие върху различни ерогенни зони, прегръдки, целувки, орален акт и др. подобни. Пострадалата е лице, навършило 14 години, и с оглед относително по-голямата възраст е придадено правно значение на съгласието на жертвата. Деянието е съставомерно по чл. 150 от НК, само ако е осъществено чрез употреба на сила- когато блудството е извършено посредством употреба на сила. Касае се за съставно престъпление, включващо в себе си блудство и принуда /в този смисъл Решение № 505-73-II н. о. на ВС/. Под употреба на сила следва да се разбира физическо въздействие върху пострадалия, накърняване на телесната му неприкосновеност, без непременно то да се е изразило в причиняване на телесна повреда. Силата е предшествала и съпътствала блудствените действия, защото е средство за сломяване съпротивата на пострадалата.

От обективна страна, подсъдимият А. е осъществил инкриминираното деяние, като на посочените в обвинението дата и място е извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на пострадалата Б.С., като е употребил за това сила, а именно хванал я през раменете и я съборил на земята, впоследствие, след като за момент пострадалата успяла да се изправи, отново я блъснал с ръце и съборил на земята. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие- физически контакт между пострадалата и подсъдимия, изразяващо се в опипване по гърдите, гърба, между краката на пострадалата, целувки по устата, лицето и шията й. Тези действия подсъдимият е извършил след като е хванал пострадалата за ръцете и я притискал с тялото си към земята. Той силно стискал С., като въпреки виковете ѝ да я пусне, я притискал с тялото си и с ръце към земята, и легнал върху нея. Тези действия също били извършени с цел предотвратяване на съпротива от нейна страна. Така възприетата фактология, установена от събраните по досъдебно производство  доказателства сочи на извода, че по отношение на свидетелката Б.С. е била упражнена физическа принуда от страна на подсъдимия, за да бъде осъществено блудствено действие с нея.

 От субективна страна, деянието е осъществено от подс. А. при пряк умисъл. Същият е съзнавал, че извършваните от него действия- опипване по гърдите, гърба, между краката на пострадалата, целувки по устата, лицето и шията са от естество да възбудят и удовлетворят полово желание. Деецът е съзнавал, че използва физическа принуда, както и че тя е средство и начин за сломяване съпротива на жертвата.

Налице е специална цел- да удовлетвори полово желание. За съставомерността на деянието не е необходимо целта да е постигната реално. Достатъчно е тя да съществува и действията да са насочени към постигането й /в този смисъл Решение № 230-2009-III н.о на ВКС/.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия А. за извършеното от него деяние, съдът взе предвид, че наказанието, предвидено за престъплението по чл.150, ал.1 от НК е лишаване от свобода от две до осем години, както и императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, която следва да се приложи в случая с оглед диференцираната процедура на разглеждане на делото по реда на чл.371 т.2 от НПК. За да индивидуализира наказанието, което следва да наложи на подсъдимия А., съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, извършено от него и обществената му опасност като личност.

Деянието по чл.150, ал.1 от НК се явява „тежко” по смисъла на чл.93 т.7 от НК умишлено престъпление, с висока степен на обществена опасност. В тази насока съдът отчита обществените отношения, които са накърнени с извършването му, а именно половата неприкосновеност и съблюдаването на половия морал, които са свързани с правилното психическо и физическо развитие на подрастващите.

От друга страна подсъдимият е личност с невисока степен на обществена опасност. Видно от справката за съдимост на подсъдимия, същия е неосъждан към момента. Макар и да няма постоянна трудова заетост, същия полага труд, издържайки се чрез извършване на сезонна работа.

Отчитайки гореизложените обстоятелства, съдът намира, че на подсъдимия А. следва да се наложи наказание при условията на чл.373 ал.2 от НПК във връзка с чл.58а ал.4 във с чл.55 ал.1 т.1 от НК  в размер под най-ниския предел, предвиден за това престъпление. Като отчете високата степен на обществена опасност на деянието, механизма на извършването му, не лошите характеристични данни на подсъдимия и невисоката степен на обществена опасност на дееца, съдът намира, че на същия следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година. С така определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще се осъществят индивидуалната и генерална превенции на наказанието, визирани в чл.36 от НК и преди всичко ще се въздейства поправително, превъзпитателно и предупредително върху подсъдимия, за да спазва в бъдеще установения в държавата правов ред.

По отношение изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода съдебният състав е на становище, че не следва да постановява реално изтърпяване. Подсъдимият не е бил осъждан към момента на извършване на престъпленията на лишаване от свобода, като спрямо него са налице формалните предпоставки на чл.66 ал.1 от НК, поради което съдът определи отлагане изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, на основание посочената разпоредба.

Предявеният граждански иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Престъплението по чл.150 ал.1 НК е противоправно деяние, извършено от подсъдимия виновно. Безспорно установено по делото е, че в резултат от извършеното от подсъдимия посегателство, на пострадалата С. са причинени болка и страдание, а също така и негативни преживявания. Независимо от психичното заболяване, от което страда пострадалата, според заключенията и на двете приети по делото съдебно- психиатрична и допълнителна съдебно- психиатрична експертиза, същата е възприела случилото се като нежелано и застрашаващо посегателство. Видно от изложеното са налице законовите предпоставки за реализиране на деликтната отговорност- действие, противоправност на деянието, причинени вреди, вина и причинна връзка между деянието и причинените вреди, поради което е налице основание да се ангажира отговорността на подсъдимия за причинените от нея  неимуществени вреди. Съдът като взе предвид, че подлежат на обезщетяване всички причинени неимуществени вреди и същите следва да се да се репарират по справедливост, съобразно чл.52 от НК, както и претърпените болки и страдания, и негативни преживявания от пострадалата, намира, че подсъдимият А.А.А. следва да заплати на пострадалата Б.Р.С. обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от деянието по чл.150, ал.1 от НК в размер на 700 /седемстотин/ лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането- 23.05.2016 г. до окончателното изплащане, като за сумата над 700 лева до пълния предявен размер от 1500 лева отхвърля предявения граждански иск като недоказан.

С оглед установената вина на подсъдимия А. в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, то на основание чл.189, ал.3 от НПК в негова тежест следва да бъдат оставени направените по делото разноски, поради което същият следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на изпълнителната власт, по бюджетна сметка на ОД на МВР- П. сумата от 232,30 /двеста тридесет и два лева и тридесет стотинки/ лева, представляващи направените по делото в досъдебното производство разноски за експертизи.

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МТ