РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Перник, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА
в присъствието на прокурора Анита Бл. Джамалова
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251700600225 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 42/04.10.2022 г., постановена по НОХД № 302/2022 г. по описа на РС-
Перник подсъдимият Е. Е. С. – от ***, българин, с българско гражданство, *** образование,
неженен, работи, осъждан, с ЕГН: ********** е признат за виновен в това, че на 26.05.2021
г. около 00,15 часа в ***, по път I-6 на километър *** в района на *** е управлявал моторно
превозно средство- мотоциклет «Ямаха» с рег.№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, а именно 1,66 на хиляда, установено по надлежния ред - с Протокол за
химическа експертиза № *** на НТЛ-ЕКД при ОДМВР – Перник, като е осъден и му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален общ
режим и глоба в размер на 200 лв. На основание чл.68, ал.1 НК е постановено изтърпяване
на наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца по предходно осъждане при
първоначален общ режим.
С решение № 63/17.08.2023 г. по ВНОХД №108/2023 г. по описа на ОС-Перник е
отменена изцяло присъда № 42/04.10.2022 г., постановена по НОХД № 302/2022 г. по описа
на РС-Перник и делото е върнато за разглеждане на друг състав на РС-Перник.
С присъда № 25 от 10.05.2024 г., постановена по НОХД № 1359/2023 г. на Районен съд
- гр. Перник С. е признат за невиновен по гореописаното деяние и оправдан изцяло.
1
По протест на Районна прокуратура - Перник против присъда № 25 от 10.05.2024 г.,
постановена по НОХД № 1359/2023 г. на Районен съд - гр. Перник е постановено решение
№ 4/13.02.25 г. по ВНОХД 555/24 г. с което присъдата е потвърдена.
С решение № 162/16.04.25 г. по НДВ 430/25 г. състав на апелативен съд София е
възобновил производството по ВНОХД 555/24 г. на ПОС и отменил решение 4/13.02.25 г.,
като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав.
Пред настоящия въззивен състав в проведеното съдебно следствие са събрани нови
доказателства, след което становищата на страните са следните:
Представителят на Окръжна прокуратура - гр. Перник в съдебно заседание моли съда
постановената от Районен съд - гр. Перник присъда да бъде отменена, като я сочи за
неправилна и незаконосъобразна. Излагат се доводи аналогични на предходната пледоария
пред предишния състав на въззивния съд, а именно, че са налице безспорни доказателства за
вината на подсъдимия, въз основа на които се иска по отношение на същия да бъде
наложено наказание в размера, наложен от Пернишкия районен съд при първото
разглеждане на делото. Изразява се становище , че събраните пред настоящия състав гласни
доказателства не следва да бъдат кредитирани
В съдебното заседание пред въззивната инстанция подсъдимият, лично и чрез адв. Г.
М., пледира да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд, като излага
съображения, че същата е правилна и законосъобразна, постановена в съответствие със
събраните по делото доказателства. Заявява, че поддържа изцяло изложените пред първата
инстанция съображения за недоказаност на обвинението, с оглед на което моли настоящия
състав на съда да постанови решение, с което да бъде потвърдена атакуваната присъда. По
отношение на новоразпитания свидетел изразява становище, че е нормално с оглед
отдалечеността на събитията да не помни детайли, но основното е, че този свидетел
подкрепя защитната теза на подсъдимия и несъмнено установява, че последния не е
управлявал МПС по време на инкриминираното деяние.
Въззивният съд, след като взе предвид доводите на страните и извърши собствен
анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
Подсъдимият Е. Е. С. с ЕГН ********** е роден на *** в ***, с постоянен адрес: ***,
българин е, с българско гражданство. Същият е *** образование. Женен е. Към момента
работи частно без трудов договор. С. е правоспособен водач на МПС. Осъждан е за
престъпления против транспорта, видно от приложената по делото справка за съдимост.
Подсъдимият и свидетелят С.С. се познавали от дълго време, тъй като били съседи и
живеели в една и съща махала в ***. И двамата можели да ремонтират мотоциклети и били
известни с това. На 25.05.2021 г. подсъдимият се обадил на свидетеля С. и му казал, че на
негов приятел- Ц. П. му се е развалил мотоциклета и го помолил да му помогне да го
оправи. Свидетелят С. отишъл при подсъдимия и двамата около 19,00 - 20,00 часа се качили
на управлявания от подсъдимия мотоциклет «Ямаха» с рег.№ *** и отишли в *** при ***.
2
Не успели да поправят мотора, макар че работили до свечеряване и го разглобили почти
целия. Подсъдимият и П. се ядосали и изпратили С. си за бира до близкия нон-стоп. Така С.
изпил 3-4 бири. Вече се било стъмнило- било след 0,00 часа на 26.05.2021 г. и двамата се
отказали от ремонта. След кратък спор, подсъдимият се съгласил свидетеля С. да кара
мотоциклета на връщане, тъй като той бил пил. Свидетелят С. се качил да управлява мотора,
а подсъдимият седнал плътно зад него. Стигнали при 6-о ОУ в гр.Перник и подсъдимият
казал на свидетеля да го закара при майка му в к***, като мине по „вътрешната магистрала“.
След училището двамата се движели след лека кола, управлявана от свидетеля М.К..
Свидетелят С. карал след колата. Като се качили на магистралата, свидетелят решил да
изпревари автомобила. Снижил се над кормилото на мотора, подсъдимият го бил хванал
през рамената и бил легнал плътно върху него. Било около 0,15 часа, свидетелят С.
изпреварил движещия се пред тях автомобил, като за целта дал газ и малко преди
Митницата на ул.“***“ в една дупка се спукала задна гума на мотора. Свидетелят изгубил
управление и усетил как излитат и двамата с подсъдимия от мотора, като подсъдимият
„буквално се отлепил“ от него. Свидетелят С. изхвърчал десетина метра по-напред в
тъмното. Изправил се, усетил, че има само охлузвания, обърнал се назад и видял, че
подсъдимият лежи, без да мърда. Уплашил се и побягнал в посока махалата, в която живеел.
Прибрал се вкъщи и никъде не излизал до следващия ден.
За реализираното ПТП на тел. 112 бил подаден сигнал от свидетеля М.К.. Същият не
искал да се приближава до мястото на ПТП, настъпило на около 20 метра пред
управляваното от него МПС, тъй като се опасявал от травмиращи гледки. Видял, че в
момента на ПТП мотоциклета изхвръкнал нагоре. Свидетелят останал в автомобила си,
докато дошли органите на полицията, дал показания и идентификационните си данни, след
това си тръгнал. По същото време свидетелката П. чула трясъка от настъпилото ПТП и
излязла на терасата на апартамента си, находящ се в ***. От терасата си свидетелката видяла
паднал на пътя мотоциклет и лежащ до него човек. Свидетелката се обадила на тел.112, за да
повика спешна помощ. На мястото на реализираното ПТП били изпратени свидетелите
П.В.С. и И.С.И., двамата на длъжност *** в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
гр.Перник. При пристигане на местопроизшествието свидетелят П.С. визуализирал
подсъдимия да седи на бордюра в близост до МПС - мотоциклет „Ямаха“ с per № *** . По
същото време на място била пристигнала и линейка. Свидетелят П. С. се приближил до
подсъдимия, като констатирал, че според неговите възприятия той няма
животозастрашаващи травми. Не видял други пострадали лица от инцидента, нито
свидетели. В тази връзка свидетеля И. твърди, че не са разговаряли с подсъдимия, защото е
бил неконтактен. Поради състоянието на С. не му бил извършен полеви тест за установяване
наличието и концентрацията на алкохол в кръвта. След като подсъдимият вече бил откаран
от линейката, горепосочените свидетели останали на мястото на ПТП и съставили АУАН
Серия GA № *** от 26.05.2021 г. за нарушаване на чл.150 ЗДвП, а именно, че С. е
неправоспособен водач. Нито С., нито И. са били разпитвани за това дали са възприели
спукана гума на мотора, нито пък те са споделили възприятия по този факт.
3
Съставения АУАН бил връчен на подсъдимия на същата дата, докато бил на
интензивно лечение предвид получените травми, в това число и на главата в ***. Свидетелят
И. И. му съставил талон за медицинско изследване № ***, като С. бил вече откаран в *** в
хирургическо отделение за обстоен медицински преглед. С. бил хоспитализиран. На място в
*** му е била взета кръвна проба за химичен анализ на 26.05.2021 г. в 01.45 ч. и съставен
протокол за медицинско изследване и епикриза от хирургично отделение на ***- *** с №
***.
Междувременно сутринта след инцидента свидетелят С. излязъл из махалата за да чуе
дали се е разбрало какво става с подсъдимия. Разбрал, че е в болница, в тежко състояние,
уплашил се и заминал за селото си - ***, където останал 12 месеца. След време от познати
разбрал, че подсъдимия го били изписали от болница и се прибрал вкъщи. Не се били
виждали с подсъдимия дълго време, защото ходел в *** на работа и на село. Впоследствие
С. го потърсил и му казал, че има заведено дело. Първоначално постигнали договорка
подсъдимият да не го намесва, като не споменава за него, защото свидетелят С. нямал право
да управлява мотоциклет, но по-късно, когато разбрал, че ще трябва подсъдимият да влезе в
затвора, двамата се разбрали, че е правилно свидетелят С. да се яви в съдебната зала и да
каже истината.
В протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта
№ ***, е констатирано количество етилов алкохол 1.66 промила в кръвта на подсъдимия С..
На 01.06.2021 г. била изготвена експертна справка № *** за определяне на концентрация на
алкохол или друго упойващо вещество № 87/01.06.2021 г. от експерт Н.В.- НТЛ- ЕКД-
Перник, като в извършеното изследване на кръвта на подсъдимия е посочено наличие на
1.66 промила алкохол в кръвта му.
Така установените факти съответствуват почти напълно и с тези приети от
първоинстанционният съд. Настоящия състав ги прие след собствен анализ на всички
събрани по делото доказателства.
Пред въззивнвата инстанция е разпитан свидетеля П., който е категоричен, че помни
случая и, че именно той е извикал С. да му помогне с ремонта на мотора. Свидетеля твърди
още, че са се мъчили до късно да го оправят, но въпреки всичко не са успели. Той се е
почуствал неудобно, а подсъдимия се ядосал и затова изпили по няколко бири. П. е
категоричен, че при тръгването си мотора на подсъдимия е бил управляван от С., който той
не познавал, а С. се качил плътно зад него и го прегърнал здраво. Свидетелят не помни
всичко в детайли което окръжния съд намира нормално с оглед отдалечеността на случая във
времето.
Първия съд е изложил обстойни мотиви досежно всички въпроси: какви обстоятелства
се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните
съображения за взетото решение, а оттам и на въпросите има ли извършено деяние,
извършено ли е то от подсъдимия, извършено ли е виновно, съставлява ли деянието
престъпление, поради което и изложените в протеста възражения в обратен смисъл
въззивният съд намира за неоснователни. Районният съд е приел, че деянието не е
4
осъществено от подсъдимия от обективна страна.
Изложената от районния съд фактическа и правна обстановка въззивната инстанция
приема за напълно изяснена. С разпита на свидетеля П. напълно се потвърди версията на
подсъдимия. Данните изнесени от този свидетел съвпадат напълно с това което твърди С., а
те и двамата са очевидци. Така обвинителната теза е опровергана напълно. Събраха се
безспорни данни за това къде е бил подсъдимия, защо не се е качил да управлява сам мотора
си, по какъв маршрут са се движели със С. и какъв е механизма на настъпилото ПТП. Тези
факти не се опровергават от разпита на полицейските служители, тъй като те са пристигнали
на местопроизшествието по- късно, когато свидетеля вече е бил избягал. Логично, на място
е заварен само подсъдимия, който е бил с тежка травма на главата.
Данните от свидетеля М.К.в също не опровергават гореприетото доколкото същия
даже не е излязъл от колата и не се е приближавал до местопроизшествието от страх от
гледката. Районния съд правилно е изяснил, че спуканата гума и излитането на С. от мотора
е станало в неосветен участък от пътя и лесно е могло да остане незабелязано, а и свидетеля
е избягал незабавно след инцидента. Още повече, че поради предприетата от свидетеля С.
маневра по изпреварване С. е бил плътно притиснат в гърба му и го е държал през рамената,
което ги е правило визуално един човек. По същите съображения версията на подсъдимия не
се опровергава и от показанията на Б.П., която не е възприела момента на самия инцидент.
Съобразно изискването на чл. 305, ал. 3 от НПК, първоинстанционният съд е посочил
кои факти приема за установени и доказани и въз основа на какви доказателства е изградил
своето вътрешно убеждение. Всичко това намери своето потвърждение и при въззивната
проверка.
Съгласно чл. 304 от НПК подсъдимият се признава за невинен, когато не се установи,
че деянието е извършено от него.
В случая правилно още предходния състав на въззивния съд е изложил подробни
съображения за това, че съгласно чл. 103 от НПК тежестта на доказване на обвинението по
дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи, а подсъдимият не е
длъжен да доказва, че е невинен. Цитирана е и постоянната съдебна практика, с която
настоящия съд е абсолютно съгласен, че когато липсват доказателства, обосноваващи в
пълнота обвинителната теза, съдът прави окончателния си извод само въз основа на
събраните такива, като в случай на недоказване на обвинението по несъмнен начин
постановява оправдателна присъда.
Именно такъв е настоящият случай. Следва отново да се подчертае, че със събраните
допълнително гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите С. и П., обвинителната теза
изразяваща се в това, че именно подсъдимия е управлявал МПС на инкриминираната дата
след употреба на алкохол се опроверга напълно. Без каквото и да е значение е кога първия от
посочените е дал показания, по делото се изясни напълно защо С. се е явил пред Районния
съд в такава късна фаза на процеса и тези му твърдения не бяха опровергани по никакъв
начин. Този свидетел е предупреден за наказателната отговорност и именно под страх от
същата е съобщил фактите, които е възприел за достоверни. Същите съображения касаят и
свидетеля П.. Пропуск на обвинението и съдилищата е, че този свидетел не е потърсен и
разпитан в по – ранен етап в производството. От късното депозиране на показанията и на
двамата свидетели не може априори да се прави извод, че същите са недостоверни така,
както предлага прокуратурата. Дадените от тях сведения бяха проверени изключително
старателно от към тяхната логическа и фактическа подреденост и бяха съпоставени с
5
останалите събрани по делото доказателства. При това се установи, че и С. и П. не
съобщават незначителни детайли, за които твърдят, че не си спомнят, а в показанията им има
и незначителни противоречия, което е абсолютно характерно за възпроизвеждане на данни и
събития след толкова дълъг период от време.
Според настоящият въззивен състав, изложеното до тук е напълно достатъчно с оглед
разпоредбата на чл. 304 от НПК, за това подсъдимият да бъде оправдан напълно, тъй като не
е извършил престъплението, за което е предаден на съд.
Съобразно задължителното указание на Апелативния съд, дадени с възобновителното
решение, настоящия състав следва да отговори на въпроса – допуснато ли е нарушение на
правилата уредени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и / или употребата на наркотични вещества или техни аналози. След
преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намери изводите на
контролираната инстанция, за това, че този ред не е спазен за правилни и законосъобразни.
Константна е съдебната практика на ВКС, относно това, че основния елемент от състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК - алкохолна концентрация надвишаваща 1,2 на 1000,
следва да бъде установена по надлежния ред. Съгласно правилата уредени в Наредба № 1
лицата, които са упълномощени да извършат медицинско изследване, да вземат проби за
установяване концентрация на алкохол в кръвта са изчерпателно изброени, ако
оправомощеното лице, което извършва медицинското изследване и лицето, което взема
пробата за химическо или химикотоксилогично изследване са различни, то те са длъжни
задължително да се уверят самоличността на изследваното лице чрез документ за
самоличност, това правило е формално и императивно. Неговото въвеждане в правната
норма е уредено с цел правна сигурност и създаване на юридически гаранции за избягване
на грешки. В конкретният случай няма съмнение, че тази процедура не е спазена. Още
повече, че към момента на транспортирането на подсъдимия в болничното заведение и
манипулациите по вземане на кръвната проба същият, видно от приложената медицинска
документация, е бил в тежко здравословно състояние. Изобщо не е било ясно, а в
последствие този въпрос не е изследван и по надлежния ред, дали С. е могъл да разбира
въпросите, които са му поставени и да дава адекватни обяснения по тях. Все в тази връзка от
мед. документация събрана като писмено доказателство не става ясно, а и това не е
изследвано по надлежния ред, когато е било възможно дали с оглед на тежкото му
здравословно състояние на подсъдимия са били влети медикаменти, какви са те и могли ли
са да окажат влияние върху пробата.
Горното е още едно основание за потвърждаване на протестираната присъда.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК,
Окръжен съд - Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 25 от 10.05.2024 г., постановена по НОХД № 1359/2023 г.
на Районен съд - гр. Перник.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7