Присъда по НОХД №8/2018 на Районен съд - Червен бряг

МОТИВИ ПО НОХД № 8/2018 г. ПО ОПИСА НА РС-ЧЕРВЕН БРЯГ:

 

Районна прокуратура – Червен бряг, е внесла в Районен съд – Червен бряг срещу подсъдимия В.Н.К., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, обвинителен акт, с който на същия е предявено обвинение за извършено престъпление по чл.290, ал.1 от Наказателния кодекс – за това, че на 17.05.2017 г. пред състав на Районен съд – Червен бряг, в публично съдебно заседание по АНД № 226/2017 г. по описа на същия съд, като свидетел, съзнателно и устно потвърдил неистина, че на 28.08.2016 г. е бил придружител в ***в ***на непълнолетния Е.Я.Д., с ЕГН ********** въз основа на декларация във връзка с чл.8, ал.3,4 и ал.5 от Закона за закрила на детето, с посочена дата на изготвяне 27.08.2016 г., с посочен издател Я.Ф.Д. ***.

              В съдебно заседание в хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура – Червен бряг поддържа обвинението във вида, в който е повдигнато и счита, че от събраните по делото доказателства то е доказано от обективна и субективна страна. Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание от една година „лишаване от свобода”, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от три години.

              Защитникът на подсъдимия В.Н.К. – адвокат Т.Р. ***, поддържа, че обвинението не е доказано по никакъв начин. Моли подзащитният му да бъде оправдан.

              Подсъдимият В.Н.К. разбира в какво е обвинен и не се признава за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд. В хода на съдебното следствие дава обяснения, в които потвърждава показанията си, дадени по другото дело, като твърди, че действително е бил придружител в ***в ***на непълнолетния Е.Я.Д., с ЕГН ********** въз основа на декларация във връзка с чл.8, ал.3,4 и ал.5 от Закона за закрила на детето, издадена му от Я.Ф.Д. *** – баща на непълнолетния. В последната си дума заявява, че не се счита за виновен.

              Червенобрежкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

              Подсъдимият В.Н.К. е роден на *** ***,, с постоянен адрес:***, българин, с българско гражданство, неженен, със средно образование, работи, неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН **********.

              На 17.05.2017 г. пред състав на Районен съд – Червен бряг, в публично съдебно заседание по АНД № 226/2017 г. по описа на същия съд, като свидетел, съзнателно и устно е дал показания, че на 28.08.2016 г. е бил придружител в ***в ***на непълнолетния Е.Я.Д., с ЕГН **********, въз основа на декларация във връзка с чл.8, ал.3,4 и ал.5 от Закона за закрила на детето, с посочена дата на изготвяне 27.08.2016 г., издадена му от Я.Ф.Д. *** – баща на непълнолетния с думите: „….. Дойде проверка, аз бях на едно момче придружител – на Е., с баща му се видяхме предния ден и ме попита може ли да му стана придружител, той донесе декларация, подписа я и аз я подписах. Аз излезнах да пуша, никой не ме е питал за декларации…“.               Подсъдимият В.К. е имал качеството на свидетел по това дело, тъй като е работил като охрана в ***в гр. ***. По време на проверка в същия клуб, с цел предприемане на мерки по обезпечаване сигурността на децата на обществени места, утвърдена от Началника на РУ – Червен бряг на територията на Районното управление извършена около 00:35 ч. на 28.08.2016 г., било констатирано присъствието на две непълнолетни лица – Е.Я.Д., с ЕГН ********** и А. Е. Д., с ЕГН **********, са без възрастни придружители. Инспектор Ц. ***, съставил констативен протокол и разпоредил управителя на заведението Д.Т. да се яви на 31.08.2016 г. в РУ – Червен бряг. Полицейскиите служители попитали двете момчета дали родителите им могат да дойдат в заведението да ги приберат. Те отговорили, че те не са в гр. ***, а са ги поверили на дядо им по бащина линия – Ф.Р.Д.. Полицейските служители ги закарали в дома му и му ги предали. По време на проверката полицейските служители комуникирали само с управителя на заведението, като охранителите, сред които бил и подсъдимия К. стоели на входа му. Никой от проверяващите, по време на проверката не е разговарял с тях, или да е изисквал каквото и да е от тях.

            Така констатираното, обосновало съставянето на АУАН на управителя на заведението за допускането на непълнолетни лица без придружител в него, след 22:00 ч., въз основа на който Директора на ОД-МВР-Плевен издал Наказателно постановление № 805/12.10.2016 г., с което за нарушение на чл.45, ал.2 от Закона за закрила на детето и на основание чл.46, ал.1 от с.з. наложил на управителя на заведението Д.Т. административно наказание – Глоба в размер на 2000.00 лв. Последния обжалвал, така издаденото наказателно постановление по повод на което било образувано АНД № 226/2017 г. по описа на Районен съд – Червен бряг.               В публично съдебно заседание по същото дело, разпитан в качеството си на свидетел подсъдимият В.Н.К. заявил, че е бил придружител същата вечер на непълнолетния Е.Я.Д., с ЕГН **********, въз основа на декларация издадена му от Я.Ф.Д. *** – баща на непълнолетния с думите: „….. Дойде проверка, аз бях на едно момче придружител – на Е., с баща му се видяхме предния ден и ме попита може ли да му стана придружител, той донесе декларация, подписа я и аз я подписах. Аз излезнах да пуша, никой не ме е питал за декларации…“.               Пълномощника на жалбоподателя Т. по делото, тогава поискал прилагане на декларация, издадена от Я.Ф.Д. ***, във връзка с чл.8, ал.3,4 и ал.5 от Закона за закрила на детето, с посочена дата на изготвяне 27.08.2016 г. На 10.07.2017 г. било издадено Решение № 163/2017 г. постановено по АНД № 226/2017 г. по описа на Районен съд – Червен бряг, с което председателя на състава отменил Наказателно постановление № 805/12.10.2016 г. на Директора на ОД-МВР-Плевен, като в мотивите си съдията се позовал на показанията на К. и приложената декларация. Междувременно била изготвена в ОД-МВР-Плевен справка от която се виждало, че на 18.08.2016 г. в 16:15 ч. Я.Ф.Д. бил напуснал територията на Република България през ГКПП Видин – Дунав мост и се върнал на територията на страната на 31.08.2016 г. в 12:09 ч. през същия ГКПП. Това обосновало извод в АНО, че няма как да е бил на 27.08.2016 г. и да е подписал декларация по чл.8, ал.3,4 и ал.5 от Закона за закрила на детето. Било обжалвано първоинстанционното решение и след обжалването му пред Административен съд – Плевен, последното било отменено, именно с доводи в насока, че след като свидетеля Я.Д. е бил извън страната, то няма как да е подписал декларация по чл.8, ал.3,4 и ал.5 от Закона за закрила на детето на 27.08.2016 г. В хода на досъдебното производство и след приключване на АНД № 226/2017 г. по описа на Районен съд – Червен бряг и пред касационната инстанция, разпитан отново като свидетел Я.Ф.Д. дал показания, че не бил упълномощавал В.Н.К. да е придружител на непълнолетния му син – Е.Я.Д.. Последното обосновало убеждение в представителя на Районна прокуратура – Червен бряг, че В.Н.К. на 17.05.2017 г. пред състав на Районен съд – Червен бряг, в публично съдебно заседание по АНД № 226/2017 г. по описа на същия съд, като свидетел, съзнателно и устно потвърдил неистина, че на 28.08.2016 г. е бил придружител в ***в ***на непълнолетния Е.Я.Д., с ЕГН ********** въз основа на декларация във връзка с чл.8, ал.3,4 и ал.5 от Закона за закрила на детето, с посочена дата на изготвяне 27.08.2016 г., с посочен издател Я.Ф.Д. ***. Било образувано ДП-253/2017 г. по описа на Районна прокуратура – Червен бряг, което приключило с внасянето на обвинителен акт срещу В.Н.К. за престъпление по чл.290, ал.1 от НК. В хода на ДП-253/2017 г. било безспорно установено, че подписите на декларацията по чл.8, ал.3,4 и ал.5 от Закона за закрила на детето, с посочена дата на издаване – 27.08.2016 г. са на подсъдимия К. и Я.Д..   

              По делото са разпитани като свидетели служителите на РУ – Червен бряг участвали в проверката в ***в ***на 28.08.2016 г. – Р.Л.И., П.И.П. и И.Ц.И., актосъставителя на АУАН – П.С.Д., управителят на ***в ***– Д.П.Т., подписалия декларацията по чл.8, ал.3,4 и ал.5 от Закона за закрила на детето – Я.Ф.Д. и синът му, който към онзи момент е бил непълнолетен Е.Я.Д..

Разпитани в съдебно заседание полицейските служители Р.Л.И., П.И.П. и И.Ц.И. потвърждават резултата от извършената проверка в ***в ***на 28.08.2016 г., която завършила с отвеждането в дома им и предаването на дядо им на непълнолетните лица – Е.Я.Д., с ЕГН ********** и А. Е. Д., с ЕГН **********, които били същата вечер без възрастни придружители, като подчертават факта, че през цялото време съдействие им е оказвал единствено управителя Д.Т. и не били комуникирали с други служебни лица. В показанията си пред съда свидетеля Я.Ф.Д. потвърждава, че е станало недоразумение с показанията му в Районото управление. Потвърждава, че е имал с подсъдими устна договорка, както и писмена декларация, но за дати не можел да се ангажира. Потвърждава, че на 27.08.2016 г. не е бил в гр. ***, което означавало, че някой от предните дни я е подписал и по погрешка е посочена тази дата. Твърди, че е международен шофьор и по това време е бил чужбина. Дава категорични показания, че преди да замине в чужбина е подписал декларацията. Свидетеля Т., потвърждава факта, че към вечерта на проверката, макар и след нея, декларацията по чл.8, ал.3,4 и ал.5 от Закона за закрила на детето е съществувала, видял я е и я е представил на актосъставителя при последващото му явяване за съставяне на АУАН в РУ – Червен бряг.

Гореизложената фактическа обстановка се установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства: Наказателно постановление № 805/12.10.2016 г. на Директора на ОД-МВР-Плевен; Протокол от съдебно заседание на 17.05.2017 г. по АНД № 226/2017 г. по описа на Районен съд – Червен бряг, Решение № 163/2017 г. постановено по АНД № 226/2017 г. по описа на Районен съд – Червен бряг, Решение на АС - Плевен, показанията на свидетелите – Р.Л.И., П.И.П. и И.Ц.И. – служители на РУ – Червен бряг участвали в проверката в ***в ***на 28.08.2016 г., актосъставителя на АУАН – П.С.Д., управителят на ***в ***– Д.П.Т., подписалия декларацията по чл.8, ал.3,4 и ал.5 от Закона за закрила на детето – Я.Ф.Д. и синът му, който към онзи момент е бил непълнолетен Е.Я.Д., както и от обясненията на подсъдимия дадени в о.с.з.

              От правна страна:

              При така изложената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че подсъдимият В.Н.К. не е осъществил състав на престъплението по чл.290, ал.1 от НК.

              Престъпленията против правосъдието, каквото е това по чл.290 от НК, се подразделят на две групи според съдържанието на своя обект. В първата група престъпления влизат посегателствата, които възпрепятстват вземането на правилни решения от органите на съдебната власт – чл.286-чл.293 от НК, а във втората група – посегателствата, които възпрепятстват изпълнението на вече взетите от органите на съдебната власт решения – чл.293а-чл.300 от НК (Наказателно право на Република България, особена част, А.Г.).

              Още в Решение № 345/21.12.1988г. на ВС, ІІ н.о. е посочено основополагащото за всяко престъпление по чл.290, ал.1 от НК съждение – „Престъпленията лъжесвидетелстване и подбуждане към лъжесвидетелстване са насочени против правилното отправление на правосъдната дейност. С тези деяния се създават затруднения на правораздавателните органи при разкриване на обективната истина във връзка с основния факт, предмет на разследване, създават пречки за правилно и обективно правораздаване. Следователно потвърждаването на неистина и затаяването на истина е деяние съставомерно по чл.290, ал.1 от НК само когато се отнася до факти или обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Когато тези факти или обстоятелства са ирелевантни за основния факт, предмет на разследване, те не се отразяват на правораздавателната дейност, поради което деянието е несъставомерно”. В този смисъл са и Решение № 347/10.05.2004 г. по н.д.№ 1055/2003 г. на ІІІ н.о. на ВКС, Решение № 283/28.06.2011 г. по н.д.№ 1495/2011 г. на ВКС.

              Действително, от обективна страна подсъдимияг В.Н.К. е имал специално качество по чл.290, ал.1 от НК – свидетел, тъй като е бил призован и допуснат като такъв от съда. Той се е явил в съдебно заседание и е разпитан, след като му е разяснена наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК.

              Не се установява по изискуемия от чл.303 от НПК начин обаче, че при този си разпит В.Н.К. да е потвърдил неистина, а именно на 28.08.2016 г. е бил придружител в ***в ***на непълнолетния Е.Я.Д., с ЕГН ********** въз основа на декларация във връзка с чл.8, ал.3,4 и ал.5 от Закона за закрила на детето, с посочена дата на изготвяне 27.08.2016 г., с посочен издател Я.Ф.Д. ***. Направил е общо изявление, че по време на проверката е бил придружител на едно непълнолетно момче – Е., като с баща му се били видяли „предния“ ден и той му донесъл декларация, която и двамата подписали. Никъде в показанията си като свидетел, подс. К., не е твърдял че точната дата на подписване на декларацията е 27.08.2016 г. Напротив, абсолютно и категорично свидетеля Я.Ф.Д., който е и баща на непълнолетния Е. заявява, че преди заминаването му за чужбина на 18.08.2016 г. същия е разговарял с К., съставил е и подписал процесната декларация. 

В тежест на обвинението е да докаже и то по безспорен и несъмнен начин, че В.Н.К. е потвърдил неистина пред съответния орган на властта на посочената дата и място.

              Безспорно по делото е, че на 17.05.2017 г. пред състав на Районен съд – Червен бряг, в публично съдебно заседание по АНД № 226/2017 г. по описа на същия съд, пъдсъдимия В.К., като свидетел, съзнателно и устно е дал показания, че е бил придружител в ***в ***на непълнолетния Е.Я.Д., с ЕГН **********, въз основа на декларация във връзка с чл.8, ал.3,4 и ал.5 от Закона за закрила на детето, с посочена дата на изготвяне 27.08.2016 г., издадена му от Я.Ф.Д. *** – баща на непълнолетния с думите: „….. Дойде проверка, аз бях на едно момче придружител – на Е., с баща му се видяхме предния ден и ме попита може ли да му стана придружител, той донесе декларация, подписа я и аз я подписах. Аз излезнах да пуша, никой не ме е питал за декларации…“.

              Отговорността за лъжесвидетелстване обаче може да бъде ангажирана единствено и само тогава, когато свидетелят съзнателно затаи истината или каже неистина само за онези обстоятелства, свързани с предмета на доказване по конкретното дело, очертан в чл.102 от НПК. Отговорността на свидетеля не може да се ангажира за невярно свидетелстване за всякакви други фактически данни, които, така или иначе, попадат в делото при провеждане на разпита като способ за събиране и проверка на доказателства. Това уточнение е наложително за да се отграничи случаят на лъжесвидетелстване по чл.290 от НК от случаите, при които разследващият орган или съдът, чрез поставяне на въпроси и отговори за изясняване на фактически положения, несвързани пряко с главния факт, му позволяват да направи изводите за достоверност на свидетелските показания, конкретно за съда да вземе правилното решение, когато при постановяване на присъдата е длъжен да изпълни задълженията си по чл.305, ал.3 от НПК.

              Инкриминираният факт – този че посочена дата на изготвяне на декларацията във връзка с чл.8, ал.3,4 и ал.5 от Закона за закрила на детето от Я.Ф.Д. е 27.08.2016 г. за който К. е свидетелствал, обозначавайки я с думите „предния ден“ не само не е възпрепятствал разкриването на обективната истина, но е бил извън предмета на доказване по другото дело. Дали декларацията е била съставена на 27.08.2016 г. или в някой от дните преди 18.08.2016 г. е ирелевантен, предвид събраните по делото както писмени – самата декларация, която не бе оспорена нито по съдържание, нито по авторство, така и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Я.Д. и Д.Т., че към момента на проверката К. е бил упълномощен от бащата на непълнолетното лице да бъде негов придружител в ***в ***на 28.08.2016 г.

Съгласно чл.303, ал.2 от НПК съдът признава подсъдимият за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

От обективна страна:

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че от обективна страна не е доказано по несъмнен начин подсъдимия В.Н.К. пред надлежен орган на властта – съдебен състав при Червенобрежкия районен съд, като свидетел, устно да е потвърдил неистина, а именно, че на 28.08.2016 г. е бил придружител в ***в ***на непълнолетния Е.Я.Д., с ЕГН ********** въз основа на декларация във връзка с чл.8, ал.3,4 и ал.5 от Закона за закрила на детето, с посочена дата на изготвяне 27.08.2016 г., с посочен издател Я.Ф.Д. ***, поради което същия следва да бъде оправдан.

От субективна страна:

От субективна страна деянието по чл.290, ал.1 от НК може да бъде извършено само при форма на вината пряк умисъл. Всяко умишлено деяние, в това число и престъпното деяние по чл.290, ал.1 от НК, предполага от субективна страна наличието на мотиви и подбуди за неговото извършване. Безмотивно умишленото деяние не може да съществува, тъй като без мотивите не може да се формира целта, която обуславя поведението на дееца.

Обвинението не посочва абсолютно никакви мотиви и подбуди, поради които съзнателно да е извършил вмененото му с обвинителния акт престъпно деяние.

Ето защо, инкриминираното с обвинителния акт деяние се явява несъставомерно и от субективна страна, което налага подсъдимият В.Н.К. да бъде оправдан по повдигнатото срещу него обвинение, че на 17.05.2017 г. пред състав на Районен съд – Червен бряг, в публично съдебно заседание по АНД № 226/2017 г. по описа на същия съд, като свидетел, съзнателно и устно потвърдил неистина, че на 28.08.2016 г. е бил придружител в ***в ***на непълнолетния Е.Я.Д., с ЕГН ********** въз основа на декларация във връзка с чл.8, ал.3,4 и ал.5 от Закона за закрила на детето, с посочена дата на изготвяне 27.08.2016 г., с посочен издател Я.Ф.Д. ***.

При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                           Председател:  ………………………..

                                                                                                             /ЙОХАН ДЖЕНОВ/