РЕШЕНИЕ
№ 20223
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря М. АТ. Й.
като разгледа докладваното от Н. П. Г. Гражданско дело № 20231110110327
по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 и т.2 от ЗЗДН, подадена от К. И. Б., ЕГН
**********, адрес гр. .........срещу К. М. К., ЕГН **********, адрес гр. София, , ..... , с искане
за налагане на мерки за защита при твърдения за извършени от ответника спрямо
молителката в присъствието на синовете им – Х. К. К., ЕГН ********** и М. К. К., ЕГН
**********, акт на домашно насилие на сутринта на 25.02.2023г. изразяващ се в обиди към
молителката, удари по една от стените на къщата на молителката, отправяйки заплахи, че
ще свали прозореца с брадва, че ще запали къщата.
Ответникът не оспорва молбата, като същия не дава писмен отговор в
законоустановения срок и не изразява позиция.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни и фактически изводи:
Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на
домашно насилие, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирано за това лице.Депозирана е срещу пасивно легитимиран да отговаря по
молбата ответник (лице от което има две деца ) съгласно чл.3, т. 2 от ЗЗДН.Молбата е
депозирана в едномесечния преклузивен срок.Предвид изложеното съдът намира същата за
допустима.
1
По делото са представени следните писмени доказателства: декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, в която е посочено, че е упражняван постоянен психически тормоз с опити за
физически срещу молителката и двете им деца – Х. и М..
По делото е изготвен и представен социален доклад на АСП, според който бащата на
двете деца никога не е упражнявал физическо насилие над тях. Към момента на изготвяне на
доклада Х. и М. К.и споделят, че нямат желание да поддържат връзка със своя баща, тъй
като същия консумира алкохол
С Определение № 11278 от 23.03.2023г., съдът е конституирал на основание чл. 9, ал. 2
от ЗЗДН – децата Х. К. К., ЕГН ********** и М. К. К., ЕГН **********, действащи чрез
своята майка К. И. Б., ЕГН **********, в производството по делото в качеството на
пострадали.
Докладна записка постъпила на 18.04.2023г., в която е отбелязано, че в служебният
телефон в приемната на МВР е постъпило обаждане от ответника, като съшия е заявил че
към настоящия момент се намира в Република Гърция.
В хода на производството не са събрани доказателства, от които може да се направи
категоричен извод за обективно извършен акт на домашно насилие от страна на ответника.
Не са разпитвани свидетели – очевидци. Съдът е указал доказателствената тежест на
молителката, но същата не ангажира достатъчно доказателства за установяване на
твърдения акт на насилие. Представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не е годна да
установи процесния акт на домашно насилие, посочен в молбата, тъй като в същата не се
съдържа деклариране на възприети от декларатора факти, свързани с мястото и начина на
извършване на твърдения акт на насилие. В представената по делото декларация не са
посочени конкретни обстоятелства, очевидно тази декларация не може да служи като
доказателствено средство за факти от предмета на делото и поради това обстоятелство с нея
не може да се установят твърденията за извършено домашно насилие, посочени в молбата. В
настоящото производство не се установи по категоричен и безспорен начин, ответникът да е
извършил процесния акт на домашно насилие. Когато декларацията не може да се ползва от
своята доказателствена стойност, молителката следва да установи фактите при условията на
пълно и главно доказване. В настоящото производство същата не е провела доказването на
твърденията си в степен, която да убеди съда в основателността на молбата.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че следва да отхвърли за защита, като
неоснователна и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.
Относно разноските за делото
Молителката следва да бъде осъдена с оглед изхода на делото и да заплати по сметка
на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лева, на
основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН. При този изход на делото ответникът има право на
разноски, но тъй като такива не са поискани съдът не следва да се произнася.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл.8, т.1 и т.2 от ЗЗДН с вх. . № 55333/28.02.2023 г., депозирана
от К. И. Б., ЕГН **********, срещу К. М. К., ЕГН **********, по повод твърдени актове на
домашно насилие от 13.01.2023г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН К. И. Б., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския районен съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3