№ 161
гр. Б., 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря Х.К.Н.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20241810200701 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление № **** от ****г., издадено от А.З.И. -
Началник група към ОДМВР С., РУ Б., упълномощен със заповед № **** от
****г. на МВР, с което на Б. С. Д., ЕГН **********, на основание чл. 175а,
ал.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, за нарушение по
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Становищата на страните:
Наказаното лице Б. С. Д. в подадена жалба оспорва като неправилно и
незаконосъобразно процесното наказателно постановление /НП/. Според
въззивника не е извършил вмененото му нарушение, което е основание за
неговата отмяна.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. М., който поддържа жалбата. В пледоарията си прави
искане процесното НП да бъде отменено по съображенията изложени в
1
жалбата, като твърди и недоказаност на административно-наказателното
обвинение по изложени в пледоарията доводи. Претендира присъждане на
направените в съдебното производство разноски.
Въззиваемата страна – Началник група в РУ Б., редовно уведомена, не се
явява в открито съдебно заседание и не се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, поради което и не изразява
становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН
началник РУ-Б. е изложил съображения за прекомерност на разноските в
съдебното производство, но доколкото не е страна в настоящето производство
същите не следва да се вземат предвид.
От фактическа страна:
Административно наказателното обвинение от фактическа страна се
основава на това, че на 29.06.2024 г., около 00:26., в гр. Б., в района на
кръстовището на ул. **** и бул. **** посока с. В., полицейските служители от
РУ-Б. - М. Н. Н. и К. Т. М., забелязали лек автомобил Мерцедес Е220ЦДИ, с
рег. № ****, който се движел посока от ул. **** като на кръстовището с бул.
****, посока с. В. водачът преднамерено извел горепосоченото МПС извън
контрол, чрез даване рязко газ в завоя довело до приплъзване и свирене на
задните гуми на автомобила, навлизане в насрещната лента и отново
прибиране в лентата му за движение.
Тези действия на жалбоподателя били ясно възприети от свидетелите М.
Н. Н. и К. Т. М. –полицейски служители, които в гр. Б., в района на
кръстовището на ул. **** и бул. **** посока с. В. извършвали контрол на
автомобилния трафик и се намирали непосредствено срещу автомобила на
жалбоподателя. Те спрели автомобила за проверка. Снели самоличността на
жалбоподателя и на място, св. М. Н. Н. съставил на жалбоподателя АУАН, с
бланков номер серия GA № ****г., в който горепосочените констатации били
квалифицирани като нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен
на жалбоподателя, той се запознал със съдържанието му и го подписал без
възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не е
постъпвало писмено възражение.
Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно
2
постановление № **** от ****г., издадено от Началник група в РУ – гр.Б., с
което на жалбоподателя, на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание –
„глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от
с.з.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка (която същевременно правилно е
възпроизведена, както в АУАН, така и в атакуваното НП ) се установява въз
основа на показанията на св. М. Н. Н. -актосъставител, и св. К. Т. М. -
очевидец на извършеното нарушение, възприел непосредствено действията на
Б. С. Д..
При проверката на доказателствения материал съдът прие, че
съществени противоречия по смисъла на чл. 305, ал. 3 НПК се констатират
между свидетелските показания на полицаите М. Н. Н. К. Т. М., от една
страна, и Т.Р.Т. (във фактическо съпружеско съжителство с жалбоподателя) и
Х.В.Х. (приятел на жалбоподателя), от друга страна, по въпроса за авторството
на инкриминираното нарушение. При действието на изтъкнатите по-горе
обективни фактори, усложняващи процеса на разкриване на обективната
истина, единственият законосъобразен подход, който принципно може да бъде
използван при анализа на гласните доказателствени средства, е този на
внимателна съпоставка до най-дребните детайли между възприятията
поотделно на тези свидетели и съзвучието им в контекста на общата
съвкупност на доказателствените материали, като последователно се
проверява дали и доколко по съдържание разкритите от всеки един от тях
фактически данни по съдържание кореспондират на останалите събрани по
делото доказателства. При заключение, че гласните доказателствени средства
в цялост или в някои техни части противоречат и остават изолирани и
неподкрепени от други доказателствени материали, съдът ги отхвърля изцяло
или в съответните части и не ги използва за достоверен източник на
информация за деянието. Приемайки за отправна точка тези принципни
положения въззивният състав по фактологията на деянието – управлението на
лекия автомобил от жалбоподателя и това, че преднамерено го е извел извън
контрол, чрез даване рязко газ в завоя довело до приплъзване и свирене на
задните гуми на автомобила, навлизане в насрещната лента и отново
3
прибиране в лентата му за движение – изведе въз основа на съвкупната
логическа преценка на показанията на полицаите. Показанията на тези
свидетели съдът възприема като надежден достоверен източник на
доказателства по следните съображения:
– те представляват последователно, логично и детайлно описание на
случилото се;
- намирали са се непосредствено пред и срещу автомобила на
жалбоподателя;
– съдържат непосредствените възприятия, очевидци са на самото деяние
и са видели ясно как жалбоподателя на инкриминираната дата и място е
управлявал лек инкриминирания автомобил, с който е извършил нарушението,
поради което тези фактически данни се явяват ценно първично и пряко
доказателство;
– не се установяват никакви факти, които да създават предпоставки за
евентуална заинтересованост;
– не на последно място по значение е обстоятелството, че тези
показания, за разлика от показанията на свидетелите на защитата, напълно
съответстват на останалите обективни по характер доказателствени
източници.
От друга страна показанията на свидетелите на жалбоподателя – Т.Р.Т.
(във фактическо съпружеско съжителство с жалбоподателя) и Х.В.Х. (приятел
на жалбоподателя), може да ги мотивира да бъдат тенденциозни,
недобросъвестни и необективни и да породи у тях желание да помогнат на
жалбоподателя, да избегне административно наказателна отговорност. Това
налага съдът, когато преценява показанията на тези свидетели, да ги подложи
на много подробен и задълбочен анализ.
При оценка за достоверност на възпроизведените от тези свидетели
фактически данни се установява очевадна повърхностност, липса на
последователност, но се установява една схеметичност, което води до извод за
предварително сговаряне какви показания да се възпроизведат в съдебно
заседание. Свидетелят Т. описва, че били две коли като пред тях имало трета –
тъмно-синя, лилава /като няма спомен за марка/, която тръгнала рязко и издала
силен звук. В момента в който жалбоподателят тръгнал след нея бил спрян от
4
полицаите след около 20 метра. Съдът намира версията на този свидетел за
недостоверна, защото от разпитите на полицаите, които са се намирали
непосредствено пред иникриминирания автомобил, се установява, че именно
жалбоподателят е го е управлявал и именно той е извършил нарушението, а не
е извършено от друго лице и с друг автомобил. Свидетелят Х., също твърди,
че е имало трети автомобил пред тях, който е рязко е тръгнал в посока
околовръстно, а те спрели около 20-30 метра след мястото на полицейската
проверка на жалбоподателя. Показанията и на този свидетел на защитата не
съдържат конкретно описание на факти, което да бъде противопоставено на
показанията на останалите свидетели за механизма на нарушението. Ето защо
съдът не даде вяра на показанията и на този свидетел и прие, че те обслужват
защитна теза, която не е вярно отражение на действителността.
Събраните по делото на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства /АУАН ****г., Заповед на МВР №**** от ****г. на МВР, като
информативни, непредубедени и достоверни съдът ги постави в основата на
фактическите, респ. правните си изводи.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
I. По приложенето на процесуалния закон:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима.
Актосъставителят е компетентен орган /видно от приложената по делото
Заповед №**** от ****г. на МВР/, спазил е срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
В 6-шест месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено
и обжалваното НП.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното
постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът
за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на
процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП.
II. По приложението на материалния закон: Разгледана по същество
5
жалбата е неоснователна по следните съображения:
При така изяснената фактическа обстановка, правилно
административнонаказващият орган е приел, че от обективна и субективна
страна, жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
административно нарушение по смисъла на чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Съобразно
цитираната норма, на водача на моторно превозно средство е забранено да
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В
процения случай, както вече бе обсъдено от фактическа страна,
жалбоподателят е извършвал действия по преднамерено извеждане на МПС
извън контрол, чрез даване рязко газ в завой довело до приплъзване и свирене
на задните гуми на автомобила, навлизане в насрещната лента и отново
прибиране в лентата му за движение.
Настоящият съдебен състав счита, че именно предвид така
реализираното даване рязко газ в завой е довело до загуба на сцеплението на
задните гуми, то е явно, че действията на жалбоподателя са умишлени, а не
плод на случайна и момента загуба на контрол. Именно подобен тип
поведение е запретено чрез нормата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП. С подобно
поведение жалбоподателят Д. е консумирал състава на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Правилно е определена и приложимата санкционна норма, залегнала в
текста на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП, който предвижда административна
санкция "глоба" в размер на 3000 / три хиляди / лева и лишаване от право да се
управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършване на гореописаното
нарушение. Наказващият орган е наложил наказания именно в така
посочените стойности, поради което преценката му се явява законосъобразна.
Следва да се посочи и че размерът на двете кумулативно предвидени
наказания е фиксиран, поради което не подлежи на каквато и да било ревизия
от страна на въззивния съд.
По приложението на чл. 28, б. "а" ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/ 2007 г. на ОСНК, съдът
трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това
включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от
НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление ( в
6
конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН,
съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН. При извършена
самостоятелна проверка, съдът счита, че процесният случай не разкрива
белези, водещи до дефинирането му като маловажен. В настоящия случай се
касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на
случая. Самото деяние не разкрива и смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да налагат заключение за по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Дори
напротив- ползването на обществен път за извършването на т. нар. "дрифт"
разкрива множество опасности, както за самия извършител, така и за всяко
трето лице, което по същото време и място преминава в близост до него.
Подобен тип опасни маневри се явяват основен фактор за настъпването на
голям брой пътно-транспортни произшествия и именно предвид това, подобен
тип поведение не следва да бъде поощрявано чрез прилагане на института,
разписан в чл. 28, б. "а" ЗАНН.
По разноските:
Съобразно изхода по делото, разноски се следват на въззиваемата страна.
Такива обаче, не са претендирани, предвид което съдът не дължи по-
нататъшно обсъждане на този въпрос.
Предвид гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като
законосъобразно, следва да бъде потвърдено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б.,
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **** от ****г.,
издадено от А.З.И. - Началник група към ОДМВР С., РУ Б., упълномощен със
заповед № **** от ****г. на МВР, с което на Б. С. Д., ЕГН **********, на
основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
7
наложено административно наказание – „глоба” в размер на 3000 /три хиляди/
лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, за
нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – С. област по реда на АПК в четиринадесет дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8