Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.
София, 25.09.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити врати на четиринадесети септември две хиляди
и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при
секретаря К. Лозева разгледа т.д. № 1329 по описа за 2018 г.:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят Д.2.в. ООД твърди, че е длъжник на
парични задължения, възникнали от търговски сделки (договори с доставчици,
договор за кредит), както и на публични задължения към държавата. Поддържа, че
търговската му дейност, свързана с търговия с шоколадови и захарни изделия, се
влошила в резултат на икономическите условия и поради това не може да погаси задълженията
си. С оглед на изложеното счита, че е в състояние на
неплатежоспособност и моли съда да открие производство по несъстоятелност.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
От представените удостоверения от частен
съдебен изпълнител и удостоверение от НАП от 22.05.2018 г. е видно, че дружеството-молител
е длъжник както по търговска сделка (задължения към П.Б.Б.ЕАД), така и на публични
задължения (данъци, здравни осигуровки в общ размер от 401 899,74 лв.). които
са изискуеми и към настоящия момент не са погасени. Касае се за задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 и 2 ТЗ.
Следва да се даде отговор на въпроса,
неплатежоспособен ли е молителят. За отговор на този въпрос съдът съобрази
следното:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемото задължение от горепосочения вид, като това
състояние не е временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то е в причинна връзка с
неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на
състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се
дължи на влошеното финансово състояние на длъжника. Съгласно презумпцията на
чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е
спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия
случай спиране на плащането по изискуеми парични задължения е налице.
Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от заключението на
съдебно-икономическата експертиза, съгласно което дружеството е
декапитализирано и това е оказало негативно влияние върху финансовите му
възможности и показатели; задълженията през целия изследван период (2014 г. –
2017 г.) са в голям размер и то краткосрочни, което допълнително силно
затруднява оперативната дейност на дружеството. Общият размер на задълженията
към 31.03.2018 г. е 1 748 185,42 лв. За целия период коефициентът на
обща ликвидност (отразяващ състоянието на платежоспособност на търговеца) е
значително под референтните стойности (таблица 3 и таблица 6 на СИЕ). Общият
размер на активите покриват едва 8 % от задълженията. Този извод се подкрепя от
данните за наличността на средства по банкови сметки, изискани служебно на
основание чл. 621, ал. 1, т. 2 ТЗ от Ю.Б.АД и П.Б.(Б.) ЕАД.
Изложеното сочи, че дружеството-молител има
финансови затруднения и те нямат временен характер. Изискуемите задължения не
могат да бъдат погасени с бързоликвидни активи. Това с аргумент от чл. 631 ТЗ означава,
че спрямо ответника е налице неплатежоспособност като юридическо основание за
откриване на производство по несъстоятелност.
Относно
началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната
дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото
самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на
началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на
неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му.
От заключението на СИЕ е видно, че дружеството е било с
влошено финансово състояние още през 2014 г. (с коефициент на обща ликвидност
0,07). Поради липса на други данни относно падежа на неизпълнените задължения,
за които са издадени изпълнителни листа (както и относно падежа на задълженията
към държавата през тази година) съдът счита, че датата на неплатежоспособност
следва да се определи съобразно най-ранната дата, на която е признато право на
принудително изпълнение на кредитор, а именно – 02.12.2014 г. (вж. таблица 4 от
СИЕ).
По приложението
на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
С аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от
производството „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само
наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване,
доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с
предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова
да е възможно да бъде сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК за
налично не може да се счита това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК (тъй
като изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по
несъстоятелност).
В настоящия случай длъжникът не разполага с достатъчно
налични парични средства за покриване разноските в производството по
несъстоятелност, което се установява от справките от търговски банки. В
указания с определение от 14.09.2018 г. срок не е внесена определената сума за
покриване на началните разноски. Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата
на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на Д.2.в. ООД, ЕИК********.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 02.12.2014 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на Д.2.в. ООД, ЕИК********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на Д.2.в. ООД, ЕИК********.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Д.2.в. ООД, ЕИК********.
СПИРА производството по т.д. № 1329/2018 г. по описа на СГС, ТО,
20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде
прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА Д.2.в.
ООД, ЕИК********, да заплати по сметка на съда сумата от 250
лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде
събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: