Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 19,02,2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Анета Христова, като разгледа
докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№7466 по описа на съда за 2018 г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „Т.Б.“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** ***, чрез адв.В.Г. от САК, против С.В.Б., ЕГН **********,***,
за признаване за установено спрямо
ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца
сумата от 133,66 лева за потребени
и незаплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен №***за периода 15,09,2016 г. – 14,01,2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата
от датата на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№4974/2018 г. на ПлРС.
В ИМ е предявен и при условията на кумулативност
осъдителен иск за вземания на ищеца от ответника, произтичащи от договор за
лизинг от 28,04,2016 г. за номер ***в размер на 269,82 лева за периода за
периода м.ноември 2016 г. - януари 2017 г. – м.юни 2018 г. Сочи се, че вземането в размер на 133,66 лева произтича от следните обстоятелства:
незаплатена далекосъобщителна
услуга в това число разговори, данни, съобщения, абонаментни такси, пакетни минути, и други такси и услуги,
дължими по договор за мобилни
услуги от 16,06,2016 г. за мобилен номер ***. Сочи се,
че ответникът се е съгласил и е приел ОУ на оператора
за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, съгласно които при неплащане
на дължимите суми за ползвани
услуги обуславят право на оператора
да прекрати едностранно договора, както и достъпът на абоната до
мрежата, и да начисли неустойка в размер на месечните
абонаментни такси до изтичане на
срока на договора. Твърди се още, че съгласно ОУ неполучаването на фактура не освобождава
абоната от заплащане на дължимите
суми. Претендират се разноски.
Към ИМ с са приложени писмени доказателства по опис и е направено
доказателствено искане – за
прилагане на ч.гр.д.№4974/2018
г. на ПлРС. С допълнителна молба от 21,01,2019 г. ищецът уточнява, че предявеният
осъдителен иск е за сумата от 269,82 лева, които представляват неизплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 05,07,2016 г. за мобилен номер ***за
периода м.януари 2017 г. – м.юни 2018 г. В молба-становище, депозирано преди с.з.,
процесуалният представител на ищеца моли
съда с оглед на събраните доказателства да постанови неприсъствено решение.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата не
депозира писмен отговор. Същата не се
явява и не изпраща представител в с.з., за което е редовно уведомена.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира
за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 вр.124 от ГПК. Налице е спор между страните относно
дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д№4974/2018г. по описа на РС Плевен. Предявеният иск
е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, като съображенията за това са следните:
съдът констатира, че на ответника С.В.Б., ЕГН **********, е изпратен препис от исковата молба ведно с доказателствата към нея
/съобщение на л.49 от делото/, редовно уведомен е за първото съдебно заседание
по делото /разпореждане на съда от 08,02,2019 г. на л.68 от делото/. Ответникът не е подал в срок
отговор до съда на исковата молба и доказателствата, не е заявила становище по
определението на съда от 22,01,2019 г., не изпраща представител в съдебно
заседание, за което е редовно призован, и не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие.
Искът е вероятно основателен с оглед приложените по
делото писмени доказателства /допълнително
споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги с
№35965539091 от 16,06,2014 г., Договор за мобилни услуги – заявка №********* от
05,07,2016 г., Договор за лизинг- заявка №********* от 05,07,2016 г., фактура
№**********/15,10,2016 г., фактура №**********/15,11,2016 г., кредитно известие
№**********/15,12,2016 г., фактура №**********/15,01,2017 г./.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски в исковото производство в размер 75,00 лева за платена държавна такса
и 180,00 лева за адвокатско възнаграждение.
С
оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство съобразно изхода на спора. Ето защо следва
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство в размер на 25,00
лева за държавна такса и 180,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1
от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че С.В.Б., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** ***, сумата от 133,66
лева за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №***за периода 15,09,2016 г. –
14,01,2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумите, която сума представлява част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №4974/2018 г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД С.В.Б.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“
***, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление *** ***, сумата от 269,82 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски
по Договор за лизинг от 05,07,2016 г. за мобилен номер ***за периода
м.януари 2017 г. – м.юни 2018 г., ведно със законната лихва от подаване на ИМ
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.В.Б.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“
***, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление *** ***, направените
разноски в исковото производство в размер на 75,00 лева за платена държавна
такса и 180,00 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.В.Б.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“
***, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление *** ***, направените разноски в заповедното производство в размер на 25,00 лева за
платена държавна такса и 180,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението се постановява
при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :