№ 196
гр. Варна, 24.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:П. Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от П. Ив. Петрова Въззивно гражданско дело №
20223000500459 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба на адв. П. К. – пълномощник на ищците М. В. В.,
В. И. Г. и Р. В. В., за допълване на решение № 198/14.12.2022 г., постановено
по гр.д.№ 459/2022 г. по описа на Варненския апелативен съд в частта му за
разноските с присъждане на такива в полза на адв. П. К. за адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. с включен ДДС: допълнително
сумата от 9 210,43 лв. за въззивното производство и допълнително сумата от
1 186,51 лв. за първоинстанционното производство.
Молителката е изложила съображения, че към датата на постановяване
на решението от въззивната инстанция 14.12.2022 г. е действало изменението
на чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ, публикувано в ДВ бр.88 от 14.11.2022 г., според
което минималният й адвокатски хонорар, изчислен съразмерно с резултата
се равнява на 17 748 лв. с ДДС, от които съдът й е присъдил само 8 537,57 лв.
Затова претендира допълване на разликата от 9 210,43 лв. Сочила е също така,
че за първоинстанционното производство й се дължи адвокатско
възнаграждение от 8 301,60 лв. съразмерно с резултата, а апелативният съд й
е определил такова в пълен размер на 7 115,09 лв., като претендира
допълнително още 1 186,51 лв.
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ е подал отговор на молбата, с който е изразил становище за
неоснователността й и е молил за отхвърлянето й.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от лице с правен
интерес, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е основателна
по следните съображения:
1
С решението, чието изменение се настоява, апелативният съд е
потвърдил решението на окръжния съд в осъдителната му част за сумата от
150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и за 9586,63 лв. –
обезщетение за имуществени вреди и частично го е отменил в
отхвърлителната, като е присъдил допълнително сумата от 150 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди на ищците М. В. В., В. И. Г. и Р. В. В.,
представлявани от адв. П. К., като е потвърдил решението в отхвърлителната
му част над 300 000 лв. до претендираното обезщетение от 500 000 лв. Адв. К.
е осъществявала безплатно защитата на ищците по договор за правна защита
и съдействие от 15.02.2022 г. (на л. 823 от делото на ВОС), като е
претендирала пред двете инстанции заплащане на адвокатски хонорар по чл.
38, ал.1, т.2 ЗАдв с включен ДДС. Възнаграждението за въззивното
производство е изчислено от апелативния съд по чл. 7, ал. 2, т.5 от Наредба
№1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в редакцията й преди изменението с ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г., като искането
е за присъждането му в размера след изменението на наредбата предвид, че
решението на апелативния съд е постановено след влизане в сила на новата
редакция.
В съответствие с разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, която гласи че
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати и предвид, че
възнаграждението за оказаната безплатна адвокатска защита се определя от
съда за свършената работа, а в случая - за въззивното производство, то
моментът към който възнаграждението следва да бъде изчислено е
последното съдебно заседание преди решаването му. Затова, предвид че към
30.11.2022 г. е действала новата редакция на разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба 1/2004 г. (ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г.), то и възнаграждението за
въззивното производство следва да бъде определено според тази
материалноправна норма. В случая според интереса, по иска за
неимуществени вреди от 500 000 лв. възнаграждението с ДДС се равнява на
сумата от 29 580 лв., като съразмерната на уважената част от него е 17 748
лв. При интерес от 9 586,63 лв. по иска за имуществени вреди,
възнаграждението с ДДС е 1509,60 лв., като този иск е уважен изцяло. Общо
възнагражденията се равняват на сумата от 19 257,60 лв., като по делото са
присъдени 8 537,57 лв. и разликата е 10 720 лв. Молителката е претендирала
за допълнително присъждане сумата от 9 210,43 лв. (пояснила е –за иска за
неимуществени вреди), поради което молбата й следва да бъде уважена за
9 210,43 лв. или адвокатското възнаграждение следва да бъде изменено до
размер на сумата от 17 748 лв.
За първоинстанционното производство, адвокатското възнаграждение
се дължи в размера по на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба 1/2004 г. преди
изменението, като същото е изчислено без ДДС на обща сума от 7 115,09 лв,
поради което изчислено съразмерно с резултата от делото и с ДДС (налице е
искане в тази насока и за първоинстанционното производство) то е 8 537,57
2
лв., като след приспадане на присъденото по първоинстанционното решение,
разликата се равнява на сумата от 1 422,48 лв. Предвид, че искането на адв. К.
е за сумата от 1 186,51 лв., то следва да й се присъди тази сума допълнително,
като решението следва да се измени от сумата от 2 394,09 лв.“ – на сумата от
3 580,60 лв.
С оглед изложеното, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал.1, пр.1 ГПК, решение №
198/14.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 459/2022 г. по описа на Варненския
апелативен съд, постановено по гр.д. № 203/2021 г. по описа на Варненския
апелативен съд В ЧАСТТА НА РАЗНОСКИТЕ , с която Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК
*********, със седалище гр.София да заплати на адв. П. К. – САК с адрес
гр.София, ул.“Лом“ №1, ап.9:
- съразмерно с резултата допълнително адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство от сумата „ 2 394,09 лв.“ – на сумата от
3 580,60 лв.;
- адвокатско възнаграждение за въззивното производство, изчислено по
реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. с ДДС, на основание чл.38, ал.1,
т.2 от ЗАдв. от сумата „8 537,57 лв.“ – на сумата от 17 748 лв.
Определението може да се обжалва пред ВКС, с частна жалба, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3