№ 7719
гр. София, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.а
Членове:Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20251100504289 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Галоп Груп“ ЕООД срещу
решение № 1266/26.01.2025г., постановено по гр. д. № 9585/2023г. на СРС, 87 с-в.
С обжалваното решение СРС е признал за установено, на основание чл. 422
ГПК, вр с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че „ГАЛОП ГРУП“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Солунска“ № 9,
ет. 1, ап. – ляво, дължи на „Интер Транс Сервиз“ ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дружба – 1“, ул. „Тирана“ № 17, ет.
4, ап. 13, сумата от 10 475,82 лева, представляваща възнаграждение за извършен
ремонт на товарен автомобил с рег. №**** в изпълнение на сключен договор за
изработка от 07.01.2021 г., за което са издадени 2 бр. фактури, а именно фактура №
**********/08.08.2022 г. на стойност 5 942,12 лв. и фактура № **********/27.06.2022
г. на стойност 4 533,70 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 12.08.2022 г. до окончателното изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 43868/2022 г. по описа на СРС, 87 състав.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди
се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и
процесуалния закон. Излага съображения, че СРС не е отчел факта, че автомобилът не
1
е могъл да напусне сервиза на собствен ход, както и не е съобразил наложилите се
последващи ремонти. Твърди, че липсва валидно възлагане на ремонтните дейности и
не е доказано наличието на валидно сключен договор за изработка. Отделно от това,
автомобилът е доставен в сервиза на самоход, а при напускането му не е могъл да се
движи сам, тоест налице е пълно неизпълнение. Твърди, че изпълнителят е знаел за
недостатъците, поради което не е било необходимо изричното му уведомяване. Приемо
– предавателният протокол има характера на частен свидетелстващ документ и
подписването му било осъществено под натиск. Не е отчетено, че ищецът претендира
заплащане на дейности, които са били извършени по два пъти по отношение на един
автомобил, а ремонтът на хидравличен цилиндър и хидравлично масло е бил извършен
от друга фирма. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени,
като неоснователни и недоказани. В условията на евентуалност моли
възнаграждението да бъде намалено. Претендира разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната
жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Твърди
се, че СРС е обсъдил всички възражения на ответника в първоинстанционното
производство. Приемо – предавателният протокол удостоверява приемането на
автомобила без забележки. Установява се от събраните гласни доказателства, че
ответникът, чрез свой служител, е възложил ремонта. Липсва връзка между
невъзможността автомобилът да потегли на собствен ход и извършения при ответника
ремонт. Противопоставя се на искането за намаляване на дължимото възнаграждение,
като направено за първи път пред въззивния съд. Моли решението на районния съд да
бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция
разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материалноправни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства
2
Пред СРС е предявен иск с правно основание е чл. 422 ГПК вр. чл. 266, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. По така предявения иск в тежест на ищеца е да установи
наличието на възникнало в негова полза като изправна страна по договор за изработка
изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираната парична сума за
ремонт на автомобила на соченото основание, както и забавата на ответника да
изпълни задължението си в уговорения срок.
С оглед наведените в жалбата оплаквания, първият спорен въпрос е налице ли е
валидно възникнало облигационно правоотношение и възлагане на работата.
Договорът за изработка, уреден с разпоредбите на чл. 258-269 ЗЗД, по своята
правна същност представлява неформална, консенсуална, комутативна, възмездна
двустранна сделка. Той се счита за сключен с постигането на съгласие между страните
по него и създава задължения за двете страни – за изпълнителя да изработи нещо на
свой риск съобразно поръчката, а за възложителя да приеме изработеното и да го
заплати. Договорът за изработка е неформален, тъй като не е предвидена форма за
неговата действителност.
В конкретния случай договорът за изработка е сключен между търговци по
смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ във връзка с упражняваната от тях дейност, поради
което сделката е търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ и съгласно чл. 288 ТЗ
спрямо нея намират приложение общите разпоредби на ТЗ относно търговските сделки
и субсидиарно общите разпоредби на ЗЗД за договорите и специалните разпоредби на
ЗЗД, уреждащи договора за изработка.
От събраните по делото доказателства, се установява, че страните са били
обвързани от договор за техническо обслужване на автомобили от 07.01.2021г.
Предвидено е, че обемът на обслужванията и ремонтите ще се конкретизира за всеки
отделен случай, чрез попълване на заявка, от представител на възложителя, по
описания в чл. 1, ал. 3 от договора начин. Посочено е, че с подписване на заявката от
представители на страните, се приема, че възложителят е възложил и предал
индивидуализираното ППС.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, същият е сключен за 1 година, тоест до
07.01.2021г., но е посочено, че в случай, че никоя от страните не уведоми другата
писмено, че желае подновяването му, договорът ще се счита за автоматично
прекратен. В случая нито се твърди, нито се представят доказателства за изрично
изявено желание от страните за продължаването на договора, поради което същият е
прекратен на 07.01.2022г., тоест преди възлагането на процесния ремонт.
Въпреки това, от показанията на разпитания по делото свидетел В.Н., се
установява, че Мирослав, служител на ответното дружество и баща на управителя на
„Галоп груп“ ЕООД, е възложил устно на ищеца, разглобяването на двигателя и
ремонта на автомобила. Същото се установява и от показанията на самия М.А., който
3
посочва, че е поискал „да свалят двигателя“. След демонтирането му, установили, че
двигателят, с който бил докаран камионът не работи и бил доставен друг двигател от
самия А., който бил монтиран и последствие се установило, че също не работи. След
като му казали, че трябва да се ремонтира другият /първият/ двигател, А. заявява, че
„нямал избор“, тъй като иначе оставал с неработещ камион. Свидетелят Н. посочва, че
след като монтирали донесения двигател, камионът не пожелал да запали и останал
при тях докато собственикът реши какво да прави. Устно, на място, А. уведомил
ищцовото дружество, че желае да бъде извършен ремонт на двигателя, с който
първоначално бил докаран камионът.
Ето защо, показанията на свидетелите, преценени в съвкупност, при
съобразяване на разпоредбата на чл. 172 ГПК, водят до извод за валидно възлагане на
работата, поради което неоснователни са изложените във въззивната жалба
възражения в тази връзка.
С оглед изложеното, по делото се установява, че страните са сключили
неформален договор за изработка, по силата на който ответникът, в качеството на
възложител е възложил на ищеца, в качеството на изпълнител извършване на ремонт
на процесното ППС.
Съдът не приема възраженията на ответната страна за липса на надлежно
предаване и приемане на работата по отношение на автомобила. С чл. 264, ал. 1 ЗЗД е
регламентирано задължението на поръчващия да приеме извършената съгласно
договора работа. Съгласно правната доктрина и съдебна практика това "приемане"
включва в себе си фактическо и правно действия, а именно: преминаване на властта
върху изработеното от изпълнителя към поръчващия и изразяване (мълчаливо или
изрично) на изявление от страна на поръчващия, че счита работата за съобразена с
договора. Ал. 2 предвижда, че при приемането поръчващият трябва да прегледа
работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се
касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да
извести изпълнителя веднага след откриването им.
Действително, това уведомяване не е необходимо, ако изпълнителят е знаел за
недостатъците. В случая обаче такова знание не се установява. Свидетелят Н. посочва,
че наистина автомобилът не е могъл да се задвижи на собствен ход, но поради повреда
в скоростната кутия, което било установено на момента с диагностика, а автомобилът –
репатриран. По делото не е ангажирана съдебно – автотехническа експертиза или
други доказателства, които да установят, че автомобилът и след предаването му на
възложителя е бил с неработещ двигател, което е възпрепятствало движението му на
собствен ход и би било основание за отпадане отговорността на възложителя за
плащане. Свидетелят А. посочва, че в „Делс сервиз“ била установена причината за
4
невъзможността за придвижване на камиона на собствен ход. Въпреки поставените
въпроси обаче не посочва каква точно е била установената повреда, дали и какво
точно е ремонтирано последствие от другата фирма. Не са представени и други
доказателства в тази връзка. Ето защо, неоснователни са възраженията, че СРС не е
взел предвид наложилите се последващи ремонти, предвид липсата на доказателства
за извършени такива.
Съгласно разпоредбата на чл. 265, ал. 1 ЗЗД, ако при извършване на работата
изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има
недостатъци, поръчващият може да иска: поправяне на работата в даден от него
подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката, или
съответно намаление на възнаграждението, като ал. 2 предвижда, че ако отклонението
от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за
нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали
договора. Липсата на възражения при фактическото приемане се приравнява на
одобрение - признание, че изработеното съответства на договора - чл. 264, ал. З ЗЗД.
Законът не поставя наличието на формален акт при приемане на работата при договор
за изработка във варианта му по договор за авторемонтни дейности.
Видно от приетия по делото приемо – предавателен протокол, товарният
автомобил е бил предаден без възражения и забележки. Не се установява протоколът
да е подписан „под натиск“, както се твърди във въззивната жалба.
Приемо – предавателният протокол е двустранно подписан от представител на
ответното дружество, което действие се приравнява на действие по приемане на
работата. Същевременно от страна на ответника не са релевирани каквито и да е
твърдения, нито доказателства, от които да се установява, че същият е възразил
относно ненадлежно свършена работа. Такива са наведени едва с отговора на исковата
молба, депозиран по реда на чл. 131 ГПК. Не са налице също и твърдения, съответно
доказателства, че към момента на приемане на работата, възложителят е възразил и
относно отклонение в изпълнението на поръчката. Протоколът е подписан от
представител на ответното дружество без възражения, поради което следва да се
счита, че авторемонтните услуги са действително извършени и подлежат на плащане
от възложителя. Ответникът не се е противопоставил на удостоверените в протокола
обстоятелства, включително и на извършения ремонт на автомобил. Дори и след
получаването на фактурите, видно от разменената по имейл кореспонденция,
ответникът не е оспорил възлагането на ремонта, неговото извършване и стойност. Ето
защо, следва да се приеме, че ответникът е обвързан от двустранно подписания
приемо-предавателен протокол и е приел работата без забележки.
Неоснователно е и възражението, че като частен свидетелстващ документ,
протоколът не представлява годно доказателство за приемане на услугите, както и за
5
облигационна обвързаност между страните. Както беше посочено по-горе, от
доказателствата по делото се установява, че ремонт на автомобила е възложен от
ответника. В този смисъл е доказано, че страните са сключили неформален договор за
изработка, по силата на който ответникът, в качеството на възложител е възложил на
ищеца, в качеството на изпълнител извършване на ремонт на процесното ППС. Във
фактурата са посочени детайлно извършените услуги. Ролята на приемо-
предавателния протокол е да удостовери дали работата е приета, дали ремонтът е
извършен качествено и дали са направени възражения или работата е приета без
забележки. Видно от приемо-предавателния протокол, ищецът е предал автомобила на
ответника, без забележки, като е удостоверил, че ремонтът е извършен качествено с
подписа си.
Неоснователни са и възраженията, че ищецът претендира заплащане два пъти за
един и същи дейности. От показанията на свидетеля Н. се установява, че камионът е
докаран с проблем в двигателя. Демонтирали двигателя и го разглобили. Свидетелят
на ответното дружество М.А., казал, че има здрав двигател, който ще им донесе за
смяна. Свидетелят Н. го посъветвал да не монтират донесения двигател, тъй като не
може да гарантира, че ще работи. След монтирането му, действително се оказало, че
този двигател не работи и се наложило втори път да демонтират двигателя и да
направят основно цялостен ремонт на първия двигател. Посочва и, че външните
компоненти на двигателя, както и смяна на масло, филтри и др., описани във
фактурите се правят задължително при всеки монтаж и демонтаж на двигател. Ето
защо, подмяната на всички тези елементи и компоненти се е наложила поради
повторната смяна на двигателя. По отношение на хидравличния цилиндър и
хидравличното масло – не се установява да е бил извършен от друга фирма, както се
твърди във въззивната жалба.
Ответникът, сега въззивник, не представя доказателства да е заплатил
дължимите суми, поради което искът правилно е бил уважен от СРС.
Поради съвпадане крайните изводите на двете съдебни инстанции, решението
следва изяло да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се
бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 600 лв.
за адвокатко възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1266/26.01.2025г., постановено по гр. д. №
6
9585/2023г. на СРС, 87 с-в.
ОСЪЖДА „ГАЛОП ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Солунска“ № 9, ет. 1, ап. – ляво, да заплати на „Интер
Транс Сервиз“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Дружба – 1“, ул. „Тирана“ № 17, ет. 4, ап. 13, на основание чл. 273 ГПК
вр. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 600 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7